Формалните лидери са такива по презумпция - т.е. по силата на някакъв формален статус, който ги поставя в ръководна позиция в някаква организационна йерархия. Много често техния неформален статус (т.е. тяхната значимост за другите членове на групата, тяхната атрактивност и желаност) е по-нисък от техния формален статус.
Неформалните лидери обратно са онези харизматични личности, чието влияние е безспорно, но чийто формален статус е по-нисък от неформалния им рейтинг. Но те реално влияят на взаимоотношенията в една организация. В редица изследвания е установено, че харизматичните лидери предизвикват подобни действия у хората около тях. (Байрд, 2008, с.17-24) Тези действия са израз на готовността за подчинение на лидера, което е един от желаните ефекти на лидерството.
Идеалният вариант за една организация е неформалния лидер да притежава формална организационна власт - обратният случай се превръща в евентуален и траен източник на организационни конфликти.
