Доклад за дейността на Групата 31 Декември 2008 г. Годишен доклад за дейността
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Рискове, свързани с българския пазар на ценни книжа
- Българската фондова борса е значително по-малка и по-слабо ликвидна от пазарите на ценни книжа в някои други държави
- Рискове, свързани с България
- Икономически рискове
- Данъчно облагане
Общи рисковеНововъзникващи пазариИнвеститорите на нововъзникващите пазари, какъвто е България, трябва да съзнават, че тези пазари са обект на по-голям риск от този на по-развитите пазари, включващ в някои случаи значителни правни, икономически и политически рискове. Освен това неблагоприятното политическо или икономическо развитие в други държави би могло да има значително негативно влияние върху БВП на България, нейната външна търговия и икономика като цяло. Инвеститорите трябва да проявяват особено внимание при оценката на съществуващите рискове и трябва да вземат собствено решение дали, при наличието на тези рискове, инвестирането в Акциите е подходящо за тях. Най-общо казано, инвестирането в нововъзникващи пазари е подходящо единствено за опитни инвеститори, които напълно оценяват значението на посочените рискове. Инвеститорите трябва също да имат предвид, че условията на нововъзникващите пазари се променят бързо и следователно информацията, съдържаща се в този документ, може стане неактуална относително бързо. Рискове, свързани с българския пазар на ценни книжаВъзможно е инвеститорите да разполагат с по-малко информация за българския пазар на ценни книжа, отколкото е налична за дружества на други пазари на ценни книжа. Има разлика в регулирането и надзора на българския пазар на ценни книжа, и в действията на инвеститорите, брокерите и другите пазарни участници, в сравнение с пазарите в Западна Европа и САЩ. Комисията за финансов надзор следи за разкриването на информация и спазването на другите регулативни стандарти на българския пазар на ценни книжа, за спазването на законите и издава наредби и указания за задълженията относно разкриване на информация, търговията с ценни книжа при наличието на вътрешна информация и други въпроси. Все пак е възможно да има по-малко публично достъпна информация за българските дружества, отколкото обикновено се предоставя на разположение на инвеститорите от публичните дружества на другите пазари на ценни книжа, което може да се отрази на цената на Акциите. Българската фондова борса е значително по-малка и по-слабо ликвидна от пазарите на ценни книжа в някои други държавиБългарската фондова борса е значително по-малка и по-слабо ликвидна от пазарите на ценни книжа в някои други страни, каквито са тези в САЩ и Западна Европа. Към 31 декември 2008 г. акции на 404 дружества са регистрирани за търговия на БФБ, 22 от които са регистрирани за търговия на Официален пазар, 315 на Неофициален пазар, а 67 дружества са регистрирани на Пазара на дружества със специална инвестиционна цел. Към 31 декември 2008 г. пазарната капитализация на дружествата, търгувани на БФБ, възлиза на 3 459,3 млн. лева на Официален пазар, 7 402,6 млн. лева на Неофициален пазар и 1 598,82 млн. лв. на Пазар на дружества със специална инвестиционна цел. Към 31 декември 2007 г. пазарната капитализация на дружествата, търгувани на БФБ, бе 8 537,5 млн. лева на Официален пазар и 20 449,2 млн. лева на Неофициален пазар. Същевременно, много малък брой дружества представляват голяма част от пазарната капитализация и значителна част от търгуваните обеми на Българската фондова борса. Ниската ликвидност води и до други затруднения, като прекомерна волатилност, при пазар, който също така е уязвим от спекулативна дейност, тъй като ликвидността е обикновено толкова ниска, че цените могат да бъдат манипулирани от относително малки сделки. Следователно, няма гаранция, че Акциите ще се търгуват активно, като ако това не стане, волатилността на цената може да нарасне. Рискове, свързани с БългарияПолитически рисковеВ условията на международна финансова и икономическа криза, обичайните политически рискове имат допълнителна тежест, изразяваща се в навременната и адекватна реакция на политическите структури, законодателната и изпълнителната власти към икономическата обстановка. В частност, през 2009г. в България следва да се проведат избори за Европейския Парламент и за националното Народно събрание, като вторите ще бъдат последвани от съставяне на ново правителство. През 2010г. се очаква да се проведат редовните президентски избори. Концентрирането на три избора в сравнително кратък период и предвид международната ситуация, ще са необходими още по-големи от обичайните усилия в посока осигуряването на стабилна и предсказуема икономическа среда, без допълнителни шокове, предизвикани от неадекватно или неоптимално поведение на политически сили. Сред политическите рискове са и успешното продължаване на интегрирането на България в ЕС. Приемането на страната ни в ЕС легитимира икономическите реформи, които бяха предприети в името на интеграцията на страната в Общността. В бъдеще икономическият растеж ще зависи от политическата воля за продължаване на икономическите реформи и въвеждането на най-добрите пазарни практики на ЕС, както и от отражението върху българската икономика на разразилата се през 2008 г. финансова криза. Способността на правителството да провежда политика насърчаваща икономическия растеж зависи както от степента, до която членовете на правителството могат да продължат да си сътрудничат в популяризиране на предприетите реформи, така и от ефективността и бързото прилагане на изготвени от правителството антикризисни мерки и от гладкото преминаване на властта към новото правителство след изборите. Няма сигурност, че промяна в администрацията няма да доведе до значителна и рязка промяна в политическите и икономическите условия в страната, което може да има съществен неблагоприятен ефект върху дейността на Химимпорт, оперативните резултати и финансовото му състояние. Настоящата българска политическа система е уязвима от икономически трудности, недоволство от реформите и членството в ЕС, поради нереалистични очаквания, както и социална нестабилност и промени в политиката на правителството, организираната престъпност и корупцията, всяко от които може да има значителен неблагоприятен ефект върху дейността на Химимпорт, оперативните резултати и финансовото й състояние.
В допълнение към разгледаните по-горе политически рискове по отношение справянето с кризата, следва да се отбележи, че бизнесът в България има относително ограничена история на функциониране в свободни пазарни условия. В сравнение с компаниите, функциониращи в страните с развита пазарна икономика, българските фирми в по-голяма степен се характеризират с липса на управленски опит в пазарни условия и ограничени капиталови ресурси, с които да развиват своите операции, както и с ниска ефективност на труда. България има ограничен капацитет да поддържа стабилна пазарната система, като в този смисъл от ключово значение е стабилността и предсказуемостта на валутния режим и доверието в него. През февруари 2009 г. българското правителство заяви намерения Валутния борд да се запази до влизането на България в Еврозоната. През същия месец водещи партии от опозицията също се обединиха около необходимостта Валутният борд и сегашният фиксиран курс на лева към еврото да бъдат съхранени до влизането на страната в Еврозоната. През март 2009 г., в свое обръщение към инвестиционната общност, управителят на БНБ заяви, че без значение през какво приспособяване ще премине българската икономика вследствие на глобалната финансова и икономическа криза, това приспособяване ще се осъществи в рамките на съществуващия режим на паричен съвет и при съществуващото ниво на валутния курс от 1,95583 лв. за 1 евро, като наблегна, че България няма да прави никакви експерименти и да спекулира с валутния си режим, който е крайъгълният камък на българската макроикономическа и финансова стабилност. Дейността на Химимпорт, резултатите от дейността и финансовото му състояние в значителна степен зависят от състоянието на българската икономика, което на свой ред се отразява на растежа на кредитите, лихвените разходи и способността на клиентите да изпълняват задълженията си навреме. Всяка негативна промяна в един или повече макроикономически фактори, като лихвените нива, които се влияят от лихвените нива в Еврозоната по силата на правилата на действащия в България валутен борд, инфлацията, нивата на заплатите, безработицата, чуждестранните инвестиции и международната търговия, могат да имат съществен неблагоприятен ефект върху дейността на емитента, оперативните му резултати и финансово състояние. Данъчно облаганеДанъците, плащани от българските търговски субекти, включват данъци при източника, местни (общински) данъци и такси, данък върху корпоративната печалба, данък добавена стойност, акцизи, износни и вносни мита и имотни данъци. През последните години, в условията на международен и вътрешен икономически растеж, няколко правителства предприеха мерки към оптимизиране и намаляване на данъчната тежест както върху стопанските субекти, така и върху гражданите. В условията на икономическа криза възможностите за допълнително намаляване на данъчната тежест са силно ограничени, като е възможно и обръщане на процеса (чрез увеличаване на данъчната тежест или чрез намаляване обема предоставяни от държавата услуги, инвестиции и др.). Присъединяването на България към Европейския съюз може да има за резултат увеличена конкуренция и допълнителни и по-утежнени регулацииПриемането на страната в Европейския съюз може да доведе до нарастване на конкуренцията за емитента, тъй като при премахването или намаляването на бариерите нови конкуренти от други страни членки могат да навлязат на българския пазар. Възможно е това да доведе до намаляване на приходите и печалбата на Групата. От друга страна, хармонизирането на българското законодателство с правните актове на Европейския съюз за конкуренцията е наложително, като всяка промяна в законодателството може да доведе до необходимостта Емитента да се съобразява с допълнителни и по-обременителни правила, което може да има съществен неблагоприятен ефект върху дейността му, оперативните резултати и финансовото му състояние. Важни събития, които са настъпили след датата, към която е изготвен годишният финансов отчет За периода 1 януари 2009 г. – 31 март 2009 г. в Дружеството са настъпили следните по-значителни събития : На 14 Март 2009 са представени Индивидуален и Консолидиран финансов отчет за четвърто тримесечие на 2008 на английски език, и Протокол от общото събрание на акционерите провело се на 11 Март 2009 година На 04.Март 2009 е представен Консолидиран финансов отчет за четвърто тримесечие на 2008 На 30 Януари 2009 е представен Индивидуален финансов отчет за четвърто тримесечие на 2008 На 23 Януари 2009 Дружеството е представило покана за свикване на Извънредно общо събрание на акционерите и материали за общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 11-03-2009г. от 12:00 часа в г. София 1080, ул. Ст.Караджа № 2, при следния дневен ред: 1. Промени в устава на дружеството 2. Промени в Надзорния съвет на дружеството 3. Избор на Одитен комитет УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА „Химимпорт” АД ГР.СОФИЯ Каталог: statements -> consolid consolid -> Отчет за финансовото състояние 2 Междинен консолидиран отчет за всеобхватния доход consolid -> Отчет за финансовото състояние 2 Междинен консолидиран отчет за всеобхватния доход consolid -> Отчет за доходите 4 Междинен консолидиран отчет за паричните потоци consolid -> Пояснения към финансовия отчет 1Обща информация consolid -> Доклад за дейността 2 Междинен баланс 5 Междинен отчет за доходите consolid -> Отчет за доходите 4 Консолидиран междинен отчет за паричните потоци (пряк метод) consolid -> Отчет за доходите 4 Междинен консолидиран отчет за паричните потоци consolid -> Отчет за финансовото състояние 2 Междинен отчет за всеобхватния доход consolid -> Отчет за доходи 4 Консолидиран отчет за паричните потоци consolid -> Доклад за дейността Консолидиран баланс 2 Консолидиран отчет за доходите Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|