Доклад по овос настоящият доклад за овос на инвестиционно предложение "Находище Брезе"

Във връзка с голямата надморска височина, сумата на валежите е една от най-високите за страната, което е благоприятно за са­моп­ре­чис­т­ва­не­то на атмосферата.

Влажността на въздуха също е едно от условията, които обуславят разсейването на атмосферните примеси. За размера на изпарителните процеси говори относителната влажност на въздуха. За разглеждания район влажността достига максимална стойност през месец декември – 74 % при годишна влажност 67 %. Този максимум е разместен само с един месец спрямо максимума на мъглите, който е през месец ноември. През зимното полугодие общият брой на дните с мъгли е 20.7 при годишна сума 26,2 дни.

Се­ве­ро­за­пад­ни­те час­ти на ра­йо­на са от­во­ре­ни на за­пад, ко­ето оп­ре­де­ля и по­со­ка­та на гос­под­с­т­ва­щи­те вет­ро­ве, а имен­но за­пад­ни­те, ко­ито за­емат 45,1 % и са це­ло­го­диш­ни с пре­об­ла­да­ва­що вли­яние от м. ХІ до м. ІV, след­ва­ни от се­ве­ро­из­точ­ни­те – 14,9 %, юго­из­точ­ни­те – 14,3 %. Дни­те без вя­тър в то­зи ра­йон са 18,4 %. Бро­ят на дни­те, през ко­ито ду­хат сил­ни вет­ро­ве със ско­рост по-го­ля­ма от 14 м/сек, е 119 за го­ди­на.

Информацията, из­ло­же­на в нас­то­ящия параграф, раз­г­леж­да в кли­ма­ти­чен ас­пект ха­рак­те­рис­ти­ки­те на при­зем­ния вя­тър (вятъра, из­ме­рен на ви­со­чи­на 10 м от под­с­ти­ла­ща­та повърхност).

В ка­чес­т­во­то на из­хо­ден ма­те­ри­ал са из­пол­з­ва­ни дан­ни­те от че­ти­ри стан­ции (Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак), на­ми­ра­щи се в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до раз­г­леж­да­ния ра­йон – те­ри­то­ри­ята на об­щи­на Девин. Въпросните стан­ции раз­по­ла­гат с наб­лю­да­те­лен период, по-го­лям от 50 години, ко­ето поз­во­ля­ва да се по­лу­чат ста­тис­ти­чес­ки дос­то­вер­ни характеристики, на ба­за­та на ко­ито мо­гат да бъ­дат нап­ра­ве­ни из­во­ди в ре­жи­мен план за цир­ку­ла­ци­он­ни­те осо­бе­нос­ти на района.

Приведените в горната таб­ли­ца ре­зул­та­ти по­каз­ват приб­ли­зи­тел­но ед­на­къв го­ди­шен ход на сред­но­ме­сеч­на­та ско­рост на вятъра, из­ме­рен в стан­ци­ите с 50-го­ди­шен период. В след­ва­щи­те раз­г­леж­да­ния ще се спрем са­мо вър­ху ха­рак­те­рис­ти­ки­те на при­зем­ния вятър, по­лу­че­ни въз ос­но­ва на ин­фор­ма­ци­ята от стан­ция Смолян, ко­ято по на­ше мне­ние в рам­ки­те на точността, мо­же да се из­пол­зва за опи­са­ние на ме­те­оро­ло­гич­ния ре­жим в разглеждания ра­йо­на.

• 
  по-ви­со­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра в 14⁰⁰ ч. и
  
• 
  доб­ре из­ра­зен се­зо­нен ход, с по-мал­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра през лет­ни­те месеци.
  

Средната ско­рост на вя­тъ­ра по по­со­ки е ин­те­рес­на и важ­но разпределение, ха­рак­те­ри­зи­ра­що в се­зо­нен ас­пект цир­ку­ла­ци­он­ни­те осо­бе­нос­ти на раз­г­леж­да­ния район. В ра­йо­на на ст. Смолян пре­об­ла­да­ва­щи през ця­ла­та го­ди­на са вет­ро­ве с по­со­ка N, NW, W и SW. Вероятно се дъл­жи на по­со­че­ния по-го­ре факт, свър­зан с на­ли­чи­ето на реч­на до­ли­на с ори­ен­та­ция Е–W.

В следващата таб­ли­цата е да­де­на чес­то­та­та на вя­тъ­ра в раз­лич­ни ско­рос­т­ни интервали. Получените ре­зул­та­ти показват, че в око­ло 93 % от слу­ча­ите през го­ди­на­та ско­рос­т­та на вя­тъ­ра се из­ме­ня в ин­тер­ва­ла 0 – 5 м/сек. Скорости на вя­тъ­ра 10 м/сек се наб­лю­да­ват приб­ли­зи­тел­но в 5 % от случаите. Случаи със ско­рост на при­зем­ния вя­тър над 20 м/сек се наб­лю­да­ват мно­го ряд­ко и със­тав­ля­ват 0.3 % от об­щия брой случаи.

Честотата на раз­п­ре­де­ле­ние на вя­тъ­ра по по­со­ки (в %) и ти­хо (в %) е да­де­на в таб­ли­ца по-долу. Представено е по ме­се­ци и в го­ди­шен план. Годишното и ме­сеч­ни­те раз­п­ре­де­ле­ния са го­диш­на­та и ме­сеч­ни ро­зи на вятъра, по­ка­за­ни в таб­ли­чен вид. За по-го­ля­ма наг­лед­ност е по­ка­за­на го­диш­на­та ро­за на вя­тъ­ра в гра­фи­чен вид.

Приключвайки па­раг­ра­фа за при­зем­ния вятър, ис­ка­ме още вед­нъж да отбележим, че резултатите, по­лу­че­ни на ба­за­та на наблюдения, из­вър­ше­ни в ст. Смолян, мо­гат с дос­та­тъч­но доб­ра точ­ност да се при­ло­жат и за ра­йо­на на с. Брезе. Последното твър­де­ние ва­жи са­мо при уговорката, че раз­г­леж­да­ме цир­ку­ла­ци­ята в ре­жи­мен план.

За­мър­ся­ва­не­то на ат­мос­фер­ния въз­дух в ра­йо­на е единствено от транспорта.

От­па­дъч­ни­те (из­го­ре­ли­те) га­зо­ве се от­де­лят от ав­то­мо­бил­ния по­ток, кой­то се със­тои от раз­лич­ни ви­до­ве ав­то­мо­би­ли. Ко­ли­чес­т­во­то им е раз­лич­но за то­вар­ни­те ав­то­мо­би­ли и ле­ки­те ко­ли, а съ­що по от­но­ше­ние на бен­зи­но­ви­те и ди­зе­ло­ви­те дви­га­те­ли.

При из­га­ря­не­то на теч­ни­те го­ри­ва се от­де­лят твър­ди, теч­ни и га­зо­об­раз­ни ве­щес­т­ва. Те по­па­дат във въз­ду­ха на ви­со­чи­на­та на аус­пу­си­те (око­ло 50 см от по­вър­х­нос­т­та на зе­мя­та) и се раз­п­рос­т­ра­ня­ват с раз­лич­на ско­рост в за­ви­си­мост от тех­ния вид и ат­мос­фер­ни­те ус­ло­вия.

Днес към ос­нов­ни­те за­мър­си­те­ли на окол­на­та сре­да при ек­с­п­ло­ата­ци­ята на ДВГ, свър­за­ни не­пос­ред­с­т­ве­но със със­та­ва на из­пол­з­ва­ни­те бен­зи­но­ви, ди­зе­ло­ви, га­зо­ви го­ри­ва и раз­лич­ни­те ви­до­ве мас­ла след­ва да се от­не­сат:

То­ва са въз­мож­ни­те за­мър­си­те­ли, ко­ито те­оре­ти­чес­ки би­ха мог­ли да се от­де­лят при дви­же­ние на ДВГ по пъ­ти­ща­та. Точ­ни­ят ко­ли­чес­т­вен и ка­чес­т­вен със­тав е фун­к­ция от ви­да на дви­га­те­ли­те, от ус­ло­ви­ята на ек­с­п­ло­ата­ция, от ви­да на го­ри­ва­та, от пъ­ти­ща­та и т.н.

При из­га­ря­не на 1 кг от из­пол­з­ва­ни­те у нас го­ри­ва те­зи стойнос­ти са приб­ли­зи­тел­но след­ни­те: