Доклад съдържание 1 въведение 2


ВКС 1.2 ЗАСТРАШЕНИ, ИЗЧЕЗВАЩИ И ЕНДЕМИЧНИ ВИДОВЕ



страница9/24
Дата20.08.2018
Размер5.61 Mb.
#81670
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   24

ВКС 1.2 ЗАСТРАШЕНИ, ИЗЧЕЗВАЩИ И ЕНДЕМИЧНИ ВИДОВЕ

ВКС притежават териториите от горскостопанските единици, в които се среща всеки вид от Приложение 1 към ръководството. Това са видове с толкова голяма консервационна значимост, че е достатъчно наличието на един такъв вид, постоянно обитаващ горскостопанската единица, за да представлява тя ГВКС. Всяка ГТ, включваща местообитания на видовете, включени в Приложение 1 към ръководството е ГВКС.

В тази консервационна стойност попадат както гори – находища на застрашени и изчезващи видове, така и гори с естествени характеристики, представляващи потенциално такова местообитание.

Това се налага поради рядкостта на видовете, както и заради нуждата от опазване на местообитания от критично значение на тези и други видове. Видовете са посочени в Приложение 1 към Националното ръководство. Приложението е разработено въз основа на Червения списък на IUCN (1997) с използвани категории “критично застрашен” и “уязвим”, Червената книга на НРБ, том I и II, Атлас на ендемичните растения в България. При теренните проучвания на териториятана ТП ДГС Средец са установени находища на видове попадащи в Приложение 1. На базата на хорологични данни са посочени потенциални видове от приложението, които евентуално могат да се установят в рамките на държавното горско стопанство. Дадени са конкретни за всеки вид указания за стопанисване и мониторинг.


Растителни видове включени в Приложение 1 към Националното ръководство, установени на територията на ТП ДГС „Средец”


  1. Пролетно ботурче (Cyclamen coum Mill.)

Многогодишно тревисто растение с кръгла грудка. Листата са едри, целокрайни, с бъбрековидна форма. Появяват се преди и по време на цъфтежа. От горната им страна често има бледозелен до белезникав концентричен контур или петно. Цветовете са едри, лилаво-розови, разположени на дълги дръжки. Цъфти от февруари до април. Плодът представлява кръгла кутийка, узряваща и разпукваща се в земята. Отровно растение. В България видът е разпространен в Странджа, Източна Стара планина и по Черноморското крайбрежие, където се среща в дъбови гори и храсталаци.

Включен е в Закона за биологичното разнообразие, в Червена книга на Н.Р. България с категория „рядък” (Велчев и др. 1984) и в Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания. Силно уязвим при нерегламентирано бране за букети рано на пролет.




ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида, като това е препоръчително да се извършва през пролетта. Дейностите могат да се извършват и от служители на ДГС .

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища на пролетното ботурче да се провеждат през месеците юни и юли - по време на цъфтежа. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се повредят индивидите на зарасличето. Склопеността да не пада под 0,6.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравосгорско състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.


  1. Кримско зарасличе (Symphytum tauricum Willd.)

Многодишно тревисто растение с късо вретеновидно коренище. Стъблото е високо до 50–60 cm, изправено, силно разклонено, гъсто късо- и дългочетинесто. Листата са обратнояйцевидни, в основата закръглени или сърцевидни, на върха заострени. Съцветията са малоцветни, рехави. Чашката е гъсто четинестовлакнеста. Венчето е светложълто, тръбицата по-дълга от чашката. Орехчета са яйцевидни, полуизвити, брадавичести, тъмнокафяви. Цъфти април-юни, плодоноси април-август. Опрашва се от насекоми. Размножава се предимно със семена.

Обитава сенчести, храсталачни и песъчливи места. Участва в състава на тревни съобщества в пояса на широколистните гори. Популациите са фрагментирани, с малка численост (Генова 2011).

Видът е включен в Червена книга на Р. България т. 1 с категория „застрашен” (Пеев и др. 2011).


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида, като това е препоръчително да се извършва през пролетта. Дейностите могат да се извършват и от служители на ДГС .

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища на пролетното ботурче да се провеждат през месеците юни и юли - по време на цъфтежа. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се повредят индивидите на зарасличето. Склопеността да не пада под 0,6.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравосгорско състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.


  1. Форскалеева какула (Salvia forskaohlei L.) – рядък ЗБР

Многогодишно тревисто растение с късо подземно коренище, хемикриптофит Среща се из гори и храсталаци на излужени канелени горски почви от 200 до 800 m н.в. На места образува плътни популации. Размножава се със семена. Цъфти юни-септември, плодоноси юли-октомври. Има добри възобновителни възможности. Геофит.

Включен е в ЗБР и в Червена книга на НР България, том 1, с категория „рядък” (Велчев и др. 1984).




ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида, като това е препоръчително да се извършва през пролетта. Дейностите могат да се извършват и от служители на ДГС .

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища на пролетното ботурче да се провеждат през месеците юни и юли - по време на цъфтежа. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се повредят индивидите на зарасличето. Склопеността да не пада под 0,6.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравосгорско състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.
Други растителни видове с висока природозащитна стойност


  1. Одрински лопен (Verbascum adrianopolitanum Podp.)

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.

Двугодишно тревисто растение, покрито с жлезисти власинки. Стъблото е високо 60–150 cm, облистено, в долната си половина е разклонено; разклоненията са възходящи. Приосновните листа са с 1,5–5 cm дълги дръжки, петурите цели, дълги 5–10 cm, широки 1,5–2 cm, жлезисти, продълговатоланцетни, в основата са клиновидни, ясно тъпоназъбени. Стъбловите листа са зелени, приседнали, островърхи; долните са ланцетни; средните яйцевидноланцетни; остроназъбени. Цветовете са разположени поединично в рехаво класовидно съцветие. Чашката е 5–7 mm дълга, до основата разделена; дяловете са ланцетни, островърхи или елипсовидни. Венчето е 20 - 28 mm в диаметър, златистожълто, в основата гъсто ясно напръскано със светли точки; по външната повърхност разсеяновлакнесто; отвътре голо. Тичинките са 5; дръжките гъсто покрити с виолетови папили; двете долни в горната третина са голи. Семената дълги са 0,7–0,8 mm, коничнопризматични. Цъфти VI–VII, плодоноси VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Обитава сухи, припечни, тревисти и каменисти (силикатни и варовити) места, изоставени ниви, силно разредени дъбови (благунови и границови) гори. Популациите заемат ограничена площ и са малочислени. Семенното възобновяване е затруднено (Гусев 2011).

Видът е балкански ендемит и е включен в Червена книга на Р. България т. 1 с категория „застрашен” (Пеев и др. 2011).




ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида. Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища да се провеждат през зимата. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се повредят ценопопулациите на вида.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравосгорско състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.


  1. Снежно кокиче (Galanthus nivalis L.)

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii); C2a(i)]. ЗБР.

Многогодишно тревисто луковично растение с 2 приосновни листа. Стъблото на върха с един увиснал надолу цвят. Листата преди отваряне на листната пъпка плоски, дълги 8–9 cm и широки 0,4–0,7 cm. Околоцветникът е от 6 листчета, външните 3 бели, дълги 15–25 mm, обратнояйцевидни до продълговати, вътрешните почти двойно по-малки, удължено обратнояйцевидни, почти плоски, със зелено петно на върха. Тичинките са 6, в два кръга; яйчникът долен, сферичен или продълговат, 3-гнезден. Семената са елипсовидни, с роговиден придатък. Цъфти І–ІV, плодоноси IV−V. Опрашва се от вятъра и от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.

Расте из храсталаци, гори, скални поляни, по долините на реките в низинния и долния планински пояс върху наносни почви (Евстатиева 2011).

Видът е включен в Червена книга на Р. България т. 1 с категория „застрашен” (Пеев и др. 2011).




ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида. Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища да се провеждат през зимата. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се повредят ценопопулациите на вида.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравосгорско състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.
Животински видове включени в Приложение 1 към Националното ръководство, установени на територията на ДГС „Средец”


  1. Видра (Lutra lutra)

Обитава предимно реки, богати на риба, с незамръзващи бистри и незастояли води, с обрасли с растителност брегове. Също езера, блата, изкуствени водоеми. Леговището обикновено се намира в стръмен бряг и има вход под водата. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2.

На територията на ДГС “Средец” е често срещан вид по реките –Средецка,Факийска и притоците им и вблизост до някои стоящи водоеми.



ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазване на крайречната дървесна растителност по реките в ДДС, вкл. недопускане на мероприятия по така нареченото “прочистване“ и коригиране на речните корита. Опазване на рибните ресурси. При наличие на известни обитаеми леговища да се осигури спокойствие в съответния речен участък, като на по-малко от 300 м. от леговището да не се провеждат никакви мероприятия..


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се установят броя на наличните размножаващи се семейни групи от вида и да се мониторира числеността им. Могат да се ползват и следите, видровите пътечки и екскременти, като указание за присъствие на вида.




  1. Черен щъркел (Ciconia nigra L.)

Обитава обширни широколистни,смесени и иглолистни гори или скални комплекси, предимно в ниските части на планините и в равнините. Гнезди на дървета с височина 6-30 м, но по-често в скални ниши, козирки, и цепнатини.В ДГС „Средец“ гнезди по дървета. Храни се с дребна риба, земноводни, змии и др, главно покрай чисти и богати на риба реки, както и около рибарници, язовири и др.

Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2,

На територията на ДЛ”Средец” видът е установен през гнездовия период в следните отдели:



24 а,б,в; 226 а, б, в, г, д, е; 296 а, д, з, и, к, л, м, н, о, п, с, т, ч, ш, 1, 2, 3, 4, 5; 305 е, ж, и, л, н, с, т, у, 1, 2, 3, 4; 572 8; 605 г, д, п, р, т, у, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 610 в, г, д, е, з, и, к, л, м, н, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 25, 26, 27; 618 а, д, ж, з, и, к, л, м, н, о, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20.
Предполага се, че числеността на вида в стопанството е в рамките на 10-15 гнездещи двойки.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където е установен видът през гнездовия период да се не се извеждат сечи. За идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 500 м около гнездото през гнездовия период от 1.03 до 31.08. Извън този период зоната около гнездото да не се водят сечи в радиус от 250 м. Да не се сече крайречната естествена растителност.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период и да се следи за евентуални концентрации на вида по течението на р. Камчия и в други райони по време на миграционния период.




  1. Горски бекас (Scolopax rusticola L.)

Като прелетна птица преминава през март-април, а наесен – през септември, но главно през октомври, като редовно зимува в по-топлите и малоснежни райони на страната. През време на прелета обитава по-влажни места в окрайнини на гори, поляни, места с единични групи дървета и храсти, разсадници, обрасли мочурища и околности на водоеми. У нас е много рядък гнездещ вид, разпространен главно в Рила,Пирин, Родопите и Стара планина, по-рядко –и в Странджа. През последните 50 години е драстично намалял у нас както като гнездещ, така и като мигриращ вид.

Рядък вид, включен в „Червена книга на България, том 2.

На територията на ДГС Средец не е регистриран през гнездовия период, а само по време на миграция.




ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазването на старите широколистни гори е от първостепенно значение за бекаса.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се проведе специализирано търсене за евентуални гнездовища на вида на територията на ДГС Средец. Най-подходящ за регистрирането на токуващи птици е е периода март-април и при установяване на такива, локализирания район да се опази от човешки дейности доколкото това е възможно.




  1. Гълъб хралупар (Columba oenas L.)

Обитава разнообразни по видов състав стари широколистни, а също смесени буково-иглолистни гори, понякога и скалисти места. Гнезди в хралупи на дървета, много рядко и в скални дупки. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2, стр. 121”. У нас е пред прага на изчезване като гнездещ, с катастрофално намаляваща численост. Силно зависим от наличието на стари гори с големи хралупести дървета.

На територията на ДГС Средец е регистриран през гнездовия период в следните отдели: 226 а, б, в, г, д, е; 297 б, в, г, д, е, 1; 298 а, б, в, 1, 2, 3, 4, 5; 390 а, д, е, ж, к, н, р, 2, 4, 7; 438 р.




ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите/подотделите/, където е установен вида не се провеждат сечи. Задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота и в съседните отдели на посочените. В отделите не се допуска и провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми).


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се установи евентуалната численост и разпространение на вида на територията на ДГС през гнездовия период и евентуалните места за концентриране през есенно-зимния период.





  1. Скален орел (Aquila chrysaetos)

Много рядък вид у нас, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България /застрашен/. Гнезди на скали и на стари дървета - най-често дъбове или борове. На територията на ДГС Средец гнезди на дървета и през размножителния период е наблюдаван в следните отдели:

226 а, б, в, г, д, е.
На територията на горското стопанство гнездят 2-3 двойки.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да не се извеждат никакви сечи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат никакви сечи в радиус не по-малък от 1000 м около гнездото през гнездовия период от 1.02. до 31.07, независимо дали гнездото е на дърво или на скала. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус не по-малък от 500 м.

Да се опази в естествен вид крайречната растителност по реките в ДГС Средец. Да не се разорават малкото налични ливади и пасища в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Ежегодно проучване на посочените отдели за преброяване на наличните двойки.Проучването следва да се проведе в периода 1.05.- 31.07 чрез стационарно следене от високо разположени наблюдателни пунктове.




  1. Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Малочислен гнездещ вид у нас, най-разпространен из равнинните и нископланински широколистни гори в Източна България. Включен в Червената книга на България и в Приложение 1 на Директивата за птиците. Гнезди винаги на дървета ,обикновено в непристъпни долове. Гнездото му е с диаметър над 1 м.Храни се в прилежащите открити местообитания- ниви,пасища и степи. Ловува най-вече на различни дребни гризачи и насекомоядни.Прелетен, долита във втората половина на март и отлита през октомври. Над страната преминава интензивна транзитна миграция,особено по Черноморското крайбрежие.

На територията на ДГС «Средец» е регистриран през гнездовия период в следните отдели:



12 е, ж, з, и, 4; 14 8; 110 г; 120 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, н, о, п, р, с, т, 1, 2, 3, 4; 295 а, б, в, г, д, е, з, 1, 2, 3, 4; 551 а, б, в, 1, 2, 3, 4; 605 г, д, п, р, т, у, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 608 а, б, в, д, е, ж, з, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, където са установени птици през гнездовия период, да не се извеждат никакви сечи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат никакви сечи в радиус от 700 м около гнездото през гнездовия период на вида - от 1.03. до 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е в радиус от 350 м. около гнездото.

Да се опази в естествен вид крайречната растителност по реките. Да не се разорават наличните ливади и пасища,нито да се застрояват с фотоволтаици или ваканционни селища, защото тези дейности отнемат хранителните местообитания на вида.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Ежегодно проучване на посочените отдели за преброяване на наличните двойки. Проучването следва да се проведе в периода 1.05.- 31.07 чрез стационарно следене от високо разположени наблюдателни пунктове.




  1. Орел змияр (Circaetus gallicus)

Рядък вид, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България. Гнезди на стари дървета в малко посещавани горски участъци. На територията на ДГС ”Средец” птици са видяни и вероятно гнездят в отдели / подотдели:

134 а, б, в, г, д, е, ж, 1, 2, 3, 4; 286 а, б, в, г, д, з, и, к, л, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14; 299 а, б, в, г, ж, з, и, 1, 2, 3, 4, 5, 7; 320 г; 501 а, в, в1; 605 г, д, п, р, т, у, 1, 2, 3, 4, 5, 6.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, в които са е установени двойки да не се извършват сечи. Зоните забранени за човешки дейности около гнездата са регламентирани както следва: за периода от 01.01 до 30.06 зоната е от 700 м, а от 01.07 до 31.12 зоната е 350 м. Опазване на старите дървета в широколистните и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.

Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се унищожава хранителната база на вида. Да не се разорават наличните ливади и пасища,нито да се застрояват с фотоволтаици или ваканционни селища, защото тези дейности отнемат хранителните местообитания на вида.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Ежегодно проучване на посочените отдели за преброяване на наличните двойки.Проучването следва да се проведе в периода 1.05.- 31.07 чрез стационарно следене от високо разположени наблюдателни пунктове.




  1. Царски орел (Aquila heliaca)

Световнозастрашен вид, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България. Гнезди на стари дървета сред открити площи или в разредени гори. На територията на ДГС ”Средец” живеят 3-5 двойки. Птици са наблюдавани в следните в отдели:

506 т, у, ф, х, 6, 7, 8; 516 2; 608 а, б, в, г, д, е, ж, з, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; 611 д, е, ж, з, и, л, м, ф, 4.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, в които са установени птици да не се извършват сечи. Зоните забранени за човешки дейности около гнездата са регламентирани както следва: за периода от 15.02. до 31.07. зоната е от 1000 м, а от 01.08 до 15.02 зоната е 500 м. Опазване на старите дървета в широколистните и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.Да не се допуска безпокойство от човешко присъствие на хора под дървета с гнезда в периода на гнездене.

Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се унищожава хранителната база на вида. Да не се разорават наличните ливади и пасища,нито да се застрояват с фотоволтаици или ваканционни селища, защото тези дейности отнемат хранителните местообитания на вида.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Ежегодно проучване на посочените отдели за преброяване на наличните двойки.Проучването следва да се проведе в периода 1.05.- 31.07 чрез стационарно следене от високо разположени наблюдателни пунктове.




  1. Малък орел (Hieraetus pennatus)

Застрашен вид у нас и в Европа, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България. Гнезди на стари дървета в широколистни –главно дъбови или букови гори. На територията на ДГС “Средец” птици са наблюдавани в следните в отдели:

106 в,г; 133 а, б, в, г, д, е, ж, 1; 319 а, б, в, г, 1; 367 а, б, д, е, ж, з, к, 4, 5, 6; 552 б, в; 607 з, и, 1, 2, 3, 4, 5.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, в които са е установени двойки да не се извършват сечи. Зоните забранени за човешки дейности около гнездата са регламентирани както следва: за периода от 15.03. до 31.07. зоната е от 700 м, а от 01.08 до 15.03 зоната е 350 м. Опазване на старите дървета в широколистните и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.

Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се унищожава хранителната база на вида. Да не се разорават наличните ливади и пасища,нито да се застрояват с фотоволтаици или ваканционни селища, защото тези дейности отнемат хранителните местообитания на вида.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Ежегодно проучване на посочените отдели за преброяване на наличните двойки.Проучването следва да се проведе в периода 1.05.- 31.07 чрез стационарно следене от високо разположени наблюдателни пунктове.




  1. Черна каня (Milvus migrans)

Рядък вид, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България. Гнезди на стари дървета в широколистни гори,често в долините на реки. На територията на ДГС ”Средец” птици са наблюдавани в следните в отдели: 606 а.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Да се запазват големи стари дървета (особено в близост до водни басейни), където е регистрирано присъствие на вида, тъй като те са потенциални места за гнездене.

В радиус от 200 м около гнезда на вида не се извършват стопански дейности през гнездовия период 01.03 – 01.08. През останалото време на годината зоната без сечи е с радиус 150 м.

Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се редуцира хранителната база на вида. Да не се разорават, залесяват или застрояват наличните ливади и пасища в района.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Ежегодно проучване на посочените отдели за преброяване на наличните двойки.Проучването следва да се проведе в периода 1.05.- 31.07 чрез стационарно следене от високо разположени наблюдателни пунктове.




  1. Късопръст ястреб (Accpiter brevipes)

Рядък вид, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България. Гнезди на дървета в широколистни гори,обикновено покрай реките.Обитава и галерийни гори по реките. На територията на ДГС ”Средец” птици са наблюдавани в следните в отдели: 318 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, 1, 2, 3, 4.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, в които са е установени двойки да не се извършват сечи. Зоните забранени за човешки дейности около гнездата са регламентирани както следва: за периода от 1.04. до 31.07. зоната е от 700 м, а от 01.08 до 1.04 зоната е 350 м.

Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се унищожава хранителната база на вида. Да не се разорават наличните ливади и пасища,нито да се застрояват с фотоволтаици или ваканционни селища, защото тези дейности отнемат хранителните местообитания на вида.Да не се допуска сеч на крайречни гори.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Ежегодно проучване на посочените отдели за преброяване на наличните двойки. Проучването следва да се проведе в периода 1.05.- 31.07 чрез стационарно следене от високо разположени наблюдателни пунктове.




  1. Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi)

Застрашен от изчезване в световен мащаб подвид, среща се само в източните и южните части на Балканския полуостров и в Мала Азия. У нас е защитен, включен в Червената книга, категория “Уязвим”. Предпочитаното местообитание за вида у нас са старите букови,дъбови,буково-елови и буково-смърчови гори в планинските и предпланински райони. В ДГС “Средец” видът е установен през гнездовия период (вероятно около 8-15 двойки общо за стопанството) главно в източните му части, в отдели:

145 а,б; 147 а, б, в, г, д, е, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 149 а, б, в, г, д, е, ж, з, 1, 2, 3, 4; 150 а, б, в, г, д, е, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7; 226 а, б, в, г, д, е; 281 а; 282 к, л. м. н. о; 286 г; 296 а, д, з, и, к, л, м, н, о, п, с, т, ч, ш, 1, 2, 3, 4, 5; 297 б, в, г, д, е, 1.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите/подотделите/,в които е установен вида да не се осъществяват сечи. Да не се отстраняват сухата и паднала маса от гората, както и дърветата с хралупи. Санитарните сечи лишават вида от дървета за гнездене и от храна и за това в гората трябва да се оставят определен брой съхнещи, хралупести дървета дори и извън картираните отдели!


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се проведат допълнителни изследвания за потвърждаване и доказване присъствието на вида в повече части на ДГС и евентуално - намиране на откриване на обитаеми хралупи на вида.


Други животински видове с природозащитно значение,

установени на територията на ДГС „Средец”


  1. Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Гръбният панцер (карпаксът) е жълтеникав с черни петна, коремният (пластронът) – жълтеникав до светломаслиненозелен. Главата, шията и крайниците са мътнозеленикави и жълтокафяви. На задната страна на бедрата ма по една конична рогова брадавица. На дължина достига до 30 cm. Обитава най-често сухи припечни карстови терени. Зимата прекарва в сън, като се заравя в дупки. Размножава се през март-април. През юни-юли женската изравя с крайниците си трапчинки и снася 2-8 яйца. В един сезон женската снася яйца три пъти, така че една женска снася средно по 16 яйца. Инкубацията им продължава около 2-3 месеца. Храни се с треви, листа, плодове, понякога със земни червеи, охлюви и др.Среща се в различни части на ДГС –главно из полянки сред дъбови и други широколистни горички,окрайнини на гори и храстови съобщества.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазване на високостъблените дъбови и букови гори главно с южни изложения и на храсталаците е от ключово значение за вида. Също така не бива да се употребяват химически средства за защита в селското и горското стопанство. Случаите на бракониерски улов на костенурки да се наказват строго, както е предвидено по ЗБР. Да не се допуска палене на стърнищата. Да не се разширява съществено съществуващата асфалтирана пътна инфраструктура,защото много често животни от този вид загиват по пътищата.




  1. Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

По външен вид наподобява шипобедрената костенурка, но на задната страна на бедрата няма брадавици и опашката накрая завършва с рогов шип. На дължина достига 37 см, маса – 6,5 кг. Начинът ù на живот е както на шипобедрената костенурка. Среща се в различни части на ДГС - главно из полянки сред дъбови и други широколистни горички,окрайнини на гори и храстови съобщества.Среща се малко по-често от предходния вид.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазване на високостъблените дъбови и букови гори главно с южни изложения и на храсталаците е от ключово значение за вида. Също така не бива да се употребяват химически средства за защита в селското и горското стопанство. Случаите на бракониерски улов на костенурки да се санкционират, както е предвидено по ЗБР. Да не се допуска палене на стърнищата. Да не се разширява съществено съществуващата асфалтирана пътна инфраструктура, защото много често животни от този вид загиват по пътищата.




  1. Смок мишкар (Еlaphe longissima longissima Laurenti)

Обитава предимно влажни места из широколистни гори или мезофилни ливади с храстова растителност, понякога на скалисти терени. Копулацията е в края на май до средата на юни. Снася 2-10 яйца в края на юни до първото десетдневие на юли, най-често в хралупи и други места с гниеща дървесина. Половата зрелост настъпва на третата пролет. В ДГС Средец се среща сравнително често в по-ниските гори, заети от дъб,липа,габър и келяв габър.

Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2, стр. 39”.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Да не се допускат пожари и палене на стърнищата. Да не се използват химически средства за защита в горското стопанство в районите в които е известно, че обитава вида. Да се преустановят голите сечи в дъбовите и габърови гори на територията на ДГС, които променят характера на местообитанието. Да не се убиват змиите – те са полезни помощници на човека в борбата с мишките, полевките и плъховете.




  1. Сив кълвач (Picus canus)

Рядък и бързо намаляващ вид у нас, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС, включен н в новата Червена книга на България (под печат). Обитава стари букови, дъбови, крайречни и смесени гори.

На територията на ДГС Средец гнезди в отдели:



25 а, б, в, г, д, 1, 2, 3; 30 б, в; 31 а, б, в, г, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; 119 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, 1; 319 а, б, в, г, 1; 322 а, б, в, г, д, е, 1, 2; 367 а, б, д, е, ж, з, к, 4, 5, 6.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В посочените отдели и подотдели, където видът гнезди да не се допускат никакви сечи с интензивност над 10%. При провеждане на лесовъдски мероприятия във високостъблени гори в останалите отдели на стопанството да се осигури запазването на старите дървета/”баби”/, на дървета с хралупи, острови на старостта, мъртва дървесина и умиращи дървета.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние.




  1. Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

Рядък и бързо намаляващ вид у нас, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС. Обитава стари дъбови, букови, габърови, липови и крайречни гори. Установен в отдели: 14 8; 23 а, б, в, г, д, 1, 2; 25 а, б, в, г, д, 1, 2, 3; 122 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; 319 а, б, в, г, 1; 549 г, д, е, з, 3; 619 9.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Да се поддържа разновъзрастна структура на горите в ДГС. В посочените отдели за вида да не се допускат сечи с интензивност над 10%. При провеждане на лесовъдски мероприятия да се осигури запазването дървета с хралупи, острови на старостта, мъртва дървесина и умиращи дървета. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждения.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние.




  1. Черен кълвач (Dryocopus martius)

Обитава стари букови, иглолистни и смесени планински гори до горната им граница; по-рядко нископланински и равнинни гори. Гнезди в стари дървета с хралупи. Най-рано брачни прояви са установени в началото на март, а напуснали гнездото малки в началото на май. Люпилото е от 4-5 яйца, мътенето продължава 12-14 дни, а престоят на малките в гнездото 24-28 дни. При загуба на първото люпило прави второ люпило. В стари гори гнездовият участък обхваща 100-300 ха, а в горите с малко количество стари и умиращи дървета – 1000-1600 ха.

Рядък вид, включен в „Червена книга на България, том 2, стр. 126”.

На територията на ДГС “Средец” гнезди в отдели:

103 21, 27; 119 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, 1; 255 а, б, е, ж, з, и, к, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 296 а, д, з, и, к, л, м, н, о, п, с, т, ч, ш, 1, 2, 3, 4, 5; 298 а, б, в, 1, 2, 3, 4, 5; 299 а, б, в, г, ж, з, и, 1, 2, 3, 4, 5, 7; 367 а, б, д, е, ж, з, к, 4, 5, 6; 501 а, в, в1; 551 а, б, в, 1, 2, 3, 4.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Да не се извеждат голи сечи и реконструкции в отделите/подотделите с установено обитаване на вида. Сечите в посочените отдели по интензивност не трябва да надхвърлят 10% /на ниво отдел/. Да се опазват старите горски участъци, както и хралупести дървета, дори и в горски участъци с по-млада гора.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние,както и за състоянието на горските местообитания в околността им.




  1. Осояд (Pernis apivorus)

Обитава разнообразни стари гори, най-често дъбови и иглолистни, а също букови в съседство с поляни и ливади от морското равнище до около 1800 m н.в. Гнездото е добре скрито в основата на страничен клон на височина 10-20 m. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2, .Храни се главно с ципокрили насекоми –оси, пчели и др. Обитава широколистните гори в повечето части на стопанството, но е доста рядък.

На територията на ДГС Средец гнезди в отдели:



286 а, б, в, г, д, з, и, к, л, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13; 390 а, д, е, ж, к, н, р, 2, 4, 7; 549 г, д, е, з, 3.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, където са е установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – с интензивност над 10%. За идентифицирани гнезда, да не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 500 м около гнездото през гнездовия период от 1.04 до 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус не по-малък от 250 м.

Опазване на старите клонести дървета, които предоставят гнездова база на вида. Да не се допуска унищожаване на пасища и ливади. Да се прекратят палене на стърнища и да се провеждат мероприятия за превенция на горските пожари.

Да се оставят повече гори в фаза на старост и в дъбовата зона на ДГС. Да не се използват инсектициди в горското стопанство в отделите в които попадат гнездовите ив ловните територии на вида.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездата на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние, гнездови успех и евентуални заплахи. У нас е прелетен –идва в края на април и отлита до края на септември. Наблюденията в периода от края на май до края на юли се отнасят за местните гнездещи птици.




  1. Голям ястреб (Accipiter gentilis)

Рядък вид, включен в Червената книга на България. Гнезди в разнообразни гори,както в планините така и в равнини, вкл. В стари горски култури. Предпочита дъбови и крайречни гори. Храни се основно с птици –сойки, гълъби, врани, кокошеви, дроздове, а понякога.и патици. На територията на ДГС Средец гнезди в отдели:

15 1; 29 а, б, в, г, д, е, 1, 2, 3, 4, 5, 6; 66 а, б, в, г, д, 1, 2, 3, 4; 298 а, б, в, 1, 2, 3, 4, 5; 322 а, б, в, г, д, е, 1, 2.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В посочение отдели да се не се извеждат интензивни сечи – с интензивност над 10%. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждения.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. Постоянен вид.




  1. Малък ястреб (Accipiter nisus)

Включен в Червената книга на България. Гнезди в разнообразни гори, предимно в планините. Предпочита иглолистни и букови гори. Храни се основно с дребни врабчоподобни птици. Установен през гнездовия период в следните отдели на ДГС «Средец»: 223 н, 11; 305 е, ж, и, л, н, с, т, у, 1, 2, 3, 4.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В посочените отдели да се не се извеждат интензивни сечи – с интензивност над 20%.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние.Среща се целогодишно у нас,като през зимата идват птици от северни райони на Европа.




  1. Сокол орко (Falco subbuteo)

Вид включен в Червената книга на България. Среща се в цялата страна. Гнезди в стари гнезда на вранови птици на дървета, често в различни типове широколистни гори. Предпочита крайречни и низинни гори.Храни се с дребни птици. На територията на ДГС „Средец“ е установен в следните отдели: 564 1.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В посочените отдели да се не се извеждат интензивни сечи – с интензивност над 20%.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние.




  1. Бухал (Вubo bubo L.)

Обитава скалисти терени, проломи, рядко в стари широколистни гори и обрасли с гъста растителност места. Среща се предимно в равнините и ниските планини. Брачният период започва през януари-февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси, на земята и рядко в хралупи на дървета или стари гнезда на дневни грабливи птици на дървета.Не строи гнезда,снася в някоя ниша или ямка на скален корниз или малка пещеричка. В края на март снася 2-4 яйца. Малките започват да летят през юли. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2, стр. 122” и в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС.Храни се с разнообразни животни- зайци, дребни лисици и порове, таралежи, гризачи, птици, вкл други нощни и дневни грабливи птици и чапли и др. Среща се рядко и на територията на ДГС Средец.

Установен е в отдели: 69 д, е; 72 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, 1, 2; 83 з, 3.




ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В зоните с установено гнездене на вида да се осигури зона на спокойствие без сечи според указанията в Ръководството (от 01.01 до 30.06 – зона 500 м около гнездото) и (от 01.07 до 31.12 – зона 250-350 м). Под скали с установено гнездене на вида да не се извеждат сечи в радиус от 500 м от скалите. Да не се провеждат санитарни сечи в подотелите, в които е установен вида, освен в случаите на големи природни нарушения. Санитарните сечи лишават вида от дървета за гнездене и затова в гората трябва да се оставят определен брой съхнещи, хралупести дървета дори и извън картираните отдели!

Да не се допуска застрояване, изграждане на спортни съоръжения и фрагментиране на горските местообитания в тези отдели и влизост до тях.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. Видът е постоянен. Пее активно от януари до май и през есента- септември- октомври и в тези периоди и най-лесно да бъде регистриран.




  1. Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Много рядък вид пойна птица, гнезди у нас основно в Източна България. Включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в новата Червена книга на България. Гнезди главно в стари, хралупести широколистни гори, обикновено в долове със стара букова, дъбова или габърова гора. Гнезди в хралупи и полухралупи.

Включен е в приложение ІІІ на ЗБР.В ДГС „Средец“ се среща в най-югоизточните части,като е намерен в следните отдели:



66 в, г, д; 69 д, е; 72 а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, 1, 2; 83 з, 3; 118 а, б, в, г, д, е, ж, з, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; 119 а, г, д, з; 122 а, б; 265 б, в, г, д, е, ж, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18; 321 д.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

В отделите/подотделите/, където е установен вида да не се провеждат сечи, с изключение на сечи в горски култури. Лесовъдската намеса в съседните отдели трябва да цели създаване на разновъзрастна структура на гората, което предполага използване на дългосрочни сечи (групово-постепенна, групово-изборна). Задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота. Задължително части от насажденията се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия). В отделите не се допуска провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми).

Поставяне на изкуствени къщички за подпомагане на гнезденето на вида се препоръчва само в горски участъци, където липсват хралупести дървета.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Допълнителни проучвания за прецизиране разпространението и числеността на вида в района. Картиране на наличните гнездови двойки.




Каталог: files -> etc
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
etc -> Доклад за резултатите от проведения мониторинг при тп дгс елена за 2017г
etc -> Програма за развитие на селските райони, реализиран от дгс габрово. По него бяха залесени със зимен дъб, цер, явор и сребролистна липа 300 дка в лесопарк „Градище край Габрово
etc -> Одобрил: /инж. Д. Чоранова-Коева
etc -> Оценка на социалното въздействие от дейността на тп държавно горско стопанство „стара загора” тп „Държавно горско стопанство Стара Загора”
etc -> Заповед буйновци, №90/14. 10. 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница