Доклад по овос настоящият доклад за овос на инвестиционно предложение "Находище Брезе"

Посочените в Табл. 3 площи надхвърлят тези, които са заключени от границите на обекта, тъй като за целите на настоящата оценка, подотделите засегнати от границите му и тези, които евентуално биха попаднали под въздействие на емисиите, са взети с пълната им квадратура.

При реализацията инвестиционното намерение площите, заключени от границите на кариерата, променят предназначението си, респ. променят и своя екологичен статус по отношение на биоразнообразието, при което се създават допълнителни промишлени територии, инфраструктура и различни по своя характер площадки, които формират условия на живот различни от тези на терена преди застрояването му .

Елементите на проекта ще включват:

• 
  Добивна площ
  
• 
  Проходен път
  
• 
  Вътрешни кариерни пътища.
  
• 
  Площадка за разполагане на строителната механизация
  
• 
  Площадка за временно депониране на откривката
  
• 
  Временни сгради.
  

Други от тях ще бъдат засипани с почва от откривката и отпадък от добива на скалните материали.

Изготвеният проект за определяне обема и качеството на запасите, върху който се изготвя и настоящия Доклад за ОВОС, не посочва площта на горепосочените елементи, поради което цялата площадка в размер на 10,48 ха се разглежда като терен, който ще промени както облика си, така също и биологичната си значимост.

По отношение на горскодървесната растителност, обект “Находище – Брезе” за добив на трошен камък за пътно строителство засебва площ, покрита с нискостъблени гори. Процентно тези насаждения по различните си показатели се представят както следва:

От данните, представени в Таблица 4, се установява, че терените са сравнително равномерно разпределени по наклони, което се обуславя от склоновото разположение на площадката. Те са от стръмни до много стръмни, което ги прави непригодни като местообитание на сухоземните костенурки, земноводните и едрите бозайници.

От данните се вижда, че горските изложения се подразделят на сенчести – 73,87 % и относително припечни 26,13 %. Преобладаването на сенчести изложения прави терена не особено привлекателен за по-голямата част от целевите видове. Сенчестите изложения са непривлекателни както за дребните бозайници, а така също и за едрите насекоми, които представляват съществен елемент в хранителната верига на хищниците. Като цяло може да се очаква, че фаунистичното разнообразие на площадката предмет на разработване е твърде оскъдно, което беше потвърдено при обхождането на територията, както през месеците февруари и март, така и през м. май, а по-късно и през м. юни.

Разпределението на разглежданата горска площ по средна надморска височина е както следва:

Таблица 6

Разпределението на месторастенията съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Р България (1983) е посочено в Таблица 7.

т.е. обектът засяга месторастения, отнасящи се само към Тракийската горскорастителна област, T–II – Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (700-2000 м) – подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (700-1200 м) – T–II–1 (заемащи около 70 % от територията), като с преобладаване са месторастенията върху кафяви светли планински почви плитки до средно дълбоки – каменисти – В 1,2.

Разпределението на залесените площи по класове и подкласове на възраст в разглежданите подотдели е посочено в Табл. 8.

Таблица 8

От горната таблица става ясно, че в обхвата на разглежданата територия попадат основно млади насаждения от 15 до 35-годишна възраст, като тепърва започват да се формират като местообитания за повечето видове от животинския свят.

Разпределението на залесената площ по бонитети е отразено в Таблица 9.

Таблица 9

Насажденията са смесени с различно участие на белия бор, черния бор, бука и др. широколистни видове. Стъб­ле­ни­ят за­пас на на­саж­де­нията е твърде различен и варира от 6 до 219 м³/ха (стъблен запас), което формира общ запас на разглежданите територии, възлизащ на 6370 м³ или среденопретеглен 160 м³/ха.

Сред­ни­ят при­раст на насажденията от разглежданата територия възлиза на 3,15 м³/ха с клони.

Съгласно би­оге­ог­раф­с­ко­то ­раз­де­ле­ние на България районът на с. Брезе, в който се намира обекта на настоящото инвестиционно намерение, принадлежи към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон. Характеризира се със значително представителство на бо­рео-ал­пийс­ките ви­до­ве.

• 
  Безгръбначни
  

На територията не бяха открити мравуняци на защитените Formika rufa и Formika polyctena (Голяма и малка червена горска мравка).

• 
  Зем­но­вод­ни и вле­чу­ги
  

По извършени проучвания във връзка с изготвянето на докладите за ОВОС и ОС беше установено, че земноводните от разред Опашати (Urodela) са представени от един вид – Salamandra salamandra (Обик­но­ве­н дъж­дов­ник), със същата представителност са и тези от разред Безопашати (Анура) с типичния за района вид Bombina bombina (Жъл­то­ко­рем­на бум­ка) и Bufo viridis (Зе­ле­на­та крас­та­ва жа­ба).

По отношение на влечугите има съобщения за наличието на: Testudo graeca (Шипобедрена костенурка), Testudo hermanni (Шипоопашата костенурка), Locerta vivipara (Жи­во­рждащ гу­щер). На тази надморска височина може да се срещнат още Elaphe longisima (Смок-мишкар) и Vipera berus (Усойница).

Таблица 11

• 
  Пти­ци
  

Местата, които осигуряват подходящи местообитания, за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus), ловния сокол (Falco cherrug), сивия кълвач (Picus canus), глухаря (Tetrao urogallus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius).

ЗЗ “Триград – Мурсалица” е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче (Regulus regulus).

Сравнителната близост на тази зона до южната граница до обекта (около 2,5 км) прави вероятна възможността отделни екземпляри от целевите видове да попаднат на територията на обекта.

Още по-близо до кариерата се намира ЗЗ “Персенк” – на около 1,5 км.

• 
  Бо­зайни­ци
  

При извършени проучвания в района във връзка с изготвяне планове за управление на някои от защитените територии е установено, че Бозайниците (без прилепите) са представени от следните разреди:

• 
  Insektiwora – Насекомоядни – 7 вида
  
• 
  Lagomorfa – Зайцеподобни – 1 вид
  
• 
  Rodentia – Гризачи – 13 вида
  
• 
  Artiodactyla – Чифтокопитни – 4 вида
  
• 
  Canivora – Хищници – 9 вида.
  

• 
  защитени по ЗБР – 10 вида
  
• 
  включени в ЧКБ – 4 вида
  
• 
  включени в приложенията на бернската конвенция 23 вида
  
• 
  в червения списък на IUCN – 7 вида
  
• 
  Директива 92/43 – 8 вида
  
• 
  Emerald – 6 вида.
  

Площадката на инвестиционното намерение може да се разглежда и като благоприятна за установяване на летни убежища на някои от целевите видове прилепи.

Детайлно проучване върху видовия им състав и численост не е извършвано.

По отношение на използваните убежища те се поделят на Пещеролюбиви – облигатно пещеролюбиви – целогодишно обитават само подземни убежища; факултативно пещеролюбиви – размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг тип убежища. Зимуват в подземни убежища.

Непещеролюбиви – характерно е, че обикновено един вид използва различен тип убежища през различните сезони:

• 
  Скални – през лятото обитават цепки в скалите (скални венци), данни за зимуването им почти липсват.
  
• 
  Горски – през лятото обитават хралупи или различни части на стари дървета; зимуват най-често в подземни убежища.
  
• 
  Синантропни – през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най-често в подземни убежища
  

Във връзка с характера на дейността се разработва открита кариера, площадка за разполагане на строителна механизация по време на добива, вътрешен подходен път, площадка за временно депониране на откривката, площадка за разполагане на складове, помещения за работния и административния персонал. Кариерата ще бъде с добив на скална маса по 3,100 м³ на месец или средно 37,878 м³ скален строителен материал годишно.

Оценяваният обект ”Находище Брезе” е в съседство с път IV-866 от републиканската пътна мрежа, свързващ общините Смолян и Девин. Разположен е на 10,3 км източно от гр. Девин и на 1,2 км източно от разклона за с. Брезе – около дере в местността Свети Николай, на южен склон. Територията попада изцяло в мрежата на “Натура 2000”.

Географските и климатични условия създават добри възможности за почти целогодишен кариерен добив на този строителен материал.

Според ландшафтното райониране на Република България, оценяваната територия попада в Централно балканската планинско котловинна ланшафтна област.

IV. Осоговско-Родопска ландшафтна зона.

13. Западно-Родопска ландшафтна област. Перелико-Чернатишки ландшафтен район.

Съгласно приетото горско растително райониране на България, територията на ДЛ “Смолян” попада в Тракийската горскорастителна област-подобласт Западни Родопи.

В. Централно-Балканска планинско котловинна ландшафтна област.

XVII. Западно Родопска ландшафтна област.

География на България. Монография БАН.С.1966г.

Въз основа на приетата квалификация на ландшафтите и изхождайки от определението по БДС 17.8.1.01.88, че ландшафтът е “териториална система, състояща се от взаимодействащи помежду си природни и антропогенни компоненти и комплекси”, територията се оценява към:

Оценяваният терен е разположен от двете страни на дере, вливащо се в река Широколъшка и релефът в случая е стръмен със силен наклон и към дерето, и в посока север-юг към река Широколъшка.

Надморската височина варира от 925 до 1055 м н.в.

В района на находище “ Брезе” се обособяват следните видове ландшафти.

• 
  Природни ландшафти
  
• 
  Промишлен –територията на промишлената площадка
  
• 
  Технически –закритите пространства и асфалтирани площи
  
• 
  Транспортен – пътни четвъртокласни връзки и кариерни пътища
  
• 
  Воден и крайводен – близост на река Широколъшка и крайводните територии на дерето
  
• 
  Енергиен – присъствие на съществуващи далекопроводни трасета.
  

• 
  Средни годишни температури (925-1055 м н.в.) около 8 °С
  
• 
  Атмосфера – преобладаващите ветрове са западни и северозападни
  
• 
  Запрашеност – почти нулева
  
• 
  Хидрология – богати подпочвеени и дълбоки подземни води, поддържащи постоянния приток към р. Широколъшка.
  
• 
  Почва – нисък хумусен хоризонт – средно около 0,40 см. Основна скална маса – гранитогнайси (за оценявания район).
  
• 
  Растителна покривка – естествената горска растителност. Горите са с иглолистни и широколистни представители.
  
• 
  Животински свят – характерен за географската ширина и с безпокойство и нарушаване на местообитанията на животни и птици.
  

Площта на находище “Брезе” попада в пълномощията на РИОСВ – Пловдив. Разработваната територия не влиза в обхвата на защитени територии и не засяга местообитаването на защитени растителни и животински видове, но целият оценяван район попада в мрежата на “Натура-2000”.

В хигиенно-защитната зона от 300 м около обекта няма присъствие на селищна среда.

В оценяваната територия няма данни за територии и охранителни зони с културно-историческо наследство.

• 
  Тип К
  
• 
  Код BG0001030
  
• 
  Местоположение на центъра на ЗЗ:
  

• 
  Географска дължина – Е 24°45'44"
  
• 
  Географска ширина – N 41°45' 09"
  

• 
  Площ на защитената зона 271 909,215 ха
  
• 
  Надморска височина:
  

• 
  Минимална – 285 м
  
• 
  Максимална – 2167 м
  
• 
  Средна – 1237 м
  

• 
  Административен район:
  

