Здравно-хигиенни аспекти на околната среда

І. Първи етап – по време на строителството.

ІІ. Втори етап – по време на експлоатация на обекта.
Първи етап – по време на строителството

• 
  Здравно въздействие върху здравето на работниците на откритите строителни площадки
  

Шумът по време на строителството ще се генерира от работата на тежките машини. Нивото на шума в кабините на булдозери, кранове, бетонобъркачки и други тежки строителни машини обикновено надвишава пределно допустимите норми. Самата технология на строителни дейности предполага, че времето на въздействие ще бъде над 4 часа. Това може да предизвика неблагоприятен ефект върху слуховия анализатор и централната нервна система.

Водачите на тежки машини – булдозеристи, багеристи, кранисти, шофьори са изложени на наднормени нива на общи и локални вибрации. Предполага се, че и тук времето на въздействие ще е над 4 часа и е възможен неблагоприятен здравен ефект.

Работата ще се извършва на открито, което предполага въздействие на прегряващ микроклимат на кабините в машините през летните месеци. През зимните месеци работата ще се извършва в условията на преохлаждащ климат.

При пробивни и взривни работи генерираният прах ще зависи от технологията на пробивни и взривни дейности.

• 
  Здравно въздействие в период на строителството върху населението
  

• 
  Въздействие върху работещите в МВЕЦ
  

• 
  В процеса на експлоатация работещите в централата ще бъдат изложени на наднормени шумови нива. Въздействието обаче няма да е постоянно и най-често не превишава 4 часа.
  
• 
  По отношение на електромагнитните лъчения в следствие на производството на ел. енергия с високо напрежение. Обикновено се допуска работа на хора в обсега на полето, но при условие, че се спазват изискванията на БДС 12.1.002-78 за ограничаване на времето за работа.
  

• 
  Въздействие върху населението
  

Общият извод от анализираните възможности за вредното влияние на физичните фактори през различните етапи на инвестиционното предложение е:

• 
  по териториален обхват – ограничено;
  

• 
  по продължителност – кратко;
  
• 
  по честота – ниско;
  
• 
  възможност за възстановяване – без кумулативен ефект.
  

От становище № 1399 / 28.11.2003 г., дадено от Държавно лес­ни­чейс­т­во – Девин, в отговор на писмо от инвеститора, в т. 3 е направено зак­лю­че­ни­ето, че: “Природната забележителност “Слонът” няма да бъде засегната по никакъв начин” (виж Приложенията).

При извършените теренни огледи, прегледа на наличния картен материал и след консултации със специалисти от ДЛ – Девин се установи, че не съществува потенциална опасност от заливане на скалния феномен “Слонът”. Това не е възможно, тъй като основата на скалното образувание е с около 3 м по-висока от изтичалото на ВЕЦ “Девин”. Равнището на водното огледало на водохранилището на МВЕЦ “Гребенец” трябва задължително да бъде под това на изтичалото. В противен случай високите води ще затрудняват изтичането на значителния воден поток (36-72 м³/сек.), излизащ от турбините и ще играят роля на хидравлична спирачка.

Очевидно е, че проектантите трябва да обърнат особено внимание на опазването на това уникалното скално образование.

Непосредствената близост на забележителен скален феномен “Слонът” до опашката на микроязовира на МВЕЦ “Гребенец” налага изключително прецизното определяне на височината на стената на яза, за да се предотврати всякакво достигане на вода до сервитутите на защитената местност (долните граници на подотдел 263-а) при какъвто и да е воден режим на реката, включително и при ситуации на природни бедствия (порои, наводнения и др.).

При извършване на евентуални буро-взривни дейности количеството взрив трябва да бъде съобразено с близостта на природната забележителност “Настанска могила” (“Слонът”). Препоръчително е при взривяване да се използват милисекундни детонатори, които позволяват редуващо се извършване на поредици от взривове през интервал от няколко милисекунди, като по този начин се предотвратява създаването на детонационна вълна с голяма сила.

При проектиране на трасето на свързващия електропровод да се елиминира възможността за преминаването му през склона на “Настанска могила”, която е защитена природна забележителност

Спецификата на обекта – малка ВЕЦ, не предполага емитиране на вредности, които, разнасяйки се в атмосферата или водите, да достигнат до посочените в гл. 3.10 защитени територии. Поради това коментарът за въздействие на обектите върху другите защитени природни територии, разположени в географска близост е излишен.


4.11. Материално и културно наследство
Освен като природна забележителност, в горната част на склона на “Настанска могила” по предания е съществувало тракийско селище.

Върху културно-историческото място “Настанска могила” няма да бъде повлияно по никакъв начин, тъй като се намира на билото на връх с почти 100 м по-високо равнище от това на водното огледало. Подходът за това възвишение (тясна пътека) се намира от противоположна на во­дох­ра­ни­ли­ще­то страна (отклонява се от пътя Девин–Доспат – виж приложената горско-стопанска карта).

Площадката, върху която ще се създаде водохранилището, по същество представлява уширено речно корито, дълги години използвано за баластриера с интензивна дейност. Досега в този периметър не са намирани никакви следи от културно- исторически паметници.

Следователно строителството на МВЕЦ “Гребенец” по никакъв начин няма да повлияе върху материалното и културно наследство на района.

За прогноза и оценка на въздействието върху компонентите на околната среда са използвани следните методики:

• 
  Закон за опазване на околната среда – ДВ бр. 91 / 2002 г.
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии – ДВ бр. 25 / 2003 г.
  
• 
  Закон за водите – ДВ бр. 67 / 1999 г.
  
• 
  Наредба № 2 – ДВ бр. 87 / 2000 г., “За опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници”
  
• 
  За­кон за чис­то­та­та на ат­мос­фер­ния въз­дух (ДВ бр. 45 / 1996 г., попр. ДВ бр. 49 / 1996 г., изм. ДВ бр. 85 / 1997 г.);
  
• 
  На­ред­ба № 14 / 23.09.1997 г. за нор­ми за пре­дел­но до­пус­ти­ми кон­цен­т­ра­ции на вред­ни ве­щес­т­ва в ат­мос­фер­ния въз­дух на на­се­ле­ни­те мес­та (ДВ бр. 88 / 03.10.1997 г.);
  
• 
  На­ред­ба № 7 / 03.06.1999 г. за оцен­ка и уп­рав­ле­ние на ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух (ДВ б. 45 / 1999 г.);
  
• 
  На­ред­ба № 1 за ус­ло­ви­ята и ре­да за ут­вър­ж­да­ва­не на вре­мен­ни нор­ми за еми­сии на вред­ни ве­щес­т­ва, из­пус­ка­ни в ат­мос­фер­ния въз­дух от не­под­виж­ни дейс­т­ва­щи обек­ти (ДВ бр. 51 / 1998 г.);
  
• 
  На­ред­ба № 2 за нор­ми за до­пус­ти­ми еми­сии (кон­цен­т­ра­ции в от­па­дъч­ни га­зо­ве) на вред­ни ве­щес­т­ва, из­пус­ка­ни в ат­мос­фер­ния въз­дух от не­под­виж­ни из­точ­ни­ци (ДВ бр. 51 / 1998 г., ДВ бр. 34 / 1999 г.).
  
• 
  БДС 7033-75 Акустика. Шум. Терминология.
  
• 
  БДС 14478-82 Охрана на труда. Шум.
  
• 
  Наредба № 9 от 14.03.1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета
  
• 
  Наредба № 7 / 25.05.1992 г. за хигиенно-защитните зони около излъчвателите на ЕМЛ (ДВ бр. 46 / 1992 г.).
  
• 
  БДС 14525-90
  
• 
  БДС 17137-90
  
• 
  БДС 2823/67
  
• 
  ИСО 2631-74 “Вибрации, предавани на човешкото тяло”
  
• 
  Закон за горите (ДВ бр. 125 / 1997 г.)
  
• 
  Закон за защитените територии (ДВ бр. 133 / 1998 г.)
  
• 
  Правилник за приложение на Закона за горите (ДВ бр. 41 / 1998 г.)
  
• 
  Правилник за сечите в горите на Република България (1997 г.)
  
• 
  Наредба № 18 от 05.10.1999 г. за нормативи за строителство в горите и земите от горския фонд
  
• 
  Наредба № 19 от 05.10.1999 г. за строителство в горите и земите от горския фонд
  
• 
  Методика за определяне “Подприщването на подземните води от речните води” – Хидрология (автор проф. Марчинков)
  
• 
  Методика за определяне на екологичното водно количество (доц. Стефан Модев)
  
• 
  Наредба на бившия “Комитет за опазване на природната среда” относно определяне на екологичното водно количество
  
• 
  Метод на трите опорни ординати за определяне обезпечеността на минималните и максималните водни количества
  
• 
  Методично ръководство за определяне характеристиките на мак­си­мал­ния отток на реките (проф. Страхи Герасимов, изд. на НИХМ при БАН)
  
• 
  Карта за сеизмичното райониране на България (изд. на КТСУ и БАН от 1987 г.)
  
• 
  Геоложка карта за района на Община Девин
  
• 
  Наредба № 7 за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води (изд. от КОПС, МНЗ и КТСУ – ДВ бр. 96 / 1986 г.)
  
• 
  Хидрологичен наръчник – части І и ІІ (автори проф. Ив. Маринов, проф. Страхил Герасимов и др.)
  
• 
  Инженерна геология и хидрогеология (доц. Н. Косев)
  
• 
  Заповед № РД-323 / 10.08.1998 г. на МОСВ и МЗ, относно кла­си­фи­ка­ци­ята на отпадъците (с Приложенията към нея) (ДВ бр. 120 / 1998 г.)
  
• 
  Заповед РД-272 / 03.05.2002 г. “За категоризация на по­вър­х­нос­т­ни водни обекти или части от тях” на МОСВ
  
• 
  Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за до­пус­ти­мо­то съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти (МОСВ, МРРБ, МЗ и МИ – ДВ бр. 97 / 2000 г.)
  
• 
  Наредба № 26 / 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и опол­зот­во­ря­ва­не на кумусния пласт (ДВ бр. 89 / 1996 г.).
  
• 
  Заповед № 342 от 21.04.1986 г. на ДКООС (ДВ бр. 42 / 1986 г.).
  
• 
  Опазване на биологичното разнообразие в България. Национална Стратегия за опазване на биологичното разнообразие. С., 1995.
  
• 
  Т. Мичев, Ц. Петров. Птиците на Родопите. Български съюз за зашита на природата. С., 2000.
  
• 
  Н. Нинов, Д. Ишлимова, Св. Герасимов. Бозайниците на Родопите. Български съюз за зашита на природата. С., 2002.
  
• 
  Лесоустройствен проект на ДЛ – Девин. 1999 г. Пролес-ТАКС ООД – София.
  

Препоръчваме следните мерки за предотвратяване и намаляване на вредните въздействия върху компонентите на околната среда:

• 
  В периода на строителство на всички строителни площадки да бъдат предвидени механични утаители и маслоотделители.
  
• 
  За техническото състояние на транспортните средства и стро­ител­на­та механизация да бъде предвиден системен контрол за га­ран­ти­ра­не на по-ниски емисии на газове и сажди от двигателите.
  
• 
  С цел намаляване до минимум на отделяне на прах при изкопи, депониране и транспортиране, да бъдат овлажнявани пътищата и стро­ител­ни­те площадки.
  
• 
  Да се предвиди в проекта и да се изпълни защитна брегова крилна стена с кота корона 700 м, равна на нивото на непреливаемия бент, по левия бряг на реката, с цел предпазване от заливане на съществуващия шахтов кладенец № 1 и помпената станция на “Хидро-ООД” – гр. Девин.
  
• 
  Екологичният отвор да бъде разположен височинно така, че да осигурява с предимство постоянно изтичане на оводняващото водно количество. На същия да не се предвижда савак или друго затварящо устройство, за да се избегне субективната намеса при разпределението на водните количества.
  
• 
  След екологичния отвор да се предвиди рибен проход, на който задължително да се изпълни мерително устройство за контролиране на изпусканите оводняващи водни количества.
  
• 
  Да се изготви геоложки доклад за площадка на хидровъзела и пътната връзка към него.
  
• 
  За отпадъчните битово-фекални води от сградите на МВЕЦ, които са незначителни – 1.2 м³/дн., да се предвиди пречистване до степен за изпускане във водоприемник ІІ^-ра категория, каквато е р. Въча при створа на хидровъзела.
  
• 
  В сградата на централата да се предвиди маслоуловителна шахта и каломаслоуловителна такава.
  
• 
  Технологичните води, които ще се получат при изграждането на хидровъзела при изпълнение на изкопите ще бъдат с повишена мътност. За тези води е необходимо да се предвиди и изгради утаител за механично утаяване на неразтворените вещества.
  
• 
  Излишните скални и земни маси и строителни отпадъци да се съхраняват на площадката и да се извозват своевременно на определените за тази цел места.
  
• 
  Твърдите битови отпадъци да се събират и съхраняват в специално помещение в административно-битовата сграда и да се из­воз­ват периодично на сметището на Община Девин.
  
• 
  В чашата на водното огледало (с площ около 105 дка) ще попаднат около 6 дка ниви, които се сеят с картофи. От тези почви е удачно изземването на хумуса, като се съхранява на предварително оп­ре­де­ле­но депо. Останалите почви, които ще бъдат залети от водното ог­ле­да­ло, са предимно блатисти и с ниско съдържание на органично вещество.
  
• 
  При изграждането на стената е възможно извършването на взривни работи. За да не се засегнат съседните територии е нужно изграждането на защитни съоръжения, състоящи се от греди, дъски и гумено-транспортни ленти, затрупани с чували с пясък. По този начин ще е невъзможно разлет на скални късове и засягане на територии, граничещи с обекта. Скалните маси е удачно да се извозват на определени депа и се използват за направа на подпорни стени ако е необходимо.
  
• 
  Интервенция върху почвите ще има при прокарване на пътя. Затова хумусът от тези места трябва да се изземе и съхрани, а терените се укрепят и заравнят.
  
• 
  При изпълнение и завършване на строителството да се разработи план за рекултивация на строителните площадки извън водохранилището, както и залесяване на обезлесените части от водосборната област. Всички тези дейности да бъдат съобразени с нормативната уредба (Наредба № 26 / 02.10.1996 г, БДС 17.4.03-88 и БДС 17.4.2.01-79).
  
• 
  За намаляване на вредното въздействие на шума работниците да бъдат снабдени с антифони.
  
• 
  За намаляване на вредния ефект от общите и локални вибрации на булдозеристи, кранисти, багеристи при интензивна работа в течение на работния ден да се осигурят поне две двадесетминутни почивки, освен обедната.
  
• 
  За намаляване ефекта от локални вибрации да се осигурят лични предпазни средства.
  
• 
  Във връзка с условията за прегряване и преохлаждане на ба­ге­рис­ти, кранисти, шофьори, както и на останалите работници, работещи на открито, да се осигури подходящо работно облекло, достатъчно поемане на течности през лятото и топли напитки през зимата.
  
• 
  За намаляване на вредното въздействие на праха работниците да бъдат снабдени с противопрахови маски.
  
• 
  Да се осигури подходящо за сезона работно облекло.
  
• 
  Непосредствената близост на забележителен скален феномен “Слонът” до опашката на микроязовира на МВЕЦ “Гребенец” налага изключително прецизното определяне на височината на стената на яза, за да се предотврати всякакво достигане на вода до сервитутите на защитената местност (долните граници на подотдел 263-а) при какъвто и да е воден режим на реката, включително и при ситуации на природни бедствия (порои, наводнения и др.).
  
• 
  При намаляване на водните обеми до определените стойности на екологичния минимум, да се преустанови водовземането и работата на МВЕЦ “Гребенец.
  
• 
  За разрешаването на строителството на МВЕЦ “Гребенец”, инвеститорът трябва да извърши процедурата за изключване на гори и земи от горския фонд за промяна на предназначението им съгласно чл. 14 от Закона за горите и чл. 15, ал. (1) т. 2 и чл. 17 от ППЗГ.
  
• 
  Инвеститорът трябва да извърши процедура за предоставяне право на ползване върху площи от държавния горски фонд съгласно чл. 16 от Закона за горите и чл. 21 от ППЗГ.
  
• 
  Да се проектира и изпълни система за водоизпускане на вода от преливаемата част на яза, която да работи по начин, изключващ влиянието на субективния фактор и да осигурява за речното корито в най-лошия случай поне посочените екологични количества вода.
  
• 
  За избягване на ерозионни процеси по левия бряг и на негативен визуален ефект сечта по склона да се ограничи до равнището на водното огледало.
  
• 
  Да се предвиди последователност на сечите в следния порядък: място на захващане на стената на яза в левия бряг; върбови дървета в речното корито; дървета по заливаемата част на левия бряг.
  
• 
  При извършване на евентуални буро-взривни дейности ко­ли­чес­т­во­то взрив трябва да бъде съобразено с близостта на природната за­бе­ле­жи­тел­ност “Настанска могила” (“Слонът”). Препоръчително е при взри­вя­ва­не­то да се използват милисекундни детонатори, които позволяват ре­ду­ва­що се извършване на поредици от взривове през интервал от няколко милисекунди, за да се предотврати създаването на детонационна вълна с голяма сила.
  
• 
  Препоръчително е да се извършва зарибяване на во­дох­ра­ни­ли­ще­то с видове, представляващи стопански интерес, като се вземат предвид конкретните възможности на трофичната база на водоема. Този процес трябва да бъде перманентен, като се отчита и прирастът на популациите на отделните видове риба.
  
• 
  При проектиране на трасето на свързващия електропровод да се елиминира възможността за преминаването му през склона на “Настанска могила”, която е защитена природна забележителност.
  
• 
  При разработване на работен проект в случай, че има заливане на насипа на път Девин – Кричим, да се предвиди укрепване на насипа.
  
• 
  Съгласно Закона за пътищата всички фази на проектиране да бъдат съгласувани с ОПУ.
  
• 
  При изработване на работни проекти за МВЕЦ “Гребенец” инвеститорът да ги съгласува с ТВД – Девин и, ако е належащо, да поеме за своя сметка изместването на далекосъобщителните съоръжения.
  

Във връзка с чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от Закона за опазване на околната среда и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, екипът от експерти проведе многократни консултации с представители на РИОСВ – Смолян. Бяха изпратени уведомителни писма до следните инстанции и ведомства:

1. Община Девин

2. Пътно управление – Смолян

3. ХЕИ – Смолян

4. “ВиК” ЕООД – Смолян

5. Държавно лесничейство – Девин

6. “Хидро”-ООД – Девин

7. Фирма “Родопи Автотранспорт” – Девин

8. ВЕЦ “Девин”, копие до “НЕК” – София.

В тези писма подробно бе описано инвестиционното намерение на инвеститора “Хидропад-ООД” – Девин и към различните инстанции бяха зададени въпроси, свързани с тяхната компетенция. Всички изброени по-горе инстанции отговориха на изпратените им писма, с изключение на “ХЕИ” – Смолян и ВЕЦ “Девин” – НЕК ЕАД (вж. Приложенията).
Обобщени мнения и становища:

• 
  Областно пътно управление – Смолян
  

2. Съгласно Закона за пътищата всички фази на проектиране да бъдат съгласувани с ОПУ.

• 
  “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Смолян
  

• 
  Държавно лесничейство – Девин
  

2. Според инвестиционното предложение от държавния горски фонд ще бъдат залети минимални горски площи в отдели 263-е, 264-ж, 264-з, което няма да окаже пагубно влияние на горската екосистема в района.

• 
  Община Девин, Област Смолян
  

В Община Девин до този момент са подадени 7 възражения и жалби от собственици и наследници на земи, които не са дали съгласие на този етап за строителството на МВЕЦ “Гребенец”, които са в преговори с инвеститора. Същият не може да започне строителството на обекта, преди да уреди законно взаимоотношенията си със собствениците.

Има съществена несъвместимост в мотивите, изложени в становището на Община Девин. В него се изразяват намерения за изграждане на колектори за отпадни води, отреждане на терени на ПСОВ за населените места гр. Девин и кв. Настан, изместване на гробищен парк, перспективи за ползване на района за отдих и тризъм, намерения за ползване на водите на водния обект за питейно-битово водоснабдяване, водопой на животни.

Никъде не е преценено положителното влияние на бъдещото съоръжение върху развитието на общината, а именно социалния ефект, факта, че инвеститорът ще открие работни места по време на строителството и експлоатацията и ще плаща данъци в Община Девин.

• 
  “Хидро”-ООД - Девин
  

Шахтов кладенец № 1 на “Хидро”-ООД – Девин да се проектира и изпълни защитна брегова крилна стена с височина до кота непреливаем бент 700. Оста на съоръжението да бъде предвидена на 30 м пред шахтов кладенец № 1.

В резултат от направените проучвания и оценки на въздействието на обекта МВЕЦ “Гребенец” върху компонентите на околната среда, екипът лицензирани експерти дава следното заключение:

• 
  С реализацията на инвестиционното предложение за изграждане на МВЕЦ “Гребенец” няма да се промени общият баланс на водата на р. Въча, както и нейните качествени показатели.
  
• 
  Инженерно-геоложките условия са подходящи за реализация на предвиденото строителство. Свлачищни явления и процеси в района на обекта няма.
  
• 
  Необходимо е във фаза работно проектиране да се изготви инженерно-геоложки доклад за площадката на хидровъзела и пътната връзка.
  
• 
  Задължително да се проектира и изгради защитна брегова крилна стена по левия бряг на реката с височина до кота непреливаем бент – 700 м, която ще предпазва от заливане терена около шахтов кладенец № 1.
  
• 
  С цел да не се наруши теренът около шахтов кладенец № 1 от строителните работи, е необходимо местоположението (оста) на хид­ро­въ­зе­ла да бъде на 30 м над водовземното съоръжение (шахтов кладенец № 1).
  
• 
  Защитната крилна стена по левия бряг на реката да се изпълни преди започване на основните строителни работи за хидровъзела.
  
• 
  Преди отпочване на проектирането е необходимо инвеститорът да проведе всички процедури по съгласуване, узаконяване и обезщетяване на собствениците на терените, които ще бъдат засегнати от строителството.
  
• 
  Хидровъзел “МВЕЦ Гребенец” ще има положителен социален ефект за Община Девин във връзка с решаване на проблемите с безработицата. Ще се осигурят около 6 броя постоянни работни места в процеса на експлоатацията на обекта и значителен брой такива в процеса на строителството за период около 1,5 години.
  

При спазване на дадените от нас препоръки, мерки и ограничения считаме, че въздействието на обекта върху компонентите на околната среда ще бъде незначително и в границите на пределно допустимите норми.

Пред­ла­га­ме на Еко­ло­гич­ния експертен съ­вет на РИ­ОСВ – Смо­лян да раз­ре­ши реализацията на инвестиционното предложение за обект “МВЕЦ Гребенец”.

РЪКОВОДИТЕЛ:

(инж. Д. Калайджиева)

1.

(инж. Л. Петрова)

(Ат. Згуров)

3.

(Ст. Казалиев)

(инж. Г. Василев)