Политика на Европейския съюз по отношение на процесите на преход

35. отбелязва неоспоримите данни от последните години, които сочат решаващото значение на това външната политика на ЕС да отчита адекватно динамичните процеси на преход в трети държави; насърчава ЕС да продължи да извлича поуки от предишния си опит, както положителен, така и отрицателен, за да избегне повтарянето на някои грешки на политиките, както и да установи най-добри практики с цел да влияе на процесите на демократизация и да ги консолидира; признава изискването за гъвкавост на политика в различни ситуации и насърчава разработването на политически инструменти, които могат да се прилагат в различни сценарии на преход, с цел въпросите за правата на човека и мерките в подкрепата на демокрацията да бъдат интегрирани в подхода на ЕС по гъвкав и убедителен начин;

36. подчертава, че политическият преход и демократизацията трябва да бъдат съчетани със зачитането на правата на човека, насърчаването на правосъдието, прозрачността, отчетността, помирението, принципите на правовата държава и създаването на демократични институции, като се отдава дължимото внимание на равенството между половете и правораздаването при непълнолетни лица; подчертава значението на правото на компенсация по отношение на нарушенията на правата на човека, извършени от предишни режими; настоява, че ЕС следва винаги да се застъпва за адаптиран към контекста подход по отношение на правосъдието в условия на преход, като същевременно спазва стриктно принципа на отговорност за нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право;

37. подчертава, че ЕС следва да оказва пълна подкрепа на държавите, които са отхвърлили авторитарни режими и са в процес на преход към демокрация, чрез подкрепа на гражданското общество като основен участник в защитата на принципите на правовата държава, отчетността и прозрачността и в насърчаването на социалните движения за политическа промяна и участие; припомня, че полицията, военните и съдебната система често се използват като механизми за извършване на систематични нарушения на правата на човека; следователно подчертава, че институционалните реформи на тези органи трябва да предвиждат по-голяма отчетност и прозрачност при процесите на преход;

38. счита, че външните финансови инструменти на ЕС са важен инструмент за насърчаване и защита на ценностите на ЕС в чужбина; в този контекст приветства ангажимента правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава да бъдат поставени в сърцевината на външната дейност на ЕС; призовава за подобряване на последователността и ефективността на различните тематични и географски инструменти за постигане на тази стратегическа цел;

39. силно насърчава ЕС да подкрепя едно активно и независимо гражданско общество в световен мащаб, както политически, така и финансово, по-специално чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); изказва предположение, че отварянето на европейските програми за обмен на студенти за младежи от страни, които не са членки на Съюза, както и създаването на програми за професионално обучение за млади специалисти би стимулирало активното участие на младите хора в изграждането на демокрацията и би укрепило гражданското общество; изразява съжаление, че свободата на събранията, която е първостепенно условие за всяко демократично развитие и особено чувствителен въпрос в държавите в преход, изглежда пренебрегната в плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; призовава ЕСВД и държавите членки да разработят насоки относно свободата на събранията;

40. приветства създаването на Европейски фонд за демокрация (ЕФД) и призовава той да се ангажира с предоставянето на подкрепа за онези, които работят за демократични промени, като им предлага гъвкаво финансиране, съобразено с техните потребности; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират подходяща финансова подкрепа за ЕФД; припомня, че е от решаващо значение да се избегне всякакво припокриване на мандата и дейностите на ЕФД с тези на инструментите на ЕС в областта на външната дейност, и по-специално в областта на правата на човека и демокрацията;

Политика на разширяване, демократизация и права на човека

41. подчертава огромното значение на процеса на разширяване като средство за подкрепа на демократизацията и подобряване на защитата на правата на човека;

42. приветства решението на Комисията да постави принципите на правовата държава в сърцевината на процеса на разширяване на ЕС; настоятелно призовава ЕС да проявява бдителност по време на процесите на разширяване и да изисква стриктно прилагане на разпоредбите, които имат решаващо значение за правата на човека, като активната защита на правата на лицата, които принадлежат към национални малцинства, за да се гарантира равното третиране на тези малцинства по отношение на образование, здравеопазване, социални и други обществени услуги, изграждането на правова държава, наред с решителни действия за борба с всички видове корупция, ефективен достъп до правосъдие, както и стъпки за гарантирането на основните свободи и на пълното и ефективно равенство между лицата, които принадлежат към национални малцинства, и тези, които принадлежат към националното мнозинство, във всички области на социалния, икономическия, политическия и културния живот;

43. отбелязва със загриженост, че зачитането на правата на малцинствата е едно от ключовите предизвикателства, установени в стратегията за разширяване на Комисията за 2012—2013 г.; насърчава държавите членки, както и страните кандидатки и потенциални кандидатки, да поставят началото на широк обществен дебат относно приемането на малцинствата и тяхното включване в системата на образованието, участието в структури на гражданското общество, предоставянето на по-добри условия на живот и повишаването на осведомеността като цяло; изразява съжаление относно факта, че ромската общност се намира в особено неблагоприятно положение в страните от Западните Балкани и че това оказва отрицателно въздействие върху партньорските процеси; настоятелно призовава съответните държави да приложат ефективни мерки, така че да се справят с проблеми като дискриминацията и сегрегацията, както и достъпа до жилища и здравеопазване; осъжда подклаждането на омраза и предразсъдъци в общия случай, както и негативните действия и дискриминация, основани на пола или сексуалната ориентация, или насочени срещу уязвими групи и лица с увреждания; подчертава, че става дума за един повтарящ се проблем в много страни, участващи в процеса на разширяване и в повечето държави членки;

44. отбелязва, че свободата на медиите като цяло е регистрирала напредък в участващите в процеса на разширяване държави; при все това, изразява съжаление относно липсата на мерки за гарантиране на свободата на изразяване на мнение в някои страни, обхванати от процеса на разширяване, което често води до самоцензура, политическа намеса, икономически натиск, както и тормоз на журналисти и използване на насилие срещу тях; в тази връзка изразява сериозна загриженост относно увеличаването на нарушенията на свободата на изразяване и свободата на печата в Турция;

Предизвикателството на прехода в политиката за съседство

45. отбелязва предизвикателствата, свързани с прехода към демокрация, в нашите южни и източни съседи; отбелязва увеличаващите се различия в демократичните реформи в съседните на ЕС държави; изтъква отново значението на организациите на гражданското общество и на правозащитните организации в процеса на преход към демокрация; поради това поощрява разграничаването между южното и източното измерение на политиката за съседство, с цел да се планират по-добре целите по отношение на конкретните характеристики и нужди на всеки географски регион;

46. приветства напредъка в преговорите между ЕС и определени съседни държави във връзка със споразуменията за асоцииране, в т.ч. относно задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВССТ); изразява очакване, че срещата на високо равнище във Вилнюс през ноември ще бъде ключов момент за по-нататъшното укрепване на отношенията между ЕС и държавите от Източното партньорство;

47. отбелязва новия подход на ЕС, насочен към укрепване на партньорството между ЕС и съседните държави и общества, въз основа на взаимна отчетност и споделен ангажимент за зачитане на правата на човека, демокрацията, социалната справедливост и принципите на правовата държава като универсални ценности; изразява съжаление по повод на политиките на Европейския съюз и на държавите членки, целящи да превърнат някои от третите държави, участващи в европейската политика на съседство, в стражари на имиграционната политика и политиката на убежище на Европейския съюз, като се пренебрегват най-често най-основните права на лицата, опитващи се по всякакъв начин да стигнат до Европа; изразява съжаление, че помощта за тези държави често се предоставя при условие за подписване на споразумения за обратно приемане на техни граждани или на лицата, които са преминали през тези държави, преди да влязат на територията на ЕС; изразява безпокойство, че това води включително до нарушения на правото на убежище, както и до нарушаване на международното право, и по-специално на задълженията за морски спасителни операции; призовава ЕСВД и Комисията да гарантират ефективното и прозрачно прилагане на този подход, като отдават дължимото внимание на докладите на Парламента;

48. отбелязва със загриженост нестабилното състояние на демократичните процеси и влошаването на правата на човека и основните свободи в повечето от съседните на ЕС държави; подчертава, че доброто управление, прозрачността, свободата на сдружаване, на изразяване на мнение, на мисълта, съвестта, вероизповедание и на събрания, свободата на печата и свободата на медиите, принципите на правовата държава и независимата съдебна система са от първостепенно значение за укрепването на демократичния преход; изтъква отново значението на утвърждаването и насърчаването на равенството между половете и на правата на жените, наред със социалното развитие и намаляването на неравенството; признава ключовата роля на гражданското общество в изграждането на обществена подкрепа за демократичните реформи в съседните държави;

49. изразява съжаление относно факта, че в някои държави организациите на гражданското общество продължават да са изправени пред сериозни ограничения, като например пречки пред свободата на движение, съдебни процеси срещу лидери на НПО и защитници на правата на човека, тежки административни процедури, агресивно използване на законите, инкриминиращи клеветата, срещу НПО или пълна забрана на тяхната дейност, ограничителни правила за контрол върху чуждестранното финансиране или обвързването на приемането на финансова подкрепа с необходимост от получаване на разрешение; в този контекст подчертава значението на Европейския фонд за демокрация като гъвкаво и дискретно средство за поддържане на продемократичния потенциал на обществата в държавите преди и по време на процеса на демократично преустройство;

50. изразява съжаление относно липсата на напредък в намирането на устойчиво политическо решение по отношение на „замразените конфликти“; подчертава, че политическият диалог следва да взема изцяло предвид и да зачита напълно териториалната цялост и международно признатите граници на съответните държави; настоятелно призовава ЕС да се ангажира активно с това;

51. подчертава значението на националните институции за правата на човека за архитектурата на правата на човека на национално равнище, включително по отношение на наблюдението на спазването на правата на човека и повишаването на осведомеността и гарантирането на правна защита при нарушения; настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да разработят политика в подкрепа на националните институции за правата на човека и да подпомагат създаването и укрепването на националните институции за правата на човека в съответствие с Парижките принципи като приоритет във външната помощ, особено по Европейския инструмент за съседство и партньорство;

52. продължава да бъде загрижен относно липсата на демокрация, правова държава, основни свободи и зачитане на правата на човека в Беларус;

53. отбелязва със загриженост случаите на селективно правосъдие в някои от източните съседни държави; припомня, че ЕС непрекъснато е изисквал освобождаването на политическите затворници, например на Юлия Тимошенко в Украйна; отново заявява, че политическата и наказателната отговорност следва да бъдат ясно разделени в държавите, поели ангажимент спрямо демократичните ценности;

54. подкрепя всички стъпки, които водят към политически диалог, който е от първостепенно значение за напредъка на прехода в Египет; изразява дълбоката си загриженост относно неотдавнашните кризи и политическата поляризация в страната, включително уличните боеве между армията и поддръжниците на организацията „Мюсюлманско братство“, тероризма и жестоките сблъсъци в Синай; осъжда екстремисткото насилие срещу малцинствата, включително общностите на коптските християни; изразява своята солидарност с египетския народ, който се бори за демокрация, приветства усилията на Европейския съюз и на ЗП/ВП за намиране на изход от кризата и изтъква отново спешната необходимост от конструктивен и всеобхватен политически диалог с цел да се набележи ясна пътна карта за преход към действителна и устойчива демокрация; призовава всички политически лидери в страната да намерят начин за излизане от опасната безизходица и да се споразумеят относно прилагането на осезаеми мерки за изграждане на доверие, с цел да се избегне риска от още повече кръвопролития и поляризация в страната; призовава за незабавно завръщане към демократичния процес, включително провеждането на свободни и честни президентски и парламентарни избори в рамките на напълно приобщаващ процес; настоятелно призовава египетските органи да постигнат напредък в изработването на една обединителна конституция, гарантираща равни права за всички;

55. призовава за незабавен край на всички актове на насилие, сексуално посегателство и други форми на унизително отношение спрямо протестиращи жени и активисти за правата на жените, както и за сериозно и безпристрастно разследване на всички подобни случаи и пълна отчетност за отговорните лица;

56. продължава да бъде дълбоко загрижен относно критичното положение в Сирия; най-остро осъжда употребата на химически оръжия и прекомерното използване на сила и насилието срещу цивилното население и малцинствата в страната, които не могат да бъдат оправдани при никакви обстоятелства, и е потресен от мащаба на злоупотребите от страна на държавната власт, които биха могли да представляват престъпления срещу човечеството; отново изразява своята категорична подкрепа за призива на Върховния комисар на ООН по правата на човека Международният наказателен съд (МНС) да бъде сезиран от Съвета за сигурност на ООН относно положението в Сирия в цел провеждането на официално разследване; призовава всички въоръжени фракции да прекратят незабавно насилието в страната; изразява дълбока загриженост относно продължаващата хуманитарна криза, включително положението на бежанците, и последствията за съседните страни и стабилността в региона; подчертава отново, че хуманитарната помощ за нуждаещите се от основни стоки и услуги в Сирия и в съседните на нея държави трябва да е първостепенен приоритет за международната общност и на Европейския съюз; счита, че ключът за разрешаване на конфликта е в политическите механизми и дипломатически процеси; подчертава значението на строгото прилагане на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химически оръжия и за тяхното унищожаване; приветства неотдавнашната резолюция на Съвета за сигурност на ООН и предложението на генералния секретар на ООН за провеждането на конференция Женева II през декември 2013 г.; осъжда преследването на християни и други религиозни малцинства в Близкия изток;

Правосъдието в условия на преход и предизвикателството на укрепването на мира в следконфликтни ситуации

57. счита, че отчетността за минали нарушения представлява неразривна част от процеса на изграждане на устойчиво помирение; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят системното участие на жените в мирните процеси и във вземането на политически и икономически решения, включително в демократичния преход и ситуациите на разрешаване на конфликти, и подчертава жизненото значение на това участие; призовава за изправяне пред Международния наказателен съд (МНС) на военните престъпници и призовава държавите членки да задълбочат своето сътрудничество с МНС в това отношение; приветства намерението на ЕСВД да разработи специална политика за правосъдието в условия на преход, с цел да помогне на обществата да преодолеят злоупотребите от миналото и да се борят срещу безнаказаността, и насърчава своевременното разработване на такава политика; подчертава необходимостта към правосъдието в условия на преход да се подхожда по начин, който е съвместим с подкрепата на ЕС за международното наказателно правосъдие като цяло, и в частност за МНС; обръща особено внимание на опита на ЕС в Западните Балкани като източник на вдъхновение; призовава ЕС да подкрепя активно новия мандат на специалния докладчик на ООН за насърчаване на истината, справедливостта, обезщетенията и гаранциите за неизвършване на повторно нарушение;

58. подчертава, че ключов елемент на подхода на ЕС към правосъдието в условията на преход следва да бъде подкрепата за институционална реформа на съдебната власт, за да се подобри функционирането на принципите на правовата държава в съответствие с международните стандарти; подчертава необходимостта престъпниците, чиито престъпления са били извършени преди известно време, да бъдат преследвани по съдебен път от национални или международни съдилища; подчертава значението на обществения диалог за преосмисляне на миналото и за създаване на надеждни програми за консултиране с жертвите и за тяхното компенсиране, включително чрез обезщетения; счита, че проучването на биографиите на персонала, работещ в преходните институции, е тест за надеждността на правосъдието в условията на преход;

59. отбелязва особената сложност на разработването на последователни политики за преходите в следконфликтен контекст; съответно подчертава необходимостта от засилване на съблюдаването на международните норми в областта на правата на човека и на хуманитарното право и на съответния мониторинг в ситуации на въоръжен конфликт и поощрява ЕСВД да подкрепи организациите на гражданското общество, работещи за насърчаване на спазването на хуманитарното право от въоръжените държавни и недържавни субекти, като се поставя специален акцент върху правата на жените и висшия интерес на децата;

60. осъжда най-категорично тежките нарушения на правата на човека, извършени по време на въоръжените конфликти в неотдавнашни и все още продължаващи кризи, например в Сирия, Мали, Демократична република Конго и Централноафриканската република, и по-специално екзекуциите по бързата процедура, изнасилванията и другите форми на сексуално насилие, изтезанията, произволните арести и задържания, особено по отношение на жените и децата, които са особено уязвими; призовава ЕС да се бори срещу безнаказаността във всички тези случаи и да подкрепя действията на националните съдебни органи и на МНС за изправяне на извършителите пред правосъдието; насърчава ЕС да включи във всички действия на ЕС в областта на външните отношения механизми против изтезанията;

61. призовава ЗП/ВП и ЕСВД да извършат задълбочен преглед на политиката във връзка с трагичните събития в Сирия, Либия и Мали и други неотдавнашни конфликти с цел преразглеждане на насоките на ЕС по въпросите на международното хуманитарно право, както и да се стремят към по-ефективно прилагане на тези насоки; призовава ЕС да подкрепя текущата инициатива на Международния комитет на Червения кръст и швейцарското правителство за реформиране на настоящата международна рамка за управление по отношение на международното хуманитарно право; насърчава ЕС да положи усилия за реформиране на Съвета за сигурност на ООН, с цел той да може да реагира по-ефективно на съвременните кризи;

62. приветства лансирането през януари 2014 г. на инициативата „Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ“, която ще създаде възможност повече от 8 000 граждани на държави от и извън ЕС да бъдат обучени и да участват в хуманитарни операции по света, и отбелязва, че се очаква други 10 000 души да подкрепят Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ в качеството на „онлайн доброволци“ в задачи, които могат да бъдат изпълнявани в домашни условия чрез компютър;

63. призовава ЕС да изготви обща позиция на ЕС относно въоръжените безпилотни самолети;

64. насочва вниманието също така към блокираните преходи в страни и региони, където реформаторските движения и процесите на преход са преустановени или потушени от управляващите режими; призовава ЕС да продължи да полага усилия, за да убеди управляващите елити в съответните държави, както и в други будещи безпокойство държави, които все още се намират под авторитарно управление, да поставят началото на процес на реформи за развитието на здрави и стабилни демокрации, в които принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи са защитени; счита, че това убеждение трябва да е налице във всеки диалог с неговите партньори, включително на най-високо политическо равнище, като се използват всички подходящи сфери на външната политика на ЕС, а именно развитие, търговия и др.;

65. припомня, че в държавите и регионите с блокиран преход липсват демократични реформи и политическа отчетност; отново заявява, че всички граждани имат право да участват пълноценно и свободно в политическия живот, в които се провеждат свободни, честни и открити избори с повече от една партия и при наличието на различни алтернативни и независими медийни източници;

66. изразява сериозната си загриженост относно неотдавна приетите репресивни закони и тяхното произволно прилагане от страна на руските органи, което често води до тормоз на неправителствените организации, активистите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, малцинствата и гейовете, лесбийските, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, и призовава ЕС да изрази своята загриженост на всички политически равнища; призовава за освобождаването на Михаил Ходорковски и други политически затворници и изразява съжаление във връзка с използването на правосъдието за политически цели; настоятелно призовава руските власти да проведат безпристрастно разследване и да осъдят лицата, отговорни за смъртта на Сергей Магнитски, Наталия Естемирова, Анна Политковская, Станислав Маркелов и Василий Алексанян; изразява съжаление във връзка с неразглеждането от Съвета на препоръката на Парламента от 23 октомври 2012 г. относно случая на Магнитски; ето защо призовава Съвета да приеме решение за създаване на общ списък на ЕС с имената на служителите, замесени в смъртта на Сергей Магнитски; добавя, че в това решение на Съвета следва да се наложат целенасочени санкции за тези служители;