• 
  Район за планиране – Южен Централен – код по NUTS BG 05
  
• 
  Област – Смолян – код по NUTS BG 055
  

• 
  Био-географски район – Алпийски, Континентален
  
• 
  Обща характеристика на обекта
  

• 
  ПЗ “Чудните мостове”. Намира се наоколо 15 км север–североизточно от обекта в землището на с. Забърдо, община Чепеларе. Обявена е със Заповед № 2813 от 08.11.1961 г. и променена със заповед № РД –37 от 21.01.2008 г. Площ: 38.92 хектара
  

• 
  Резерват “Казаните”. Отстои на около 7,5 км югозападно от проектотериторията в землището на с. Мугла, общ Смолян. Площта му възлиза на 161 ha. Резерватът е създаден през 1968 г., за да се запази самобитната природа в този кът на Родопите, както и за запазване на вековните смесени гори от бук, ела, смърч, черен бор и др. От видовете, включени в Червената книга, които се срещат по тези места, са българското шапиче (Alchemilla bulgarica), родопският скален копър (Seseli rhodopaeum), както и мечото грозде (Arctostaphyllos uva–ursi). Типични представители на фауната тук са осоядът, черният кълвач и мечката.
  
• 
  ЗМ “Лятната гора” – отстои на около 5,5 км югоизточно от обекта в землището на с. Широка лъка и площ 36.60 ха. Обявена е със Заповед № РД-321 от 31.03.2003 г.Це л на обявяване – опазване на вековна смърчово-елова гора.
  

1.1. Сонди – 1 бр. – високо производителна пробивна дизелова хидравлична сонда тип DI 100 (TИТОН), която е със самостоятелен компресор на борда и съвременни системи на прахоулавяне и разход на дизелово гориво – 0,9 литра на 1 л. метър сондаж.

1.2. багери – 1 бр. – КОМАТSU – 350 с вместимост на кофата 2,5 м³. При необходимост ще се използва и следната механизация:

1.2.1. булдозер – 1 бр. – КОМАТSU – 155АХ;

1.2.2. челен товарач – XG – 953 II;

1.2.3. автосамосвали за превоз на скални материали – 4 бр. ИВЕКО – нови, с вместимост на коша 16 м³ и отговарящи на европейските стандарти – евро 4.

4 185 : 22 работни дни = 12 курса на ден, при което 4 автосамосвали ще извършват по 3 курса от кариерата до ТМСИ “Грохотно”, която се намира на разстояние 16 км.

Техниката, която ще работи на кариерата, ще бъде нова и ще отговаря на европейските стандарти Евро 4 и Евро 5.

По време на изграждането и експлоатацията на инвестиционното намерение за добив на строителни материали основни замърсители на атмосферния въздух ще бъдат:

• 
  Прах
  

Върху запрашаване на приземния атмосферен слой влияе основно силата и посоката на вятъра. Необходимо е да отбележим, че фракцията на мате­риал е едра, а запрашаване се получава от ситните частици от разпиляната баластра около технологичните пътищата и след преминаването на автомобилите става източник на прах. При оросен път и сравнително умерена интензивност на транспорта, запрашаването е минимално.

Валежите най-силно влияят за самопречистването на атмосферата.

От графиките се вижда, че ва­лежите в критичните месеци са над средните за района и ще помагат за намаляване на прахообразуването.

Залпово запрашаване може да се получи само при бурни ветрове, които са рядкост за района и най-често се появяват през пролетта, ко­га­то има чести превалявания и мате­риалът е влажен.

Източници на за­мър­сяването на въздуха ще емитират в атмо­сферата общ нетоксичен прах с неравномерен режим. За да се намали екологичният риск, в работния проект трябва да се предвидят адекватни мерки за подтискане на такива емисии с помощта на технически средства и технологии, прилагани в подобни случаи като:

• 
  специализирани автомобили за оросяване на временните техно­логични пътища по време на засушаване и интензивна транспортна дейност;
  
• 
  да се товарят равномерно самосвалите, с което се избягва възможността за изтичане на материала;
  
• 
  при сухо и топло време да се навлажнява работния материал.
  

• 
  характер на влиянието – физиологичен и механичен;
  
• 
  значимост – съществена по време на работната смяна;
  
• 
  продължителност – периодична (в рамките на работната смяна) и моментна (по време на техно­логичните операции: добиване, товарене и разтоварване).
  

Териториалният обхват на въздействие върху атмосферния въздух ще има локален характер в зоната на провеждането на изброените техно­логични операции.

Компонентите на околната среда, върху които промененото качество на атмосферния въздух ще окаже влияние, са:

• 
  замърсяване с прах на тревна растителност и единични дървесни видове в непосредствена близост до работещата транспортна и добивна механизация;
  
• 
  дискомфорт на обитателите в района: дребни бозайници, птици, влечуги, земноводни и селскостопански животни, главно заради шума от тран­спортните сред­ства и вибрациите от добивните и обработващи машини.
  

Запрашаването на въздуха се очаква да бъде незначително и поради едрия зърнометричен състав на материала и ниската скорост на транспортната техника.

• 
  Токсични газове, отделящи се при изгарянето на дизелово гориво
  

Основно значение за емитирането на вредни вещества от автомо­билите имат следните фактори:

• 
  Използваното гориво
  

• 
  Конструкцията и условията на работа на двигателя
  

Дизеловите двигатели ще преобладават на работната площадка и по принципа на действието си би трябвало да емитират в атмосферата незначителни количества вредни вещества. На практика те изхвърлят черен дим и лошо миришещи вещества. Това се дължи главно на лошо поддържане и недобри условия за работа – захранване с нехомогенизирана и лошо инжектирана смес, в която има излишък на гориво. В следствие на това се образува въглероден оксид и най-вече неизгорели течни и твърди вещества.

• 
  Начин на движение на автомобила
  

• 
  серни оксиди (SO_x) като (SO₂);
  
• 
  азотни оксиди (NO_x);
  
• 
  летливи органични съединения (ЛОС);
  
• 
  метан (СН₄);
  
• 
  въглероден оксид (СО);
  
• 
  въглероден двуоксид (СО₂);
  
• 
  двуазотен оксид (N₂O);
  
• 
  амоняк (NH₃).
  

• 
  кадмий (Cd);
  
• 
  олово (Pb).
  

• 
  полициклични ароматни въглеводороди (РАН);
  
• 
  диоксини и фурани (DIOX);
  
• 
  полихлорирани бифенили (PCBs).
  

Само при изгаряне на дизелово гориво.

Транспортната и строителна техника се явяват източници замър­ся­ващи атмосферния въздух разсредоточено, неорганизирано и динамично.

Строителната и транспортна механизация, която ще работи на обекта, ще бъде:

1. Сонди – 1 бр. – високо производителна пробивна дизелова хидравлична сонда тип DI 100 (TИТОН), която е със самостоятелен компресор на борда и съвременни системи на прахоулавяне и разход на дизелово гориво – 0,9 литра на 1 л. метър сондаж.

2. Багери – 1 бр. – КОМАТSU – 350 с вместимост на кофата 2,5 м³.

3. Булдозер – 1 бр. – КОМАТSU – 155АХ;

4. Челен товарач – XG – 953 II;

5. Автосамосвали за превоз на скални материали – 4 бр. ИВЕКО –нови.

Моторните превозни средства се разглеждат като точкови източници, които при работа изпускат постоянни емисии на определена височина над земната повърхност – от 30 до 60 см.

Изчислявайки максималните годишни емисии на база описаната по-горе строителна механизация и данните в т. 3.1.2. получаваме:

• 
  СО – 3200 кг
  
• 
  СН – 640 кг
  
• 
  NO – 2780 кг
  
• 
  SO – 1200 кг.
  

1. 
   едновременна работа на компресор ел. агрегат и сонда;
   
2. 
   едновременна работа на багер и самосвал;
   
3. 
   осем часов работен ден;
   
4. 
   260 дни в годината.
   

• 
  Емисии от взривните работи
  

1.1. Взривните работи ще се извършват чрез масово взривяване – веднъж на два или три месеца в зависимост от производствените нужди на фирмата, т.е. 5 или 6 масови взривявания за една година.

1.2. Количество на използваното взривно вещество.

Масовото взривяване ще е безкапсулно с тип взривно вещество “суспензия”, като сондажните заряди се свързват в единна взривна мрежа, а зарядите се взривяват на отделни групи с последователно закъснение, с което се постига струпване на раздробената скална маса в необходимата посока и без вторично прахообразуване. Този начин на взривяване води до по-добро раздробяване на скалния масив и ограничава сеизмичното действие вследствие взрива. При планов месечен добив – 3100 м³ плътна скална маса, то за два месеца ще е 6200 м³. Съгласно нормативните документи относителния разход на ВВ за 1 м³ отбита маса ще е около 1 кг. ВВ за взривяване на 6200 м³ скална маса ще е необходимо около 6,2 т ВВ.

Взривяването ще се извършва с най-съвременните ВВ тип “суспензия” за минимизиране на прахоотделянето и вибрациите от взрива, като се обръща особено внимание на остатъчните газове.

Фирма “Виастройинженеринг – ООД гр. Смолян има склад за съхраняване на ВВ в местността Забатско с разрешително за съхранение на ВВ с № 3 от 09.01.2009г. издадено от РПУ на МВР гр. Смолян.

• 
  Вред­ни га­зо­ве при взри­вя­ва­не
  

Раз­п­ре­де­ля­не­то на вред­нос­ти­те е в пря­ка за­ви­си­мост от кис­ло­род­ния ба­ланс на ВВ. Най-бла­гоп­ри­ят­но е ко­га­то той има ну­ле­ва стойност – в то­зи слу­чай се об­ра­зу­ват ми­ни­мал­но ко­ли­чес­т­во от­ров­ни га­зо­ве, по­ра­ди най-пъл­но­то им окис­ля­ва­не. При от­ри­ца­тел­на стойност на кис­ло­род­ния ба­ланс на ВВ се об­ра­зу­ва по­ве­че СО₂, а при по­ло­жи­тел­на – NO. Из­пол­з­ва­ни­те в прак­ти­ка­та ВВ са в бли­зък до ну­ле­вия кис­ло­ро­ден ба­ланс.

Раз­реж­да­не­то на вред­ни­те га­зо­ве до бе­зо­пас­на кон­цен­т­ра­ция за­ви­си от кли­ма­тич­ни­те ус­ло­вия (ско­рост и по­со­ка на вя­тъ­ра) в мо­мен­та на взри­вя­ва­не.

При взрив из­вън­ред­но бър­зо­то хи­мич­но прев­ръ­ща­не е съп­ро­во­де­но с миг­но­ве­но от­де­ля­не на топ­лин­на енер­гия. Об­ра­зу­ва­ни­ят пър­во­на­чал­но NO бър­зо встъп­ва в ре­ак­ция с О₂ от въз­ду­ха и се об­ра­зу­ва NO₂, кой­то е 1,5 пъ­ти по-те­жък от въз­ду­ха. Ток­сич­но­то му въз­дейс­т­вие мо­же да се про­яви от 2 до 12 ча­са след пре­би­ва­ва­не в та­ка­ва сре­да. Азот­ни­те оксиди имат ос­т­ра ми­риз­ма и при­със­т­ви­ето им в ат­мос­фе­ра­та лес­но се за­бе­ляз­ва. При вдиш­ва­не вли­зат в ре­ак­ция с во­да­та и об­ра­зу­ват азот­на ки­се­ли­на, чи­ето дейс­т­вие пре­диз­вик­ва от­тоци на бе­ли­те дро­бо­ве и от­ра­вя­не на ор­га­низ­ма.

• 
  СО е без­ц­ве­тен газ, без ми­рис и е по-лек от въз­ду­ха. Сме­сен с въз­ду­ха при кон­цен­т­ра­ции по-го­ле­ми от 12,5 % об­ра­зу­ва взрив­на смес. При вдиш­ва­не вза­имо­дейс­т­ва с кръв­та вмес­то кис­ло­ро­да и до­веж­да до кис­ло­ро­ден глад.
  
• 
  Н₂S е без­ц­ве­тен газ с ха­рак­тер­на ми­риз­ма. По ток­сич­ност е 2,5 пъ­ти по-от­ро­вен от СО.
  
• 
  СО₂ не е от­ро­вен, но съз­да­ва за­душ­ли­ва ат­мос­фе­ра, по­ра­ди на­ма­ле­но­то ко­ли­чес­т­во кис­ло­род във въз­ду­ха.
  

То­зи кри­те­рий за оцен­ка се пол­з­ва във всич­ки раз­ви­ти стра­ни, как­то и бъл­гар­с­ки­те пра­вил­ни­ци за ТБ при ПВР. За взрив­ни ве­щес­т­ва опит­но и те­оре­тич­но е из­чис­ле­но, че ус­лов­ни­ят въг­ле­ро­ден оксид е 60 l/kg.

Вре­ме­то за раз­реж­да­не на ат­мос­фер­ния въз­дух над взрив­но­то по­ле до бе­зо­пас­на кон­цен­т­ра­ция най-си­гур­но се оп­ре­де­ля чрез взе­ма­не на кон­т­рол­ни про­би от въз­ду­ха. В слу­чая за­дъл­жи­тел­но се спаз­ва рег­ла­мен­ти­ра­но­то съг­лас­но пра­вил­ни­ка вре­ме за заб­ра­на на дос­тъ­па до взри­вя­ва­на­та зо­на ми­ни­мум 14 ча­са след про­веж­да­не на взри­ва.

Срав­ни­тел­но нис­ки­те кон­цен­т­ра­ции на те­зи га­зо­ве в окол­на­та ат­мос­фе­ра во­дят до из­во­да, че при спаз­ва­не на пра­вил­ни­ка за ТБОТВР и из­бо­ра на под­хо­дя­щи кли­ма­тич­ни ус­ло­вия (ес­тес­т­ве­но про­вет­ря­ва­не) за осъ­щес­т­вя­ва­не на взрив­ни­те ра­бо­ти, не се очак­ва за­мър­ся­ва­не над ПДК.

На ба­за­та на те­зи кон­с­та­та­ции и из­во­ди мо­же да се нап­ра­ви след­на­та оцен­ка за със­то­яни­ето на ат­мос­фер­ния въз­дух в раз­г­леж­да­ния ра­йон:

• 
  кли­ма­тич­ни­те, ме­те­оро­ло­гич­ни­те и орог­раф­с­ки ус­ло­вия не съз­да­ват пред­пос­тав­ки за за­дър­жа­не на вред­ни ве­щес­т­ва в при­зем­ния слой на ат­мос­фе­ра­та;
  
• 
  не съ­щес­т­ву­ва опас­ност от раз­п­рос­т­ра­не­ние на ат­мос­фер­ни за­мър­си­те­ли на да­леч­ни раз­с­то­яния;
  
• 
  не се очак­ва въз­дейс­т­вие вър­ху със­то­яни­ето на въз­душ­ния фон в ра­йо­на от пре­но­си от­вън.
  

От нап­ра­ве­на­та в та­зи точ­ка оцен­ка на обекта, в ре­зул­тат на ре­али­зи­ра­не­то му не се очак­ват не­га­тив­ни из­ме­не­ния в ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух, а и от там не се очак­ват на­ру­ше­ния на еко­ло­гич­но­то рав­но­ве­сие.