Доклад по овос настоящият доклад за овос на „Хотел и жилищно строителство”, намиращ се в поземлен имот №027194, с площ 18665 кв м в землището на град Златоград, обл. Смолян, е изготвен от колектив лицензирани експерти

В района на реализирането на инвестиционното намерение почвите са планинско-ливадни и кафяви горски. Отнасят се към Планинската почвена зона на България и към Родопския агроекологичен район на кафявите горски и планинско-ливадни почви.

Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо количество мъртви растителни отпадъци, които поради ниските температури бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуването на чимов хоризонт. Когато вече е създаден, той задържа голямо количество вода и почвообразувателният процес на някои места придобива черти на блатния процес. Поради това на някои места планинско-ливадните почви се отнасят към преовлажнените.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативния, имат кафеникав оттенък от недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до песъкливо-глинест, с много скелет. Хумусът е с високо съдържание на органична материя, но е груб и некачествен. Почвите са с троховидно-зърнеста структура.

Механичният състав на кафявите горски почви е лек. Характерна черта за тези почви е голямата скелетност, която се увеличава в дълбочината на почвения профил. Те са глинесто-песъкливи, средно каменливи.

За профила на кафявите горски почви е характерен не много мощен хумусно-акумулативен хоризонт. Средно той варира от 5 до 30 см. При тези почви под хумусния хоризонт се развива доста мощен илувиален хоризонт, който достига до 50-100 см дълбочина и постепенно преминава в почвообрузаващата скала.

Инвеститорът е съгласувал изключването на земи и гори от горския фонд (писмо, рег. индекс 27.679 от 17.04.2009 г. от Държавна агенция по горите).

Необходимо е инвеститорът да извърши промяна предназначението на земите.

3.8. Биологично разнообразие

и неговите компоненти
3.8.1. Растителен свят

3.8.1.1. Ха­рак­те­рис­ти­ка на растителната покривка в района на обекта

А. Флористично райониране

Според приетото флористично райониране на България, страната се дели на 20 района. Из­с­лед­ва­ната площ попада в 17 флористичен район „Родопи”, включващ Западен и Източен подрайон.

Обектът е разположен на границата между Западните и Източните Родопи непосредствено до регулационната граница на град Златоград . Територията на обекта попада във водосборната област на река Върбица. Средната кота на обекта е около 500 м. Най високите върхове в района около обекта са вр. Косора (887 м н.в.), разположен на около 3,5 км западно от обекта, и вр. Кутлешково (786 м н.в.) на около 2,7 км. югозападно.

Б. Вертикално райониране

Според вертикалното райониране на България обектът се намира в долния горскорастителен пояс на дъба и черния бор, които за условията на Родопите се изкачва до 800 м н.в.

Районът е карстов формиран върху мрамори и риолити. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките. Горите покриват около 70 % от територията, най-голяма част от които са широколистните гори, основно от Обикновен бук (Fagus silvatica), a на някои места – от бял бор (Pinus sylvestris) и смесени иглолистни гори. На малки групи или като единични дървета се срещат още Бяла ела (Abies alba) и Обикновен смърч (Picea abies).

Площадката на обекта не засяга и контактува с терени, които към момента са за земеделско ползване. Такива има извън зоната на потенциалното въздействие на обекта и са основно дворни места.

Експлоатацията на хотела и жилищните сгради създават предпоставки за привличането на повече туристи в гр. Златоград, което от своя страна ще повиши търсенето на селскостопанска продукция. Тук очакванията са, че реализацията на инвестиционното намерение ще стимулира селскостопанските практики в района.

3.8.1.2.2. Естествена растителност

Районът при средното течение на река Върбица е твърде разнообразен в ботаническо и фитоценологично отношение. Долината ù е заета от типично планинската растителност, специфична за долните части на Родопите. Значително място тук освен горите заемат още ливадно-пасищните и селскостопанските площи с определена своя фитоценологична характеристика и видов състав, и които не се засягат от строителството и експлоатацията на обекта.

Горско-дървесната растителност вирее в естествени насаждения от бук, зимен дъб, келяв габър, както и изкуствени култури, главно от бял бор. Ограничено сред тях се среща обикновен клен, шестил, трепетлика, дива круша, киселица, сребролистна липа, ракита.

Храстите са обикновена хвойна, обикновен глог, ива, леска, шипка, повет, влакнеста и полска къпина, космат зановец, висока жълтуга, храстовидна зайчина, смрадлика (единично), брадавичест чашкодрян, европейски чашкодрян (единично), обикновен дрян, бръшлян и много рядко птиче грозде, подъбиче, черен бъз.

Основен дървесен вид за целия район е букът, който формира главната фитоценологична формация – букова (на Fagus silvatika ssp moesiaca). Под влияние на антропогенното и естественото климатично локално за района въздействие е настъпило разкъсване на буковата формация с появата и постепенно настаняване на обикновения и келявия габър като преходно състояние, което на места при понижение на надморската височина се съпътства с по-значително разпространение и на зимния дъб, а на по-висока надморска височина преминава в обикновен смърч. Освободените от бука площи следствие на антропогенното въздействие (изсичане) остават за стопанско земеползване и постепенно са превърнати в ливади и пасища или са като обработваеми земи в непосредствена близост до гр. Златоград. При това състояние букът е заместен от обикновения и келявия габър (Carpinus betulus и Carpinus orientalis) и зимния дъб (Qercus dalechampii). Тези дървесни видове при изменените екологични условия формират съобщества със свои асоциации. Тук обикновеният габър има асоциация Carpinetum mixtoherbosum с над 120 вида (12 дървесни, 12 храстови и над 50 тревисти едногодишни и многогодишни подпокровни растения), при зимния дъб (Quercus dalechampii) е асоциацията Quercus dalechampii – insolidoherbosum с над 140 вида (7 дървесни, 6 храстови и над 120 тревисти). Асоциацията на бука е Fagus silvatika – subnudum с над 60 вида (4 дървесни, 5 храстови с единични растения и над 30 тревисти главно сциофити и пролетни луковичи хелиофити), която постепенно се сменя от габъровата асоциация при понижаване на надморската височина и смърчовата асоциация при повишаване на надморската височина. Габъровата асоциация е по-характерна за водосбора на р. Върбица и е образувана при създадените преходни условия в месторастенето, най-често след изсичане на буковите насаждения. Дървостоят е издънков, от габър, бук, зимен дъб, единично воден габър, клен, трепетлика. Подлесът е добре изразен, главно келяв габър, малко мъждрян, дрян, леска.

Летният аспект на тревната растителност е с проективно покритие 15-25%, като запазва видово присъствие и физиономичност в мозаично разположените асоциации на бука, обикновения габър, появяващия се зимен дъб и изкуствените насаждения от бял бор. Преценени от биологично, фитоценологично гледище и съобразено с тяхната растително-географска принадлежност, те имат своето естествено местообитание в долната и средна планинска зона – от 300 до 1000 м н.в. и броят им се увеличава с участието на много от тревистите подлесни видове на асоциацията на обикновения габър и дъба.

Освободените от дървесна растителност терени в контакта с регулационната граница на града все още изпитват и запазват нейното влияние. По билната им част тези терени са се използвали в две направления:

• 
  като пасище, което на припечните места, където е каменливо, понастоящем са изоставени парцели;
  
• 
  обработваеми земи (ниви) главно за производство на картофи, овес или ръж и тютюн в миналото, в последствие са преминали към горски фонд, а понастоящем са развили тревни съобщества с малки площи по периферията на насажденията.
  

За района е характерно, че в обхвата на екологично-ксерофитните местообитания (пасищни и скалисто-каменисти терени), се развиват популации на черната садина и отделни групи от белизмата, в по-влажните им части – с лъжливата власатка и Festuca fallax.

Върху терена на застрояване почвите са се формирали върху силикатна основна скала.

Те са сравнително каменисти и сухи с ниска стопанска стойност. Тази особеност при активна човешка намеса позволява обогатяване на растителността в обхвата на строителната площадка. В границите на една тясна ивица (особено по откосите) се създават условия за настаняването на ксерофити.

Иглолистните дървесни групировки тук са изкуствени насаждения от бял бор. Разположени са парцелирано, като в зоната на влияние от обекта попада само отдел 76 – подотдел „з” върху терени, които вероятно в миналото са били заети от широколистна растителност. По тази причина сега под белия бор присъстват и успешно се развиват остатъчно в различно количество видове на подлеса от предходните букови и габърови гори. Освен това към тях се присъединяват видове проникващи от съседни антропогонизирани площи – различни рудерални видове – над 30 на брой.

По отношение на количествените показатели пълнотата на изкуствените насаждение (от бял и черен бор) достига до 1.0, при което се получава плътно покритие на терена.

Храстов иглолистен вид в района на инвестиционното намерение е само Juniperus communis (Обикновена хвойна).

Под площадката на обекта се намират терените от речната тераса и малки обработваеми площи – ниви с картофи и дворни места.

Групата на храстите е от смесен тип с ниска срещаемост и повторение на видовото разнообразие като при габъровата и дъбовата асоциации. Тревната покривка е с плътност до 5 %. Единично преобладават видове, установени в асоциацията на дъба и габъра. Участват и някои крайпътни (по тип бурени) и крайгорски обикновени видове.

Скалните образувания в границите на бъдещото строителство са силно еродирани. Изменението във формата на скалите при строителните работи в района е довело до обезводняване и силно изсушаване на деформираните скали. В резултат на това растителността върху тях е твърде оскъдна – предимно треви, и не включва характерната за района хазмофитна растителност.

В площите, които са били засегнати от строителна дейност, има голяма група от синантропни видове – плевели и бурени. Те представляват значително разнообразие, но по своите биологични особености не представляват интерес за запазване, независимо че някои от тях са ценни медоносни и лекарствени растения

3.8.1.2.3. Горски фонд

По геоморфоложката подялба на България предложената с ПУП-ПРЗ площ попада в долния горско-растителен пояс.

Растителността е квазибореална и се поделя на:

• 
  Коренна – в това число попадат горите от Обикновен бук (Fagus silvatica), Зимен дъб (Quercus dalechampii), Бял бор (Pinus sylvestris L.) и незначителни количества Смърч (Picea abies) и Обикновена ела (Abies alba Miller);
  
• 
  Производна – трепетлика (Populus tremula) и бяла бреза (Betula alba).
  

В обхвата на посочения интервал се срещат единствено мезофитни видове, отнасящи се към Севроприсредиземноморската растителност.

В разглеждания подпояс доминиращо представителство имат чистите и смесените широколистни насаждения.

Характеристика на типовете насаждения:

• 
  Буковите гори в района около площадката са смесени. Букът е с нисък бонитет и издънков произход. Върху изложения с южна компонента в състава им влизат още Белия бор и Зимен дъб. Развиват се върху канелени горски почви, излужени, средно дълбоки до дълбоки (С 1,2), каменливи. Фонът на тревната покривка се дава от Виолетова метлица (Festuca poeformis) и Планинската власатка (Festuka montana). В състава ù участват още Обикновенна овсига (Bromus commutatus), Приземен вейник (Calamagrostis epigejos) и др. треви.
  

• 
  В района на обекта върху свежи месторастения белият бор образува смесени насаждения. Месторастенията са се формирали върху бедни канелени горски излужени почви (В 2–1), силно каменливи. Тук той е пред­с­та­вен във фор­ма­ция с обикновения бук, зимния дъб, благуна и келявия га­бър. Тревостоят се състои от Ежова главица (Dactylis glomerata), Синкав късокрак (Brachypodium glaucovirens), Средна сълзица (Briza media), троскот (Cynodon dactylon) и др.
  

Като средообразуващ фактор и местообитание за основната част от видовете в целия регион горските месторастения са разгледани не само в обхвата на площадката, а и за териториите, граничещи с нея.

При анализа на горските територии на подотделите, през които преминава границата на обекта, са взети с цялата площ на подотдела.

Тук се приема хипотезата, че териториите, включени в съответния подотдел, са сравнително еднородни, поради което се разглеждат в цялост.

Разпределението на растителните съобщества в района около предвидения за развитие на хотела имот е:

Таблица 2

Естественото възобновяване протича в полза на сухоустойчивия и непретенциозен към почвеното плодородие Бял бор.

Масовите тревни видове, които се срещат на тези надморски височини, са Ежова главица (Dactylis glomerata), Виолетова метлица (Festuca poeformis), Синкав късокрак (Brachypodium glaucovirens), Средна сълзица (Briza media), Cбита овсига (Bromus scoparium), Обикновена овсига (Bromus commutatus) , Приземен вейник (Calamagrostis epigejos), троскот (Cynodon dactylon) и др.

Фор­ма­цията на бе­лия бор (Pineta sylvestris) се представя от следните асоциации:

• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) – вторични гори, израснали върху площта на унищожени смърчови гори;
  
• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) + обикновен бук (Fagus silvatica).
  

Предвидената за устройство територия по план възлиза на 18,665 дка и е заложена изцяло в горски фонд. Обектът на инвестиционното намерение се намира и контактува с подотдели на отдел 76 на ДЛ – ДАГ Златоград.

Предвид възприетия в лесоустройството принцип подотделите да се обособяват по еднородност на местообитанията и насажденията и налагането на принципа на предпазливостта, за целите на настоящата оценка е разгледана не само площта на обособения имот, но и съседните горски площи в тяхната пълна площ и еднородност.

Площадката на ПУП граничи със следните букви по ЛУП – 2005 на ДЛ Златоград:

Заключената от проектните граници на ПУП горска територия представлява широколистно насаждение с доминиращо представителство на Благуна. Подраста се представлява също от Благун и Зимен дъб.

Подробният устройствен план на настоящата разработка регламентира територия със статут Жс – Жилищно строителство.

При реализацията на инвестиционното намерение площите, заключени от границите на ПУП, сменят предназначението си, респективно променят своя екологичен статус по отношение на биоразнообразието, при което се създават допълнителни урбанизирани територии, инфраструктура и различни по своя характер зелени площи, които формират условия на живот, различни от тези на терена преди застрояването му .

Така при изпълнение на строежите за обществено ползване като:

• 
  Хотел
  
• 
  Жилищно строителство
  
• 
  Тротоари
  
• 
  Паркинг
  
• 
  Обслужваща инфраструктура и др.
  

При другите (зелени площи) съществуващите местообитания, които са се формирали в състава на полуестествено тревно съобщество, при определена норма на естествения отпад ще попаднат под нови въздействия и при условията влошена приходна част в баланса на органичната материя, което ще доведе до промени и във видовия им състав.