Анализ и оцен­ка на за­мър­ся­ва­не­то на ат­мос­фер­ния въз­дух от автомобилния транспорт

Източниците на замърсяване на атмосферния въздух са автомобилите, движещи се по шосето Девин – Смолян. Съседните незастроени парцели представляват ниви. При експлоатацията на моторните превозни средства с двигатели с вътрешно горене се отделят заедно с отработените газове азотни окиси, серни двуокиси, оловни аерозоли, въглеводороди (причиняващи образуването на озон в приземните слоеве на атмосферата), въглеродни двуокиси, а също канцерогенните бензоли и алдехиди. Те представляват около 90 % от общото количество на вредните емисии, съпътстващи експлоатацията на автомобилите. За количеството на някои емисии могат да се правят изводи въз основа на данните, представени в табл. 13, 14 и 15.

Изгарянето на го­ри­ва през зим­ния пе­ри­од е един­с­т­ве­на­та при­чи­на за от­де­ля­не­то на ня­как­ви вред­ни ве­щес­т­ва в атмосферата, по­ра­ди което, ма­кар и на пръв пог­лед незначителни, пред­с­тав­ля­ва ин­те­рес те да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни количествено:

• 
  Най-го­ле­ми са еми­си­ите на въг­ле­ро­ден окис, кой­то се по­лу­ча­ва в ре­зул­тат на не­пъл­но­то из­га­ря­не на го­ри­ва­та в би­то­ви­те отоп­ли­тел­ни устройства. Преобладаващото пот­реб­ле­ние на дър­ва в гра­да обус­ла­вя оп­ре­де­ля­щия дял на съ­щи­те и в то­ва отношение.
  
• 
  Поради неб­ла­гоп­ри­ят­ния със­тав на бри­ке­ти­те и ка­фя­ви­те въг­ли­ща за отопление, не­за­ви­си­мо от срав­ни­тел­но мал­ко­то им потребление, те оп­ре­де­лят ос­нов­на­та част от за­мър­ся­ва­не­то на въз­ду­ха с прах и въг­ле­ро­ден окис и са поч­ти един­с­т­ве­на­та при­чи­на за за­мър­ся­ва­не­то със се­рен двуокис.
  

За изяс­ня­ва­не на въз­дейс­т­ви­ето в ат­мос­фе­ра­та в та­ки­ва слу­чаи на за­мър­ся­ва­не от зна­чи­те­лен брой из­точ­ни­ци с мал­ка мощ­ност мо­же да се при­ло­жи под­хо­дът на ин­тег­рал­на­та оценка. При на­ли­чи­ето на око­ло 15 та­ки­ва кот­ли в гр. Девин, ня­кол­ко от ко­ито са фабрични, с мощ­ност по 32 kW, мо­же ус­лов­но да се приеме, че су­мар­но съ­щи­те за­ед­но с обик­но­ве­ни­те печ­ки мо­гат да бъ­дат раз­г­леж­да­ни ка­то ед­на го­рив­на уред­ба с мощ­ност над 500 kW. Нормативи за та­ки­ва оцен­ки у нас не съществуват, но от прак­ти­чес­ка глед­на точ­ка за кон­к­рет­ни­те ус­ло­вия на гр. Девин, те­зи ре­зул­та­ти мо­гат да бъ­дат по­лез­ни нап­ри­мер за из­вес­т­ни пред­по­чи­та­ния от­нос­но ви­да на горивата.

Във връз­ка с пос­лед­но­то след­ва да се отбележи, че ка­то се има пред­вид БДС 9966-88 “Горива твърди. Въглища ка­фя­ви за отоп­ле­ние на населението", от еко­ло­гич­на глед­на точ­ка по от­но­ше­ние на сер­ния дву­окис и въг­ле­род­ния окис ми­ни­мал­но е за­мър­ся­ва­не­то при упот­ре­ба на въг­ли­ща от СМЕК “Перник” и ми­на “Черно море” и мак­си­мал­но – от руд­ник “Пирин”. По от­но­ше­ние за­мър­ся­ва­не­то с прах е ва­лид­но обратното.

3.2. Повърхностни и подземни води
С реализацията на инвестиционното предложение ще се използват естествените водни ресурси на р. Въча и преработените такива от съществуващата ВЕЦ “Девин” в размер общо 440 млн. м³/год.

Река Въча води началото си от под връх Калин чал почти на границата с Гърция.

В горното си течение тя има добре развита речна мрежа, включваща реките: Буйновска, Триградска, Чаир дере, Мугленска и Широколъшка.

След вливането на р. Девинска тече в по-тясна долина и приема по-малки притоци като: р. Гашня, р. Лясковска и др.

Оттокът на р. Въча се формира основно от валежи от дъжд и сняг, а така също и от карстовите подземни води (изворите) във водосборите на реките Мугленска, Триградска и Широколъшка.

Тези карстови извори, подхранващи р. Въча, са следните:

• 
  “Мугленски извори” – долен и горен с общ дебит: Q_ср. = 231 л/сек. и Q_max = 3100 л/сек.;
  
• 
  “Триградски извор” – с дебит: Q_ср. = 112 л/сек. и Q_max = 1452 л/сек.;
  
• 
  “Настански извор”, намиращ се в района на кв. Настан, с дебит: Q_ср. = 584 л/сек. и Q_max = 2382 л/сек.;
  
• 
  Извор “Беденски врис”, излизащ в поречието на река Широколъшка, с дебит: Q_ср. = 781 л/сек. и Q_max = 3300 л/сек.
  

В хидроложко отношение поречието на р. Въча попадав район с неустойчиво фазово разпределение на оттока и с преходно-сре­ди­зем­но­мор­с­ко климатично влияние, различно в отделните части на поречието.

Южните притоци са с чувствително средиземноморско влияние. Това са р. Буйновска, р. Мугленска, р. Триградска и отчасти р. Широколъшка. Тези реки имат значително по-изострен режим и пълноводието им се формира главно през зимния период.

Режимът на р. Девинска и останалите западни притоци е по-равномерен и с по-изразено пролетно пълноводие от снеготопенето.

До първите населени места водите на р. Въча и притоците ù са І^-ва категория, а след тях ІІ^-ра.

В района на водосбора на р. Въча се срещат три генетични типа подземни студени води:

• 
  пукнатинни;
  
• 
  карстови;
  
• 
  порови.
  

Пукнатинните студени подземни води в района са привързани към изветрителната зона и зоните на тектонска напуканост на докамбрийските метаморфни скали – предимно гранитогнайси, гнайсошисти и ам­фи­бо­ли­ти. Това са безнапорни, низходящи подземни извори с различен дебит от 1,0 л/сек. до 10 л/сек. Подхранването им е от атмосферните валежи.

Карстовите студени подземни води са привързани към до­кам­б­рийс­ки­те окарстени мраморни плочки, разпространени във водосбора на р. Въча и притоците ù. Този генетичен тип води се подхранват както от атмосферните валежи, така и от речните води в района.

Поровите, безнапорни подземни води са разпространени в ква­тер­нер­ни­те алувиални отложения в терасите на р. Въча, изградени от валуни, чакъли и пясъци с мощност до 10 м, залягащи върху докамбрийските метаморфити. Този генетичен тип подземни води е в пряка хидравлична връзка с речните води, т.е. при високи речни води се подхранват от тях, а при ниски речни води се наблюдава обратното явление – подземните води подхранват речните. Има пряка връзка и взаимодействие между речните и подземните порови води в терасите.

За оценка на качеството на повърхностните води са използвани резултатите от проведения мониторинг на Националната агенция за околна среда към МОСВ в пункт на р. Въча след вливането на р. Девинска за периода 1998-2001 г.

Основен източник за постъпване на замърсяващи вещества в този участък се явяват непречистените отпадъчни води от гр. Девин.

Оценката на качеството на повърхностните води на р. Въча е направена въз основа на действащата Наредба № 7 – “Показатели и норми за определяне допустимата степен на замърсяване на различните категории повърхностни води” в зависимост от проектната категория на конкретния водоприемник.

От анализа на данните в таблици 16 и 17 могат да се направят след­ни­те изводи:

• 
  Водите на р. Въча в пункта на проведения мониторинг по физико-химичен състав отговарят на проектната ІІ^-ра категория с единични отклонения по показателите рН, неразтворени вещества, нитритен азот, дължащи се на инцидентни, залпови замърсявания от отпадъчните води на гр. Девин, карстовия характер на района по отношение на рН и увеличаване на плаващите наноси през периода на пълноводието.
  
• 
  Концентрациите на замърсяващите вещества се увеличават през периода на маловодието (VІІІ-Х) с изключение на неразтворените вещества.
  
• 
  Заустваните без пречистване отпадъчни води от гр. Девин в р. Девинска в резултат на разреждането и самопречистването им след вливането в р. Въча не оказват съществено влошаване на качествения състав на смесените води.
  
• 
  Направеният анализ на физико-химичния състав на водите на р. Въча съответства на изводите и оценките от хидробиологичния мониторинг на същите през периода 1999-2000 г.
  

След хидровъзела в р. Въча ще постъпват обработени от агрегатите води за енергийни цели, които се определят като условно чисти и същите няма да променят качествения състав и категорията на приемника.

Почвеният и геоложкият строеж на водосборната област, сравнително големите наклони, както и силно променливият воден режим, обуславят формирането на значителен твърд отток. Това се отнася особено за притоците р. Буйновска, р. Триградска, р. Чаир дере, р. Мугленска и р. Широколъшка. Река Девинска е в по-благоприятно положение поради по-добрата залесеност на водосбора и по-равномерния отточен режим.

Данни за наносния отток на р. Въча от непосредствени измервания липсват. По тази причина чрез аналогия със съседни поречия твърдият отток е възприет на 1400 г/м³ плаващи и дънни наноси при обемно тегло 1,45 т/м³.

Нормата на естествения отток за ХМС 421 – Забрал и за створа на хидровъзела е Q_ср.год = 11,63 м³/сек. за период от 33 години – от 1951 г. до 1983 г.

Въз основа на горните данни се получават годишно наноси в размер на 513 469 тона или като обем – 354 117 м³ за година.
Количествена характеристика на водните ресурси

Водосборът на р. Въча има подчертано планински характер. Характеризира се с големи надморски височини средно от 1360 м до 1750 м, високи билни заравнености, дълбоко вкопани долини и обширни тектонски котловини. В горното и средното течение реката и нейните притоци протичат през дълбоко врязани речни долини със стръмни склонове и сравнително големи наклони както следва: 24 ‰ при кв. Настан, 21,7‰ при гр. Девин, 13,7 ‰ при с. Михалково и 13,9 ‰ при гр. Кричим.

Гъстотата на речната мрежа до гр. Девин е 1,0 км/км² и 1,18 км/км² до гр. Кричим.

Наклоните на речното течение и водосборите, сравнително добре развитата речна мрежа, геоложкият строеж, почвеното и растително покритие, съчетани с климатичните условия и свързаното с тях вътрешно-годишно разпределение на оттока са основните фактори за бързо транспортиране (придвижване) на водните маси, формирането на високи води и твърд отток от относително висок порядък.

Характеристиките на средногодишния отток на р. Въча при створа на хидровъзела въз основа на данни от наблюденията на ХМС 421 – Девин м. Забрал, изчислени по различни методи за период от 25 години от 1951 г. до 1975 г., съгласно хидрологичен справочник, том V, са следните:

а) Метод на моментите

Q_ср.год. = 9,81 м³/сек.

Коефициент на вариация – С_v = 15,40 л/сек./км²

Модул на оттока – М = 15,40 л/сек./км²

Воден обем – W = 309,40 млн. м³/год. (309,40.10⁶ м³/год.)

Хидрографските характеристики на ХМС 421 – Девин, м. Забрал, са следните:

• 
  площ на водосбора F = 637,4 км²
  
• 
  средна надморска височина на водосбора Н_ср = 1439 м.
  
• 
  кота на ХМС 421 – 685,95 м
  
• 
  дължина на реката L = 37 км
  
• 
  среден наклон на реката J = 21,7 ‰
  
• 
  залесеност на водосбора – 70 %
  
• 
  гъстота на речната система – 1 км/км²
  

Максималното уловимо за преработка от централата водно количество е определено на 50 м³/сек.

Напорът за централата се създава от предвидения яз, преграждащ река Въча. Височината на яза е около 6 м до кота непреливаем бент. Предвижда се язът да бъде на кота около 694 м.

3.3. Отпадъци
Характеристика на очакваното количество генерирани отпадъци (наименование, шифър, количество)

От обекта се очакват следните видове отпадъци:

Това са отпадъците, които ще се получат по време на строителството на обекта, а именно:

• 
  Излишни скални и земни маси от изкопите за основи на съоръженията и от трасето на пътната връзка. Кодът на тези отпадъци е 17.05.01, съгласно Приложение № 1 – Списък на отпадъците към Заповед РД-323 / 10.08.1998 г. на МОСВ и МЗ.
  
• 
  Смесени строителни отпадъци – цимент, вар, пясък, бетонови изделия и др. строителни отпадъци. Кодът им е 17.07.01.
  
• 
  Бетони и разтвори – кодът им е 17.01.01.
  
• 
  Метални отпадъци – желязо и стомана. Кодът на тези отпадъци е 17.04.05.
  
• 
  Опаковки от лакове и бои – по смисъла на Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, тези отпадъци се определят като опасни и имат код 20.01.12.
  
• 
  Отпадъци от взривни материали – тези отпадъци са взриво и пожароопасни. Техният код е 16.04.03.
  
• 
  Горивно-смазочни масла – ще се предават за рециклиране съгласно изискванията на ПМС 131 / 13.07.2000 г. Определят се като опасни. Кодът им е 13.02.03.
  

Това са отпадъците, които ще се получат в резултат от жизнената дейност на обслужващия персонал, който ще бъде около 3 броя.

Тяхното количество се очаква да бъде следното:

W_{годишно} = 3 бр. × 436 кг/ж./год. = 1308 кг = 1,31 т/г.

Максималното денонощно натрупване на битовите отпадъци ще бъде следното:

където:

Приемаме К₁ = 1,30.

От горното е видно, че количеството на битовите отпадъци е незначително. В тях ще преобладават хартията и хранителни отпадъци Кодът на тези отпадъци е 20.03.01.

Битовите отпадъци ще се съхраняват временно в предвидено за тях помещение в административната сграда. Ще се извозват и депонират на сметището на Община Девин.

Утайките от пречистването и третирането на битовите отпадъчни води ще бъде незначително. Техният код е 19.08.05.

Характеризира се със сложен тектонски строеж, който се определя от налагането на няколко структурни плана, които отразяват струк­ту­ро­об­ра­зу­ва­не­то на двата мегаетапа – докамбрийския и фенерозойския.

В геотектонско отражение върху състоянието на докамбрийските метаморфити най-силно отражение имат разломите от Михалковската и Широколъшката разломни зони. Разломите са характерни със силно нат­ро­ша­ва­не, смачкване и образуване на тектонски брекчи в скалните масиви.

Михалковското понижение се разполага между две подувания – Лясковското и Въчанското.

Въчанското подуване е структура, слабо удължена на север-североизток и по отношение на Лясковското подуване идва в отстъп на запад. Изградено е изцяло от скалите на Рупчовската и Ситовската група, като в най-дълбоките му части се разкрива Богутевската свита. Наклоните на скалите варират от 10-15 до 30-40°.

За района е характерна активна тектонска дейност през олигоцена, придружена с обилен вулканизъм и седиментация. С тези процеси са свързани орудяванията на скалната маса (флуоритови, полиметални огнища и др.). С тях пряко е свързана и появата на характерните геотермални извори в района.

Кватернерните отложения са представени от делувиални, склонови насипи и натрупи, колувиални сипейно-обвални натрупи и алувиални отложения по река Въча.

Делувиалните склонови насипи и натрупи заемат ниските зони на стръмните долинни склонове. На места те образуват наносни шлейфове с мощност 1,0 до 10,0 м. Представени са от ръбести чакъли и блокове с песъчливо-глинест запълнител.

Колувиални сипейно-обвални натрупи са образувани в някои не­га­тив­ни релефни форми под стръмни или вертикални скални откоси, из­пъл­не­ни с разнородни чакълесто-блокови отложения и песъкливи глини.

Алувиалните отложения на р. Въча са представени от валуни, ча­къ­ли и разнозърнести пясъци с мощност, достигаща 8,0 до 10,0 м в учас­тъ­ци­те при гр. Девин.

В района на Община Девин, в която попада обектът, се срещат следните основни литостратиграфски единици:

• 
  tcPєD – Докамбрий-Чепеларска пъстра свита, представена от биотитови и двуслюдени гнайси, амфиболити, мрамори, аплистоидни гнайси и дистенови шисти;
  
• 
  doPєF – Добростанска свита, представена от масивни мрамори с прослойки от гнайси и шисти. Най-много се срещат във водосборите на Триградска река и Чаир дере;
  
• 
  boPєЕ – Бачковска лептинитова свита, представена от лептинити с прослойки от гнайси и шисти;
  
• 
  bєPєF – Докамбрий-Белащенска свита, представена от карбонатни шисти, гнайсошисти и гнайси;
  
• 
  3Pg₃^2-3 – Палеоген-Туфогенно-пясъчникова задруга, представена от брекчоконгломерати, пясъчници, туфозни пясъчници и туфити;
  
• 
  2Pg₃¹ – Брекчоконгломератна задруга, представена от брекчоконгломерати, конгломерати и пясъчници;
  
• 
  bbγК₂ –Барутин-Буйновски плутон, представен от среднозърнети биотитови гранити. Разпространени са в горната част на водосбора на р. Въча;
  
• 
  mdPєС – Маданска гранитогнайсова свита, представена от гра­ни­тог­най­си и мигматизирани гнайси с прослои от биотитови, аплитоидни и амфиболови гнайси и амфиболити;
  
• 
  μφPg₃-N₁ – mалеоген-неоген, представен от вит­рок­рис­та­лок­лас­тич­ни риодацитови игнимбрити. Разпространени са във водосбора на река Девинска;
  
• 
  aQh – кватернерните алувиални отложения са разпространени най-много в русловата ивица и заливните тераси на р. Въча в участъците между кв. Настан и гр. Девин и при с. Михалково. Алувиалните от­ло­же­ния по р. Въча са представени от валуни, чакъли и разнозърнести пясъци. В тези кватернерни отложения е разположен обектът, предмет на ОВОС. Под тези отложения се намират скалите от Чепеларската пъстра свита (tcPєD), представена от биотитови и двуслюдени гнайси, амфиболити, мрамори, аплистоидни гнайси и дистенови шисти.
  

Свлачищни явления и процеси в района на бъдещия хидровъзел “МВЕЦ Гребенец”, съгласно направения оглед и геоложката карта, не се наблюдават.

Почти всички видове скали могат да се използват като строителни материали заедно с пясъците и чакълите от алувиалните отложения в терасите на р. Въча.

Находищата на флуорит са съсредоточени в Михалковското рудно поле. Рудните тела са с неправилна или пластообразна форма сред мраморите от Въчанската свита.

• 
  за пос­то­янен шум – ни­во на зву­ка по кри­ва AldB(A);
  
• 
  за про­мен­лив с вре­ме­то шум – ек­ви­ва­лент­но ни­во на зву­ка L_eqdB(A).
  

За съ­щес­т­ву­ва­щи жи­лищ­ни те­ри­то­рии, раз­по­ло­же­ни око­ло глав­ни ар­те­рии, нор­ми­те са:

• 
  за дне­вен пе­ри­од – 60 dB(A);
  
• 
  за но­щен пе­ри­од – 50 dB(A).
  

За те­ри­то­рии с учеб­ни и здрав­ни обек­ти, дет­с­ки гра­ди­ни и зо­ни за от­дих, изис­к­ва­ни­ята са по-стро­ги – 45 dB(A).

Ра­йо­нът е сла­бо за­сег­нат от ан­т­ро­по­ген­на дейност, ко­ето пред­по­ла­га лип­са на шу­мо­во на­то­вар­ва­не и зо­ни на акус­ти­чен дис­ком­форт.

От всич­ки вред­ни фи­зич­ни фак­то­ри под­ле­жа­щи на оцен­ка от док­ла­да по ОВОС, с един­с­т­ве­но при­със­т­вие се очер­та­ва фак­то­рът “шум”.

По вре­ме на стро­ител­с­т­во­то

Ос­но­вен из­точ­ник на шум ще бъ­де ед­ро­га­ба­рит­на­та тех­ни­ка и ав­тот­ран­с­пор­та. По ли­те­ра­тур­ни дан­ни шу­мо­во­то на­то­вар­ва­не на ня­кои ма­ши­ни е:

Ба­гер - 110 dВ

Са­мос­вал - 90 dB

Ав­ток­ран - 98 dB

Ком­п­ре­сор - 105 dB

Те­зи за­ме­ри са мак­си­мал­но ре­гис­т­ри­ра­ни ни­ва на шу­ма при та­къв тип ав­то­ма­ши­ни.

Виб­ра­ции мо­гат да бъ­дат пре­диз­ви­ка­ни при евен­ту­ал­но из­вър­ш­ва­не на взрив­ни ра­бо­ти, но те ще бъ­дат с ло­кал­но въз­дейс­т­вие, при то­ва е за­дъл­жи­тел­но да се из­пъл­ня­ват от ли­цен­зи­ра­ни ли­ца, след одоб­ря­ва­не на про­ект за взрив­ни ра­бо­ти.

Ес­тес­т­во­то на обек­та не пред­по­ла­га въз­ник­ва­не­то на вред­ни фи­зич­ни фак­то­ри, по­ра­ди ко­ето не се очак­ват.

Районът на изграждане на МВЕЦ на р. Въча в близост до гр. Девин попада изцяло в зоната на кафявите горски светли и преходни почви и на канелените излужени горски почви. По коритото и течението на реката се срещат алувиални и алувиално-ливадни почви.

Според агроекологичното райониране почвите спадат към Гоцедел-чевския район на канелените горски почви и Родопския район на кафявите горски почви.

Общата площ на почвите, които ще бъдат унищожени, е около 105 дка.

В района на изграждане на централата няма почви със селскостопанско значение, освен 5-6 дка частни ниви.
Характеристика на почвените типове

• 
  Кафяви горски светли почви
  

• 
  Кафяви горски преходни почви
  

• 
  Канелени горски излужени почви
  

• 
  Алувиални почви
  

• 
  Алувиално-ливадни почви
  

В района на изграждане на МВЕЦ почвите са VІ^-та–VІІІ^-ма категории.

Обектът МВЕЦ “Гребенец” ще се разположи в средното течение на р. Въча от водослива на р. Широколъшка на около 700 м надолу по течението на реката. Надморската височина на речното корито в посочения участък варира от 700 м до 690 м. Условно растителността върху терена с площ около 105 дка може да се раздели на: растителност върху наносните ос­т­ров­че­та в широкото речно корито и растителност по бреговете и склоновете на реката.

Речното легло в този участък е със силно изразени наносен характер. Акумулирани са много големи наслаги от заоблени малки речни камъни, баластра и пясък (виж сн. 1, 7, 9), но хумусният хоризонт е малък или почти липсва.

Доминантен дървесен вид в речното корито е бялата върба (Salix alba), която е оформила по протежение на речното корито добре развита ивица и същевременно плътно е покрила наносните острови с високи до 15 метра дървета (виж сн. 1, 2, 3, 4). По речните брегове се срещат и елшови дървета (Alnus glutinosa).

Течението в този полегат участък на реката не е бързо, а речното корито – силно уширено, с много ръкави, което е причина за образуване на малки наносни островчета, които са покрити с типични хигрофити. Влаголюбивата тревиста растителност е представена предимно от чобанка (Petasites albus, Petasites angustifolium, Lithrum solicaria, Angelica angustifolia и др.), която на места образува обширни зарасли.

Извършената през месец октомври 2003 г. флористична оценка на района на обекта установи следните растителни видове: Salix alba, Crpinus orirntalis, Ostria carpinifolia, Quercus dalechampii, Pinus nigra, Pynus silvestris, Alnus glutinosa Corilus avellana, Cornus sanguinea, Junglas regia, Crataegus monogina, Dacyilis glomerata, Anthoxantum odoratum, Luzula nemorosa, Agrostis capilaris, Lamium garganicum,Ononis echioides, Salvia glutinosa, Saponaria officinalis, Euphorbia amigdaloides, Urtica dioica, Digitalis viridiflora, Hypericum perforatum, Fragaria vesca, Trifolium pretense, Dianthus deltoides, Veronica hamaedris, Taraxacum officinale,Tussilago farfara, Petasites albus, Petasites angustifolium, Lithrum solicaria, Angelica angustifolia,Rubus hirsutus,Asplenium sp.,Dryopteris filix- mas, Polytrichum juniperinum и др.

Поради акумулирането на значителни обеми инертни материали (камъни, баластра, пясък) и функционирането на баластриерата върху значителна площ (виж сн. 5 и 7) растителното богатство в самото речно корито не е голямо.

Левият бряг на реката (от завоя на р. Въча край покрай скалния феномен “Слонът” до мястото на бъдещия яз с дължина около 700 м) е пок­рит със скални формирования и горски площи. Съгласно лесоустройствения проект (ЛУП) на ДЛ – Девин (1999 г.) допирни до речното корито в това протежение са следните отдели и подотдели: 263-а; 264-ж; 264-е и минимален участък от 264-и (виж приложените горска карта на района и таксационни характеристики на четирите подотдела).

Върху площта от 3,2 ха на подотдел 263-а се намира природната забележителност ”Слонът” (виж снимки. 5, 7). По таксационната ха­рак­те­рис­ти­ка 70 % от площта му е нелесопригодна. Изложението му е югоизточно. По функционална група е природна забележителност, технически проект за борба с ерозията, нелесопригодна площ, защитна ивица край река. Състоянието на насаждението е лошо, а строежът неравномерен. Съставът му е келяв габър (9 десети с издънков естествен произход, възраст 50 г., пълнота 0,3, височина 4,0 м и бонитет 5) и зимен дъб (1 десета).

Подотдел 264-ж е с площ 0, 9 ха, североизточно изложение и наклон 25° и е за реконструкция. По отношение на функционалното му пред­наз­на­че­ние подотделът е технически проект за борба с ерозията. Състоянието на насаждението е лошо, а строежът неравномерен. Съставът му е келяв габър (8 десети с издънков естествен произход, възраст 30 г., пълнота 0,8, височина 3.0 м и бонитет 5) и воден габър (2 десети с височина 3,5 м).

Подотдел 264-е е с площ 3,1 ха, наклон 31°. Гората е иглолистна, семенно насаждение. По функционалната група е технически проект за борба с ерозията. Състоянието на насаждението е средно до лошо, а строежът неравномерен. Съставът му е черен бор (10 десети, със семенен естествен произход, възраст 80 г., пълнота 0,5, височина 17,0 м, бонитет 4). Съставът на подраста е келяв габър (7 десети с издънков естествен произход, възраст 30 г., пълнота 0,5, височина 3.0 м и бонитет 5) и воден габър (2 десети с височина 6,0 м, бонитет 4) и зимен дъб (1 десети, с височина 4 м, бонитет 5).

Подотдел 264-и е с площ 3 ха, наклон 32°. По функционалната група е технически проект за борба с ерозията. Състоянието на насаждението е лошо, а строежът неравномерен. Съставът му е келяв габър (7 десети с издънков естествен произход, възраст 30 г., пълнота 0,5, височина 3,5 м и бонитет 5) и зимен дъб (3 десети с височина 3,5 м). Съставът на подраста е леска (10 десети с издънков естествен произход, възраст 15 г., пълнота 0,3, височина 1,5 м).

