Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Малка вец гребенец"

1. 
   Атмосферен въздух – инж. Диана Калайджиева
   
2. 
   Повърхностни и подземни води – инж. Лидия Петрова, инж. Георги Василев
   
3. 
   Отпадъци – инж. Лидия Петрова
   
4. 
   Земи и почви – Стилиян Казалиев
   
5. 
   Геоложка среда – инж. Лидия Петрова
   
6. 
   Растителен и животински свят – Атанас Згуров
   
7. 
   Ландшафт, културно наследство – инж. Диана Калайджиева, инж. Лидия Петрова, Атанас Згуров, Стилиян Казалиев
   
8. 
   Здравно-хигиенни аспекти на околната среда – инж. Диана Калайджиева, инж. Лидия Петрова, Атанас Згуров, Стилиян Казалиев
   

II. Прогноза за предполагаемото въздействие върху околната среда

1. 
   Атмосферен въздух – инж. Диана Калайджиева
   
2. 
   Повърхностни и подземни води – инж. Лидия Петрова, инж. Георги Василев
   
3. 
   Отпадъци и опасни вещества – инж. Лидия Петрова
   
4. 
   Вредни физични фактори – инж. Диана Калайджиева
   
5. 
   Земи и почви – Стилиян Казалиев
   
6. 
   Геоложка среда – инж. Лидия Петрова
   
7. 
   Растителен и животински свят – Атанас Згуров
   
8. 
   Ландшафт, културно наследство – инж. Диана Калайджиева, инж. Лидия Петрова, Атанас Згуров, Стилиян Казалиев
   
9. 
   Здравно-хигиенни аспекти на околната среда – инж. Диана Калайджиева, инж. Лидия Петрова, Атанас Згуров, Стилиян Казалиев
   

3.1. Атмосферен въздух 13

3.2. Повърхностни и подземни води 24

3.3. Отпадъци 32

3.4. Геоложка среда (земни недра) 34

3.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации и вредни лъчения, микроклимат, високо налягане и др. 37

3.6. Земи и почви 39

3.7. Биологично разнообразие и неговите компоненти 41

3.8. Ландшафт 53

3.9. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда 54

3.10. Природни обекти 55

3.11. Материално и културно наследство 58

4.1. Атмосферен въздух 59

4.2. Повърхностни и подземни води 63

4.3. Отпадъци 74

4.4. Геоложка среда и земни недра 76

4.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации и вредни лъчения, микроклимат, високо налягане и др. 77

4.6. Земи и почви 79

4.7. Биологично разнообразие и неговите компоненти 81

4.8. Ландшафт 95

4.9. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда 99

4.10. Природни обекти 101

4.11. Материално и културно наследство 103

Ин­вес­ти­то­р на инвестиционното предложение е “Хидропад” ООД с адрес на седалището: гр. Девин, ул. “Въстанник” № 10, Данъчен № 1211516603, Булстат 120550650.

Пълен пощенски адрес:

гр. София 1574

ул. “Слатинска” бл. 20

Ли­ца за кон­так­ти:

 от стра­на на инвеститора:

* Васил Владимиров Тасев – телефон: 02 / 971 26 43, факс: 02 / 971 03 10, GSM 0888/ 557 171, e-mail: tassev@deltastok.bg

 от стра­на на еки­па, из­гот­вил док­ла­да за ОВОС:

* инж. Ди­ана Ге­ор­ги­ева – гр. Смо­лян, ул. “Пе­ре­лик” № 10, тел. 6 55 37, GSM 0888/812 242.

* инж. Лидия Петрова – гр. Смолян, тел. 3 31 78; гр. София, тел. 92 78 667 и GSM 0889/625 234.

Ръководител на еки­па, из­гот­вил доклада за ОВОС, е Диана Калайджиева.

Прилагаме удостоверението за професионална компетентност на ръководителя на еки­па, как­то и те­зи на ек­с­пер­ти­те, взели участие в изготвянето на док­ла­да за ОВОС.

Настоящият доклад за ОВОС е изготвен съгласно чл. 96 (1) от ЗООС и заданието за обхват по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство.

1. АНОТАЦИЯ

на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите
Предвижда се, съгласно инвестиционното предложение, из­г­раж­да­не­то на МВЕЦ “Гребенец” на р. Въча в местността “Забрал” с мощност 3 MW за производство на електроенергия 7,50 GWh/год.

За целта ще се използва потенциалната енергия на водите на р. Въча.

Централата е от типа ВЕЦ на “течащи води”. Напорът се създава чрез масивен яз с преливаема и непреливаема част.

Сградата на централата ще бъде разположена откъм десния бряг на р. Въча.

Застроеното водно количество се състои от два компонента, а именно: от естествения приток на р. Въча и от преработените от ВЕЦ “Девин” води.

Хидровъзелът се състои от следните елементи:

• 
  Сграда на МВЕЦ.
  
• 
  Административна сграда.
  
• 
  Преливник.
  
• 
  Непреливаем бент.
  
• 
  Основен изпускател с два отвора.
  
• 
  Основен изпускател с един отвор.
  
• 
  Рибен проход и екологичен отвор.
  
• 
  Служебен път.
  

На разстояние около 400 ÷ 500 м от МВЕЦ “Гребенец” са раз­по­ло­же­ни след­ни­те обекти: Бетоново стопанство със граден фонд на фирма “Хидрострой” – гр. Девин, “Автобаза Девин” и “Завод за контактни елементи”.

Основните съоръжения на бъдещия хидровъзел са следните:

Водоподпорно съоръжение, състоящо се от яз с преливаема и непреливаема част.

Сграда на ВЕЦ, която участва в поддържането на напора като продължение на яза и включваща следното:

• 
  Машинна зала за 2 хидроагрегата.
  
• 
  Командна зала.
  
• 
  Трансформаторна площадка.
  
• 
  КРУ.
  
• 
  Склад.
  
• 
  Работилница.
  
• 
  Обслужващи помещения.
  

Чрез далекопровод централата ще бъде свързана с националната електропреносна мрежа. За целта е необходимо инвеститорът да вземе разрешение от Енергоснабдяване – район Смолян, относно начина и мястото за присъединяване към електрическата система.

Капацитетът на електропроизводството се регламентира от при­род­ни­те дадености. Основният ресурс и източник на енергия, който ще бъде използван при експлоатацията на централата, са наличните в р. Въча води.

Максималното уловимо от централата водно количество е определено на 50 м³/сек. Обемът на определените за енергодобив води в средна по отток година е изчислен на 240 млн. м³ и представлява 80 % от естествения средногодишен отток на р. Въча. Към него се добавя и част от преработената от ВЕЦ “Девин” водна маса около 200 млн. м³ годишно, която също ще се използва за енергодобив. Общо ще се преработват в случая води около 440 млн. м³/год.

Характерът на застрояване на МВЕЦ като руслова без деривация и начина на използване на водата за енергийни цели няма да променят в количествено и качествено отношение преработената вода. Използваната от МВЕЦ вода за енергийни цели няма да се отклонява от речното легло, като по този начин не се отнема вода от реката. На практика няма да се оформят участъци с намалени водни количества.

Оводнителното водно количество (екологичното) е определено в ин­вес­ти­ци­он­но­то предложение в размер на 1,40 м³/сек. и е прието по-голямо от екологичния минимум за створа на хидровъзела (10 % от нормата на оттока).

Известно е, че производството на електроенергия от ВЕЦ е най-чистата и безотпадна технология. Независимо от това по време на стро­ител­с­т­во­то се предвижда, в резултат на човешката дейност, да има макар и в минимални размери, хранителни, строителни отпадъци, отработени масла и горивно-смазочни материали. Възможни са и опасни отпадъци (опаковки от бои, лакове и др.). За всички отпадъци се предвижда правилно събиране, съхраняване и своевременно транспортиране на подходящи за целта места.

В периода на експлоатация предлаганата малка ВЕЦ не е източник на замърсяване на атмосферния въздух. Шумовото и вибрационното натоварване е в работната среда. То рязко спада извън сградата на МВЕЦ.

Инвестиционното предложение е съобразено с ограниченията, които се налагат от намиращата се в експлоатация ВЕЦ “Девин”, както и с бъдещото застрояване на Средна Въча с язовир “Цанков камък”. Това определя разполагането на централата на 70 м над съществуващия аквадукт по течението на реката.

Режимът за провеждане и транспортиране на наносите ще бъде синхронизиран и съобразен с промиването на изравнител “Тешел”.

Централата ще бъде оборудвана с прецизни системи за измерване и контрол, обединени в общ компютърен център за управление.

Изграждането на обекта е свързано с оформянето на малко водно огледало на кота 698 м с площ около 105 дка. То не променя нито един от климатичните фактори, в резултат на което няма да настъпят изменения в климата на района.

В определена, макар и незначителна степен, след изграждането на МВЕЦ, речната екосистема в зоната на влияние се превръща от система на течащи води в система, трансформирана частично в стоящи води.

Изграждането на МВЕЦ “Гребенец” няма да промени съ­щес­т­ву­ва­щия в момента режим на оттока. Работата на хидроагрегатите на течащи води без деривации изключва възможността за осушаване след яза.

За миграцията на рибите се предвижда устройването на рибен проход през яза. Той ще се изгради откъм левия бряг на реката, далече от водовземната част на ВЕЦ-а, за да се предотврати увличане на рибите към работните колела на турбините. Водното количество в рибния проход ще бъде съобразено с осигуряването на условия за движението на рибите отдолу нагоре.

За инвестиционното предложение е изготвено”Прединвестиционно проучване за целесъобразност” по укрупнени показатели, съгласно което генериращите възможности на МВЕЦ са значителни и възстановяването на капиталовложенията са в приемлив срок.

Предвижда се строителството да се реализира за около 1,5 години. Предлаганото строителство е традиционно за страната. Изграждането на съоръженията в руслото на реката ще стане поетапно, чрез прилагането на познатия “секционен начин” за отбиване на водите, без отклоняването им от основното речно легло. Фундирането на съоръженията от хидровъзела ще се осъществи през сезона на маловодието – м. юли до м. декември.

Необходимата площ са терените, които ще бъдат засегнати от ре­али­за­ци­ята на инвестиционното предложение по време на строителството и експлоатацията, както следва:

• 
  За изграждане на пътна връзка с дължина около 220 м, включително за откосите на насипите и изкопите.
  

• 
  За съоръженията на хидровъзела и водното огледало пред него (хоризонтална проекция) общо около 105 дка. Залятите разгънати площи ще бъдат около 110 дка при височина на яза около 5 м до кота водно ниво.
  

Съгласно представените ни скици и писма от инвеститора тези терени са следните: имот № 106002, нива на Шабан Ибраимов Абаджиев с площ 1,947 дка – VІІІ^-ма категория; имот № 105002 – нива с площ 1,030 дка, VІІІ^-ма категория, собственост на Никола Младенов Брезалиев; имот № 106003 – нива на Риза Ибраимов Шерифов; № 106001 – ливада, соб­с­т­ве­ност на Джамал Рашидов Мутов; № 00414 – река на МОСВ; № 105003 – нива на Ариф Ахмедов Брезалиев; № 105027 – нива на Фатма Османова Дертлиева.

От горския фонд ще бъдат засегнати незначителни площи от отдел 264 букви “е”, “ж” и “з” с площ около 1 дка, съгласно писмо № 1399 от 28.11.2003 г. на ДЛ гр. Девин, с което дават съгласието си за реализацията на инвестиционното предложение.

Ще се засегне речна тераса, за която има разрешение да се използва за баластриера от фирма ЕТ “Драма” – Владимир Гърбелов. От площта на тази баластриера ще бъдат засегнати 72 дка, като общата ù площ е 75,6 дка. Възстановимите изземаеми запаси за баластриерата, съгласно проекта, са изчислени на 22 210 м³.

Засегнатите от строителството и експлоатацията терени се разпределят по видове по следния начин:

• 
  ниви по десния бряг – 6 дка, VІІІ^-ма категория;
  
• 
  ниви по левия бряг – 14 дка, VІІІ^-ма категория;
  
• 
  ливада по левия бряг – 2 дка, VІІІ^-ма категория;
  
• 
  горски фонд по левия бряг – 1 дка, широколистни гори
  
• 
  баластриера на ЕТ “Драма” – 72 дка;
  
• 
  речно корито – 16 дка
  

Земеделският фонд – ниви и ливади, са неполиваеми – VІІІ^-ма ка­те­го­рия.

От цитираните по-горе терени около 4 дка ще бъдат усвоени (за­сег­на­ти) от строителството, а останалите 107 дка по време на експлоатацията след завиряването на водното огледало.

Необходимо е преди отпочване на проектирането инвеститорът “Хидропад – ООД” – гр. Девин да проведе процедурите, свързани със съгласуване, заплащане и узаконяване на засегнатите от строителството и експлоатацията терени.

За инвестиционното предложение алтернативите, които могат да се разглеждат в процеса на ОВОС и бъдещото проектиране се отнасят до следното:

Местоположението на хидровъзела следва да бъде съобразено със съществуващите сгради и съоръжения в района, като шахтови кладенци, помпени станции, ВЕЦ “Девин”, пътища, природни забележителности и др. В тази връзка местоположението на МВЕЦ “Гребенец” е съобразено с ограниченията, които се налагат от намиращите се в експлоатация ВЕЦ “Девин” и бъдещото застрояване на язовир “Цанков камък” от Средна Въча. Това определя местоположението на централата да бъде на 70 м над съществуващия мост-аквадукт за минералната вода.

С оглед запазване на шахтов кладенец № 1, разположен на кота 695 м и отстоящ на около 25 м от бъдещия хидровъзел, съществуват следните две алтернативи:

• 
  Да се проектират и изпълнят защитни брегови крилни стени по ле­вия бряг на реката с височина до кота 700 м, с което ще се предпази от за­ли­ва­не шахтов кладенец № 1 и помпената станция към него, соб­с­т­ве­ност на Хидро-ООД – гр. Девин.
  
• 
  Да се потърси от проектанта на обекта в процеса на работното проектиране изместване на яза нагоре по течението с 5 до 10 м.
  

Оста на яза да се ситуира и отложи от проектанта на минимум 30 м над съществуващия шахтов кладенец № 1, собственост на Хидро-ООД – гр. Девин.

Алтернативите по отношение на уловимост на водните количества, оразмерителните такива за основните съоръжения, както и котите на водното ниво да се прецизират от проектанта в работния проект. Да не се допуска надвишение на приетото водно ниво на завирения обем (огледалото), посочено в инвестиционното предложение и възлизащо на 698 м. Водните нива следва да бъдат съобразени с изтичалото на ВЕЦ “Девин”, което е на кота 701,20 м, както и с отводняването на съществуващата помпена станция за питейно водоснабдяване на кв. Настан, с оглед да не се получи подприщване на същите.

В предварителния проект за хидровъзела ще бъдат разработени алтернативи (варианти) за архитектурно оформление на сградите на: МВЕЦ и административно-битовата така, като ще се съобразят с ро­доп­с­ка­та архитектура и наличните природни дадености в района.

Алтернативи съществуват по отношение на технологичното обо­руд­ва­не, свързани с типа, модела и броя на машините. Същите ще бъдат раз­г­ле­да­ни в работния проект. Предлагаме да се изберат турбини тип Францис.

Нулева алтернатива, т.е. обектът да не се изгражда, не предлагаме.

При та­ка въз­п­ри­ета­та схема, кли­ма­тът на планините, от­ли­ча­ващ се твър­дя ряз­ко от кли­ма­та на нис­ки­те части, в сис­те­ма­та на ра­йо­ни­ра­не се раз­г­леж­да са­мо ка­то ед­на ло­кал­на раз­но­вид­ност в кли­ма­та на областите, ко­ито включ­ват те­зи планини.

Съгласно кла­си­фи­ка­ци­ята на Събев и Станев, ра­йо­нът на об­щи­на Девин се на­ми­ра в кли­ма­ти­чен ра­йон II-7 (Планински кли­ма­ти­чен район) от Умерено-кон­ти­нен­тал­на­та кли­ма­тич­на об­ласт на Европейско-кон­ти­нен­тал­на­та кли­ма­тич­на област.

Климатичните ха­рак­те­рис­ти­ки на ра­йон II-7, включ­ващ ра­йо­на на об­щи­на Девин, ще бъ­дат по­лу­че­ни на ба­за­та на фак­ти­чес­ка ин­фор­ма­ция и пред­с­та­ве­ни във вид на таблици.

Информацията, из­ло­же­на в нас­то­ящия параграф, раз­г­леж­да в кли­ма­ти­чен ас­пект ха­рак­те­рис­ти­ки­те на при­зем­ния вя­тър (вятърът, из­ме­рен на ви­со­чи­на 10 м от под­с­ти­ла­ща­та повърхност).

В ка­чес­т­во­то на из­хо­ден ма­те­ри­ал са из­пол­зу­ва­ни дан­ни­те от че­ти­ри стан­ции (Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак), на­ми­ра­щи се в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до раз­г­леж­да­ния ра­йон – те­ри­то­ри­ята на об­щи­на Девин. Въпросните стан­ции раз­по­ла­гат с наб­лю­да­те­лен период, по-го­лям от 50 години, ко­ето поз­во­ля­ва да се по­лу­чат ста­тис­ти­чес­ки дос­то­вер­ни характеристики, на ба­за­та на ко­ито мо­гат да бъ­дат нап­ра­ве­ни из­во­ди в ре­жи­мен план за цир­ку­ла­ци­он­ни­те осо­бе­нос­ти на района.

Тук е мяс­то­то да отбележим, че на те­ри­то­ри­ята на об­щи­на Девин са фун­к­ци­они­ра­ли две кли­ма­тич­ни ме­те­оро­ло­гич­ни стан­ции (Девин и Михалково). Същите раз­по­ла­гат с наб­лю­да­тел­ни редици, по-мал­ки от 10 години, ко­ето е и при­чи­на­та да не бъ­дат вклю­че­ни в спи­съ­ка на станциите, опис­ва­щи ме­те­оро­ло­гич­ния ре­жим на района. Основание за то­ва ни да­ват и резултатите, пред­с­та­ве­ни в таб­ли­ца 1, по­каз­ва­щи за­ви­ше­ни­те сред­ни ско­рос­ти на вя­тъ­ра при стан­ци­ите с 5 пъ­ти по-къс период.

Приведените в таб­ли­ца 1 ре­зул­та­ти по­каз­ват приб­ли­зи­тел­но ед­на­къв го­ди­шен ход на сред­но­ме­сеч­на­та ско­рост на вятъра, из­ме­рен в стан­ци­ите с 50-го­ди­шен период. В след­ва­щи­те раз­г­леж­да­ния ще се спрем са­мо вър­ху ха­рак­те­рис­ти­ки­те на при­зем­ния вятър, по­лу­че­ни въз ос­но­ва на ин­фор­ма­ци­ята от стан­ция Смолян, ко­ято по на­ше мне­ние в рам­ки­те на точността, мо­же да се из­пол­зу­ва за опи­са­ние на ме­те­оро­ло­гич­ния ре­жим в ра­йо­на на гр. Девин. В под­к­ре­па на то­ва на­ше твър­де­ние мо­гат да бъ­дат при­ве­де­ни след­ни­те факти:

• 
  стан­ция Смолян е срав­ни­тел­но най-близ­ка­та от по­со­че­ни­те по-го­ре че­ти­ри стан­ции до гр. Девин;
  
• 
  раз­г­леж­да­ни­те два пун­к­та (Смолян и Девин) са раз­по­ло­же­ни в до­ли­ни­те на две ре­ки (съ­от­вет­но Черна и Девинска) с ед­нак­ва ге­не­рал­на ори­ен­та­ция – за­пад-изток.
  

• 
  по-ви­со­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра в 14,00 ч. и
  
• 
  доб­ре из­ра­зен се­зо­нен ход, с по-мал­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра през лет­ни­те месеци.
  

Средната ско­рост на вя­тъ­ра по по­со­ки е ин­те­рес­на и важ­но раз­п­ре­де­ле­ние, ха­рак­те­ри­зи­ра­що в се­зо­нен ас­пект цир­ку­ла­ци­он­ни­те осо­бе­нос­ти на раз­г­леж­да­ния район. Представено е в таб­ли­ца 3, ка­то от­но­во в ка­чес­т­во­то на кон­т­рол­на стан­ция е из­пол­зу­ва­на ст. Чепеларе.

В ра­йо­на на ст. Смолян, пре­об­ла­да­ва­щи през ця­ла­та го­ди­на са вет­ро­ве с по­со­ка N, NW, W и SW. Вероятно се дъл­жи на по­со­че­ния по-го­ре факт, свър­зан с на­ли­чи­ето на реч­на до­ли­на с ори­ен­та­ция Е – W.

В таб­ли­ца 4 е да­де­на чес­то­та­та на вя­тъ­ра в раз­лич­ни ско­рос­т­ни интервали. Получените ре­зул­та­ти показват, че в око­ло 93 % от слу­ча­ите през го­ди­на­та ско­рос­т­та на вя­тъ­ра се из­ме­ня в ин­тер­ва­ла 0 ÷ 5 м/сек. Скорости на вя­тъ­ра 10 м/сек. се наб­лю­да­ват приб­ли­зи­тел­но в 5 % от случаите. Случаи със ско­рост на при­зем­ния вя­тър над 20 м/сек. се наб­лю­да­ват мно­го ряд­ко и със­тав­ля­ват 0,3 % от об­щия брой случаи.

Честотата на раз­п­ре­де­ле­ние на вя­тъ­ра по по­со­ки (в %) и ти­хо (в %) е да­де­на в таб­ли­ца 5. Представено е по ме­се­ци и в го­ди­шен план. Годишното и ме­сеч­ни­те раз­п­ре­де­ле­ния са го­диш­на­та и ме­сеч­ни ро­зи на вятъра, по­ка­за­ни в таб­ли­чен вид.

Приключвайки па­раг­ра­фа за при­зем­ния вятър, ис­ка­ме още вед­нъж да отбележим, че резултатите, по­лу­че­ни на ба­за­та на наблюдения, из­вър­ше­ни в ст. Смолян, мо­гат с дос­та­тъч­но доб­ра точ­ност да се при­ло­жат и за ра­йо­на на гр. Девин. Последното твър­де­ние ва­жи са­мо при уговорката, че раз­г­леж­да­ме цир­ку­ла­ци­ята в ре­жи­мен план.