Доклад по овос настоящият доклад за овос на инвестиционно предложение "Находище Брезе"

Подземните води в района са представени от трите генетични типа: карстови, пукнатинни и порови (грунтови).

Най-значителни са карстовите води. Те са разпространени в Смолянския карстов басейн и са привързани към мраморите на Добростанската свита. Формират се в пукнатини, каверни и канали, образувани в резултат от разтварящото действие на водата.

Смолянският карстов район е изграден от разтворимите скали: варовици, мрамори, доломити, гипс и др. В повечето случаи карстовите води са безнапорни. Подхранват се главно от валежни и повърхностни води. Характерни за тези води са големите амплитуди във водните им количества. При обилни валежи и снеготопене водата им понякога се замътва за кратък период от време – 3-5 дни. Наличието на множество карстови форми във водосборите им ги прави уязвими по отношение на замърсяване и замътване. Най-значимите в района карстови извори, използвани за водоснабдяване, са следните:

• 
  Извор “Хубча” – разположен под с. Соколовци със среден дебит Q_ср. = 150 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Смолян – кв. Устово и с. Търън.
  
• 
  Извор “Беденски врис” – разположен на кота 788 м с минимален дебит 240 л/сек. Водообилието на този карстов извор се дължи на подприщването на силикатен клин.
  
• 
  Извор “Бралото” – намира се в кв. Г. Райково със среден дебит Q_ср. = 200 л/сек. Това е основният водоизточник за водоснабдяване на гр. Смолян.
  
• 
  Извор “Св. Иван” – разположен в кв. Д. Райково със среден дебит Q_ср. = 40 л/сек.
  
• 
  Извор “Св. Дух” – намира се северозападно от гр. Чепеларе със среден дебит Q_ср. = 60 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Чепеларе.
  

През 2007 г. от РИОСВ – Смолян е извършен хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, включен в Националната система. При анализа на пробите е използван Биотичен индекс (БИ) за оценка качеството на повърхностните течащи води с петстепенна скала. Този метод дава интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време чрез анализ на съобществата от дънни макроорганизми (макрозообентос).

Най-високата стойност БИ-5 е за най-чисти води, неповлияни от човешката дейност, докато БИ-1 е за изключително тежко замърсени води.

Връзка на биологичните категории с приетата категоризация

за водоприемниците според Наредба № 7 / 08.08.1986 г.

(ДВ, бр. 96 / 12.12.1986 г.)

Биотичен индекс	Категория по Наредба № 7	Качество на водата
5; 4-5; 4	І	Чисти, незамърсени води с високо качество
3-4	ІІ	Слабо замърсени води
3	ІІ-ІІІ	Слабо до средно замърсени води
2-3	ІІІ	Средно замърсени води
2	ІІІ – извън категориите	Силно замърсени води
1-2; 1	Извън категориите	Много силно замърсени води; екологически “поразен речен участък”

Река Черна е изследвана от пункт кв. Райково при КАТ до пункт с. Търън. При пункт кв. Райково водите на реката са слабо замърсени – БИ-3. Не се променят до с. Търън.

Река Широколъшка – с. Стойките – БИ-4; с. Широка лъка – БИ 4-5; устие – БИ 4-5.

Река Девинска – устие след гр. Девин – БИ-2.

Река Чепеларска – преди гр. Чепеларе – БИ 4; след гр. Чепеларе – БИ-2; след р. Забърдовска – БИ-4.

Данните показват, че река Широколъшка при с. Стойките и с. Широка лъка е с чисти, незамърсени води с високо качество.

Хидробиологичният мониторинг, направен от РИОСВ – Смолян през 2008 година, показва следното:

• 
  река Широколъшка – при отбивката за с. Брезе – БИ – 4-5
  
• 
  река Широколъшка – при отбивката за с. Беден – БИ-4
  
• 
  река Въча – с. Грохотно – БИ-4
  
• 
  река Девинска – преди гр. Девин – БИ – 4-5.
  

Очакваните отпадъци, които ще се генерират по време на експлоатацията на находище “Брезе” са два вида: производствени и битови.

Това са отпадъците от добива на суровината и от откривката.

В процеса на геоложкото проучване е направен добив на камък от опитно добивно гнездо (ОДГ) в размер на 160 м³ за изпитване и техноложка проба, при което е установена загуба в размер на 5 % и използваемост 95 % на суровината.

Производствената програма на инвеститора предвижда среден годишен добив 100 000 тона, при обемна маса на скалния материал 2,64 г/см³ или 2,64 т/м³.

100 000 : 2,64 = 37 878 м³ скална маса годишно

Коефициент на разбухване – 1,35

37 878 м³ × 1,35 = 51 135 м³ разбухнала скална маса годишно.

Отпадък от суровината – 5 %: 51 135 × 0,05 = 2557 м³ отпадък годишно.

Средно месечен отпадък: 2557 м³ : 12 = 213 м³.

Съгласно Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификацията на отпадъците (ДВ бр. 44 / 2004 г.) кодът на този отпадък е 010408 – раздробени скални материали.

Поради голямата пресеченост на релефа дебелината на откривката е разкъсана по площ и променлива.

В геоложкия доклад откривката е изчислена поотделно за всеки от блоковете на база площ на разпространение на делувиалната покривка и осреднената ù дебелина по картировъчни точки.

Общо за площ “Брезе” обемът на откривката възлиза на 53 263 м³, съгласно геоложкия доклад.

За експлоатационен период от минимум 25 години откривката средно годишно ще бъде: 53 263 : 25 = 2130 м³.

С коефициент на разбухване 1,35 откривката ще бъде: 2130 × 1,35 = = 2875 м³ средно годишно.

Кодът на откривката е: 170504 – почва и камъни.

Общо отпадък от откривка и добив: 2557 + 2875 = 5432 м³ средно годишно.

Необходимо е Община Девин да определи подходящ терен за депониране на отпадъка от откривката и добива на суровината.

Битови отпадъци

Количеството на тези отпадъци ще бъде съвсем незначително поради факта, че на площадката не се предвиждат битови сгради, както и заведение за хранене. Работещите на находището ще ползват съществуващата база на инвеститора в с. Грохотно, намиращо се на 16 км от кариерата.

На площадката ще се достави и монтира един брой фургон.

Очаква се съвсем незначително количества хартиени отпадъци с код 200101 и хранителни отпадъци с код 200108. За временно съхранение на тези отпадъци на площадката ще се постави контейнер. Периодично ще се извозват за депониране на сметището в м. Теклен дол или на депото в Барутин.

Дружеството използва взривни материали на различни производители: Дунарит – Русе, Арсенал – Казанлък, Еловица – Габрово, Видекс АД – с. Горни Лом, обл. Видин, Максам България-АД – Габрово. Повечето от тези производители изнасят взривни вещества в страни членки на ЕС.

Взривното вещество се съхранява в склад за ВВ в местността Забацко, за което на “Виастройинженеринг” –ООД е издадено разрешително № 3 от 09.01.2009 г. от РПУ на МВР – Смолян. По време на изготвяне на доклада при посещение на складовата база нямаше налични количества взривно вещество. Последно е закупувано от Видекс – АД. Производителят е представил на дружеството информационен лист за безопасност, съгласно изискванията на Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати. Ксерокопие от информационния лист за безопасност е приложен към приложенията на доклада.

Взривните работи ще се извършват от правоспособното лице Васил Тодоров Кушлев – проектант ІІ^-ра степен, притежаващ разрешително серия ГИТ № 00-1085, последна заверка от 22.02.2008 г.

Възприетата технология на взривяване, която е масово прилагана при разработка на кариери от този тип, води до залпово отделяне на токсични газове при масовите взривявания.

Част от вредните газове, въглероден оксид, въглероден диоксид, азотни оксиди, серен диоксид и сероводород, се отделят залпово в атмосферата, а по-тежките (азотни оксиди, серен диоксид и сероводород) се натрупват в разрушения материал, кавернозните образувания и в ниски участъци в кариерата.

Разпределението на вредностите е в пряка зависимост от кислородния баланс на взривното вещество. Най-благоприятно е когато той има нулева стойност. В този случай се образуват минимално количество газове поради пълното им окисляване. При отрицателна стойност на кислородния баланс на ВВ се образува повече СО, а при положителна – NO. Взривните вещества, които ще се използуват в кариерата, са с близък до нулевия кислороден баланс (–3 %).

Разреждането на вредните газове до безопасна концентрация зависи от климатичните условия (скорост и посока на вятъра, наличието на инверсии) в момента на взривяването.

При взрив извънредно бързото химично превръщане е съпроводено с мигновено отделяне на топлинна енергия във вид на нагорещени газообразни продукти. Образуваният първоначално NO бързо встъпва в реакция с кислорода от въздуха и се образува азотен диоксид, който е 1,5 пъти по-тежък от въздуха. Токсичното му действие може да се прояви от 2 до 12 часа след пребиваване в такава среда. Азотните оксиди имат остра миризма и присъствието им в атмосферата лесно се забелязва. При вдишване влизат в реакция с водата и образуват азотна киселина, чието действие предизвиква оттоци на белите дробове и отравяне на организма.

Въглеродния оксид е безцветен, без мирис и по-лек от въздуха. Смесен с него при концентрации по-големи от 12,5 % образува взривна смес. При вдишване взаимодейства с кръвта вместо кислорода и довежда до кислороден глад. При концентрация по-голяма от 1 % настъпва смърт (ПДК 0,0016 %).

Сяроводородът е безцветен с характерна миризма. По токсичност е 2,5 пъти по-отровен от СО.

Въглеродният диоксид не е отровен, но създава задушлива атмосфера поради намаленото количество кислород във въздуха.

Сумарното действие на токсичните газове за 1 кг взривно вещество се оценява по количеството условен въглероден оксид, чиято допустима концентрация е 0,008 обемни процента.

Този критерий за оценка се използва във всички развити страни, както и в българските правилници за извършване на взривни работи.

В конкретния случай при използуването на “суспензия”, определянето на условния въглероден оксид се изчислява по формулата:

CO_y = aCO + 6,5bNO₂ + 2,5C.SH₂ + 2,5dSO₂ mg/m³

където a, b, c, d са съответните количества газове.

За взривни вещества от използвания тип опитно и теоретически е изчислено, че условният въглероден оксид е 60 л/кг.

При максимално еднократно количество взрив – 6200 кг, предвидено в проекта и относително тегло но СО 1,25 g/cm³ се отделя следното количество условен въглероден оксид:

При радиус 500 м от центъра на взривната вълна, при височина на работното стъпало 10 м, обемът на наситеният с токсични газове атмосферен въздух е:

Концентрацията на условния въглероден оксид в атмосферния въздух непосредствено след взривяването е :

Времето за разреждане на атмосферния въздух над взривното поле до безопасна концентрация най-сигурно се определя чрез вземане на контролни проби от въздуха. Задължително се спазва регламентираното съгласно Правилника за безопасност време за забрана на достъпа до кариерата минимум 14 часа след провеждането на взривни работи.

Доброто в случая е, че в близост до избрания за разработка участък няма населени обекти (населени места, вилни зони, селскостопански постройки и др.). Съгласно програмата за добив на материали се предвижда масовите взривявания да се извършват пет-шест пъти в годината в зависимост от нуждите на дружеството. Това значи,че масови взривявания ще има един път на два месеца.

Сравнително ниските концентрации на тези газове в околната атмосфера водят до извода, че при спазване на Правилника за ТБОТВР и избора на подходящи климатични условия по време на взривяването (естествено проветряване на кариерата) не се очаква замърсяване на атмосферния въздух над ПДК.

Районът на площ “Брезе” попада в ядката на Широколъшката антиклинала и е в непосредствена близост до Широколъшкия разломен сноп. Ядрото на тази антиклинала е изградено от метаморфитите на Прародопската надгрупа – Арденска група – Маданска свита, представена предимно от гранитизирани биотитови гнайси, разкриващи се на площ около 50 км². От юг тази структура граничи със Смолянската терциерна депресия, запълнена от седиментните, вулканогенно-седиментните и вулкагенните материали на палеогена. На запад се намира Брацигово-Доспатската депресия.

В обхвата на площ “Брезе” се разкрива само Маданската свита (mdPєc) – биотитови и по-рядко биотит-амфиболови и двуслюдени гранитогнайси с добре до слабо изразена шистозна и рядко масивна текстура. В горната половина на разреза се срещат прослойки от биотитови и биотит-амфиболови дребнозърнести гнайси и лещи от амфиболити.

На юг от селата Брезе и Беден и от р. Широколъшка се разкриват паелогенски конгломерати и пясъчници.

Кватернерните отложения в района са представени от три основни типа – алувиални, делувиални и елувиални.

Алувиалните отложения са разпространени основно в терасите на р. Широколъшка, като дебелината им е 5-8 метра. Съставени са от заоблени чакъли, валуни и блокове от коренните скали, изграждащи района, с глинесто-песъчлив запълнител.

Делувиалните отложения се срещат по склоновете. Дебелината им е от няколко сантиметра до 2-4 метра. Съставени са от ръбести чакъли, валуни и блокове от изграждащите района коренни скали, с глинесто-песъчлив запълнител. В границите на находище “Брезе” са разпространени делувиалните отложения.

Елувиалните отложения са разпространени по билните части на водоразделите. Дебелината им е до 2 м. Изградени са от ръбести чакъли от коренните скали и глинесто-песъчлив почвен слой.

Б. Тектоника

Тектониката в района е с преобладаващо запад-северозападно направление, съвпадащо с генералната посока на Широколъшкия дълбочинен разлом. Североизточното направление има локален характер и е проявено между разломите от запад-северозападната група.

При направената в процеса на проучването картировка са установени три основни системи тектонски пукнатини и зони на натрошаване: северозападна – с простиране 120 ÷ 140° и наклон 75 ÷ 85° в двете посоки; североизточна – с простиране 30 ÷ 40° и наклон 80 ÷ 90° предимно на югоизток и субмеридиална – с простиране 5 ÷ 10° и наклон 75 ÷ 85° в двете посоки. Характеризират се основно с натрошаване, брекчиране и по-рядко милонитизация на материала в тях. Наблюдаваните движения по пукнатините имат разсед-отседен характер, а амплитудите на разместване са от порядъка на няколко до 50 см.

Шистозността на скалите е с посока запад-северозапад с наклон 15÷25°.

Текстурата на скалата, съгласно геоложкия доклад, е определена като гнайсова, тънкоивичеста, а структурата ù като лепидогранобластова, пойкилобластова, мирмекитова. В минералния ù състав влизат: плагиоклад, калиев фелдиспат, кварц, биотит, гранат, апатит, циркон, аланит, фелезооксиден руден минерал; вторични – хлорит, минерал от групата на епидота, серицит-илит, карбонат, пелитоморфни глини.

Фоновата маса е дребнозърнеста с размери от 0,15 до 1,5 мм.

Плагиоклазът в слабо гранитизираните участъци достига до 60-70 % от обема ù.

Кварцът е сравнително равномерно разпределен и заема 15 до 30 % от обема на скалата.

Калиевият фелдшпат се среща като малки струпвания от лещовидни или ромбоидни индивиди.

Биотитът е кафяв и количеството му е от 5 до 15 %.

Гранатът се среща като единични заоблени зрънца с размери под 0,1 мм. Оцветен е в бледо бежово.

Апатитът образува изометрични, елипсовидни и полузаоблени силно напукани зърна.

Цирконът се среща като дребни бистри дълго призматични кристали с бледокафеникаво оцветяване.

Аланитът е във вид на единични дребни заоблени зърна със зеленикаво-кафяво до бледожълто оцветяване.

Скалата е претърпяла слаба късна катаклаза с образуване на редки, разклоняващи се линейни пукнатини.

Изпълнени са следните видово геологопроучвателни работи:

• 
  Геоложка картировка в М 1:5000
  
• 
  Проучвателни разчистки – 2 броя на левия скат на дерето
  
• 
  Проучвателни сондажи – 2 броя по 30 линейни метра всеки
  
• 
  Опитно-добивни работи – изпълнено и прокарано е едно гнездо по десния бряг на дерето в близост до сондаж № 1, като е добита 150 м³ скална маса за лабораторни и технологични изследвания.
  

БДС 7718-74 – Материали строителни скални

БДС 2282-83 – Камък трошен за пътни основи и асфалтови покрития

БДС 169-81 – Материали добавъчни едри за обикновени бетони.

Изпълнените проучвателни и лабораторни работи дават основание за следните изводи:

• 
  Площта на находище “Брезе” е изградена от гранитизирани гнайси с докамбрийска възраст.
  
• 
  Физико-механичните и якостни показатели на гранитизираните гнайси отговарят на изискванията на БДС 7718-74, БДС 2282-83 и БДС 169-18.
  
• 
  Изчислените запаси и ресурси са ограничени до кота 874, без да е достигната границата им в дълбочина.
  
• 
  Откривката за отстраняване на почвения слой е с общ обем 53 263 м³.
  
• 
  Откривката е разкъсана по площ и променлива по дебелина от 0,75 м до 0,83 м.
  
• 
  Изчислените запаси са 84 832 м³, а ресурсите – 8 073 811 м³.
  
• 
  Общата използваемост на суровината, съгласно резултатите от техноложката проба, е 94,01 %.
  

Запасите са оконтурени в един блок – блок № 1 с код (122), разположен в югозападната част на площта. Освен максималната разкриваемост за коренните скали в контурите на блок 1 са съсредоточени основните проучвателни изработки – сондажите С-1 и С-2, опитно-добивното гнездо, както и пробите и образците за различните видове анализи и изследвания. Запасите на този блок са изчислени по метода на паралелните разрези и възлизат на 84 382 м³.

Ресурсите са с код (222) за блок 2 и код (332) за блокове 3, 4 и 5.

Блок 2 се намира в югозападната част на площадката, а блокове 3 и 4 заемат съответно североизточната и югоизточната част на находището. Блок 5 е подвесен под блок 2.

Изчислените в геоложки доклад обеми на откривката, запасите и ресурсите по категории са следните:

Блок 2 (222) – 1 332 644 м³, откривка – 8950 м³

Блокове 3, 4 и 5 (332) – 6 741 167 м³, откривка – 43 180 м³

Общо ресурси: 8 073 811 м³

Откривка общо за всички блокове: 53 263 м³.

Шумовото натоварване в разглеждания район е преди всичко от транспорта, строителството, дърводобива и дървопреработването.

В основата на нормирането на шума е заложен стремежът да се огра­ничат вредните последствия, които той има върху здравословното състо­яние на човека. При това се търсят граничните стойности, при които не настъпват трайни промени в човешкия организъм, т.е. целта не е достига­нето на действителен акустичен комфорт, а на условия, при които не е за­страшено здравето на човека.

Приемливи са нивата на производствен шум под 70 dB, средна сте­пен на биологично въздействие има шумът от порядъка на 71-84 dB при хигиенна норма 85 dB.

№

Каталог: ovos

Изтегляне 3.28 Mb.

Сподели с приятели: