Визия - Главна стратегическа цел - Стратегически цели – Приоритети - Специфични цели - Мерки

• 
  В тази връзка е необходимо също така да се внесе по-голяма конкретика в стратегическите цели, защото общата формулировка не предполага дефиниран фокус къде следва да бъдат насочени усилията (по правило резултати в рамките на всяка една цел могат да се постигнат по различни начини и „технологии”). Начините и технологиите за постигането на дадена цел следва да намерят своето място във формулираните приоритети, които от своя страна трябва да се основават на ключовите сравнителни предимства на област Варна, както и да отразяват най-належащите и критични за развитието проблеми.
  

• 
  Дефинираните Визия и Главна стратегическа цел като цяло са адекватно формулирани. Необходимо е осъществяването на активна комуникация на тези основни, ключови послания на стратегическия документ с цел „припознаването” им от ключовите заинтересовани страни на територията на област Варна;
  
• 
  Дефинираните мерки са с разнообразен характер, като някои са твърде тясно формулирани, което силно ограничава възможността за регистриране на изпълнени проекти;
  
• 
  В стратегията е направен положителен опит за пространствена диференциация на част от мерките;
  
• 
  Както става видно от събраната информация за реализирани проекти на територията на областта, по-голямата тежест се пада на такива, насочени към подобряване инфраструктурната осигуреност на територията. Това говори в по-голяма степен за постигане на Стратегическа цел 2 на стратегическия документ. Немалко проекти са насочени и към Стратегическа цел 1. Въз основа на това може да се направи изводът, че те са актуални, намират своята проектна реализация и следва да останат като приоритетни цели и при актуализацията на стратегическия документ.
  
• 
  За постигането на Стратегическа цел 3 е налице ограничена информация за изпълнението, което освен на по-малкия брой регистрирани проекти, се дължи и на проблемите при формулирането на индикаторите за наблюдение.
  
• 
  Логично по-голямата част от реализираните дейности и проекти са на територията на община Варна, тъй като в тази част на областта са концентрирани по-голямата част от демографския и социално-икономическия потенциал.
  
• 
  Същевременно голяма част от общините се развиват като типични периферни териториални образувания, не само от географска, но и от социално-икономическа гледна точка. Това налага преосмисляне на приоритетите и формулирането на адекватни мерки за стимулиране на тези общини с оглед намаляване на вътрешнообластните диспаритети;
  
• 
  Системата от индикатори за наблюдение на стратегическия документ е прекалено сложна и включва редица неправилно подбрани показатели, включително такива с неправилни дефиниции, или с ограничени възможности за информационна осигуреност. По-голямата част от показателите в системата са информационно необезпечени, което по същество компрометира цялата система за мониторинг на изпълнението на стратегическия документ и прави невъзможно нейното използване за междинни и последващи оценки, както и за корекции в целеполагането.
  

• 
  Следва да се да се вземе предвид приетия през 2008 г. нов Закон за регионалното развитие (ЗРР) и Правилника за неговото прилагане, в които са поставени нови специфични изисквания относно сроковете на действие, ролята и съдържанието на областните стратегии и общинските планове за развитие. По смисъла на ЗРР Областната стратегия за развитие (ОСР) се трансформира от дългосрочен в средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие, който се разработва в съответствие с регионалния план за развитие (РПР) на съответния район от ниво 2.
  
• 
  Да се отчетат настъпилите промени в залегналите приоритети за регионално развитие в Европейски и национален контекст, включително определянето на териториалното сътрудничество и сближаване като една от целите на държавната политика за регионално развитие.
  
• 
  Да се отчетат промените в социално-икономическите условия в страната, свързани с настоящата кризисна ситуация, които налагат преосмисляне на политиките и залагане като приоритет усвояването и ефективното използване на средствата от Европейските фондове.
  

• 
  Акцентът при актуализацията на ситуационния анализ следва да е върху социално-икономическата компонента. Същата би могла да се извърши на база първоначалната логика на стратегическия документ и да следва неговото съдържание в тази му част. Така лесно ще може да се прави задължителният сравнителен прочит между първоначалния вариант на стратегията и актуализирания документ за нейното изпълнение. Не трябва да се забравя, че актуализацията по същество не отменя действащата стратегия, а по-скоро представлява механизъм, чрез който тя бива адаптирана към променящата се среда.
  
• 
  Важен момент при актуализацията на стратегическата част е свързан с извършването на адекватна оценка на очакванията от изпълнението на документа, които да се формулират в съответната Визия и Главна стратегическа цел. Макар да звучат актуално, същите следва да се подложат на активен процес на публична комуникация с цел „припознаването” им от местната общност.
  
• 
  При дефинирането на стратегическата рамка следва да се спазват принципите за концентрация на усилията, човешките и финансовите ресурси за осъществяване на набелязаните в стратегията цели и тясно обвързване и интегритет на действията, заложени в различните програми за постигане на комплексен социално-икономически ефект.
  
• 
  Структурата на стратегическата рамка следва да се опрости, като отпаднат т.нар. „Специфични цели”- същите са излишни и прекалено „раздробяват” тази рамка. Препоръчителната логика е: Визия - Главна стратегическа цел - Стратегически цели –Приоритети - Мерки
  
• 
  Целите следва да интегрират очакваните резултати - така се постига по-голяма степен на конкретика, съответно се повишава степента на практическа приложимост на стратегическия документ.
  
• 
  Разработената система за наблюдение и контрол следва да включва адекватно подбрани индикатори, които следва да измерват както постигането на изпълнението на целите и приоритетите, заложени в Стратегията за развитие, така и организацията и методите на изпълнение, прилагани от съответните адми­ни­стративни структури и организациите, участващи в изпъл­нението им.
  
• 
  Съобразно изискванията към ОСР като средносрочен документ следва да се дефинира система от три основни групи индикатори: Общи, позволяващи оценката на общото ниво на развитие на територията; Специфични, които са тясно обвързани с формулираните стратегически цели в документа; и Ключови стратегически индикатори за интегриране на глобалните цели по околната среда в регионалното планиране.
  

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ:

1. 
   ЕС – Европейски съюз
   
2. 
   ЕСФ – Европейски социален фонд
   
3. 
   ЕФРР – Европейски фонд за регионално развитие
   
4. 
   ЗРР – Закон за регионално развитие
   
5. 
   ИСУН – Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България
   
6. 
   МРРБ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството
   
7. 
   НПО – неправителствени организации
   
8. 
   ОП – оперативна програма
   
9. 
   ОСР – Областна стратегия за развитие
   
10. 
    РПР – регионален план за развитие
    
11. 
    ТБО – твърди битови отпадъци