ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ И ФАКТОРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО И ТЯХНОТО ЕВЕНТУАЛНО РАЗВИТИЕ БЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ПЛАНА

Община Нова Загора е една от големите общини в Сливенска област. Територията й е 881 км² и е втората по големина община в областта. На юг граничи с община Раднево и община Тунджа, на изток с община Сливен, на север – с община Твърдица и община Гурково, на запад – с община Стара Загора. Граничното положение на общината се оценява като благоприятно от гледна точка на възможностите за нейното развитие.

Община Нова Загора обхваща 34 населени места, от които 1 град и 33 села. В структурата й главно място заема град Нова Загора, който изпълнява функции на икономически, транспортен и обслужващ център. Новозагорска община е разположена в Югоизточна България (в северната част на Горнотракийската низина) между големите областни центрове Стара Загора, Сливен и Ямбол

По степен на урбанизация, община Нова Загора е на предпоследно място в областта с 58.0 % градско население (на първо е община Сливен 75.0 %) и много по- ниска от средната стойност за страната -– 69.8 %. Това определя урбанистичната й структура като моноцентрична. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнената кариера на младите хора. Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в града.

Основни проблеми от гледна точка на съвременното и бъдещото развитие на заетостта в индустриалния сектор в общината и града са: Разкъсването на производствените връзки от миналото; Загубата на традиционни пазари; Високият дял на производството на "ишлеме"; Остарялото оборудване в някои предприятия, свързано с високи текущи разходи; Несъответствие на квалификацията на местната работна сила с изискванията на пазара на труда и други.

По данни от последното преброяване (2011 г.), населението на община Нова Загора (39010 човека) разполага с 18216 жилища с 1356 хил.м2 полезна и 699 хил.м2 жилищна площ.

На база всички жилища, потреблението е сравнимо с европейски стандарти – 467 жилища на 1000 обитатели, около 18 м2 жилищна площ на човек и 2,1 обитатели на жилище.

Пътният транспорт има доминираща роля както за интеграцията на населените места в общината, така и за осъществяването на транспортните връзки със съседни общини и региони. Общата дължина на пътната мрежа в общината е 268 км, а гъстотата й 29.9км/100 кв. км и е малко по-ниска от средната за страната. Единствената голяма река, протичаща през северната част на общината, е р.Тунджа. Останалите са малки притоци във водосбора на Тунджа и Марица. Основните замърсители на природните води в областта са непречистените отпадни води от населените места, производствената дейност и земеделието.

Закономерно и паралелно с развитието на глобалната криза, количествата на депонираните отпадъци плавно намаляват (с над 22% за последните 3 години). Същевременно, обслужваното население се увеличава и достига 93% от това на общината през 2011 г. Към момента функционира едно общинско депо. Шумово натоварване в общината не се наблюдава. Като цяло, състоянието на почвената покривка е добро.

Община Нова Загора не е сред общините с богато биоразнообразие. Тя не притежава защитени територии. Защитените зони по НАТУРА – 2000 са единствените територии, в които се преценява, че все още са запазени фрагменти от ценното природно биоразнообразие.

По отношение на физико - географската характеристика на района, в който попада община Нова Загора, според География на България (2002), той се причислява към Горнотракийско - Бургаската област. Граничи със следните съседни физико- географски области: Краищенско- Средногорската на запад; Източностаропланинската област на север; Западнородопската и Източнородопско- Странджанската област на юг и на изток – Черно море.

Релефа на областта е със забележима промяна спрямо околните физико - географски области. Областта включва низини, долинни разширения и хълмисти земи, които имат ограничено участие. Надморската височина е до 600 m и обхваща низинния и равнинно - хълмистия хипсометричен пояс. Обобщено, релефът има слаба разчлененост и контрастност.

В структурата на Поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 73,41 % от цялата й територия. Горският фонд обхваща 12.88 %. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 2,76% от цялата й площ, а на фонд “Населени места” се падат 5,36 %. Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал, имащ важно значение за икономическото развитие на общината както в настоящия момент, така и за следващите години.

Основен воден ресурс е река Тунджа, с водосборен басейн от около 7 880 км². Над село Баня реката е завирена и е изграден язовир „Жребчево" с обем над 400 млн. м³. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на реката и притоците й. Територията на общината попада в Среднобългарския биогеографски район, подрайон Горнотракийска низина (Груев, Кузманов, 1994). Подрайонът до голяма степен се припокрива с Горнотракийския биогеографски район от Балканската биогеографска провинция (по Асенов ,2006).

Средиземноморското влияние навлиза по долината на река Марица. Равнинният район е характерен с разпръснати малки комплекси гори сред работните земи. Характерните горски съобщества са сравнително малко и са съставени от цер (Quercus ceris), благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis). Представа за стопанската характеристика на горския фонд с неговите екосистеми дава Табл. 4.

Таблица 4

Натурални показатели НА ГОРСКИЯ ФОНД - ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА
лесистост	13,9 %;	средна възраст на гората	33 г.
общ дървесен запас (с клони)	5 709,2 хил.м3	общ размер на дърводобивното ползване	7,3 м3/ха
среден запас (с клони)	70 м3/ха	среден бонитет	ІV(4,3)
среден обемен прираст	2,2 м3/ха

По отношение на животинския свят, областта попада в Тракийско-Македонския зоогеографски район. Освен средноевропейски видове, има проникване и на средиземноморски видове, особено много сред влечугите и насекомите. Основните ресурсни видове са включени в Приложение № 4 на ЗБР като ловни обекти.

В границите на общината няма обявени или предложени за обявяване защитени природни територии по Закона за защитените територии - национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности.

Районът е богат на предложения за обявяване на обекти по европейската мрежа от защитени зони - НАТУРА 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на Директивите на ЕЕС.

3.3. Състояние на атмосферния въздух

Община Нова Загора не е включена в националната система за екологичен мониторинг и в нея се провежда само периодичен кратковременен имисионен контрол на атмосферния въздух. Данните от изследванията не показват превишаване на пределно допустимите концентрации на показателите: въглероден оксид, озон, азотен оксид, азотен диоксид, серен диоксид и амоняк. Регистрирани са превишения на общ прах и сероводород през зимния сезон. Основен източник на вредни емисии е отоплението в битовия сектор и поради тази причина има завишения в горецитираните показатели през зимата. Част от промишлените обекти, всички училища и голяма част от общинските сгради са газифицирани. Южните части на общината (селата Пет могили, Новоселец и Радецки) са подложени на известно фоново замърсяване от голям регионален източник на замърсяване на атмосферния въздух -Комплексът Марица –Изток, но в границите на допустимите норми. В преобладаващата си част, местните източници на замърсяване на атмосферния въздух са малки емитери с непосредствено въздействие. Сред тях е промишлеността, автотранспорта и битовото отопление на твърди горива. Друг източник на прахово замърсяване са мръсните и в лошо състояние улични мрежи на населените места. Това въздействие е особено осезаемо през летния сух сезон, като лошото състояние на уличните настилки освен замърсяване на въздуха, причинява и увеличаване на шумовото замърсяване.

Водните ресурси на Новозагорска община не са големи. Водните площи и течения заемат около 3,28 % от общинската територия. Върху количеството на водите влияе непостоянният режим на реките и ограничените валежи през летните месеци. Основен воден ресурс е р. Тунджа - най-големият приток на р. Марица, с водосборен басейн около 7880 км². . Водите й се използват предимно за напояване, като за целта са изградени множество помпени станции и водохващания. Те се стопанисват и управляват от «Напоителни системи» ЕАД, клон «Средна Тунджа»- район Нова Загора. Напоителната система е изграждана в периода 1970-1999 г. През периода 1990- 2000 г. по-голямата част от поливната техника е била унищожена.

В северозападната част на общината на р. Тунджа е изграден язовир “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. куб.м. и се използва главно за напояване. Заедно с водоохранната му ивица заема 25 кв. км площ и е четвъртият по големина язовир в България, след Мандра, Искър и Студен кладенец. Залятата му площ при най-високо водно ниво е 18 квадратни километра, които се намират на териториите на Сливенска и Старозагорска области. В най-южната част на общината на границата с общините Раднево и Тунджа е разположен част от язовир «Овчарица» с обща завирена площ 6 550 кв.км. Язовира е построен за охлаждане турбините на ТЕЦ Марица Изток-2. В близост до с. Кортен е с. Баня, в което има минерален извор и са изградени минерални бани, известни като "Кортенски минерални бани". Съществува потенциал за изграждане на солидна материално-техническа база за пълноценно използване на това безценно природно богатство - минералната вода. Това от своя страна е голяма предпоставка за развитието на туризма в района. Град Нова Загора е с изградена от 1983 г. Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ), която отстои на 400 м южно от индустриалната зона на града. Пречистват се битовите и производствените отпадъчни води. Съгласно изискванията за 3-та категория водоприемник, какъвто се явява река Блатница, степента на пречистване на отпадните води по БПК-5 е до 90%, а на НВ до 85%.

Канализационната мрежа само в град Нова Загора е изградена на около 86%, с изключение на квартал VI-ти, в който живее ромско население. В останалите 32 населени места на общината отпадъчните води се заустват в дерета или ями, което води до много негативни ефекти. Основните водоизточници на питейна вода са вододайните зони в поречието на река Тунджа, респективно язовир “Жребчево”. Водоизточниците за питейно- битово водоснабдяване на територията на община Нова Загора се стопанисват от «ВиК» ООД –гр. Сливен. Една част от тях имат издадени разрешителни за водовземане. Водоизточниците нямат учредени санитарно-охранни зони съгласно изискванията на Наредба 3/16.10.2000г. В района на общината има учредена една санитарно-охранителна зона около водовземно съоръжение – тръбен кладенец(ТК) за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване на обект »Базисен склад» на «Арко импорт» ЕООД-София, в землището на с. Полско Пъдарево. За селата в общината водоснабдяването се осъществява от помпажни и гравитачни системи. Според типологията на повърхностните води, водните тела от категорията ”река”на територията на община Нова Загора се идентифицират към типа „R 13 Малки и средни равнинни реки с фин субстрат”. Всяко водно тяло е речен участък с еднакво екологично и химично състояние, който има важна роля при управлението на водите. Конкретно на територията на общината това са водосборите на реките Блатница, Сазлийка, Овчарица и Акбунар. Анализът на биологичните и физико-химичните елементи за качество се извършва от Регионална лаборатория - Стара Загора към ИАОС.

Хидробиологичният мониторинг се извършва за безгръбначни в реки по Ирландски Биотичен Индекс (БИ). Периодично през 3 години в определени пунктове се провежда наблюдение и на останалите биологични елементи съгласно изискванията на РДВ – фитопланктон (за язовирите), фитобентос, макрофити и риби.

• 
  Основни физико-химични показатели – активна реакция рН, температура, неразтворени вещества, електропроводимост, разтворен кислород, наситеност с кислород, БПК5, ХПК, азот амониев, азот нитратен, азот нитритен, ортофосфати, азот общ и фосфор общ, хлориди, сулфати, колциево-карбонатна твърдост, общ органичен въглерод;
  
• 
  Специфични замърсители – цинк, мед, хром общ,нефтопродукти и СПАВ;
  
• 
  Приоритетни вещества – кадмий, олово и никел.
  

В следващата таблица „Състояние на повърхностните водни тела на територията на Община Нова Загора за периода 2010-2013 г.” са дадени резултатите от оценката на екологичното състояние/потенциал и химичното състояние на повърхностните водни тела на територията на общината.