Замърсяването на атмосферния въздух от автомобилния транспорт е тясно свързано с пътната мрежи на района.
Данни от преки измервания на замърсяването на атмосферния въздух в дадената ситуация липсват. Минаващият в близост до обекта път е с ниска интензивност на движение на МПС, което е предпоставка за отделяне на минимални количества вредни емисии в атмосферния въздух.
Климатичните, метеорологичните и орографските условия в района не създават предпоставки за продължително задържане на вредни вещества в приемния слой на атмосферата.
Не съществува опасност от разпространяване на атмосферни замърсители на далечни разстояния, както и да се въздейства на състоянието на въздушния фон в района от преноси “отвън”, поради специфичния релеф на площадката на обекта.
Отсъствието на промишлени източници на прахово-газови емисии, отдалечеността от крупни населени места в съчетание с подходящите климатични и метеорологични фактори и местоположението на ваканционното селище следва, че чистотата на атмосферния въздух е на максимално високо ниво.
Липсата на големи източници на вредни вещества във въздуха, ниската интензивност на транспортно движение и богатството на наличните зелени площи дават основание да се определи разглеждания район като “чист” на атмосферни замърсители.
3.2. Повърхностни и подземни води
Водният ресурс в района на обекта се определя от характерните климатични условия, голямата надморска височина, наличието на горски масиви и релефа. Антропогенните дейности също са определящи за състоянието на водите.
Основна дренираща артерия в близост до обекта е река Широколъшка заедно с притоците си. Находище “Брезе” е разположено от двете страни на дере Свети Никола, което е десе приток на река Широколъшка, вливаща се в река Въча.
На 1,2 км северозападно от площадката се намира дере Брезовско, което се влива в река Широколъшка като неин десен приток.
Повърхностният водоизточник – дере Свети Никола, съгласно геоложкия доклад не пресъхва, а оттокът му се изменя от 1,5 л/сек (мес. ІХ) до 20 л/сек през месец май. Водосборната площ на дерето е 3,2 км2, което го определя като малко.
Наблюдения на режима на водния отток на реките в района се извършват от 1950 година. Сравнително добре развитата мрежа от хидрометрични станции с дългогодишни наблюдения, продължаващи и в момента, предоставя достатъчна информация относно хидроложките им характеристики.
Максималните стойности на оттока на повърхностните водоизточници (реки и дерета) са през месеците март, април и май по време на снеготопенето и проливните дъждове, а минималното през м. август и м. септември. При безвалежни есени се наблюдава маловодие и през м. октомври и м. ноември. Обикновено маловодието е устойчиво и не се прекъсва от високи води.
Основните хидрографски характеристики на най-близките хидрометрични станции на реките в района посочваме в следната таблица:
№ на ХМС
|
Река и местоположение на ХМС
| F
водосбор
км2
| Н
водосбор
м
|
Кота ХМС
м
|
Дължина на реката
км
|
477
|
Широколъшка – м. Добросте
|
218,00
|
1464
|
735,07
|
27,90
|
278
|
Широколъшка – Широка лъка
|
83,80
|
1584
|
1045,70
|
12,28
|
473
|
Широколъшка – Стойките
|
15,70
|
1589
|
1331,67
|
6,30
|
474
|
Сухарска – Стойките
|
3,89
|
1621
|
1328,50
|
3,60
|
475
|
Осленска – Широка лъка
|
18,80
|
1514
|
1091,68
|
11,20
|
Количествените хидроложки характеристики на реките даваме в долните таблици:
Характеристика на естествения годишен отток
№ на ХМС
|
Река и местоположение на ХМС
|
Qср.год.
м3/сек.
|
М
л/сек./км2
|
W
млн.м3
|
СV
|
477
|
Широколъшка – м. Добросте
|
2,625
|
12,04
|
82,78
|
0,320
|
278
|
Широколъшка – Широка лъка
|
0,916
|
14,36
|
28,88
|
0,311
|
473
|
Широколъшка – Стойките
|
0,298
|
18,98
|
9,08
|
0,344
|
474
|
Сухарска – Стойките
|
0,071
|
18,25
|
2,23
|
0,291
|
475
|
Осленска – Широка лъка
|
0,251
|
13,35
|
7,92
|
0,295
|
Сподели с приятели: |