67. изразява своята загриженост във връзка с продължаващите репресии по отношение на независими журналисти и активни защитници на правата на човека и на политическите дисиденти в Куба; насочва вниманието към ситуацията на лицата, лишени от свобода поради своите убеждения, в Куба, които продължават да бъдат осъждани по изфабрикувани обвинения или да бъдат задържани преди провеждането на съдебен процес; призовава ЕСВД и заместник-председателя/върховен представител да се застъпят в рамките на Организацията на обединените нации за създаването на международна и независима анкетна комисия за разследване на обстоятелствата, при които кубинските защитници на правата на човека и мирни дисиденти Освалдо Пая Сардиняс (носител на наградата „Сахаров“ за 2002 г.) и Харолд Сеперо са починали през юли 2012 г.;

68. подчертава необходимостта от международен мониторинг на състоянието на правата на човека в Китай и призовава държавите — членки на ЕС, активно да се ангажират за установяване на такъв мониторинг, с оглед на неуспеха на диалога между ЕС и Китай по въпросите на правата на човека да постигне значими и осезаеми резултати; продължава да изпитва безпокойство по повод на все по-големите ограничения, насочени срещу защитници на правата на човека, юристи, активни представители на гражданското общество, журналисти и блогъри; подкрепя търсенето сред китайския народ във вътрешен план на неговите основни права и свободи, които му се полагат; припомня, че ЕС би могъл да служи като посредник в тази връзка чрез изграждането на по-голямо доверие, намирането на нови начини за диалог и подобряването на вече съществуващите инструменти;

69. настоятелно призовава китайските органи да проведат съдържателен диалог с тибетския народ, с цел да извършат оценка на основните причини за наличието на голям брой самозапалвания; осъжда недоброволното презаселване и преместване на тибетски номади, което представлява заплаха за оцеляването на техния начин на живот, който е неразделна част от тибетската идентичност; настоятелно призовава ЕСВД, в съответствие с новоприетите насоки на ЕС относно свободата на религията и убежденията, да обърне специално внимание на въпроса за религиозните репресии в Тибет и призовава Китай да сложи край на своите ограничителни политики по отношение на тибетския будизъм; подчертава необходимостта от подобряване на образователната система, особено по отношение на двуезичното образование в региона, с цел запазване на националната идентичност и наследство и преодоляване на причините за младежката безработица;

70. изразява своята дълбока загриженост относно положението с правата на човека в Иран, продължаващите репресии спрямо реформистите, нарастващия брой на политическите затворници и лишените от свобода поради техните убеждения и вероизповедание, дискриминацията и преследването на бахайската общност, постоянно високия брой на екзекуциите, включително на непълнолетни и малолетни лица, широкото използване на изтезания, несправедливите процеси и баснословните суми, изисквани за освобождаване под гаранция, както и тежките ограничения върху свободата на информация, изразяване на мнение, събрания, религия, образование и движение; приветства освобождаването на няколко политически затворници в Иран, включително на Насрин Сотудех, адвокат и носител на наградата „Сахаров“; призовава иранските органи да освободят тримата ръководители на опозицията — Мехди Каруби, Захра Рахнавард и Мир Хосейн Мусави — които се намират под домашен арест от над две години насам, без към тях да са отправени конкретни обвинения, да позволят на специалния докладчик на ООН за правата на човека в Иран да посети страната, да работят за налагането на мораториум върху смъртното наказание, да премахнат цензурата в интернет и да гарантират свободата на изразяване на мнение в Иран; отбелязва възобновяването на дипломатическите контакти между Иран и международната общност и се надява преговорите между E3+3 и Иран относно иранската ядрена програма да приключат по задоволителен и взаимно приемлив начин;

71. изразява най-дълбока загриженост относно влошаването на положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република (КНДР), насочва вниманието към съответната резолюция, приета по спешност от Европейския парламент съгласно член 122, и призовава КНДР да започне съдържателен диалог за правата на човека с Европейския съюз; призовава КНДР да сложи край на извънсъдебните убийства и насилствените изчезвания, да освободи политическите затворници и да предостави на своите граждани свободата да пътуват както в рамките на страната, така и извън нея; призовава КНДР да предостави свобода на изразяване и свобода на печата за националните и международните средства за масово осведомяване, както и да предостави на гражданите си нецензуриран достъп до интернет; отбелязва, че всички провокативни действия на КНДР и ограничителните мерки, наложени на нейните граждани, са довели до ширеща се бедност и материални лишения;

72. изразява сериозна загриженост във връзка с Кашмир, където всеки акт на насилие срещу цивилни граждани трябва да бъде категорично осъждан; осъзнава, че са били предприети разследвания по въпроса с неидентифицираните гробове; при все това настоятелно призовава в основата на всеки опит за определяне на отговорността да бъдат заложени механизми за защита на правата на човека, както и да се гарантира отчетност за извършени нарушения срещу цивилни граждани;

73. призовава ЕС да прилага координирана и приобщаваща стратегия за Сахел за подобряване на сигурността в региона, от една страна, и за насърчаване на правата на човека, от друга страна, за да се прекратят нарушенията на правата на човека, например изтезанията, честите произволни арести на представители на опозицията и журналисти, репресиите срещу мирни демонстрации, насилието срещу жени, например изнасилванията, принудителните бракове или гениталното осакатяване, както и дискриминацията въз основа на етническа или кастова принадлежност, и по този начин да съдейства за установяването на правовата държава като гарант на основните права и свободи;

74. призовава ЕС да изгради ефикасна политика за прилагане на санкции спрямо всички режими, които упражняват репресивни методи срещу цивилни граждани;

75. призовава ЕС да продължи активно да подкрепя защитниците на правата на човека, включително чрез своевременно предоставяне на временно убежище на лицата, намиращи се в опасност; призовава ЕС да разшири политиката си за подкрепа на защитниците на правата на човека, така че в нейния обхват да бъдат включени лицата, подаващи сигнали за нередности, и разследващите журналисти, които могат значително да допринесат за защитата и насърчаването на правата на човека;

Наблюдение на избори и политики за подкрепа на демокрацията

76. приветства продължаващата подкрепа от страна на ЕС за изборните процеси в целия свят чрез разполагането на мисии за наблюдение на изборите и мисии за оказване на експертна помощ при провеждането на избори и чрез оказване на съдействие и подкрепа на националните наблюдатели в изборния процес; отбелязва, че тези мисии допринесоха неотдавна за подпомагане на демократичното развитие в съседните на ЕС региони и че те станаха свидетели на предаването на властта на опозицията (Сенегал) и на укрепването на демокрацията след конфликт (Сиера Леоне);

77. подчертава значението на предприемането на последващи мерки във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори; изтъква своята инициатива да се предприемат по-решителни последващи действия във връзка с препоръките на мисиите за наблюдение на избори чрез използването им като част от „пътната карта за демокрация“ в съответната държава, като на главния наблюдател бъде възложена специална роля да гарантира проследяването и изпълнението на препоръките с подкрепата на постоянните органи на Парламента;

78. подчертава значението на подобряването на оперативния капацитет на парламентите в периода между изборите; припомня в този контекст поетото от ЕС обещание пред Форума на високо равнище относно ефективността на помощта, а именно в основата на сътрудничеството за развитие да се заложи принципът на демократична ангажираност, като се поставя особен акцент върху засилената роля на парламентите; настоятелно призовава ЕС да се стреми към основан на правата подход с цел интегриране на принципите за правата на човека в оперативните дейности на ЕС и да се застъпи за включването на въпросите, свързани с правата на човека, в световната програма за развитие съгласно поетия в Плана за действие ангажимент;

79. припомня ангажимента на заместник-председателя/върховен представител да съсредоточи вниманието си върху участието на жените и националните малцинства в наблюдението на избори и върху хората с увреждания в ролята им както на кандидати, така и на гласоподаватели; отправя искане заключенията от мисиите на ЕС за наблюдение на избори винаги да бъдат вземани под внимание при разработването на програми за подкрепа на пълноценното и равно участие на жените в изборните процеси и в изпълнението на препоръките на мисиите;

Свобода на изразяване на мнение

80. подчертава особеното значение на свободата на изразяване на мнение, включително свободата на медиите в ситуации на преход; приветства ангажимента на ЕС да изготви насоки по отношение на свободата на изразяване на мнение (в електронното пространство и извън него) и препоръчва освен това ЕС да разработи методология за мониторинг и реакция по отношение на промени в законодателството, които ограничават плурализма и свободата на печата в трети държави;

81. изразява своята сериозна и постоянна загриженост относно цензурата в интернет и степента на разпространение на това явление в много страни; подчертава, че в рамките на своите политики ЕС трябва да придава приоритетно значение на прилагането на правото на участие и правото на достъп до информация като основни принципи на демокрацията, които трябва да се упражняват и онлайн, и да използва наличните механизми за повишаване на публичната отчетност, например принципите на свободно достъпните данни; счита, че това трябва да важи за всички равнища на диалог с трети държави, включително в рамките на двустранните отношения и на най-високо равнище; подчертава важната роля на онлайн медиите за функционирането и ефективността на гражданското общество, включително за защитниците на правата на човека, профсъюзите и лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава Комисията и ЕСВД да активизират усилията за интегриране на принципа на цифровата свобода във външните отношения на ЕС;

Подкрепа на ЕС за универсалните права на човека

82. изцяло подкрепя утвърдителната позиция, заета от ЕС в стратегическата рамка за правата на човека и демокрацията, по отношение на популяризирането и защитата на всички права на човека, както и обещанието да „издига глас срещу всеки опит за накърняване на зачитането на универсалния характер на човешките права“; отново изразява своята пълна подкрепа за универсалността и неделимостта на правата на човека, която включва зачитане на правата, предвидени в Международния пакт за икономически, социални и културни права, в съответствие с член 21 от Договора за Европейския съюз (дял V, глава 1 —Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза) и призовава ЕС да потвърди своята подкрепа;

83. отново заявява своята подкрепа за укрепването на системата на ООН за правата на човека като фундаментална за напредъка на всеобщите права на човека; признава усилията на ЕС в рамките на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека и призовава всички членове на Съвета по правата на човека да защитават възможно най-високите стандарти за правата на човека и да изпълняват дадените от тях обещания преди тяхното избиране; разглежда независимостта на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и на лицата, получили мандат по специалните процедури на ООН, като важна предпоставка за тяхното ефективно функциониране и подчертава необходимостта от привличането на нецелево финансиране за тази цел;

84. приветства началото на втория цикъл на процеса на общ периодичен преглед (ОПП) и призовава ЕС да продължава да следи отблизо за подобряването на процедурата на ОПП и за степента на изпълнение на препоръките на ОПП, които страните са приели и обещали да прилагат;

85. призовава държавите — членки на ЕС, да изпълнят ангажимента, поет от тях в стратегическата рамка на ЕС, за ратифициране и прилагане на основните международни договори за правата на човека, като ратифицират и прилагат, по-специално, десетте основни договора на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях, и да направят съответните изявления за гарантиране на приемането на всички индивидуални жалби и процедури на разследване; подчертава значението на тези ратификации за доверието по отношение на политиката на ЕС в областта на правата на човека както във вътрешен, така и в международен план; изразява дълбоката си загриженост във връзка с факта, че системното несвоевременно представяне от страна на определени държави — членки на ЕС, на техните периодични доклади пред съответните органи на ООН за наблюдение на правата на човека също подкопава надеждността на политиката на ЕС в областта на правата на човека спрямо трети държави;

86. призовава ЕС да насърчава третите държави да сътрудничат пълноценно със специалните докладчици и независимите експерти на ООН по правата на човека, включително чрез отправяне на постоянни покани и прием на такива експерти;

87. насърчава ЕС и неговите държави членки да подкрепят Върховния комисар на ООН за правата на човека в изпълнението на нейния доклад за 2012 г. относно укрепването на органите, създадени съгласно договорите за ООН, които играят ключова роля за мониторинга на действителното изпълнение на задълженията в областта на правата на човека от държавите, които са страни по договори на ООН за правата на човека;

88. подчертава с оглед на принципите на международното хуманитарно право, посочени в Хагските правила от 1907 г. (членове 42—56) и в Четвъртата женевска конвенция (ЖК IV, членове 27—34 и 47—78), както и в разпоредби на допълнителния протокол I, необходимостта ЕС да гарантира, че партньорите, попадащи в категорията окупираща сила, спазват своите задължения спрямо населението в окупираните територии; припомня, че съгласно международното хуманитарно право стандартите, свързани с общественото здраве, и предоставянето на храна и медицински грижи за населението в окупираната територия трябва да се осигуряват от окупиращата сила; отново заявява, че всяко прехвърляне на цивилно население от окупираната сила в окупираната територия е забранено и че на обвинените в престъпни нарушения трябва да се осигури процес, който предоставя международно признати съдебни гаранции, като например информиране за причината за тяхното задържане, получаване на обвинение за конкретно престъпление и провеждане на справедлив процес във възможно най-къси срокове;

Международен наказателен съд

89. отново заявява решителната си подкрепа за Международния наказателен съд (МНС); счита, че нарастването на броя на държавите, които са страни по Съда, е важен фактор за укрепването на универсалния характер на Съда; посреща със задоволство ратифицирането на Римския статут от Гватемала през април 2012 г. и от Кот д'Ивоар през февруари 2013 г.;

90. призовава външните министри от ЕС да приемат заключенията на Съвета по външни работи, в които се утвърждава силната подкрепа на ЕС и неговите държави членки за Международния наказателен съд, вземат се под внимание усилията на ЕС за непрекъснато преразглеждане, актуализиране и разширяване на инструментите му по отношение на Международния наказателен съд и се изразява подновен ангажимент да се полагат усилия за осигуряване на универсалния характер на Римския статут, с цел да се разшири достъпът до правосъдие за жертвите на тежки престъпления съгласно международното право;

91. изразява съжаление, че в новия регламент за ОСП Римският статут на Международния наказателен съд все още не е включен в списъка на конвенциите, които се изискват за получаване на статут по ОСП+; отбелязва, че редица от кандидатите за участие в ОСП+ не са държави — страни по Статута или не са го ратифицирали (напр. Армения и Пакистан); повтаря препоръката си Римският статут бъдат добавен в бъдещия списък на конвенциите;

92. призовава ЕС и неговите държави членки да подчертаят необходимостта от ратифициране и прилагане на Статута и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда (APIC) при воденето на преговори и политически диалог с трети държави, регионални организации и други регионални групи, както и да включат разпоредби относно МНС и международното правосъдие в споразуменията на ЕС с трети държави;

93. насърчава ЕСВД да гарантира, че всички делегации на ЕС и специални представители на ЕС са напълно информирани за Решението на Съвета и плана за действие на ЕС относно МНС и за комплекта от инструменти на ЕС за взаимно допълване и че те активно подкрепят МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността на престъпления по Римския статут;

94. призовава делегациите на ЕС и специалните представители на ЕС, и по-конкретно специалния представител на ЕС по правата на човека, активно да поддържат МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността на престъпления по Римския статут, в рамките на политическите диалози и срещи с трети държави; освен това предлага да се увеличи финансовата помощ, предоставяна на МНС;

95. посреща със задоволство приемането на комплекта от инструменти на ЕС за взаимно допълване и призовава ЕСВД и Комисията да предприемат допълнителни стъпки за неговото ефективно прилагане; насърчава ЕС да гарантира, че подкрепата за МНС е интегрирана по подходящ начин във всички съответни области на външната политика на ЕС;

96. призовава държавите — членки на ЕС, да приложат изцяло Римския статут чрез привеждане на националното законодателство в съответствие с всички задължения съгласно Статута и да се съобразяват с исканията на МНС за подпомагане и съдействие на всички етапи на съдебното производство, по-специално във връзка с предварително проучване, разследване, задържане и предаване, защита на жертвите и свидетелите, временно освобождаване и изпълнение на присъдите; изразява съжаление, че вноските за Доверителния фонд за жертвите продължават да бъдат недостатъчни, и призовава държавите — членки на ЕС, да осигурят средствата, от които той се нуждае, за да изпълни пълноценно своя мандат;

97. изразява подкрепа за провеждането на осведомителни и публични информационни дейности, финансирани по целесъобразен начин от редовния бюджет на Съда, и подчертава значението на тези дейности за гарантиране на осезаемостта на правосъдието;

98. призовава държавите — членки на ЕС, да ратифицират измененията на Римския статут, приети в Кампала, и да насърчават ратифицирането му от трети държави;

99. призовава ЕС и неговите държави членки да активизират усилията си в борбата срещу безнаказаността на територията на самия ЕС; във връзка с това ги насърчава да вземат под внимание препоръките на европейската мрежа от точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления;

100. отново изразява еднозначното си противопоставяне на смъртното наказание и счита въвеждането на всеобщ мораториум с оглед премахването на смъртното наказание в световен мащаб за водеща цел на политиката на ЕС в областта на правата на човека; подчертава факта, че ефективността на смъртното наказание като възпиращ от престъпления фактор никога не е била доказана и че съгласно наличните данни смъртното наказание засяга предимно хората в неравностойно положение; приветства усилията на Европейския съюз и неговите държави членки в рамките на Организацията на обединените нации, които доведоха до приемането на резолюция на Общото събрание на ООН относно мораториума върху използването на смъртното наказание през декември 2012 г.; въпреки това изразява безпокойство по повод на възобновяването на екзекуциите в редица държави; призовава ЕС да продължи да провежда целеви кампании срещу смъртното наказание и да активизира диалога с държавите, запазили смъртното наказание; се надява, че с него ще бъдат проведени подходящи консултации в хода на преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, което беше планирано за 2013 г.;

101. изразява съжаление относно факта, че Беларус продължава да бъде последната държава на европейския континент, запазила смъртното наказание; отново подчертава, че екзекуциите на Дмитри Коновалов и Владислав Ковальов са повод за дълбоко съжаление; подновява призива си към Беларус за въвеждане на мораториум върху смъртното наказание, което впоследствие да доведе до нейното премахване;

Стопанска дейност и права на човека

102. потвърждава, че европейските дружества следва да гарантират, че в рамките на техните дейности се зачитат стандартите в областта на правата на човека, включително при извършването на дейност извън ЕС; изразява загриженост във връзка със сведенията за сътрудничество от страна на някои дружества от ЕС с авторитарни режими, особено в случаи, в които търговията с чувствителни стоки, напр. в областта на информационните технологии и комуникации, е довела до нарушения на правата на човека;

103. припомня значението на насърчаването на корпоративната социална отговорност, включително в рамките на стопанската дейност извън ЕС, и на прилагането на корпоративната социална отговорност в рамките на цялата верига на доставки; изразява убеденост, че европейските дружества и техните дъщерни дружества и подизпълнители следва да играят ключова роля за насърчаването и разпространяването на международните стандарти за стопанската дейност и правата на човека по света; подчертава значението на съдържателното отчитане относно въздействието на проектите, подкрепени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или чрез кредити за износ, предоставени от европейски кредитни агенции, върху правата на човека, обществото и околната среда; подчертава факта, че финансовите операции, извършвани от тези институции, следва да допринасят за основополагащите принципи, от които се ръководи външната дейност на Съюза и които са посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз;

104. призовава ЕСВД да докладва за изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на плана за действие на ЕС относно правата на човека, по отношение на ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека; изразява съжаление във връзка с липсата на напредък от страна на Комисията в отговор на искането на Парламента да предложи законодателство, с което се поставя изискване дружествата от ЕС да гарантират, че техните покупки не подкрепят участници в конфликти и в тежки нарушения на правата на човека;

105. припомня на Комисията поетия от нея през септември 2010 г. ангажимент да проучи въпроса с принудителния затворнически труд в трети държави и съответно да преразгледа реакцията на ЕС и отправя искане Комисията да докладва пред Парламента за резултатите от този процес; призовава Комисията да въведе законодателство за забрана на вноса в ЕС на стоки, произведени с принудителен труд и с труд на затворници;

Премахване на всички форми на дискриминация

106. припомня членовете от Всеобщата декларация за правата на човека, в които се заявява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и имат право на провъзгласените в Декларацията права и свободи без никакви различия; подчертава значението на борбата срещу всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, език, религия, кастова принадлежност, социален произход, култура, възраст, рождение, увреждания или друг признак; отново изразява своя призив към ЕС да се бори срещу дискриминацията и нетолерантността като ключов елемент от неговата политика в областта на правата на човека и да основе тази политика на широко и всеобхватно определение за недискриминацията; подчертава, че зачитането на правата на малцинствата е елемент с решаващо значение за мира, развитието и демокрацията; приветства и още повече насърчава ангажимента на ЕС към Организацията на обединените нации и регионалните организации за тази кауза;

107. призовава ЕС да обръща особено внимание на дискриминацията, основана на форми на социална стратификация, като например системата на кастите или други подобни системи на наследен статус, които имат значително вредно и понякога разрушителното въздействие върху перспективите за равно упражняване на правата на човека; счита, че държавите, в които все още съществува кастова система, следва да бъдат призовани да наложат забрана и да гарантират действителното прилагане на законите срещу разделението на касти;

Свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията

108. подчертава, че правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията, заложено в член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти за правата на човека, е основно право на човека, взаимосвързано с други права на човека и основни свободи, което включва правото на вяра или на липса на вяра и свободата да се изповядват теистични, нетеистични или атеистични убеждения частно или публично, индивидуално или колективно, както и правото на възприемане, промяна и отхвърляне или повторно възприемане на убеждения по собствен избор; призовава ЕС да насърчава правото на свобода на религията и убежденията в рамките на международни и регионални форуми и на двустранните отношения с трети държави;

109. припомня, че правото на отказ от военна служба по съвест представлява законно упражняване на правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, и настоятелно приканва ЕСВД и държавите членки да призоват държавите, които прилагат система на задължителна военна служба, да предвидят алтернативна служба с цивилен или граждански характер в интерес на обществото и без наказателен елемент и да се въздържат от наказание на отказалите се от военна служба по свързани със съвестта причини, включително чрез лишаване от свобода, на основание неизпълнение на военна служба;

110. осъжда най-строго дискриминацията, нетолерантността, насилието и убийствата, основаващи се на религия или убеждения, независимо от това, къде се случват те и кои са техните жертви; изразява особена загриженост във връзка със зачестилите опити за разрешаване на религиозните различия в рамките на отделни народи чрез прибягване до жестокост и преследване, тъй като такива действия представляват пречка за постигането на траен мир и помирение; също така изпитва загриженост във връзка с все по-враждебното отношение на правителствата и на обществото като цяло в много държави, които продължават да лишават малцинствени религиозни или верски групи от свободата на богослужение или от свободата публично да изповядват своята религия или убеждения; отбелязва, че нарастват случаите на социална враждебност и нападения срещу религиозни или верски групи, довели до много смъртни случаи и наранявания, и че безнаказаността и липсата на защита за малцинствените религиозни или верски общностни продължават да бъдат повод за безпокойство;

111. се противопоставя на всяко законодателство, което наказва лицата за промяна на тяхната религия или убеждения; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че в резултат на такова законодателство лица в някои държави са застрашени от лишаване от свобода или дори от смъртно наказание; също така изразява загриженост относно факта, че лицата, които са отхвърлили или променили своята религия, са подложени на социална враждебност под формата например на насилие и заплахи; се противопоставя на законите, които наказват изрази, считани за богохулни, клеветнически или обидни за дадена религия или за религиозни символи, личности или чувства; посочва, че тези закони не са в съответствие с приетите международни стандарти за правата на човека; осъжда разпоредбите на закона за богохулството в Афганистан, Бангладеш, Египет, Пакистан и Саудитска Арабия, които предвиждат наказания като лишаване от свобода и смъртно наказание;

112. приветства отправените неотдавна покани за представяне на предложения в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, които да отдават приоритет и подкрепят действията на гражданското общество с цел борба с дискриминацията, основана на религия или убеждения; насърчава ЕС да подпомага приобщаващите усилия с оглед на провеждането на междукултурен и междурелигиозен диалог и сътрудничество на различни равнища с участието на ръководители на общностите, жени, млади хора и представители на етническите малцинства, с цел да се насърчи укрепването на мира и социалното сближаване; призовава ЕС и държавите членки да разработят схеми за предоставяне на безвъзмездни средства за защита и насърчаване на свободата на религията и убежденията в държавите, където това право е застрашено в най-голяма степен;

113. приветства ангажимента на ЕС да насърчава правото на свобода на религията или убежденията в рамките на международни и регионални форуми, включително ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и други регионални механизми; насърчава ЕС да продължи да внася ежегодната си резолюция за свободата на религията и убежденията в Общото събрание на ООН и да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията и убежденията;

Права и овластяване на жените и децата

114. изразява пълната си подкрепа за работата на ООН за защита на правата и овластяване на жените; насърчава ЕС да предприеме кампания, насочена към политическото и икономическото участие на жените, и да подкрепя инициативи срещу основаното на пола насилие и убийствата на жени; подкрепя изпълнението на плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в областта на развитието; призовава делегациите на ЕС въведат конкретни мерки по отношение на ролята на външното подпомагане и сътрудничеството за развитие в стратегиите си на местно равнище за изпълнение на насоките на ЕС за борба с насилието срещу жените и момичетата и с всички форми на дискриминация срещу тях, включително принудителните бракове; подчертава, че ролята на Комисията и на държавите членки в тази област, както в Европейския съюз, така и извън него, не следва да обхваща единствено борбата с насилието срещу жените във всичките му проявления: физически, психически, социални, икономически, и че следва да се отдаде приоритетно значение на необособеното по полов признак образование от най-ранна възраст; настоятелно призовава Комисията и Съвета допълнително да насърчават третите държави да вземат под внимание правата на жените при изготвянето на националното законодателство и да следят за надлежното прилагане на всички съответни разпоредби;

115. отново изтъква, че осъжда злоупотребите и всички видове насилие по отношение на жените, включително домашното насилие; ето защо призовава всички държави — членки на Съвета на Европа, да подпишат и ратифицират Конвенцията относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, както и призовава ЕС да се ангажира с процеса на присъединяване към Конвенцията, с цел да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу жените; подчертава значението на провеждането на информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността в общностите, в които гениталното осакатяване на жени, сексуалните злоупотреби с млади момичета, ранните и принудителните бракове, убийствата на жени и други нарушения на правата на човека, основани на пола, са често срещана практика, както и че е важно в подготовката и провеждането на тези кампании да се включат защитниците на правата на човека, които вече се борят за прекратяване на тези практики; насърчава ЕСВД и държавите — членки на ЕС, да продължават да търсят решение на въпроса за гениталното осакатяване на жени в рамките на своя политически и стратегически диалог с партньорските държави, в които тази практика все още се среща;

116. призовава ЕС допълнително да защитава репродуктивните права и подчертава необходимостта тези политики да бъдат заложени в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави; решително осъжда позорната практика на генитално осакатяване на жени в някои части на Африка, убийствата на честта, основаните на пола аборти и насилствените бракове; напомня за важните заключения, формулирани в рамките на Международната конференция за населението и развитието в Кайро;

117. подкрепя инициативата „Образованието на първо място“ на генералния секретар на ООН, тъй като достъпът до образование повишава защитата срещу заплахи за бъдещето на момичета, например ранни бракове и ранна бременност, ХИВ, бедност, домашно и сексуално насилие, и намалява детската и майчината смъртност;

118. призовава за активизиране на усилията с оглед на възможно най-пълноценното постигане преди изтичане на сроковете на Целите на хилядолетието за развитие, свързани с равенството между половете, здравословното състояние на майките, достъпа до подходящи системи за здравеопазване и образование и правата, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, особено за най-уязвимите групи като момичетата и младите жени, въз основата на твърд ангажимент от страна на правителствата да усъвършенстват механизмите за отчетност и контрол за съществуващите задължения по отношение на правата на човека, да насърчават достъпа до правосъдие за всички и да осигурят ефективното участие на всички, включително на хората в най-маргинално и неравностойно положение, в развитието, вземането на решения и тяхното прилагане; настоятелно препоръчва да се включи отделна цел за правата на жените и равенството между половете в Целите на хилядолетието за развитие за периода след 2015 г. със силен акцент върху сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с него права;

119. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че процесът по прегледа на Международната конференция за населението и развитието (МКНР+20) ще доведе до цялостен преглед на всички аспекти, свързани с пълното упражняване на сексуалните и репродуктивните права, и да потвърдят, че към въпроса за правата, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, за всички се прилага решителен и прогресивен подход, който е в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и който призовава за по-висока степен на отчетност по отношение на постигането на целите; също така ги призовава по-конкретно да гарантират, че процесът, свързан с прегледа, се провежда с широко участие и дава възможност на различните заинтересовани страни, включително гражданското общество, както и жените, юношите и младите хора, да участват пълноценно; припомня, че рамката за този преглед трябва да се основава на правата на човека и трябва да съдържа специален акцент върху сексуалните и репродуктивните права;

120. изразява дълбоката си загриженост относно проблема с изнасилването; изразява съжаление във връзка с изключително високата степен на безнаказаност при изнасилвания в страни като Индия и Пакистан;

121. осъжда широкото използване на сексуалното насилие и изнасилването като оръжие за водене на война, особено в региона на Големите езера в Африка; насочва вниманието към факта, че в Римския статут свързаните с пола престъпления и престъпленията с упражняване на сексуално насилие са включени сред военните престъпления, престъпленията срещу човечеството или деянията, съставляващи геноцид или изтезания; в този контекст посреща със задоволство Резолюция № 2106 (2013 г.) на Съвета за сигурност на ООН за предотвратяване на сексуалното насилие по време на конфликти, приета на 24 юни 2013 г., в която се потвърждава, че МНС играе ключова роля в борбата срещу безнаказаността при сексуални престъпления и престъпления, основани на пола; призовава ЕС да подкрепи цялостното прилагане на тези принципи; потвърждава също така ангажимента на ЕС за интегрирането на правата на човека и равенството между половете в мисиите по линия на ОПСО в съответствие с историческите резолюции № 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността;

122. призовава ЕС да отдаде приоритетно значение на борбата с трафика на хора; подчертава необходимостта от разглеждане както на вътрешните, така и на външните аспекти, при предприемането на действия по отношение на трафика на хора; насърчава държавите членки да прилагат Директива 2011/36/ЕС и Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.;

123. призовава за всеобщо ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава Комисията и ЕСВД да предприемат действия по отношение на правата на детето, като се обърне специално внимание на насилието срещу деца, по-конкретно на въпросите, свързани с принудителния детски труд, браковете с деца, вербуването на деца от въоръжени групировки, тяхното разоръжаване, рехабилитация и повторна интеграция, както и да включат въпроса за обвиненията в магьосничество срещу деца в програмата за диалозите в областта на правата на човека със съответните държави; подчертава значението на извеждането на преден план на правата на детето в рамките на външната политика на ЕС;

124. подчертава необходимостта от полагане на повече усилия за изпълнение на преразгледаната стратегия за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти; насърчава ЕС да задълбочи още повече сътрудничеството си със специалния представител на ООН за децата, засегнати от въоръжени конфликти; приветства откриването през 2012 г. на нов бюджетен ред за финансиране в помощ на децата, засегнати от конфликти, чрез предоставяне на хуманитарна помощ, която осигурява достъп до образование в извънредни ситуации;

125. припомня своите предишни препоръки за подобряване на собствените си процедури по отношение на въпроси, свързани с правата на човека, и за активизиране на усилията си за ефективно интегриране на правата на човека в своите структури и процедури; изразява съжаление, че няма подобрения по отношение на пленарните разисквания и резолюциите относно случаите на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и по отношение на свързаните с тях последващи действия; приветства усилията за подобряване на сътрудничеството с националните парламенти на държавите членки по въпросите на правата на човека;

126. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и на държавите кандидатки, Организацията на обединените нации и Съвета на Европа, както и на правителствата на държавите и териториите, упоменати в настоящата резолюция.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие

(2013/2152(INI))

Докладчик по становище: Микаел Густафсон