Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Малка вец гребенец"

По данни от Националната Стратегия за опазване на биологичното разнообразие районът на обекта е с ниска степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано мес­то­по­ло­же­ни­ето на обекта). Според Стратегията районът е със средна степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4 с допълнително от­бе­ля­за­но местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е с ниска и средна степен на значимост (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположението на обекта).

Обстоятелството, че в голяма близост до обекта няма защитени територии с големи размери също е свидетелство за невисоката консервационна значимост на терена за строителството на разглежданата МВЕЦ по отношение на видовото богатство на животинския свят.

3.8. Ландшафт

Според ландшафтното райониране на България оценяваната територия попада в: Централно-Балканската котловинно ландшафтна зона. IV. Осоговско-Родопска ландшафтна зона 13. Западно-Родопска подзона.

Ландшафтът на района е нископланински с надморски височини на терена на обекта 690-700 м. В близост до коритото на реката има няколко хълма със заоблени върхове и надморски височини от около 900 до 1215 м (виж сн. 5).

Според инвестиционното предложение обектът “МВЕЦ Гребенец” ще се разположи по протежение на 700 м в средното течение на р. Въча, в землището на гр. Девин и кв. Настан.

След вливане на притока ù р. Широколъшка, река Въча навлиза в широка речна долина (в някои участъци до150 м), в която образува разливи и ръкави, преминаващи покрай няколко малки наносни островчета (виж сн. 1, 2, 3, 6 и 9). Десният речен бряг представлява тераса. на равнище около 2-15 м от равнището на реката. Левият бряг се издига сравнително стръмно (25-35°) и е покрит с дървесна растителност келяв габър, воден габър, черен бор, леска (виж сн. 3, 4, 7, 8 и 10).

Антропогенната намеса върху ландшафта се изразява с прокараните пътища за Девин – Кричим по десния речен склон, аквадукт над реката, намиращ се на 70 м след мястото на бъдещия яз, сградите на “Хидрострой”, и Завода за контактни елементи и голяма бензиностанция и газостанция (виж сн. 5, 6 и 10).

Сградата на ВЕЦ “Девин”се намира на около 100 м от водослива на р. Широколъшка в р. Въча. Значителните обеми статични и динамични запаси от баластни материали, натрупани в широкото речно корито, дълги години се използвани за баластриера от Пътно управление – Смолян. Понастоящем реч­ни­ят нанос, акумулиран в непосредствена близост до природната за­бе­ле­жи­тел­ност “Настанска могила” (“Слонът”) се използва за баластриера от фирма “Драма” – Смолян. Извършените от екипа ни теренни наблюдения ока­за­ха, че разполагането на тази кариера оказва неблагоприятен визуален ефект върху цялостния облик на този впечатляващ скален феномен (виж сн. 7).


3.9. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда
Районът, в който ще се изгражда МВЕЦ с водно огледало, е характерен с това, че наблизо няма промишлени източници на замърсяване на въздуха. Основен източник на изхвърляне на вредни вещества в атмосферата е транспортният трафик, но той не може да доведе до замърсяване на въздуха над действащите пределно допустими концентрации.

По данни от община Девин, направени върху анализи на настоящото положение, не се посочват здравно-хигиенни проблеми. От информация, взета от болницата, водещи заболявания са тези на горните дихателни пътища. Тази група заболявания е водеща в статистиките на всички райони в страната. В структурата на други заболявания също не се наблюдават различия от средните данни за страната. От вродените заболявания по-често се среща луксация на тазобедрената става – заболяване, което е характерно за родопския край.

Регламентираните в нашата страна критерии за хигиенна оценка на шума в различните територии и зони на населени места са съответно:

• 
  за постоянен шум – ниво на звука по крива NdВ(A);
  
• 
  за променлив с времето шум – еквивалентно ниво на звука LegDB(A).
  

За съществуващи жилищни територии, разположени около главни артерии, нормите са:

• 
  за дневен период – 60 dB(A);
  
• 
  за нощен период – 50 dB(A).
  

За територии с учебни и здравни обекти, детски градини и зони за отдих изискванията са по-строги – 45 dB(A).

В района единствен генератор за шумово натоварване е съ­щес­т­ву­ва­щи­ят път Девин – Смолян, но той не може да доведе до наднормено шумово натоварване и зони на акустичен дискомфорт.

Като вредни физични фактори се очертават шум, вибрации, микроклимат.

Опашката на водохранилището, образувано след преграждането на реката с бетонения яз, ще бъде в голяма близост до природната за­бе­ле­жи­тел­ност “Настанска могила” (“Слонът”).

Това е впечатляващ скален феномен, разположен на левия речен склон на р. Въча, близо до мястото на вливането на р. Широколъшка при завой на реката. В края на долната част речният склон преминава в масивен скален гребен. Добре оформен отвор като арка в предната му част отделя парче от масива, придаващ му формата на хобот. Размерите на отвора са 3 м височина и 2,5 м ширина. Цялото образувание наподобява на величествен слон с размери 70-80 м (с допълнителните скални образувания пред “хобота” – виж сн. 5 и 7 и титулната страница).

Природната забележителност е обявена със Заповед № 1120 / 02.07.1968 г. на Министрството на горите и горската промишленост (ДВ бр. 83 / 25.10.1968 г.).

Обособяването на тази природна забележителност е пример за по­бе­да­та на идеята за съхраняване на природата пред стремежа за безогледното ù използване.

Интересно е да се отбележи, че в края на 60^-те години при проектиране на разположението на сградата на ВЕЦ “Девин” според изготвените и утвърдени работни проекти от “Енергопроект” – София, за ситуирането на площадката на ВЕЦ-а и съответна корекция на речното корито трябвало да се извършат буро-взривни дейности, които щели да унищожат напълно този атрактивен скален феномен. Поради ангажираността и изключително честната гражданска позиция на Васил Михайлов Киряков от град Девин се подема инициатива за спиране на изграждането на хидровъзел “Девин” в скалния масив. Журналистът Илия Зоински помества материали в местния и национален печат, които са дали широк обществен резонанс. Големи усилия за запазването на природния феномен са положени и от тогавашното ръководство на Горско стопанство – Девин в лицето на директорите инж. В. Кайков и инж. Ванков и на Министерство на горите и горската про­миш­ле­ност. Въпреки категоричния първоначален отказ на специалистите от “Енергопроект”, подкрепен с техническа оценка и мотива, че “из­пъл­не­ни­ето на корекцията на реката е абсолютно необходима и друго решение няма”, впоследствие под административен натиск са направени сериозни промени в работните проекти с оглед да се измести разположението на централата и запази скалният феномен непокътнат за поколенията.

Според действащия Лесоустройствен проект на ДЛ – Девин при­род­на­та забележителност “Настанска могила” (“Слонът”) заема подотдел 263-а с обща площ 3,2 ха. В рамките на тази територия се забранява:

1. Да се секат, кастрят и повреждат дърветата, както и да се късат или изкореняват всякакви растения.

2. Допускане на паша и всякакъв вид добитък през всяко време.

3. Да се убиват и преследват диви животни и техните малки или да се развалят гнезда или леговища на същите.

4. Да се разкриват кариери за камъни, пясък или пръст, с което се поврежда или изменя естествения облик на местността, включително и на водните течения

5. Чупенето, драскането и повреждането по какъвто и да било начин на сталактити, сталагмити и други скални образувания в пещерите

6. Воденето на голи и интензивни главни сечи. (Разрешава се воденето на санитарни сечи и изваждането на престарели дървета с влошени декоративни качества.)

Защитена местност “Поречието на река Девинска” се намира на около 7-10 км от обекта по течението на р. Девинска, ляв приток на р. Въча. Създадена е със Заповед № РД-618 от 08.07.2002 г. Общата ù площ е 50,2 ха. Създадена е с цел запазване на местобитанията на редки и защитени растителни и животински видове, запазване на забележителни скални форми и образувания; предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг; развитие на устойчив туризъм; съхраняване на характерния ландшафт, резултат на хармонично съжителство на човека и природата.

В географска близост от района на обекта 15-25 км съществуват и други защитени природни обекти (резервати, поддържани резервати, природни забележителности, защитени местности).


3.11. Материално и културно нас­лед­с­т­во

В близост до обекта се намира скално възвишение с надморска височина 735 м, известно като “Настанска могила”. Според легендата на билото му е имало тракийско селище.

Въздействието върху атмосферния въздух в района ще бъде различно при етапа на строителството и при етапа на експлоатацията, като източниците на замърсяване ще бъдат неорганизирани, временни и инцидентни.

По време на строителството се очаква локално запрашаване на при­зем­ния атмосферен слой при изпълнение на изкопно-товаръчните и взривни работи и вследствие на увеличеното движение на МПС в района на обекта.

Периодично замърсяване на въздуха от ауспухни газове ще има на местата, където ще работи строителната механизация.

Всички съвременни транспортни средства с двигатели с вътрешно горене емитират в известна степен вредни вещества в атмосферата. Количествата и съставът на отработените газове зависят главно от вида на двигателя и неговото техническо състояние, от начина на движение (обороти), състоянието на пътната настилка и не на последно място вида на използваното гориво. За илюстрация на зависимостта на количеството вредни вещества, емитирани от МПС, от вида на изразходваното гориво, може да послужи табл. № 22.

Таблица 22

бензинови двигатели 1 кг	дизелови двигатели 1 кг
0.46 кг СО	0.21 кг СО
0.023 кг CnHm	0.0042 кг CnHm
0.017 кг NOx	0.013 кг NOx
0.0018 кг SO2	0.0078 кг SO2
0.0009 кг алдехиди	0.0008 кг алдехиди

Основно значение за емитирането на вредни вещества от автомобилите имат следните фактори:

• 
  използваното гориво
  

• 
  конструкцията и условията на работа на двигателя
  

Дизеловите двигатели ще преобладават на работната площадка и по принципа на действието си би трябвало да емитират в атмосферата незначителни количества вредни вещества. На практика той изхвърля черен дим и лошо миришещи вещества. Това се дължи главно на лошо поддържане и недобри условия за работа – захранване с нехомогизирана и лошо инжектирана смес, в която има излишък на гориво. В следствие на това се образуват въглероден окис и най-вече неизгорели течни и твърди вещества.

• 
  начинът на движение на автомобилите
  

При изпълнение на СМР се очаква временно, локално замърсяване с прах, изгорели газове от МПС и товарно-разтоварната техника и с прах и газове при взривните работи.

Всеки автомобил със своя ауспух и при зареждане на резервоара му може да се моделира като точков източник със следните параметри:

Н = 0,5 м D = 0,04 м V₁ = 0,0029 м³/сек.

Т = 70 °С и W₀ = 2,3 м/сек.

След извършване на изчисленията за концентрациите на вредните вещества по съответната формула от “Инструкции за изчисляване на разпространението в атмосферата на вредни вещества, съдържащи се в отпадъчните газове от предприятията” (БСА, кн. 5 / 1978 г.) се получават следните стойности:

Това са концентрациите на вредни вещества от точков източник – края на ауспуха, които се изчисляват за радиус от 2 м около източника, при стойност на опасната скорост на вятъра V_М = 0,5 м/сек.

Въздействието на разглежданите до тук източници на атмосферно замърсяване – движещите се МПС и строителна механизация, ще бъде по време на строителството, през деня и в зависимост от вятъра.

Отчитайки местоположението на строителната площадка, релефа, защитата от околните скатове, преобладаващата скорост на вятъра (сравнително равномерното разпределение на ветровете в годишен аспект) считаме, че по време на строителството на обекта не се очаква трайно и необратимо отрицателно въздействие върху атмосферния въздух.

След изграждане на МВЕЦ “Гребенец” окончателно ще се прекрати временното замърсяване на въздуха в района.

С прекратяване на строително монтажните работи ще се преустанови движението на механизацията и транспортната техника и ще бъдат ликвидирани източниците на замърсяване.

Ще се подобри температурният режим на въздушната влажност в приземния слой. Поради малката площ не се очакват значими климатични промени в района.

Като се има предвид казаното по-горе, влиянието на обекта върху атмосферния въздух ще бъде следното:

• 
  пряко въздействие при строителството – временно, локално;
  
• 
  непряко въздействие при строителството – няма;
  
• 
  пряко въздействие при експлоатацията – няма;
  
• 
  непряко въздействие при експлоатацията – няма.
  

Преработената от централата вода ще се връща обратно в реката, без да променя качествата си.

Характерът на застрояването на МВЕЦ като руслова и начина на използване на водата за енергийни цели няма да променят в количествено отношение преработената вода. Няма да се промени режимът на притока по години, сезони и в денонощието. Освен това използваната от МВЕЦ вода за енергийни цели няма да се отклонява от речното легло, т.е. няма да се отнема вода от реката.

Въпреки това изграждането на хидротехнически съоръжения в поречията предполага в различна степен нарушаване на оттока, при което се изменят естествените характеристики на средата на живот на речните организми. В зависимост от степента на нарушаване може да се застраши биологичната пълноценност на реката.

За да се намалят до минимум цитираните по-горе неблагоприятни въздействия върху речната флора и фауна и да се запази биологичното разнообразие е необходимо много внимателно и прецизно да се реши проблемът с определянето на екологичното водно количество.

• 
  Определяне на екологичното водно количество
  

След определяне на екологичния минимум по горните методики се възприема по-голямата от двете стойности.

За основа на хидроложките анализи използваме данните от най-близко разположената на р. Въча ХМС-421 Девин – м. Забрал за 33-годишен период на наблюдения (от 1951 до 1983 г.).

Изчисленията са извършени в табличен вид – Таблица № 1от Приложение № 7, в следната последователност:

а) Хидроложката редица се преобразува във вариационна, като членовете ù се подреждат в низходящ ред.

б) Изчисляват се емпиричните обезпечености по формулата

в) Построяване на емпиричната крива на обезпечеността върху нормална вероятностна мрежа на Ханзен

г) Определяне на допустимите грешки

σQ_ср.min = = 6,13 % < 15 %

σС_v = = 13,06 % < 15%

Следователно така определените статистически параметри са достатъчно надеждни, тъй като средноквадратичните грешки σQ_ср.min и σС_v не превишават 15 %. В случая средната многогодишна стойност на минималния отток, определена в размер на 2,378 м³/сек., може да се счита за достатъчно надеждна.

Продължителността на периода също може да се счита за достатъчна, тъй като в него са включени 33 години с непрекъснати наблюдения и при коефициент на вариация С_v < 1,0. В случая С_v = 0,352.

С получените данни от Таблица № 1 (Приложение № 7) построяваме емпиричната крива на обезпечеността на средномесечните минимуми на водните количества за створа на хидровъзела.

От построената емпирична крива отчитаме минималното водно количество с обезпеченост 95 %, което е равно на Q_ср.min = 0,940 м³/сек. и би могло да се възприеме за екологичен минимум.

В конкретния случай не е необходимо изчисляването и пос­т­ро­ява­не­то на теоретичната крива на обезпеченост, тъй като интересуващата ни обезпеченост – 95 %, е в обхвата на емпиричната крива.

• 
  Определяне на средногодишната норма на оттока
  

Нормата на оттока на р. Въча при створа на хидровъзела беше определена на Q_ср.год. = 11,63 м³/сек.

Кръгло: Q_{екологично} = 1,2 м³/сек.

От определените по двете методики, препоръчвани от доц. Стефан Модев, екологични водни количества, избираме по-голямото с оглед осигуряване на по-оптимални условия на живот в речното корито. В случая следва да се възприеме Q_{екологично} = 1,2 м³/сек.

Предложеното в инвестиционното предложение екологично водно количество в размер на 1,4 м³/сек. е равно на екологичния минимум, определен за язовир “Цанков камък”. Това водно количество е по-голямо от определения екологичен минимум за створа на МВЕЦ “Гребенец”.

Предлагаме за хидровъзела, който е на течащи води, без деривация и без отнемане на вода от реката, екологичното водно количество да бъде 10 % от нормата на оттока, т.е. 1,2 м³/сек.

• 
  Оценка на влияние на завиряването върху депресионната крива на водовземните кладенци – шахтов кладенец № 1 и шахтов кладенец № 2
  

За оценка на влиянието на равнището водно ниво пред яза върху подпочвените води при съществуващите шахтови кладенци № 1 и № 2 използваме уравнението на депресионната крива.

Под действието на създадения напор h пред яза ще се просмуква подпочвена вода към кладенците. Получената при това филтриране депресионна крива на подпочвените води ще бъде понижителна по посока на шахтовите кладенци и формата ù е вдлъбната.

Уравнението на депресионната крива за разглеждания случай е следното:

където:

Приета кота на водоупора 685 м при максимална мощност на алувиалните отложения в терасата 10 м.

Величините за формулата са следните:

Абсолютната кота на депресионната крива е: 685 м + 8,88 м = 693,88 м в резултат от повдигнатото ниво.

Абсолютната кота на същата крива при максимално допустимо понижение S = 1,32 м е следната: 695,00–(3,80+1,32) = 689,88 м.

3,80 метра е дълбочината на СВН, измерена от терена. Следователно повишението на депресионната крива за шахтов кладенец 1 е следното: 693,88 м – 689,88 м = 4,0 метра при условие, че подземният поток, предизвикан от повишеното водно ниво ще идва концентрично от всички страни. В конкретния случай очакваният подземен поток е само страничен от юг откъм яза, а водното ниво в реката след него се запазва непроменено. Следователно на практика при тези конкретни условия, очакваното повишение на нивото на подпочвените води при шахтов кладенец № 1 ще бъде много по-малко и може да се приеме за 1 метър. Депресионната крива, която е понижителна и вдлъбната, се слива със статичното водно ниво при шахтов кладенец № 1.

Новото статично водно ниво в резултат от изграждането на яза ще бъде с очаквана дълбочина 2,80 м от терена на кота 695,00 м – 2,80 м =
= 692,20 м при първоначална такава 695,00 – 3,80 = 691,20.

Повишеното статично водно ниво с 1 метър ще окаже благоприятно влияние върху параметъра приток на кладенеца, т.е. може да се очаква по-голям дебит, тъй като става възможно да се увеличи понижението при водочерпенето от максимално допустимо S = 1,32 м на S_доп. = 2,32 м, при което до дъно кладенец, който е дълбок 6 м, остава дълбочина

Величините за формулата са следните:

Абсолютната кота на депресионната крива, сливаща се със СВН при кладенеца, е: 685 м + 4,40 м = 689,40 м.

СВН, съгласно хидрогеоложкия доклад е 695,50–4,00 = 691,50 м.

Следователно повдигнатото водно ниво при яза няма да влияе на нивото на подпочвените води при шахтов кладенец № 2, както и върху неговата депресионна крива.

Не се очаква повишаване на подпочвените води при шахтов кладенец № 2.

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 1.77 Mb.
  
  Сподели с приятели: