Определяне радиуса на влияние на депресионната крива на кладенците

където:

Прието S = 1,80 м

Прието k = 10 м/дн. = 0,000116 м/сек.

Кръгло R = 60 м.

Радиусът на влияние, както и депресионната крива, са променливи величини. При увеличаване на понижението S депресионната фуния се отваря, при което радиусът ù става по-голям.

Съществува опасност от заливане на шахтов кладенец № 1. С оглед предотвратяването на това неблагоприятно въздействие препоръчваме оста на хидровъзела да бъде над шахтовия кладенец на разстояние 30 м от него. Освен това е наложително да се проектира и изгради защитна брегова крилна стена по левия бряг на реката с височина до кота непреливаем бент на съоръжението, т.е. до 700 м. Шахтовият кладенец е на кота терен 695 м и чрез крилната брегова стена скота корона 700 м ще бъде защитен от заливане.

Опасност от заливане на шахтов кладенец № 2, който е разположен на разстояние 420 м от шахтов кладенец № 1 на кота 695,5 м и отстои на 450 м под мястото на хидровъзела, не съществува.

Неблагоприятни въздействия върху изтичалото на ВЕЦ “Девин”, което е на кота 701,20 м, както и по отношение отводняването на съществуващата помпена станция на ВиК-ЕООД – Смолян, няма да има в резултат от реализацията на хидровъзела.

Извор “Настанки”, ползван за питейно водоснабдяване и разположен над моста за кв. Настан до ската по десния бряг на р. Широколъшка, няма да се повлияе в количествено и качествено отношение от изграждането на МВЕЦ “Гребенец”.

Предлагаме определеното в настоящия доклад за ОВОС екологично водно количество в размер на 10 % от Q_{ср.годишно} и равно на 1,2 м³/сек. да бъде актуализирано след утвърждаване от МОСВ на предстоящата Наредба № 13 за изчисляване на екологичния минимум.

В резултат от реализацията на инвестиционното предложение не се очакват негативни изменения в качествата и количеството на водата в поречието на р. Въча, тъй като енергийно преработените от МВЕЦ води се връщат обратно в реката.

Не се очакват въздействия в количествено и качествено отношение върху водоизточниците за питейно водоснабдяване, а така също и върху термоминералните извори в района.

Трансгранични въздействия не се очакват.

Въздействието се очаква да бъде следното:

• 
  по териториален обхват – локално в границите на участъка от хидровъзела до заустването на р. Девинска;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително при задължителното изпускане в речното корито на екологичното водно количество;
  
• 
  по продължителност на въздействието – дълготрайно през целия период на експлоатация;
  
• 
  по честота на въздействието – постоянно през периода на ек­с­п­ло­ата­цията на хидровъзела.
  

В предложението е прието максимално оразмерително водно количество 500 м³/сек., което отговаря на обезпеченост 0,5 %, т.е. допустимото превишение Р е един път на 500 години. В случая това е приемливо и достатъчно надеждно с оглед съществуващата практика при оразмеряването на хидротехническите съоръжения.

Очаква се въздействие на обекта върху разрешената баластриера на ЕТ “Драма” – Владимир Гърбелов, което е следното:

Водното огледало на фиксирана кота 698 ще залее почти цялата площ на баластриерата – около 95 % от нея. Имайки предвид, че нейното разрешително е до края на 2006 г., то същата може да се ползва до тогава, тъй като срокът за завършване на хидровъзела и завиряване на водното огледало е края на 2006 г.

След този срок е технически възможно съвместяване и ползване на инертните материали от завирения обем чрез драгажни машини и изземване под вода на ивици, което е допустимо и реално при височина на водния стълб при яза 6 м и средна такава 3 м, а освен това е благоприятно за почистването на наносния обем.

Предвижда се периодично пропускане на наносите, което ще се съгласува с режима за промиване на съществуващия изравнител “Тешел”.

Мъртъв обем от наносни маси в завирения обем не се предвижда, тъй като хидровъзелът на практика е на течащи води. При завирен обем око­ло 250 000 м³ и изчислена средна многогодишна норма на водния отток 11,163 м³/сек. и водна маса: 11,163 м³/сек. × 86 400 сек. = 964 448 м³/дн. се очаква обмен на водата ежедневно: 964 448 м³/дн. : 250 000 м³ = 3,86 пъти на ден, т.е. около 4 пъти дневно при естествени условия. като се вземат предвид и преработените от ВЕЦ “Девин” води, както и уловимите от МВЕЦ “Гребенец” водни количества в размер на 50 м³/сек., то дневният обмен на водата ще бъде почти непрекъснат. Водата на практика ще се обменя: (50 м³/сек. × 86 400): 250 000 м³ = 4 320000 : 250 000 = 17,28 пъти на ден, т.е. водните количества няма да се застояват, а ще се опресняват и обменят многократно в денонощието.

• 
  Битови отпадъчни води
  

Прогнозният им състав е следният:

За тези води ще се предвиди пречистване до степен за изпускане (заустване) в приемник ІІ^-ра категория, каквато е р. Въча.

Приемникът р. Въча е със следните пределно допустими концентрации:

рН 6-8,5

БПК₅ 15 мг/л

ХПК 70 мг/л

Общ сух остатък 1000 мг/л

НВ 50 мг/л

Азот (амониев) 2 мг/л

Нитритен азот 10 мг/л

Нитратен азот 0,04 мг/л

органичен азот 5 мг/л

фосфати РО₄ 1 мг/л

Общ фосфор 2 мг/л

Не се очаква замърсяване на р. Въча, както и промяна на ка­те­го­ри­ята ù в резултат от заустването на пречистените отпадъчни битови води, които са незначителни по количество – 1,20 м³/дневно.

Строителните отпадъци, представляващи излишни земни и скални маси, които ще се получат в процеса на строителството, ще се събират и временно ще се съхраняват на площадката на хидровъзела. Тези отпадъци заедно с другите строителни отпадъци от кофражни, бетонови и др. строителни процеси, ще се извозват на место, определено от Община Девин. Необходимо е за целта инвеститорът да вземе разрешение от Община Девин, съгласно чл. 37 (1) т. 3 от Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Металните отпадъци ще се съхраняват временно на площадката на обекта и ще се предават за преработка.

Гориво-смазочните материали задължително ще се събират в резервоари с оглед да не се допуска замърсяване на почвите и водите. Периодично тези отпадъци от отработени гориво-смазочни материали ще се предават за рециклиране.

В сградата на МВЕЦ ще се изпълни маслоуловителна шахта.

Битовите отпадъци, получени по време на строителството и експлоатацията, ще се съхраняват временно на площадката и ще се извозват и депонират на сметището на Община Девин.

Не се изисква специална преработка на отпадъците както в периода на строителството, така и в периода на експлоатацията, с изключение на случаите, когато се налага допълнително нарязване на металните отпадъци и натрошаване на бетонови и други специфични отпадъци от строителния процес с оглед по-компактното им складиране и заемане на минимални площи.

Производствени отпадъци от обекта няма да има.

Въздействието на отпадъците върху компонентите на околната среда се очаква да бъде следното:

За строителните отпадъци:

• 
  по териториален обхват – локално в границите на площадката;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по продължителност – краткотрайно само по време на стро­ител­с­т­во­то;
  
• 
  по честота – ниска с периодично действие по време на стро­ител­с­т­во­то;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия не се очакват.
  

• 
  по териториален обхват – локално на територията на площадката на обекта;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по продължителност – дълготрайно през целия период на експлоатация;
  
• 
  по честота – постоянно през периода на ек­с­п­ло­ата­ция;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия не се очакват.
  

Свлачищни явления и процеси в района на обекта не се наблюдават.

Инженерно-геоложките условия са подходящи за реализиране на предвиденото в инвестиционното предложение строителство.

Необходимо е в следващите фази на проектиране да се изготви инженерно-геоложки доклад за площадката на обекта.

Извършването на взривните работи трябва да бъде въз основа на изготвен проект с оглед максимално запазване на носещата способност на скалните масиви.

Не се очакват изменения в геоложката среда, които да окажат въз­дейс­т­вия върху строителни и други обекти извън площадката на хидровъзела.

Реализацията на инвестиционното предложение няма да въздейства върху наличните в района рудни и нерудни подземни природни богатства.

Съгласно картата за сеизмичното райониране на България обектът попада в район със степен на сеизмичност VІІ^-ма по скалата на Шпонхойер-Карник с коефициент на сеизмичност К_с = 0,10.

Препоръчваме в следващите фази на проектиране да се спазват стриктно “Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” (изд. на КТСУ и БАН от 1987 г.), както и “Нормите за проектиране на хидротехнически съоръжения”.

Минералните и термоминералните води са локализирани сред до­кам­б­рийс­кия и алпийския структурен етаж, като за проводяща среда са пос­лу­жи­ли разломите от Михалковската и Широколъшката разломни зони.

Гнайсите, мраморите, гранитите и риолитите, разпространени във водосбора, както и алувиалните седиментни отложения в терасите на р. Въча могат да се използват като строителни материали.

В резултат от реализирането на инвестиционното предложение въздействието върху геоложката среда се очаква да бъде следното:

• 
  по териториален обхват – локално в границите на площадката на хидровъзела и по трасето на пътната връзка;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по продължителност – краткотрайно и временно през периода на строителството за около 1,5 г.;
  
• 
  по честота – ниска, само по време на строителството на обекта;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия не се очакват.
  

Източници на шум са повечето дейности, предвидени с из­г­раж­да­не­то на обекта – транспортни средства, строителни машини и технологични процеси.

В таблица № 23 са посочени нивата на шума от различни строителни машини.

Таблица 23

Строителната площадка на МВЕЦ “Гребенец” може да се разглежда като източник на шум, излъчващ в околната среда ниво около и над 90 dBA в непосредствена близост до групите машини и инсталации.

В непосредствена близост до терена на строителната площадка няма населени места и други територии с нормиран шумов режим.

С въ­веж­да­не­то в дейс­т­вие на МВЕЦ “Гребенец” не се очак­ва евен­ту­ал­но шу­мо­во на­то­вар­ва­не (с препоръка към проектанти и изпълнители да бъдат спазени Хигиенни норми ХН № 0-64/1972 за такъв вид обекти).

Об­щи­ят из­вод от ана­ли­зи­ра­ни­те по-го­ре въз­мож­нос­ти за шу­мо­во на­то­вар­ва­не през раз­лич­ни­те ета­пи от ре­али­зи­ра­не­то на про­ек­та е:

• 
  те­ри­то­ри­ален об­х­ват – ог­ра­ни­чен;
  
• 
  про­дъл­жи­тел­ност – крат­ка (по вре­ме на стро­ител­с­т­во­то);
  
• 
  чес­то­та – нис­ка;
  
• 
  въз­мож­ност за въз­с­та­но­вя­ва­не – без ку­му­ла­ти­вен ефект.
  

В разглеждания район източник на свръхчестотни, електромагнитни лъчения са далекопроводът високо напрежение 110 kV от ВЕЦ “Девин” и подстанцията за високо напрежение, а в работната среда са тран­с­фор­ма­тор­ни­те уредби, генераторите и електропроводите.

Хигиенно-защитните зони около излъчвателите на ЕМЛ, съгласно изискванията на Наредба № 7 / 25.05.1992 г. (ДВ бр. 46 / 1992 г.) са на отстояние от електропроводите за високо напрежение както следва:

• 
  10 м за напрежение 110 kV;
  
• 
  20 м за напрежение 220 kV;
  
• 
  30 м за напрежение 400 kV.
  

Увреждане на земите и почвите извън засегнатите от водното огледало и строителни площадки няма да настъпи. Не се очаква ерозия на почвите вследствие оводняването на района, поради факта, че по лявото течение на реката местността е залесена с широколистни дървесни видове и е затревена, почвите са формирани върху здрави подпочвени скали, а по дясното течение теренът е укрепен с подпорни стени, изградени при прокарване на пътя Девин – Смолян.

В резултат на построяване на обекта земите и почвите ще претърпят следните промени:

• 
  земите и почвите, които влизат в чашата на водното огледало, ще бъдат изцяло потопени и ще се превърнат в езеро;
  
• 
  площта на МВЕЦ и прокарването на пътя и другите строителни площадки ще се превърнат в антропогенно-техногенни почви;
  
• 
  почвите на депата извън чашата на водното огледало, след изземване на хумусния им слой, ще бъдат засипани с изкопни и други строителни материали, след което ще подлежат на техническа и биологическа рекултивации.
  

• 
  трайно унищожени земи и почви, попадащи във водното огледало;
  
• 
  трайно унищожение на земи и почви при прокарването на пътя;
  
• 
  при взривни работи за построяването на стената на водното огледало е възможно засягане на съседни територии;
  
• 
  при изграждането на МВЕЦ и други обслужващи звена.
  

• 
  по териториален обхват – с неголям;
  
• 
  по степен на въздействие – незначително, около 6 дка унищожени земи;
  
• 
  по продължителност на въздействието – дълготрайно;
  
• 
  по честота на въздействието – постоянно.
  

Негативните последици върху растителния свят при изграждане на мал­ки ВЕЦ-ове от руслови тип се дължат на унищожаване на растителността при:

1. заливането на участъци от речното корито над преградната стена (яза);

2. оформянето на площадките за станциите на централите и стро­ител­с­т­во на пътища за и обслужването им;

3. проправяне на трaсетата на свързващите електропроводи.

Поради очакванията за образуване на водно огледало с обща площ око­ло 105 дка и за инсталирането на съоръжения с по-високи мощности от една стандартна малка ВЕЦ, ще разгледаме поотделно влиянието на го­ре­по­со­че­ни­те фактори върху растителността в района.

• 
  Влияние върху растителността от строителството на яза на МВЕЦ “Гребенец”
  

Очаква се площта на водното огледало да бъде около 105 дка. Както се вижда и от представения снимков материал (сн. 1, 2, 3, 4, 7, 8), при покачване на равнището на водата в тези участъци с 1 до 9 м изцяло ще се залеят формираните в широкото речно корито наносни острови, обрасли с високи върбови дървета, както и много малка част част от левия речен склон, обрасъл с келяв габър, воден габър, зимен дъб и черен бор (виж приложената схема). Поради това ще разгледаме поотделно влиянието на наводняването върху растителността в речното корито и по речните брегове.

На мястото на бъдещото водно огледало реката образува пос­ле­до­ва­тел­но два, а в някои участъци и три ръкава, които преминават покрай об­ра­зу­ва­ли се наносни островчета, залесени естествено с гъста върбова растителност (виж сн. 1, 2, 3, 4, 6, 9).

Доминантни дървесни растителни видове в речното корито в този участък на реката е бялата върба (Salix alba), като средната възраст на дърветата е 40-50 години (виж сн. 1, 2, 9).

Височината на яза с преливаема и непреливаема част ще бъде сравнително малка (около 6 м – за сравнение височината на язовирната стена на предстоящия за изграждане в близост язовир “Цанков камък” ще бъде 125 м). Основната част от водният обем ще залее много широкото (до 150 м) в този участък речно легло. Това ще доведе до заливане на всички върбови дървета, храсти и тревиста растителност, както и на една малка нива с площ около 0,3 дка върху пясъчлив наносен остров.

Въпреки немалкия размер на залетите площи (105 дка), броят и видът на дърветата, които ще бъдат изсечени, са малоценни дървесни видове (предимно върба – около 200 дървета). Поради това влиянието на стро­ител­с­т­во­то на яза и последващото заливането на площи върху растителността в района ще бъде незначително.

Необходимо е преди завиряването на водохранилището, върбовите дървета и храстите по островите и речните брегове да се изсекат и изнесат от коритото на реката. Изсечените дървета могат да се предоставят за задоволяване на нуждите от дърва за огрев на хората от района. Добивът на дървата ще се улесни извънъредно много от голямата близост на асфалтираното шосе Девин – Смолян (200-500 м) и от съществуващия коларски път, достигащ до самия бряг на реката.

Всички площи по десния бряг, които ще бъдат залети, са сел­с­кос­то­пан­с­ки земи (ниви, ливади с обща площ около 5 дка). Преобладаващият размер земеделски площи са картофени ниви върху алувиална тераса на десния речен бряг (виж сн. 10). Над тях и непосредствено под шосето Смолян – Девин се намира пояс от ливади върху сравнително по-беден хумусен хоризонт, малка част от които (около 5 дка) ще бъде залята.

Намиращите се на около 10-15 м над равнището на водното корито 5 броя орехови дървета няма да няма да бъдат залети от водата в мик­ро­язо­ви­ра, но ще останат на самия му бряг.

Горскостопанските площи по склоновете на левия бряг на бъдещия микроязовир се отнасят към следните подотдели съгласно ЛУП на ДЛ – Девин (1999 г.): 264-ж; 264-е и минимален участък от 264-и (виж приложената горска карта на района).

Най-ниските части на склоновете, стигащи до речното легло, са обрасли с келяв габър, воден габър и зимен дъб, семенно насаждение от черен бор със средна възраст 80 години и храсти – леска, келяв габър (виж сн. 3 и 4).

Посочените горски терени, освен че са незначителни като площ, нямат особена стойност от горскостопанска гледна точка (с изключение на по­дот­дел 264-е). Те са ниско бонитетни с преобладаващо участие на малоценни дървесни видове и храсти (келяв габър, воден габър, зимен дъб, леска).

Не би трябвало обаче да се подценява функционалното им значение като противоерозионни гори и защитна ивица около река. Това налага ограничаване на сечите само до равнището на заливане на левия бряг. В противен случай би се образувала обезлесена ивица между гората и ръба на водното огледало, която поради стръмнината на брега ще създаде условия за възникване на ерозионни процеси. Оставянето на гола ивица ще има и неблагоприятен визуален ефект, тъй като левият бряг е в близост и срещулежи на пътя Девин – Смолян, по който има оживен трафик.

За изкопите и фундирането на бетонената стена на яза в стръмния ляв бряг на реката ще се наложи изсичането на 15-20 дървета от отдел 264-и. Предвиждаме, че при вдигане на водното равнище след завиряване на яза, ще се залее само около 0,8 дка горска площ от отдел 264-е.

Необходимо е теренът, който ще бъде залят, да се изсече и почисти непосредствено преди завиряването, за да се сведе до минимум въз­мож­нос­т­та за възникване на ерозионни процеси по оголения стръмен участък.

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 1.77 Mb.
  
  Сподели с приятели: