ВКС 4.5. ГОРИ С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ (ЗЕМЕДЕЛИЕ, РИБНИ ЗАПАСИ) И ЗА ЗАЩИТАТА НА ИНФРАСТРУКТУРНИТЕ ОБЕКТИ

ВКС 4.5. ГОРИ С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ (ЗЕМЕДЕЛИЕ, РИБНИ ЗАПАСИ) И ЗА ЗАЩИТАТА НА ИНФРАСТРУКТУРНИТЕ ОБЕКТИ

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 4.5

За насажденията с ВКС 4.5.2 са в сила всички мерки, които са посочени във ВКС 3 за крайречните гори.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 4.5

След провеждане на лесовъдски мероприятия е необходимо да се следи за изменения във състоянието и изпълнението на функции на гората като защитен фактор.

ВКС 5. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ ОСНОВНИТЕ НУЖДИ НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ (ПОМИНЪК, ПРЕПИТАНИЕ, БИТОВИ НУЖДИ, ЗДРАВЕ)

Тази ВКС се различава от биологичните и екологични стойности по участието на местните общности в ползването и управлението на гората. При определянето и трябва да се оцени потенциалната зависимост на местното население от ресурсите, които им дава гората.

Една гора може да има статут на гора с ВКС, ако местните общности получават от нея жизненоважни горива, храни, фураж, лекарства, или материали за строителството, без да имат леснодостъпни алтернативи за тяхното набавяне. В такива случаи високата консервационна стойност изрично се определя като една или повече от тези основни потребности. Ако хората от някоя общност получават приходите си единствено от дадена гора и нямат алтернативен източник на доходи, то тази гора има ВКС.

Съгласно Практическо ръководство “Определяне, управление и мониторинг на ГВКС в България” следните ресурси могат да характеризират ВКС 5, според нивото на зависимост на местното население от тях, наличието на лесно достъпни заместители и взаимодействието с други ВКС:

• 
  Дърва за огрев и битови нужди
  
• 
  Паша и фураж – сено и листна маса
  
• 
  Гъби
  
• 
  Други недървесни продукти – лечебни растения, горски плодове, охлюви, продукти от лов и други (недървесни горски продукти, с които може да се търгува, включително уловени животни, смоли, плодове, и т.н.)
  
• 
  Водоснабдяване (вода за пиене и за всекидневни нужди – виж ВКС 4.1)
  

В обхвата на дейност на ДГС “Средец” влиза територията на Община Средец. Общината е част от един от най-силно развитите в икономическо отношение региони на страната – Област Бургас. Община Средец е една от най-големите териториално-административни единици в страната с площ от 1146 кв.км, което съставлява 7,82% от територията на Югоизточен район, 14,84 % от територията на Бургаска област и 1% от територията на България. Общината обединява 33 населени места, от които 1 град (Средец) и 32 села. Община Средец е в непосредствена териториална близост до областния център – град Бургас, което определя силното му влияние върху развитието на общината и тесните й икономически връзки с него.

През територията на общината преминават важни транспортни пътища с регионално и международно значение: Бургас-Средец-Ямбол, Бургас-Средец-Болярово-Елхово, налице са транспортни връзки с Малко Търново-Истанбул, Босна-Царево (южно Черноморие).

През 2012г. броят на населението на община Средец е 14 959 души. За последните 9 години, то е намаляло с 2055 души или с 12.07 %. Средногодишния темп на намаление е 1.34 %, при такъв за страната от 0.7 %. При запазване на сегашната демографска ситуация населението на община Средец ще продължи да намалява и през следващите години. Прогнозата е населението на общината да намалее да около 13 000 души до 2020 г.

В административната област, разпределението на Брутната добавена стойност по икономически сектори дава превес на сферата на услугите, (59%), следвана от индустрията (36%) и аграрния сектор (5%). Важна роля в това разпределение играе туризмът по черноморското крайбрежие. В периода 2007-2011 г. делът на аграрния сектор във формирането на БДС остава относително постоянен, докато този на икономиката намалява от 50% на 36%. Община Средец дава своя принос за БВП на областта предимно в сферата на индустрията и селското стопанство, които са определящи за облика на икономиката в общината. В общината са добре развити животновъдството и растениевъдството и функционират предприятия на хранително-вкусовата, химическата промишленост, металообработването, също и добивната промишленост. Икономическият профил на общината се предопределя в голяма степен от наличните природни ресурси, традиции и историческо развитие на района, които създават подходящи условия за използването на сравнителните му предимства. Важен фактор е и близостта до Черноморието, което осигурява както пазар за реализация на местната продукция, така и достъп до пристанище. От пространствена гледна точка икономическите дейности в общината са концентрирани в град Средец и с. Дебелт. Гр.Средец, като общински център, изпълнява ролята на център на зона на локална икономическа гравитация.

Голяма част от домакинствата по селата се отопляват само на дърва. Значителна част от населението на общината живее в общинския център гр. Средец, където се ползват основно дърва за отопление. Местното население задоволява нуждите си от дърва за огрев почти изцяло от общинските горски територии с изключение на незначително количество по одобрен ценоразпис/около 550 пр.м³/ от държавните горски територии, управлявани от ДГС “Средец”. Нуждите от дърва за огрев за местното население изцяло се покриват от планираните за добив по горскостопански план (ГСП) на стопанството количества на дървата.

Местното население не е ограничено и отделно от ползването на дърва за огрев, свободно ползва и различни видове недървесни горски продукти (НДГП) за собствени нужди или за допълнителни доходи. В горските територии в обхвата на ДГС “Средец” събирането и изкупуването на НДГП не представлява основен поминък за местното население или за бизнеса в региона.

Макар и район с развито животновъдство в миналото, данните за ползванията на пашата като ресурс в последните години показват не висок интерес от страна на населението на територията на стопанството при достатъчно предлагане на терени за това съгласно Горскостопанския план - разрешената паша е в насаждения обхващащи около 20% от територията на стопанството. Издаването на разрешителните за паша става съгласно съгласуван с кметствата годишен План за паша. Той се изготвя на база получения брой животни, които местното население заявява, че желае да пашува в горски територии на ДГС “Средец”.

От гледна точка на ловните дейности, те се извършват съгласно одобрен Ловоустройствен план/проект. Съобразно ловностопанското райониране на Р.България териториите управлявани от ДГС “Средец” попадат в Причерноморския район на Тракийската низина и Подбалканските полета и в Странджанския район на Сакаро-Странджанската област. Съгласно закона за лова и опазване на дивеча, по отношение на ползвателите, територията на ДГС “Средец” е разделена на две категории: Държавни дивечовъдни участъци (ДДУ) и Ловностопански райони, предоставени за стопанисване на дружините (ПЛР). Съобразно зоогеогрфското райониране на страната, територията на ДГС “Средец” попада в Горнотракийския район на Южната зоогеографска област. Голямото видово разнообразие се обуславя както от благоприятните екологичните условия,така и от самото разположение на стопанството. Характерни представители на фауната, имащи пряко или косвено значение за развитието на ловното стопанство в района на стопанството са: благороден елен, сърна, дива свиня, заек. От бозайниците се срещат още катерицата, от хищниците: вълк, чакал, лисица, дива котка, бялка, черен пор, язовец, невестулка, видра. От птиците на територията на ДГС “Средец” ловно значение имат следните видове: гривяк, повсеместно разпространен в горските комплекси на района; гургулица, повсеместно разпространена край обработваемите площи; гугутка, разпространена в разпокъсаните гори и населени места; зеленоглавка, среща се през пролетта край водоемите на стопанството в големи количества; зимно бърне, среща се през пролетта край големите водоеми; ловен фазан (хибридна форма), разселван почти във всички ловностопански райони; полска яребица, обитава окрайнините на гората в близост до работните земи; пъдпъдък, често срещан с различна гъстота в обработваемите площи; горски бекас, във влажни и блатисти места; обикновена бекасина, в разливите на реките и влажните ливади; голяма бекасина и малка бекасина, в категорията “рядък вид” от Червената книга на България и не се разрешава за ловуване. От рибите естествено разпространени и изкуствено зарибявани в микроязовирите на територията на стопанството се срещат шаран, каракуда, толстолоб, платика, сом, щука, мряна, кротушка и други. Ограничено е разпространението на уклей, червеноперка, бяла риба, костур. Взаимоотношенията с ловните сдружения са добри. При спазване разпоредбите на ЗЛОД и ППЗЛОД са сключени договори за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ПЛР на сдруженията, както и 5 ДЛСР отдадени за стопанисване чрез конкурс.

Стратегическото разположение на община Средец с добре развитата си инфраструктура и добре работещото земеделие и животновъдство не могат да се смятат за пример за зависимост на населението от дадени горски територии и безалтернативност в приходите на домакинствата от горскостопанските дейности на ДГС “Средец”.

Това се потвърждава и от проведените консултации с кметствата на отдалечените и малките села, които са най-зависими от горските ресурси предвид демографията им със значитено застаряващо и нетрудоспособно население. Данните от консултациите показват също, че местното население не е безалтернативно по отношение ползванията и приходите от горите и поради това може да се смята, че ВКС 5 не се проявява на територията на ДГС “Средец”, съгласно изискванията на националното ръководство за определяне, управление и мониторинг на гори с висока консервационна стойност.

Социалното значение и необходимостта за осигуряване на големи количества дърва за огрев за местното население в района на ДГС “Средец” не могат да бъдат пренебрегвани при дейностите по управлението на горите. Не трябва да се допуска преексплоатация на ресурсите, което в бъдеще би могло да доведе до сериозни социални конфликти. Проблеми биха възникнали също, ако в следствие неправилна търговска политика се намалят количествата дърва за огрев и дървен материал, отделяни за задоволяване на нуждите на местното население. Проблем би възникнал и в случай на повишаване на цената на дървата за огрев и дървения материал в резултат на необходимост от доставянето му от други региони. Не особено доброто социално-икономическо положение на населението не би позволило на местните хора да заплащат по-висока цена.

Като общи препоръки за управлението на горите в ДГС “Средец” с цел съхраняване на социалната им значимост може да се каже:

• 
  Най-уязвима група по отношение гарантирането на дървата за огрев са жителите в селата. ДГС “Средец” трябва да предвижда възможности за задоволяване на нуждите на домакинствата, които средно за страната са определен на около 8 м3 дърва на домакинство за отоплителен сезон;
  
• 
  Да се ползват и да се развиват възможностите за допълнителни приходи от събиране на такси по съответните тарифи за ползване на недървесни горски продукти и извършване на туристически дейности в горските територии, като това се планира въз основа на програма за ползване базирана на инвентаризация на всички горски ресурси и норми за устойчивото им ползване и възпроизводство;
  
• 
  Да не се извършват залесявания с не-типични и не-местни видове;
  
• 
  Мероприятията да се планират и обхващат цялата територия на горскостопанските участъци;
  
• 
  Да се актуализира Горскостопанският план на стопанството, отчитайки действителното състояние на насажденията, както и да не се превишават по обем и интензивност ползванията определени в същия Горскостопански план.
  

ВКС 6. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ И ТРАДИЦИИ, РЕЛИГИОЗНА И ЕТНИЧЕСКА ИДЕНТИЧНОСТ

Една гора може да се обяви за ГВКС, ако притежава или осигурява стойности, без които местната общност би претърпяла драстична промяна в културата, или за които общността няма алтернатива. Съгласно нормативната уредба в страната около 40 000 обекта на културно-историческото наследство в България имат статут на паметник на културата. Част от тях попадат в гори или са тясно свързани с горски територии.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 6

Да не се планират и провеждат мероприятия, които водят до промяна на ландшафта, облика на местностите и понижаване стойностите на гората като ВКС 6 (напр. голи сечи, краткосрочно-постепенни сечи, възобновителни сечи с голяма интензивност). Особено внимание трябва да се обърне на запазване и по възможност подобряване на естетическите и защитни функции на гората (запазване на мъртви стоящи и лежащи дървета, живи единични и групи дървета с интересни интериорни качества, дървета с хралупи, стари дървета). Оставянето на стоящи сухи дървета трябва да е съобразено с потенциалният риск за здравето и живота на посетителите. В тази връзка се препоръчва в ивицата (с ширина поне 25 м.) непосредствено до ВКС 6 и пътищата (пътеките) водещи до тях, сухите дървета да се повалят и се оставят в лежащо положение. В тази ивица да не се извършват други лесовъдски дейности! През туристическите сезони и периодите на провеждане на традиционните събори, панаири или културни, исторически, религиозни мероприятия на местното население, в отделите на провеждането им да не се извършват дърводобивни, извозни и други горскостопански дейности, нарушаващи духа и спокойното протичане на мероприятията.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 6

Веднъж на 2 години да се извършва консултация с местната власт, населението, културните и туристически организации за проверка дали определените ГВКС запазват значимостта си съгласно определението за ВКС 6, както и за поява и описване на нови ГВКС на територията на стопанството.