Доклад софия, 20 Декември, 2010 съдържание въведение 2

SWOT анализът в ОСР на област Варна формално е разработен по различен начин от този, определен от действащите към момента на разработване на ОСР Методически указания. Независимо от тази формална разлика, същият покрива изискванията от съдържателна и функционална гледна точка. Според нас така структурираният анализ на силните, слабите страни, възможностите и заплахите е удачен и напълно съответства на ролята на този аналитичен подход в областната стратегия. Изключително полезно е тематичното разглеждане на отделните компоненти, както и използваната структура.

• 
  Стратегическа част
  

Добрите практики в областта на стратегическото планиране изискват проста и ясна структура на стратегическата рамка, която:

• 
  Дефинира визия, отразяваща очакванията и нуждите на всички заинтересовани страни;
  
• 
  Има ясна връзка между оценените сравнителни предимства и проблеми в анализа и дефинираните стратегически цели, приоритети и мерки;
  
• 
  Организирана е върху ясна и проста логика, разбираема за всички заинтересовани страни;
  
• 
  Притежава достатъчно ефективен адаптивен механизъм, основаващ се на ясна и измерима система за мониторинг и контрол на изпълнението.
  

Отчитайки тези основни критерии, ОСР на област Варна показва следните отклонения:

• 
  Формулираната визия, макар и добре структурирана, е придружена от поясняващото твърдение, че „при формулирането на визията на Областната стратегия за развитие са отчетени изводите от анализа на състоянието и развитието на основните социално-икономически, демографски, устройствени, инфраструктурни процеси и структури. Тя съдържа представата за бъдещото динамично, устойчиво, балансирано и хармонично развитие на областта”⁹.
  

• 
  Логиката на стандартната стратегическа рамка е следната: Стратегическа цел (указваща резултат към които се предвижда да се отнесе процеса на развитие към хоризонта на планиране - в случая 2015г.)- Приоритет/и (отразяващи технологията на постигане на целта)- Мярка/мерки (конкретизиращи и фокусиращи усилията и действията, които ще се подкрепят за да се постигне целта).
  

В разработената през 2005 г. ОСР този принцип е нарушен, като приоритетите неправилно се третират по-скоро като „тематични области”, които са конкретизирани чрез специфични цели и примерни мерки.

Във връзка с подобряване степента на реалистичност и приложимост на стратегическия документ е необходимо той да бъде оптимизиран в процеса на актуализация. Предложението на консултантът „Географика” ЕООД е да се изчисти структурата на стратегическата рамка, като от йерархията да отпаднат „Специфичните цели”, като същевременно мерките да се оформят като фокуси или групи от дейности. Стратегическите цели следва да се конкретизират чрез очаквани резултати, интегрирани във формулировките им, а приоритетите да се преразгледат и оформят като начини и „технологични решения”, основаващи се на сравнителните предимства и основните проблеми в развитието на територията на областта.

• 
  Дефинирана система за мониторинг
  

В рамките на ОСР на област Варна е дефинирана система от индикатори за всяка от стратегическите цели, като големият недостатък на така дефинираната система за наблюдение е сравнително големият брой индикатори, които са заложени. Не малка част от тях са нереалистично формулирани, което е видно от анализа на изпълнението на стратегическия документ по-долу. В случая се залага на базови статистически показатели, както и такива, регистриращи събития или резултати, като почти не се използват такива с композитен характер. Така формулирана, системата от индикатори не гарантира измеримостта на постиганите резултати по много от конкретно формулираните мерки и следва да се преработи изцяло.

Всъщност много по-удачно би било като индикатори за наблюдение да се дефинират формулираните в стратегическия документ „очаквани резултати”¹⁰, които са достатъчно разбираемо и конкретно формулирани.

6. Анализ на изпълнението на ОСР на област Варна

• 
  Регистрираните индикатори в системата за наблюдение;
  
• 
  Изпълнението на общинските планове за регионално развитие, в това число изпълнените проекти и дейности;
  

• 
  Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН);
  
• 
  Проведено анкетно проучване на ниво общини относно изпълнени проекти, групирани съобразно стратегическите цели, формулирани от ОСР на област Варна .
  

Системата от индикатори за изпълнение се явява основният инструмент за извършване на оценка на степента на постигане на целите, приоритетите и мерките на Областната стратегия за развитие на област Варна. Същата е описана подробно от стр. 121 до стр. 129 на оригиналния стратегически документ. Прави впечатление, че дефинираните индикатори са отнесени към определените специфични цели, но същевременно е трудно да бъдат свързани директно със заложените мерки към тях. Това засилва абстрактния характер на индикаторите, като съответно ограничава възможностите за конкретика при анализа им. Много по-правилно от методологична гледна точка би било като индикатори за наблюдение да се използват посочените на стр.101 „очаквани резултати”, които могат да се преформулират при актуализацията на документа като:

• 
  Темп на нарастване на БВП (към база 2010 г.)
  
• 
  Темп на нарастване на чуждестранните инвестиции (към база)
  
• 
  Коефициент на безработица (отнесен към база 2010 г.)
  
• 
  Открити нови работни места вследствие на инвестиции на “зелено” и в разширяване на съществуващи производства и услуги
  
• 
  Коефициент на заетост (по пол и към база 2010 г.)
  
• 
  Обхванат дял от населението с централно водоснабдяване (сравнение с база 2010 г.)
  
• 
  Осигуреност с канализация в населените места с над 2000 жители (в сравнение с база 2010 г.)
  
• 
  Дял на рехабилитираната пътна мрежа в областта (сравнение с база 2010 г.)
  
• 
  Дял на цифровизацията на далекосъобщителните услуги ((сравнение с база 2010 г.)
  

По време на изпълнението на Междинната оценка на ОСР бяха разгледани и анализирани индикаторите, залегнали в ОСР. Техният брой е 162, като данни има само за 57 от тях. За останалите 105 индикатори няма никакви данни, което означава, че те са информационно необезпечени и не могат да бъдат използвани в процеса на оценка на ОСР.

От индикаторите, за които има данни, само 26 са напълно информационно обезпечени - т.е. налице са данни за началото и за края на разглеждания период, което позволява адекватно отчитане на тяхното състояние. Като се прегледат индикаторите, за които има данни, се вижда, че реално подобрение има при 15 от тях. При 7 има влошаване, а други са неясни и трудно могат да се отчетат като подобрение или регрес. Те по-скоро могат да се причислят към влошените индикатори. Отчитането на индикаторите значително е затруднено от техния голям брой, от недобрата информационна обезпеченост за редица от тях и от неясната им формулировка. Много от индикаторите включват в себе си няколко компонента, някои от които се подобряват, а други бележат регрес, което допълнително усложнява тяхната обработка и добиването на ясна представа за реалната ситуация.
Общата констатация от извършения съдържателен анализ на дефинираната системата от индикатори е, че тя е неадекватна и не отговаря на нуждите на ОСР на област Варна . Тази система е без ясна структура и логика, като същевременно е налице липса или частична покриваемост на информационната обезпеченост на повече от 2/3 от дефинираните индикатори. Въз основа на това може да се направи изводът, че системата е само частично използваема за целите на мониторинга на регионалното развитие и следва да бъде напълно преработена. С цел повишаване ефективността на системата за наблюдение и контрол е препоръчително разработването на информационна система и база данни за регистрация на индикаторите и мониторинг на изпълнението на ОСР на област Варна.
5.2. Анализ на изпълнението на ОСР по косвени информационни източници: данни от Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България и проведено анкетно проучване
Анализът има за цел да събере и интерпретира от гледна точка изпълнението на заложените в ОСР на област Варна приоритетни цели и мерки, косвена информация за изпълнени или контрактувани проекти на общинско ниво. За целта беше проведено задълбочено изледване на включените в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България проекти, изпълнявани на територията на общините, включени в рамките на област Варна. Стратегията на областта по дефиниция не разполага със собствена система за изпълнение, от което следва, че за това следва да се съди по изпълнението на общинските планове за регионално развитие. С цел да се детайлизира и допълнително обективизира анализът, със съдействието на Областната администрация беше проведено анкетно проучване сред общините по отношение изпълняваните проекти от тях, включително тези с национално или собствено финансиране.

При направеното проучване в Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на структурните инструменти на ЕС в България се установи, че в Област Варна са одобрени 156 проекта на обща стойност 152 569 575 лв. Бенефициенти по тях са 107 организации. Общините от областта са бенефициенти по 52 от тях. По най-много проекти (15) е бенефициент община Варна, следвана от общините Долни чифлик и Суворово (съответно с по 6 проекта), а по най-малко - Община Девня (1). Място на изпълнение на 12 от проектите е Област Варна. Разгледани по общини най-много проекти има на територията на Община Варна – 98. Проектите засягат основно първите две от трите приоритетни цели. По третата цел има само два проекта. От гледна точка на статуса им, проектите се поделят на приключени, в процес на изпълнение, прекратени и със статус „регистриран”.

Приключените проекти са 22 на обща стойност 12 160 576 лв. Бенефициенти по тези проекти са 20 различни организации. Четири от приключените проекти са осъществени на територията на областта. Най-много са приключените проекти на територията на Община Варна – 14. В Община Суворово са 3, В Община Аксаково – 1. На територията на останалите 9 общини няма приключили проекти. Над 50% от тези проекти съответстват на Стратегическа цел 2 (13 от 22), 8 отговарят на Стратегическа цел 1, на Стратегическа цел 3 отговаря само един проект.

Прекратените проекти са 19 с одобрен бюджет от 2 816 277 лв. По тях са изплатени 27 466 лв. Преобладават проекти по Стратегическа цел 1, чиито бенефициенти са частни фирми. Тези проекти са насочени основно към повишаване конкурентноспособността на съответните фирми и към подобряване квалификацията на човешките ресурси. Бенефициент по три от проектите са общините Варна, Долни чифлик и Провадия. Два от тези проекти са в сферата на управление на твърди битови отпадъци, а третият – интегрирано управление на водите. Единият проект, по който бенефициент е Община Провадия, е разработен в партньорство с други 8 общини от областта – Бяла, Долни чифлик, Суворово, Аврен, Дългопол, Вълчи дол, Ветрино, Девня.

В процес на изпълнение са 57 проекта с обща стойност 8 275 630 лв. Бенефициентите по тези проекти са 50. Със статус „регистриран” са 58 проекта на обща стойност 132 128 870 лева. Бенефициенти по тях са 38 организации.

На водещо място в областта по общ брой на проектите е Община Варна с 98 проекта с обща стойност 67 594 273 лв. Втората по брой проекти е Община Провадия, на чиято територия са разработени 9 проекта. Може да се направи изводът, че на територията на областта съществуват значителни вътрешнообластни различия по отношение разработените проекти на територията на отделните общини.

• 
  Съществуват значителни вътрешнообластни различия по отношение на броя на разработените проекти. Според анкетните карти на първо място, с най-много проекти, е Община Варна, на чиято територия са разработени 227 проекта. След нея се нарежда Община Суворово - със 171 проекта. Важно е да се вземе предвид, че за 128 от тези проекти се търси финансиране, а реално приключилите са 17, т.е. близо 10 % от всички проекти в общината. Най-малко проекти са посочили общините Аксаково - 6 и Белослав - 7. Броят на проектите в останалите общини варира между 23 и 57. Значителни различия се забелязват по отношение броя на проекти на територията на Община Девня. Според базата данни на ИСУН в общината разработен един проект, докато при анкетното проучване са посочени 43 проекта.
  
• 
  И в двата източника на информация преобладават проектите, които имат отношение към изпълнението на първите две стратегически цели. Съотношението между проектите по тези две цели е различно в отделните общини – например в Община Варна преобладават проектите по Стратегическа цел 2, като те представляват близо 2/3 от проектите в общината, а в редица от по-малките общини с по-голям относителен дял са тези по Стратегическа цел 1. Ако се разгледат по проектни области, прави впечатление високият брой на проектите в сферата на инфраструктурата (транспортна, ВиК, техническа, бизнес инфраструктура), управлението на ТБО, социалната сфера (социални услуги, образование, отделни проекти в областта на здравеопазването) и други. При анкетното проучване Община Варна е посочила 3 проекта, отговарящи на Стратегическа цел 3, а Община Бяла – 2, от които единият е все още идеен проект, а другият е готов проект, търсещ финансиране.
  
• 
  Приносът на отделните проекти за реализирането на стратегическите цели зависи основно от тяхната реализация. Затова е важно е да се вземе предвид високият брой на проектите, за които се търси финансиране или са в процес на кандидатстване. В някои от общините техният относителен дял стига до 50% от общия брой.
  
• 
  Висок е и процентът на приключените проекти, които имат отношение към изпълнението на стратегическите цели. В някои от общините техният относителен дял стига до близо 40%, а в Община Варна са 162 от общо 227 проекта.
  
• 
  Партньорството между отделните общини е от изключително значение за реализацията на мащабни проекти. За съжаление на територията на областта проектите, разработени в партньорство между две или повече общини са много малък брой.
  

На база извършения анализ на стратегическия документ и въз основа на направените задълбочени проучвания на изпълнението на целите, залегнали в ОСР на област Варна чрез изпълнените проекти и дейности от общинските администрации за изследвания период, могат да се направят следните основни изводи:

• 
  Областната стратегия за развитие на област Варна формално отговаря на методическите изисквания за такъв вид документ и съответства на изискванията на действащата към 2005 г. Нормативна уредба в страната;
  
• 
  Стратегическият документ е с дисбалансирана структура и съдържание, което е конюнктурна слабост, дължаща се на спецификата на одобрените от МРРБ методически указания за разработването на областни стратегии за развитие от 2004 г.
  
• 
  Анализът е изчерпателен, като структурно и функционално отговаря на изискванията за такъв вид документ.
  
• 
  До голяма степен от текста на стратегическия документ става видно наличието на ясно дефинирана логическа връзка между аналитичната част на документа и стратегическата рамка. Основните причини за това са в удачно формулираните силни, слаби страни, възможности и заплахи в SWOT анализа на документа;
  

• 
  Логиката на стратегическата рамка на документа предвижда следната йерархична структура: