Доклад за дейността си през предходната година за постигане на устойчив баланс между капацитета на флота и наличните възможности за риболов
Изтегляне 402.76 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.Въведение
- 2.Обобщение на докладите на държавите-членки
- 3.Тенденции в риболовния капацитет през 2009 г.
- 3.1.Резултати за континенталния флот (т.е. с изключение на регистрираните в най-отдалечените райони кораби)
- 3.2.Резултати за регистрираните в най-отдалечените райони флотове
- 4.Спазване на правилата за управление на риболовния капацитет
- 5.Обобщение на докладите на държавите-членки
СЪДЪРЖАНИЕ 1. Въведение Error: Reference source not found 2. Обобщение на докладите на държавите-членки Error: Reference source not found 3. Тенденции в риболовния капацитет през 2009 г. Error: Reference source not found 3.1. Резултати за континенталния флот (т.е. с изключение на регистрираните в най-отдалечените райони кораби) Error: Reference source not found 3.2. Резултати за регистрираните в най-отдалечените райони флотове Error: Reference source not found 4. Спазване на правилата за управление на риболовния капацитет Error: Reference source not found 5. Обобщение на докладите на държавите-членки Error: Reference source not found 6. Заключения на Комисията Error: Reference source not found
Докладът обобщава описанието на държавите-членки на риболовните им флотове, въздействието на съществуващите схеми за намаляване на риболовното усилие и спазването от страна на държавите-членки на режима за вписване и отписване. Белгия: Насоките са приложени в доклада към сегмента на бим траулерите, ловящи предимно писия и морски език. Средната стойност на биологичния показател както за писията, така и за морския език, беше под едно, но това не се отнасяше за всеки отделен запас. Седем съда (над 221 kW), които използваха бим тралове бяха бракувани, а два съда — частично изведени от експлоатация. Сегментът на флота за бим траулери с дължина 24—40 m имаше висока степен на използване за писията и морския език във всички зони, освен в зона VIIa. Според доклада слабото използване на капацитета в тази област се дължи главно на увеличени поради размените национални квоти. Не се планира бъдещо намаляване на капацитета на флота чрез изваждане от експлоатация. България: Има 2 100 риболовни съда с дължина под 12 m, които представляват приблизително 95 % от българските съдове. От общо 2 206 съда 1 304 бяха докладвани като бездействащи през 2009 г. Два съда влязоха във флота въз основа на административно решение, взето преди присъединяването. Общо 366 съда бяха снети от регистъра на флота през 2009 г. без държавни помощи, от тях 344 съда — в резултат на национална административна мярка, засягаща бездействащите съдове. В българския доклад насоките бяха приложени. Техническият показател показва слабо използване на капацитета във всички сегменти от флота, но три от сегментите са имали повече дни в морето, отколкото през миналата година. Съдове с дължина под 12 m имат най-лоша оценка. България възнамерява да разработи повече рестриктивни законодателни мерки по отношение на бездействащите съдове. България прилага режим на квоти само за двата основни вида риба: калкан и трицона. Дания: Насоките бяха приложени в доклада за 11 сегмента на флота, категоризирани в съответствие с Регламента за събиране на данни. Анализът показва, че настоящата ситуация е стабилна и няма значителен дългосрочен свръхкапацитет. Когато обаче се включат пасивните съдове, възниква свръхкапацитет в сегменти с малки съдове. Трудните икономически условия могат да означават, че икономическите показатели ще покажат повишаване на свръхкапацитета в икономически план. Основното намаление на капацитета се наблюдава в сегмента на съдовете с дължина между 12 и 24 m. Капацитетът на бракуваните съдове възлизаше на 4 684 т брутен тонаж през 2009 г., което беше 6 % от общия капацитет. Съществуващата възможност за прехвърляне на квоти доведе до намаляване на броя на търговските съдове в Дания. Една слабост в системата за управление е трудността да се установи дали мощността на двигателите е декларирана правилно. Германия : В доклада насоките не бяха приложени. Докладът оцени тенденцията при капацитета на всеки сегмент от флота в сравнение с тенденцията при основните запаси. Петдесет и пет съда са извадени от немския риболовен флот (-3 %); общият тонаж е намален с 552 т брутен тонаж (0,8 %), а мощността на двигателите е увеличена с 1 026 kW (0,64 %). Съгласно доклада схемите за намаление на риболовното усилие са имали ограничено въздействие върху намалението на флота, което не бе изразено количествено. Държавата не е вземала мерки за развитието на флота, защото той се е приспособил както към икономическите условия, създадени от ОПОР, така и към ограничената наличност на ресурси. Естония: В доклада насоките бяха частично приложени. Техническият показател показва явно изразен свръхкапацитет в сегмента на траулерите с дължина над 12 m. Единадесет съда са били снети от регистъра на риболовните съдове с държавна помощ през 2009 г. От 2004 г. насам риболовният капацитет на естонския риболовен флот е намалял с 40 %. Докладът отчита, че настоящият капацитет на естонския флот е под минималния риболовен капацитет, необходим за улова на неговите квоти. Не е представена оценка на въздействието на възстановителните мерки, приети по отношение на балтийската треска. Гърция: Докладът не включва изчислението на показателите, предложени в насоките. Не беше възможно да се представят социално-икономически и биологични показатели в доклада, тъй като националната програма за събиране на данни за рибарството не бе проведена. От данните за улова и риболовното усилие, събрани по други програми, докладът обаче стига до извода, че риболовната дейност и състоянието на биологичните запаси (въпреки малки различия в биомасата, предизвикани от биологичния цикъл) не бележат промяна в сравнение с предходната година. Чрез държавната помощ продължи да се финансира намаляване на капацитета през 2009 г., което доведе до изваждане от експлоатация на 523 т брутен тонаж и 1 873 KW. Испания: В доклада не се прилагат насоките и не е включена оценка на капацитета на флота по отношение на възможностите за риболов. Намаляването на капацитета на флота продължава както през предходните години; 66 съда с общ тонаж 4 949 т брутен тонаж бяха изведени от експлоатация с държавна помощ; някои от извежданията бяха извършени чрез административно решение поради отсъствие на риболовна дейност. Във флота постъпиха 85 нови съда, като общият им тонаж е малко над 1000 т бруто. Към испанския флот се прилагат план за възстановяване за южната мерлуза и норвежкия омар, както и няколко национални плана. Не е предоставена информация обаче за ефекта на включените в тези планове ограничения на риболовното усилие върху капацитета на флотовете. Франция: Докладът даде подробно описание на флота и нейната база от ресурси, но насоките не бяха приложени. Не бе предоставена оценка на баланса между размера на флота и възможностите за риболов. В това отношение докладът заявява, че приложените управленски мерки са довели до намаляване на капацитета на флота и постепенно приспособяване на флота към възможностите за риболов. Според доклада, пет схеми за извеждане от експлоатация са били в процес на осъществяване през 2009 г.; тези схеми са довели до извеждането от флота на 110 съда с общ тонаж приблизително 8 200 т брутен тонаж. Значителни намаления на усилието се докладват и по плана за възстановяване на треската, както и за и дълбоководните морски видове. Ирландия: В докладa не бяха приложени насоките и не бе включена оценка на баланса между капацитета на флота и възможностите за риболов. Отчетено е обаче, че много от целевите запаси са извън безопасните биологични граници. Риболовните дейности, които попадат в обхвата на планове за възстановяване на запасите (зони VIa и VIIa на ICES), са много различни. В резултат на ирландската администрация бе трудно да оцени въздействието на схемите за намаляване на усилието. През 2009 г. бе дадено увеличение от 11 т брутен тонаж като „тонаж за сигурност“. Италия: В доклада насоките бяха приложени. Биологичните показатели обаче не бяха изчислени, тъй като не са определени ОДУ за средиземноморските запаси, освен за червен тон. Уловът за единица усилие за периода 2004 — 2008 г. показва тенденция на спад за малки съдове и сейнери, докато за кораби с парагади и траулери остава постоянен. Икономическите показатели описват тенденция към влошаване за почти всички сегменти. Въпреки това, докладът заявява, че отрицателните стойности на показателите за 2008 г. не могат да се свържат с несъответствието между флота и възможностите му за риболов, а са по-скоро резултат на много високите цени на горивата. През 2009 г. капацитетът на италианския флот бе намален с близо 1 % по отношение както на тонажа, така и на мощността. Кипър: Докладът представя изчисление и интерпретиране на показателите, но не и оценка на баланса между капацитета и възможностите за риболов. Двата биологични показатели не могат да се изчислят, защото няма разпределение на квотата между отделните риболовни съдове, нито установени целеви пропорции на улова за експлоатираните запаси (освен за червения тон). Налице е значително намаляване на приходите на съдовете, използващи поливалентни пасивни съоръжения в категорията 12 — 24 m, което се дължи на драматичен спад във възпроизводството на дългопера риба тон, най-важния търговски вид за тази категория от флота. За въздействието може да се съди и по намалените стойности на улова за единица усилие на дългопера риба тон, уловена от кораби с парагади. През 2009 г. дванадесет риболовни съда са били извадени от флота с публична помощ и деветнадесет – без публична помощ. Латвия: През 2009 г. риболовният флот е намален с 47 съда и е достигнал общ брой от 794 съда. Същевременно общият капацитет е повишен поради административни решения, взети преди присъединяването (coups parties). От 2004 г. насам общо 160 съда са били бракувани с финансова помощ. В латвийския доклад насоките бяха приложени. Използването на капацитета е доста слабо. Въз основа на набора биологични показатели Латвия стига до заключението, че нейните риболовни дейности са близо до постигането на баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Икономическият показател CR/BER и социалните показатели показват положителна тенденция на икономическата ефективност на риболовния флот. Основната причина е намаленият брой на риболовните съдове. Налице са планове за извеждане от експлоатация на 70 съда в балтийския сегмент и 110 съда в сегмента на дребномащабните кораби. Литва: Насоките бяха приложени за сегментите, експлоатиращи запасите от атлантическа треска в източната част на Балтийско море. Анализът показва, че балтийският риболовен флот, насочен към улов на атлантическа треска в източната част на Балтийско море, съответства на настоящия размер на запасите. Риболовният капацитет на флота, насочен към пелагични видове и сьомга също съответства на възможностите за риболов. Балансът между риболовното усилие и възможностите за риболов ще се постигне с прилагането на литовската стратегия за рибарството. Целта е да се намали дребномащабният крайбрежен риболовен флот с 50 % до 2013 г., което представлява 12 % от капацитета за крайбрежен риболов. През 2009 г. седемнадесет дребномащабни съда и един съд за риболов в открито море бяха извадени от флота с публична помощ. Икономическите резултати на дънните траулери в сегмента 24 — 40 м се подобри значително през 2009 г. в резултат от намаляването на броя на съдовете. Малта: В доклада насоките бяха приложени. Техническият показател сочи ниско използване на флота, като се наблюдава тенденция на спад за съдовете, използващи активни съоръжения (траулери) и на относителна стабилност за съдовете с пасивни съоръжения. Съгласно доклада според този показател по-малко от половината от настоящия малтийски флот не се използва. Докладът стига до заключението, че състоянието на ресурсите, експлоатирани от малтийския риболовен флот е такова, че не е необходимо намаляване на риболовния капацитет. За малтийския флот не са били прилагани схеми за приспособяване на риболовното усилие. През 2009 г. 4 риболовни съда са преустановили риболовната си дейност чрез схемата за подпомагане на приспособяването на риболовното усилие. Нидерландия: През 2009 г както капацитетът, така и риболовното усилие на риболовния флот, бележат леко намаление. Насоките бяха приложени за сегментите на бим траулерите и хладилните пелагични траулери. Смъртността от риболов при запасите от писия и морски език спадна значително, но трябва да се понижи още. Икономическите и социални показатели са влошени поради ниските цени на рибата (писия и морски език) и високите цени на горивата. Нидерландия е ограничила капацитета на риболова със статична мрежа, който нараства постоянно вече няколко години. Според доклада високите цени на горивото оказват силно влияние върху икономическата жизнеспособност на риболовния флот и подобряването на ефективността на използване на горивото е от съществено значение за нидерландския риболовен флот. Полша: Насоките са приложени в доклада, но той е ограничен до биологичния показател. Не е включена оценка на капацитета на флота в съотношение с възможностите за риболов. През 2009 г. с публична помощ 46 съда бяха изтеглени от балтийския флот. Съгласно доклада в резултат на програмата за намаляване на риболовното усилие броят на риболовните дни на балтийския флот през 2008 г. бе с 41,57 % по-малък от този през 2004 г. Между 2004 и 2008 г. броят на риболовните дни за треска падна с 38 %. Намаляването на броя на специалните разрешителни за риболов на треска през 2009 г. беше постигнато чрез изключване на 2/3 от балтийския флот от риболова на треска. Само 147 съда получиха специални разрешителни за риболов на треска. Португалия: В доклада са приложени насоките, но не е включена оценка на капацитета на флота в съотношение с възможностите за риболов. С публична помощ в различни сегменти на флота са били бракувани 47 съда, 21 от които в резултат на плановете за възстановяване на южна мерлуза и лангустините. 34 съда, построени с държавна помощ, бяха включени във флота на Азорските острови през 2009 г. Кумулираната дейност на съдовете, обхванати от тези планове, се е повишила в сравнение с 2008 г., въпреки че само 85 % от дните, отделени за тях, са били използвани. Вследствие на приетия през 2008 г. план за приспособяване за съдове, лицензирани за улов на миди с драга в южния район, през 2009 г. са одобрени две молби за изваждане от експлоатация. Съдовете, които извършват улов в зоната на NAFO, са обхванати от плана за възстановяване на запасите от гренландска камбала. Общият брой на риболовните дни е нараснал в сравнение с 2008 г., въпреки че все още е с 31 % по-малък в сравнение с 2003 г. Румъния: Насоките не бяха приложени в доклада, въпреки че в него се твърди, че флотът действа по устойчив начин и че рибните видове са налице в достатъчни количества. Като цяло флотът е стар и в лошо техническо състояние. От 443 съда в регистъра на флота 160 са били активни през 2009 г. Налице са планове за бракуване през програмния период на ЕФР 2007 — 2013 г. През 2009 г. във флота бяха въведени единадесет нови единици въз основа на административно решение, взето преди присъединяването, а шест съда бяха изтеглени от експлоатация без публична помощ. Румъния желае да поддържа минимално ниво на риболовния си флот („minimum vitalis“), оценявано на 12 — 13 модерни и работоспособни риболовни съда. Словения: Словения приложи отчасти насоките. Техническият показател сочи ниско използване на повечето съдове (< 0.7). Биологичният показател не можа да бъде изчислен. Поради недоверие на инвеститорите в словенските риболовни дейности почти няма инвестиции. През 2009 г. четири съда влязоха в сегмента на съдовете с дължина под 12 m. Флотът страда от структурни проблеми, по-специално стари съдове и остарели съоръжения. За програмния период на ЕФР 2007 — 2013 г. се предвижда бракуване. Словения приложи първия план за управление в историята на словенските морски риболовни дейности. От 2008 г. се прилага мярка по отношение на намаляването на броя на тралните мрежи. Финландия: Насоките не бяха приложени в доклада, въпреки че той стига до заключението, че като цяло финландският флот може да се оцени като приемливо балансиран с рибните ресурси. Никоя от квотите не е била изчерпана изцяло през 2009 г. През 2009 г. е приложена нова схема за намаляване на капацитета. Тази схема е била насочена единствено към съдовете с пасивни съоръжения, тъй като риболовът на сьомга в открито море страда от ниска рентабилност вследствие забраната за използване на плаващи мрежи в сила от 2008 г. В резултат на схемата за бракуване от 2009 г. общият капацитет, изтеглен от флота с публична помощ, възлиза на 245 т брутен тонаж и 1698 kW. Въпреки намалението на капацитета в сравнение с 2003 г., общото риболовно усилие на финландския флот показва тенденция към покачване от 2005 г. насам и се стабилизира едва през 2008 и 2009 г. Швеция: В доклада насоките бяха приложени. Както биологичните, така и техническите показатели сочат свръхкапацитет в няколко сегмента. В рамката на ЕФР за 2007 — 2013 г. шведската оперативна програма даде приоритет на помощи за бракуване и бяха проведени кампании за бракуване в Балтийско и Северно море. От 2007 г. в пелагичния сегмент са въведени годишни квоти, което доведе до структурни промени и известно намаление на капацитета. В течение на годината в пелагичния риболов са въведени и прехвърляеми квоти за риболов. Показателите разкриват свръхкапацитет във флота. Брутната добавена стойност показва, че риболовът има принос към шведската икономика във всички сегменти. Обединеното кралство: Насоките не бяха приложени, въпреки че бяха представени някои други технически, биологични и социално-икономически данни. Всички сегменти на флота, с изключение на този, който използва винтери и капанни съоръжения, намалиха своя капацитет в периода 2000—2009 г. Докладът стига до заключението, че капацитетът на флота на Обединеното кралство като цяло надвишава нивото на възможностите си. През 2009 г. съдове с общо 23 000 т брутен тонаж (11 % от общия регистриран флот) и 140 000 kW (17 % от общия регистриран флот) не са били активни. Проблемите на английския флот за крайбрежен риболов (под 10 метра) се дължат на дисбаланс между капацитета на този флот и наличните квоти. Общо 65 съда под 10 метра са били отстранени от флота през 2009 г. и е въведена система за ограничаване броя на лицензите. 3.Тенденции в риболовния капацитет през 2009 г.Според регистъра на риболовния флот на ЕС, към 31 декември 2009 г. риболовният флот на ЕС се състои от 84 301 съда с общ риболовен капацитет от 1 797 183 т брутен тонаж и 6 606 556 kW. През 2009 г. броят на съдовете намаля с 1,53 %, като тонажът и мощността нараснаха съответно с 2,84 % и 2,24 %. Тези цифри включват съдовете, регистрирани в най-отдалечените райони. За седемгодишния период 2003 — 2009 г. приблизително 305 212 т брутен тонаж и 969 597 kW бяха изтеглени от флота на ЕС (включително най-отдалечените райони) с публични помощи, като от тях 39 273 т брутен тонаж и 117 236 kW са изтеглени през 2009 г. 3.1.Резултати за континенталния флот (т.е. с изключение на регистрираните в най-отдалечените райони кораби)Флотът, който е предмет на режима за вписване и отписване, т.е. който изключва регистрираните в най-отдалечените райони съдове и тези, използвани само за аквакултури, намали капацитета си през 2009 г. с приблизително 2,8 % и 2,55 % като тонаж и мощност съответно. Въпреки разширяванията от 2004 и 2007 г., риболовният флот на ЕС сега е по-малък, отколкото беше на 1 януари 2003 г. През седемгодишния период от 2003 до 2009 г. капацитетът на флота на „ЕС-15“ беше намален с приблизително 16 % като тонаж и като мощност. Флотът на „ЕС-10“ беше намален с 31 % като тонаж и 27 % като мощност. Румъния и България са оттеглили около 7 % от капацитета си като мощност. 3.2.Резултати за регистрираните в най-отдалечените райони флотовеТенденцията в капацитета на флотовете, регистрирани в най-отдалечените райони е резюмирана в таблица 4 на техническото приложение. Капацитетът на флота, регистриран на Канарските острови, е намален както като тонаж, така и като мощност. Във френските отвъдморски департаменти тонажът на флота е намален, но мощността му е нараснала главно вследствие уеднаквяване на мощността на машините като резултат на повишаване на референтните равнища. На Азорските острови и Мадейра след изпълнението на плана за развитие на флота е нараснала мощността на флота, макар тонажът да продължава да намалява. Във всички случаи референтните равнища за различните сегменти на флота са били спазени. 4.Спазване на правилата за управление на риболовния капацитетВсички държави-членки се съобразяват с тези правила, включително и със специфичните ограничения за флотовете, регистрирани в най-отдалечените райони. Риболовният капацитет на флота на ЕС е средно с около 9 % под таваните за риболовен капацитет, произтичащи от правилата за управление. Таблици 1 и 2 в техническото приложение към настоящия доклад обобщават спазването от страна на държавите-членки на режима за вписване и отписване и референтните равнища към 31 декември 2009 г. 5.Обобщение на докладите на държавите-членки14 държави-членки използваха в известна степен насоките за оценка на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов в националните си доклади. Техническите проблеми, свързани с липсата на данни и координация, особено с научни организации в държавите-членки, продължават да препятстват прилагането на насоките. Там, където те се прилагат, държавите-членки не винаги правят конкретни изводи от резултатите от прилагането им. Въпреки това, в редица случаи получените стойности на показателите за баланса сигнализират излишъци от риболовен капацитет. Повечето доклади не правят връзка между схемите за намаляване на риболовното усилие и приспособяване на капацитета на флота. Трябва да се има предвид, че за някои риболовни дейности и райони, например в Средиземноморието, няма схеми за приспособяване на риболовното усилие. Там, където такова приспособяване е налице, често няма ясна информация относно тенденцията на приложеното усилие както от конкретни риболовни дейности, така и от целия флот. Като цяло влиянието на мерките за приспособяване на риболовното усилие върху капацитета на флотовете изглежда ограничено, но в някои флотове последиците им стават видни по ниското ниво на дейност. Оценката на НТИКР бе резюмирана както следва:
НТИКР също така подготви таблица с резултатите по отношение на качеството и съдържанието на докладите на държавите-членки, която е представена по-долу. Резултати на държавите членки по включването на задължителни елементи в годишните доклади2
Резултати на държавите членки по качеството на задължителните елементи в годишните доклади 1.
През 2009 г. цялостното намаляване на капацитета на флотовете остава на нивото между 2 и 3 %, както и през предходните години. Общата тенденция на риболовния капацитет от 1992 г. насам, показана на фигури 3 — 5 в техническото приложение, показва незначителни промени. Комисията е загрижена, че цялостната мощност на флота, както е посочена в регистрите на ЕС и държавите-членки, може да не отразява действително използваната в морето мощност — проблем, който ще бъде разрешен чрез използването на новия регламент за контрол и правилата за приложението му. Икономическите данни за 2009 г. за повечето държави-членки не бяха на разположение, поради което докладите включват данни от 2008 г. Годишният икономически доклад3 показва влошаване на икономическото състояние през 2008 г. Логично е да се заключи, че икономическото състояние на флота през 2009 г. беше повлияно от високите цени на горивата през 2008 г. и последвалите икономически кризи. Освен това, от докладите на държавите-членки става видно, че риболовната дейност, т.е. средният брой на риболовните дни на съд, е доста ниска и често показва тенденция към спад, когато има налични времеви поредици. Размерът на капацитета, изведен от експлоатация с публична помощ през 2009 г., се е увеличил с приблизително 10 % в сравнение с 2008 г. Намаленията на капацитета с публична помощ съставляват 73 % от брутния тонаж и 79 % от мощността на намаленията на капацитета през 2009 г. Това показва, че икономическите проблеми и оскъдността на възможностите за риболов поради свръхексплоатация на ресурсите свиват размера на флота. За много държави-членки размерът на флота е значително под таваните на риболовния им капацитет, които произтичат от режима за вписване и отписване, както бе споменато по-горе. Освен това програмите за извеждане от експлоатация, които винаги са доброволна опция за притежателите на съдовете, се обуславят от лоши икономически резултати, а не непременно от състоянието на запасите. Тези съображения изискват преосмисляне на ролята на ограниченията на риболовния капацитет и поставят под въпрос нуждата и ефективността от публично финансирани намаления на капацитета. Въвеждането на индивидуални прехвърляеми квоти (ИПК) при някои риболовни дейности доведе до намаление на капацитета без публична помощ. Разширяването на схемите за ИПК върху повече риболовни дейности, особено тези с по-голям излишък на риболовен капацитет, може да улесни приспособяването им. Въпреки факта, че някои специфични флотове изглежда съответстват в разумни граници на възможностите си за риболов, цялостната оценка показва излишъци на риболовен капацитет. До това заключение може да се стигне от комбинацията от свръхулов, т.е. прекалено висока смъртност от риболов на някои запаси, която изисква намаляване на риболовното усилие, слабо използване на капацитета, т.е. много нисък среден брой на риболовните дни за съд, и ниска рентабилност. Настоящото темпо на намаляване на капацитета, което се компенсира поне отчасти от технологичния напредък, ще направи трудно елиминирането на свръхкапацитета в краткосрочен план, ако не се направят промени в сегашната политика. Не трябва да се изпуска възможността за прилагане на нужните промени в политиката с цел премахване на излишъците в капацитета на флотовете, която предлага предстоящата реформа на общата политика в областта на рибарството. 1В съответствие с член 14 от Регламент 2371/2002 и член 12 от Регламент 1438/2003. 2Докладът на Франция не беше предаден навреме, за да се разгледа от работната група на НТИКР. 3Годишен икономически доклад за европейския риболовен флот от 2010 г., ISBN 978-92-79-17117-8 Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 402.76 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||