По данни от Националната Стратегия за опазване на биологичното разнообразие районът на обекта е с ниска степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано местоположението на обекта). Според Стратегията районът е със средна степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4 с допълнително отбелязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е с ниска и средна степен на значимост (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположението на обекта).

От цитираното се налага изводът, че районът за строителството на разглежданата МВЕЦ не е с високата консервационна значимост на терена по отношение на видовото богатство на растителния свят.

• 
  Безгръбначна фауна
  

• 
  Ихтиофауна (Риби)
  

Средното течение на р. Въча осигурява сравнително добри условия за развитие и размножаване на риби. Типични представители са балканската пъстърва (Salmo trutta fario), американската пъстърва (Salmo gardneri irideus), маришката мряна (Barbus cyklolepis) и речният кефал (Leuciscus cephalus), щипоk (Cobittis taenia).

Големите колебания в речните дебити при пълноводие и маловодие и липсата на удобни вирове в този участък, където река Въча образува много разливи с плитки ръкави (виж сн. 1, 6, 9) не позволяват обаче тук да се раз­ви­ят многочислени рибни популации. Поради това участъкът от реката между изтичалото на ВЕЦ “Девин” и мястото на бъдещия яз в момента не е удобно място за риболовен спорт. Условията за евентуално развитие на рибите тук се влошават допълнително от функционирането на баластриера, намираща се в непосредствена близост до изтичалото на ВЕЦ “Девин” (виж сн. 7).

Допълнително неблагоприятно влияние за развитието на ихтиофауната в този учстък е залповото освобождаване на много големи обеми отработена вода от изтичалото на ВЕЦ “Девин” при работа на едната или двете турбини “Францис” в централата – 36-72 м³/сек. Тази вода е със сравнително ниска температура и кислородно съдържание, тъй като се черпи от дълбоките хоризонти (хиполимнеона) на яз. “'Доспат” и яз. “Тешел”. Това води не само до рязко повишаване на речния отток, но и намаля чувствително тем­пе­ра­ту­ра­та на водата в речния участък, която е с 5-12°С по- висока.

Комплексът от посочените по-горе фактори не създава в настоящия момент удобни условия за развитието на ихтиоценозата в участъка от р. Въча след вливането на р. Широколъшка.

• 
  Херпетофауна (Земноводни и влечуги)
  

Разред Опашати земноводни (Caudata) са представени от обикновения дъждовник (Salamandra salamandra), а разред Безопашати (Acaudata) от голяма водна жаба (Rana ridibunda), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), кафява крастава жаба (Bufo bufo), зелена крастава жаба (Bufo viridis), жълтокоремна бумка (Bombina variegata) и др.

Степента на значимост и застрашеност на земноводните e представена в следната таблица:
Таблица 19. Степен на значимост и застрашеност

на земноводните в района

Вид	Червена книга на България	Включен в заповед 729/1986	Включен в Бернската конвенция	Включен в CORINE
Дъждовник Salamandra salamandra		+	III
Голяма водна жаба Rana ridibunda		+	III
Горска дългокрака жаба Rana dalmatina			II	+
Кафява крастава жаба Bufo bufo		+	III
Зелена крастава жаба Bufo viridis			II	+
Жълтокоремна бумка Bombina variegatа			II	+

Забележка 1. Тъй като голямата водна жаба у нас е обект на улов и износ, са взети мерки за частична защита (чрез ежегодно определяне на начините на лов, сроковете на улов и др.).
Типични представители на влечугите са: зелен гущер (Lacerta viridis), стенен гущер (Podarcis muralis), слепок (Angius fragilis), жълтоуха водна змия (Natrix natrix), тънък стрелец (Coluber najadum), смок-мишкар (Elaphe longisima), пепелянка (Vipera ammodites).

Степента на значимост и застрашеност на влечугите в района e представена в следната таблица: