Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях

Настилката на пътя, който отстои от обекта на около 200 м, е добра, асфалтова с двупосочно движе­ние. Интензивността на МПС е ниска.

Районът е слабо засегнат от антропогенна дейност, което предполага ниски нива на шумово натоварване и зони на акустичен комфорт.

Регламентираните в нашата страна критерии за хигиенна оценка на шума в различни територии и зони на населените места са съответно:

• 
  за постоянен шум – ниво на звука по крива AL dB(A);
  
• 
  за променлив с времето шум – еквивалентно ниво на звука –
  L_eq dB(A).
  

Основни причинители на наднормен шум за района на инвестиционното намерение за добив на строителни материали са транспортните средства. Автотранспортният шум представлява около 80 % от всички шумове, които проникват в местата за пребиваване на човек. Особено неприятен е в райони с ниско фоново шумово ниво, какъвто е разглежданият случай. Автотранспортният шум е в зависимост от редица фактори като: скоростта, интензивността на движението, броя на автомобилите и автобусите в транспортния поток, надлъжния наклон на пътя, типа на пътното покритие, вида на гумите, обкръжението, времето.

Ос­но­вен до­ку­мент за оцен­ка на виб­ра­ци­ите как­то в тран­с­пор­т­ни­те сред­с­т­ва, та­ка и в про­миш­ле­ни обек­ти, е меж­ду­на­род­ни­ят стан­дарт ИСО 2631—74 и “Виб­ра­ции, пре­да­ва­ни на чо­веш­ко­то тя­ло”. Спо­ред не­го ре­ак­ци­ите на чо­ве­ка вслед­с­т­вие виб­ра­ции са пос­та­ве­ни в за­ви­си­мост от че­ти­ри фак­то­ра: ин­тен­зив­ност, чес­то­та, нап­рав­ле­ние и про­дъл­жи­тел­ност.

Нор­ми­те за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции, от­на­ся­щи се за всич­ки ин­с­т­ру­мен­ти, ма­ши­ни и съ­оръ­же­ния, из­точ­ник на виб­ра­ции, се рег­ла­мен­ти­рат със са­ни­тар­ни­те нор­ми за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции СН № 0-45.
Вредни лъчения (светлинни, топлинни, радиация)

Отчитайки факта, че работата на обекта ще се извършва от работниците на открито, можем да предположим, че през горещите месеци ще се създават възможности за прегряване в кабините на работната и транспортна техника, а през зимата работата ще се извършва в условията на преохлаждане.

Почвите в района се отнасят към Планинската почвена зона на България и към Родопския агроекологичен район на кафявите горски почви. Почвите са се формирали в условията на голямо количество на валежите, постоянна висока въздушна влажност и снежна покривка, която се задържа продължително време и средногодишна температура 6-8 °С с умерени температурни колебания.

Почвите са се формирали изцяло под влияние на дървесната растителност – широколистна и иглолистна. В почвообразувателния процес са взели участие различни типове горски насаждения. Наблюдават се следните видове почви:

• 
  Канелени горски почви, тежко песъкливо-глинести
  
• 
  Кафяви горски почви
  
• 
  Планинско-ливадни почви
  
• 
  Рендзини
  
• 
  Делувиални почви
  

Това са почви, формирани под въздействието на горската растителност върху изветрителни продукти на глинести шисти и гранитоиди. Хумусният хоризонт е с мощност 20-22 см, а мощността на профила е в границите на 90-95 см. По механичен състав са тежко песъкливо-глинести (51,4 % глина в повърхностния хоризонт), а по съдържание на органично вещество са среднохумусни (2,58 %) и слабо запасени с общ азот (0,147 %). Съдържанието на общ фосфор е средно 0,15 %. В профила на тези почви не се съдържат карбонати. Почвената реакция е средно кисела – рН 5,0.

Кафявите горски почви заемат по-голямата част от терена. Почвообразуващите скали, върху които са се формирали, са предимно гранити, гранитогнайси, варовити скали. Хумусният слой в почти целия профил е оцветен в кафяви тонове от проникващите и отложени кафявоцветни хумусни киселини и техните съединения.

Механичният състав на кафявите горски почви е лек. Характерна черта за тези почви е голямата скелетност, която се увеличава в дълбочината на почвения профил. Те са глинесто-песъкливи, средно каменливи.

За профила на кафявите горски почви е характерен не много мощен хумусно-акумулативен хоризонт. Средно той варира от 5 до 30 см. При тези почви под хумусния хоризонт се развива доста мощен илувиален хоризонт, който достига до 50-100 см дълбочина и постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Съдържанието на органично вещество е слабо – варира от 1,17 до 4,15 %. Запасеността с общи форми на азот и фосфор съответства с тези на хумуса. Карбонати не се съдържат в профила на тези почви. Почвената реакция е в диапазона на силната киселинност – рН 4,0 до 4,2.

3. Планинско-ливадни почви

Планинско-ливадните почви заемат по-малка част от района. Като почвообразуващи скали на планинско-ливадните почви обикновено са безкарбонатни скали – изветрителен материал от гранит и други масивни скали. За почвообразувателния процес е характерно образуването на чимов хоризонт.

Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо количество мъртви растителни отпадъци, които поради ниските температури бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуването на чимов хоризонт. Когато вече е създаден, той задържа голямо количество вода и почвообразувателният процес на някои места придобива черти на блатния процес. Поради това на някои места планинско-ливадните почви се отнасят към преовлажнените.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативния, имат кафеникав оттенък от недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до песъкливо-глинест с много скелет. Хумусът е с високо съдържание на органична материя (6,8–12 %) , но е груб и некачествен. Почвите са с троховидно-зърнеста структура. Реакцията е кисела – 4,7- 5,2.

4. Рендзини

Тези почви имат ограничено разпространение. Формирани са при сухи ливадни условия. Профилът им е силно скъсен. Хумусният хоризонт е с мощност 15-20 см, а след него следва рязък преход върху твърдата скала. Механичният състав е средно песъкливо-глинест. Физическата глина в повърхностния хоризонт е 31,8 %. Съдържанието на органично вещество в тези почви ги определя като слабо хумусни (2,41 %). Съдържанието на общ азот и фосфор е средно. Карбонатното съдържание от повърхността и в дълбочина на профила е около 7 %. Почвената реакция е слабо алкална.

Имат ограничено разпространение главно около дерето. Формирани са под въздействието на делувиален процес, при който става периодично отлагане на материал донесен от страничните склонове с делувиалните води.

Притежават хумусен хоризонт с мощност 20-25 см и мощност на профила 50-55 см.

По механичен състав са песъкливи, а съдържанието на органично вещество е ниско (1,01 %). Запасеността им с общ азот и фосфор е слаба. В профила им не се откриват карбонати. Почвената реакция е силно кисела.

Земята е държавен горски фонд. Не съществуват и няма планирани ползватели на земеделски земи и приспособяването им към площадката на обекта на инвестиционното намерение. Държавно горско стопанство Девин дава съгласието си за изключване на площите от държавния горски фонд за добив на строителни материали. Положително отношение към осъществяването на инвестиционното намерение са изразили кметство Брезе и Община Девин.

Почвите в района на осъществяването на инвестиционното намерение се определят на IX^-та – Х^-та категории, т.е. това са ниско продуктивни почви.

Инвеститорът притежава удостоверение за търговско откритие № 0313 от 07.11.2008 г. на МОСВ, което му дава право да бъде определен пряко за концесионер за добив на строителни материали на основание разпоредбите на ЗПБ. Концесията ще трае 25 години.

3.8. Биологично разнообразие

и неговите компоненти
3.8.1. Растителен свят

3.8.1.1. Ха­рак­те­рис­ти­ка на растителната покривка в района на обекта

А. Флористично райониране

Според приетото флористично райониране на България, страната се дели на 20 района. Из­с­лед­ва­ната площ попада в 17 флористичен район “Родопи”, включващ Западен и Източен подрайон .

Обектът е разположен в централната част на Западни Родопи на запад от град Смолян. Територията му попада във водосборната област на Широколъшка река

Площадката се намира в съседство с път IV – 866 от Републиканската пътна мрежа. Намира се на 10,3 км източно от гр. Девин и на 1,2 км източно от разклона за с. Брезе. Територията на обекта е в землището на с. Брезе – ЕКАТТЕ 06269, общ. Девин, обл. Смолян.

Според вертикалното райониране на България обектът се намира в средния горскорастителен пояс – долен елово-буков подпояс, който за условията на Родопите се заключва в интервала от 800 до 1700 м н.в.

Районът е карстов, формиран върху мрамори и риолити. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките. Горите покриват около 73 % от територията, най-голяма част от които са смесените буково иглолистните гори премесени с бял бор (Pinus sylvestris), а на някои места и смърч (Picea abies).

Обектът попада изцяло в ЗЗ “Родопи – Западни” за опазване на хабитатите. В зоната са установени общо 21 хабитата от Приложение І на Директивата за хабитатите и заемат сумарно 56,18 % от общата площ на зоната. Най-големи територии заема хабитатът на Ацидофилните гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio –Piceetea) (30,5 % от територията). Относително големи територии развиват хабитатите на Рило-Родопските и Старопланински гори от бял бор (10,1 %) и Планинските сенокосни ливади (5,3 %). Всички те имат високи качествени оценки и относително ниско ниво на застрашеност.

В територията, заключена от предложените с геоложкия доклад граници и около нея, се срещат следните видове:

А. 2.1.1. Дървета и храсти

• 
  Бял бор (Pinus silvesrtris)
  
• 
  Обикновен бук (Fagus sylvatica)
  
• 
  Бяла бреза (Betula alba)
  
• 
  Tрепетлика (Populus tremula)
  
• 
  Зимен дъб (Quercus petraea)
  
• 
  Обикновен смърч (Picea abies)
  
• 
  Келяв габър (Carpinus orientalis)
  
• 
  Обикновен габър (Carpinus betulus)
  

• 
  Бухалковиден плаун (Licopodium clavatum L.)
  
• 
  Швейцарски бронец (Selaginella helvetica)
  
• 
  Копитник (Asarum europaeum )
  
• 
  Тристълбчест рожец (Cerastium cerastioides (L.) Britton)
  
• 
  Ко­кош­чи­ца (Isopyrun thalictroides L.)
  
• 
  Змиоезичесто лютиче (Raninculus ophioglossifolius Vill)
  
• 
  Алпийска звънарка (Hypericum alpigenum Kit)
  
• 
  Бя­ла съ­сън­ка (Anemone nemorosa L.)
  
• 
  Динарски вечерник (Hesperis dinarica beck)
  
• 
  Пълзящо омайниче (Geum reptans L.)
  
• 
  Гъ­лъ­бо­ви очич­ки (Hepatica nobilis Mill.)
  
• 
  Едноцветно наваличе (Pyrola uniflora L.)
  
• 
  Кръглолистно наваличе (Pyrola rotudifolia L.)
  
• 
  Хопево шапиче (Alchemilla hoppeana)
  
• 
  Пиринейска тинтява (Gentiana pyrenaica L.)
  
• 
  Мно­го­го­ди­шна сверция (Swertia perennis)
  

По геоморфоложката подялба на България предложената площадка попада в долния подпояс на средния горскорастителен пояс.

Растителността е квазибореална и се поделя на:

• 
  Коренна – в това число попадат горите от смърч (Picea abies (L.)), бял бор (Pinus sylvestris L.) и обикновен бук (Fagus silvatica)
  
• 
  Производна – трепетлика (Populus tremula), бяла бреза (Betula alba) и черна елша (Alnus glutinosa (L.)).
  

В обхвата на посочения интервал се срещат единствено мезофитни видове, отнасящи се към Севроприсредиземноморската растителност

В разглеждания подпояс доминиращо представителство имат чистите и смесените иглолистни насаждения.

• 
  Буковите гори в района около площадката са чисти и смесени. Букът е с нисък бонитет и издънков произход. Смесените бялборово-букови насаждения се срещат върху изложенията с южна компонента. Развиват върху кафяви горски почви, тъмни средно дълбоки (СВ₂). Фонът на тревната покривка се дава от планинската власатка (Festuka montana). В състава ù участват още Luzula maxima, Poa nemoralis и др. треви.
  
• 
  В района на обекта върху свежи месторастения белият бор образува смесени насаждения. Месторастенията са се форми­рали върху бедни до средно богати кафяви горски почви (В_(2–1)). Тук е пред­с­та­вен във фор­ма­ция с обикновения бук, го­ру­на, вод­ния га­бър и чер­ния бор.
  

При анализа на горските територии на подотделите, през които преминава границата на обекта, са взети с цялата площ на подотдела.

Тук се приема хипотезата, че териториите включени в съответният подотдел са сравнително еднородни, поради което се разглеждат в цялост

Разпределението на растителните съобщества в района около предвидения за развитие на кариерата имот е:

Предвидената за изграждане на кариерата територия по план възлиза на 10,48 ха и е заложена изцяло в горски фонд. Обектът на инвестиционното намерение попада в отдели 189 и 188 на ДЛ – Девин.

Предвид възприетият в лесоустройството принцип подотделите да се обособяват по еднородност на местообитанията и насажденията и налагането на принципа на предпазливостта при оценка на въздействието върху територии, попадащи в Европейската екологична мрежа Натура 2000, за целите на настоящата оценка е разгледана не само площта на обособения имот, но и съседните територии, като подотделите са взети в тяхната пълна площ и еднородност.

Таблица 3

№ по ред	Отдел /подотдел	Обща площ (ха)
1	189 “н”	17,50
2	189 “р”	3,90
3	189 “с”	3,20
4	189 “т”	4,80
5	188 “ч”	0,50
6	188”с”	9,90
	ОБЩО	39,80

Каталог: ovos

Изтегляне 3.28 Mb.

Сподели с приятели: