Доклад за екологична оценка на о у п на община нова загора
Биологично разнообразие и неговите елементи, защитени зони
Изтегляне 1.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Показатели, характеризиращи състоянието на горите на територията на община Нова Загора Таблица 15
- Състояние на животинския свят .
3.6. Биологично разнообразие и неговите елементи, защитени зони. Състояние на растителността. На територията на Горнотракийската низина, където се намира община Нова Загора, по различни причини най-вече от антропогенен характер, са са развили преимуществено тревисти растителни съобщества. От тях най-широко са разпространени съобществата с доминанти : Poa bulbosa (луковична ливадина), Dichantium ischaemum (белизма, бял бозалък), Festuca valesiaca (валезийска власатка), Cynodon dactylon (троскот), Chrysopogon grillus (садина), Agrostis capillaries (обикновена полевица), Nardus stricta (картъл). По- малко участие в ландшафта имат дървесните и храстовите съобщества. От дървесните съобщества и от типа „Неморална растителност”, най-голямо присъствие имат широколистните летезелени дървесни видове: Quercus cerris (цер), Q. frainetto (благун), Q. pubescens (космат дъб), Q. dalechampii (обикновен горун), Carpinus betulus (обикновен габър) и други От типа „Степна растителност”, в която основни представители са тревистите съобщества с доминиране на ксерофитни плътнотуфести житни, може да се посочат формациите на садината (Chrysopogoneta grilli), валезийската власатка (Festuceta valesiacea), белизмата (Dichanthieta ischaemi), луковичната ливадина (Poaeta bulbosae), свитолистния изворник (Puccinellieta convolutae) и други. Около обработваемите площи и в запустели урбанизирани терени се срещат много рудерални видове – див овес (Avena fatua), полски синап (Sinapis arvensis), ниско великденче (Veronica chamaedris), кокоше просо (Echinochloa crus-galli), паламида (Cirsium arvense), полска повитица (Convolvulus arvensis), разклонена боянка (Erysimum diffusum), дългоосилеста овсига (Bromus sterilis), луковична ливадина (Poa bulbosa), троскот (Cynodon dacylon) и др. От типа „Средиземноморска растителност”, в който се включват преди всичко съобщества с доминиране на вечнозелени твърдолистни широколистни дървета и храсти, трябва да се отбележи наличието в района на общината на формациите на кокуча (Pistacieta terebinthi) и драката (Paliureta spina-christi). Българските ендемити в подрайна са представени от няколко вида, най-известни от които са блестящото (Tulipa splendens) и златисто лале (Tulipa aureolina), а от балканските ендемити- гръцката ведрица (Fritillaria graeca), черноморската ведрица (Fritillaria pontica), Стрибърниева ведрица(Fritillaria stribrnyi ), Шкорпилово плюскавиче(Silene skorpilii ). Други видове с консервационен статут са: Дългостълбчесто винче( Anchusa stylosa)- Червена книга, категория ”рядък”, Тракийски равнец(Achillea tracica)- български ендемит, критично застрашен вид, Синя айважива(паче гнездо)(Alkanna tinctoria)- Червена книга, застрашен вид и др. Към типа ”Водна растителност” се отнасят съобществата с доминиране на висши водни растения, които се развиват във водна или силно увлажнена среда. От формациите й, на територията на общината най- голямо присъствие има формацията на тръстиката (Phragmiteta australis). Според едно биогеографско райониране на България (Асенов, 2006), територията на общината попада в Балканската биогеографска провинция и нейната балканска биогеографска подпровинция. Една част от нея се причислява към Горнотракийския биогеографски район, а другата част – към Тунджанския биогеографски район. Най-синтезирана представа за състоянието преди всичко на дървесната растителност на територията на общината, дава характеристиката на горския фонд. Според баланса на общината по ОУПО, горските територии заемат 12,88% от нейната територия. Общата площ на горския фонд в района на ДГС Нова Загора е 11 744, 2 хектара. От тях залесената площ е около 86, 8 % от общата площ на стопанството. По отношение на видовия състав, в горите на територията на общината, при иглолистните - белият бор има 3,1%, черния бор – 19,1%, а на други видове иглолистни се падат само 0,4 %. Голяма част от горите на територията на Община Нова Загора са издънкови, а иглолистните са изкуствено създадени култури след 1952 г. до сега. Представа за разпределението на горите и горските земи от държавния горски фонд на територията на община Нова Загора в землищата на съставните села, дава следната таблица : Таблица 14
Действащия на настоящия етап лесоустройствен проект на територията на община Нова Загора предвижда залесяване на част от голите горски площи(сечища, пожарища и др.) с най-подходящи дървесни видове. Показатели, характеризиращи състоянието на горите на територията на община Нова Загора Таблица 15
Състояние на животинския свят. Според зоогеографското райониране (География на България, 2000), територията на община Нова Загора попада в Тракийския зоогеографски район. Характерното за този зоогеографски район е навлизането на средиземноморска фауна от юг по долините на реките Марица и Тунджа. При гнездящите птици средиземноморския комплекс обхваща 24% и поставя зоогеографския район на второ място след Струмско - Местенския район. При насекомоядните бозайници и при гризачите тази категория видове достига 22%, което не се наблюдава в съседните зоогеографски райони. Ендемитите са малко, а евросибирските и европейски видове тук са навлезли предимно от запад през планините на Югозападна България. Животинският свят в района на община Нова Загора е много разнообразен и интересен. Срещаните гръбначни животни са между 120 и 140 вида и някои от тях са намерили място в Червената книга на България. Сухоземната фауна на територията на общината поради факта, че по климатичните, почвени и растителни характеристики се намира в пояса на дъба, се отличава със специфичност и богато разнообразие. Най- голямо разпространение имат ксерофилните и степни видове (охлювите Zebrina detrita и Helicella krynickii, правокрилите Locusta migratoria и Anacridium aegyptium, някои чернотелки, термитите и др.) при изразено медитеранско влияние. От сухоземната подземна фауна от установените 113 троглобионта в България, 97 са ендемити, като от тях 9 са разпространени в Тракийската низина. От гръбначните, в реките и вътрешните водоеми на територията на община Нова Загора, срещащите се риби принадлежат към клас костни Osteichthyes. По съвременни изследвания и данни, за ихтиофауната на територията на общината са характерни и вероятно се срещат следните видове : Таблица 16
На територията на общината, разпространените земноводни и влечуги се отнасят основно към неморалния фаунистичен комплекс на широколистните гори, лесостепната и степна зона. По-долу в таблицата е посочен съставът и природозащитния статус на установените или вероятни видове на територията на общината : Каталог: sites -> default -> files -> 2015 2015 -> Доклад за екологична оценка на о у п на община нова загора 2015 -> Nova zagora municipality 2015 -> Община нова загора 2015 -> Nova zagora municipality 2015 -> Обявява публичен търг с явно наддаване Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||