Доклад за екологична оценка на общ устройствен план на община монтана Възложител: община монтана

2.4. Почви и земеползване.

Паралелно често срещани са планосолите (Planosols). В този почвен тип са поставени именуваните досега у нас псевдоподзолисти горски почви, които са разпространени в сезонно повърхностно преовлажнявани терени. Името им идва от латинската дума „planus“ (равен, хоризонтален). Тези почви са с диагностичен елувиален Е-хоризонт (тип албик) и глинест, много трудно водопроницаем Вt -хоризонт под него, поради което текстурната диференциация на профила е много голяма. Първостепенно значение за формирането на планосолите има повърхностният елувиално-глеев процес (стагник) в условията на влошен дренаж. Ежегодно планосолите изпитват периодично повърхностно преовлажняване от застояване на валежни води и съответно силно изсушаване през сухия период. В практиката са по-известни под името „повърхностно преовлажнени почви“.

По долините на реките са формирани малки площи от наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). Това са млади почви, които се образуват от съвременните речни наноси. Решаващо значение при формирането им оказват повишеното ниво (от 1 до 3 cm дълбочина) на почвените води, както и различното им обрасване с растителност. формират се винаги на заливната и първата надзаливна тереса на реките; подложени са на периодично (може да не е ежегодно) заливане и натлачване на нови наноси; при естествени условия върху тях расте водолюбива растителност – дървесна (елша, върба, топола, бряст, полски ясен) и тревно-ливадна (власатка и др.). Поради периодичното отлагане на нови материали наносните почви имат само един слабо или по-добре изразен хумусен хоризонт, под който в дълбочина се редуват различни по песъчливост и химичен състав пластове наслоявания на речните наноси.

Земите в западна Предбалканска почвена провинция са предимно от среден и лош бонитет – ІІІ и ІV група, клас S. Провинциална особеност е по-малката дълбочина на лесивираните почви.

В Общинския план за развитие почвите в устройваната територия са определени като излужени черноземи, песъкливо-глинести, алувиално-ливадни по течението на река Огоста и сиви горски в хълмистите райони.

По данни на РИОСВ като цяло през последните години все повече се налага тенденцията за намаляване на замърсяването на почвите. Следят се активна реакция на почвата (pH), биогенни елементи - общ азот, общ фосфор, нитратен азот, органично вещество – общ въглерод и органичен въглерод, обемна плътност и 9 тежки метали – мед, цинк, олово, кадмий, никел, кобалт, хром, арсен и живак.

За разлика от други общини в Северозападна България липсват мащабни нарушаване на земите и почвите от добивната промишленост

Няма данни за замърсяване с негодни за употреба препарати за растителна защита, които са депонирани в контейнери тип “Б-Б кубове.

Съдържанието на устойчивите органични замърсител (полициклични ароматни въглеводороди и полихлорирани бифенили) е под максимално допустимите концентрации, определени с Наредба № 3 за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата.

През последните години не са констатирани разливи и замърсяване на площи с нефтопрoдукти. Липсват сериозни проблеми по отношение на почвената ерозия.

Липсват данни за площи, замърсени с вредни вещества или отпадъци. Получават се малки локални замърсявания главно органични остатъци, при преработката на земеделска продукция; строителни отпадъци, изхвърляни нерегламентирано и битови – около населените места и крайпътните пространства. Основен потенциален източник за замърсяване на почвите са емисии от производствата и пестицидите, използвани в селското стопанство.

Характеристиката на поземления ресурс на общината е един от факторите, оказващ влияние върху развитието на селското стопанство.

В екологичната оценка ще бъде дадена допълнителна информация за почвите в общината, за да може да се прогнозира значимостта на въздействието при реализация на Плана. Оценката и анализът ще бъдат направени въз основа на генерираните замърсители в резултат на реализация на му.

2.5. Биологично разнообразие, елементи на националната екологична мрежа.

Изследвания район попада в Севернобългарския биогеографски район, Предбалкански подрайон /Бл. Груев, Б. Кузманов; 1994/. По Асенов /2006/ територията попада в Балканска биогеографска провинция, Предбалкански биогеогеографски район. Простира се като успоnедна на Стара планина ивица малко по на юг от приблизителната линия Кула-Червен бряг-Павликени-Горна Оряховица.

Към подрайона се отнасят още и ниските части на Стара планина в пределите на зоналната растителност и дъбово-габъровия пояс. Насечен е от много реки с направление север – юг.

Преобладават ксеротермни гори от цер (Quercus ceris), благун (Quercus frainetto), отчасти космат дъб (Quercus pubescens), мъждрян (Fraxinus ornus), маклен (Acer monspessulanum) и вторични съобщества от келяв габър (Carpinus orientalis). По северните склонове горите са съставени главно от мизийски бук (Fagus sylvatica subsp. Moesiaca), габър (Carpinus betulus), сребролистна липа (Tilia tomentosa), горун (Quercus petraea) и др.

Ендемити на подрайона са велчево плюскавиче (Sileпe velcevii), български ерантис (Eraпthis bulgaricus), нейчев зановец (Chaтaecytisus пejcefii), дегенов скален копър (Seselи degeпii). Само в Предбалканския подрайон у нас се срещат тъмнопурпурна метличина (Сеntaurea atropurpurea), висока бисерка (Меliса altissiтa), балкански ендемит томасиниев минзухар (Crocus tommasinianus), балканските ендемити и терциерни реликти Aesculus hippocastanum и Rаmоndа serblca, шибойна боянка (Еrwsimum cheiranthoides) - транспалеаркт.

Фауната се характеризира със северни горски форми. Bulgarica rugicollis e от ендемичен за България род, както Milax verrucosus от сухоземните охлюви и Otiorrhynchus elegantulus от хоботниците. Ruthenica fiugrапа, Vitrea traпssylvanica (карпатски вид) и Argna trunsatella (карпатски вид) от сухоземните охлюви и Аllotriсhiа vilneпsis от ручейниците са установени w нас само тук. Извънредно богата на ендемични видове е пещерната фауна.

В общината са обявени две защитени местности по Закона за защитените територии:

Защитена местност „Китката”   (Код в регистъра 394) е обявена за „Природна забележителност” по Закона за защита на природата със Заповед № РД-206 от 23.03.1981 г. на КОПС, публ. В ДВ бр. 34/1981 г. Прекатегоризация по ЗЗТ е извършена със Заповед № РД-1078 от 21.08.2003 г. на МОС, ДВ, бр. 86/2003 г., а актуализация - промяна в площта - намаляване със Заповед № РД-823 от 04.12.2009 г. на МОСВ, публ. ДВ, бр. 8/2010 г. Заема площ от 1.46 ха в землището село Вирове, Община Монтана, Област Монтана.  Опазва уязвими и редки растителни съобщества - вековна гора от летен дъб..

Защитена местност „Китката”   (Код в регистъра 434) е със Заповед № РД-926 от 24.10.2005 г. на МОСВ, публ. в ДВ бр. 94/2005 г. Заема площ от 289.84 ха в землищата на селата Смоляновци, Община Монтана и Превала, община Чипровци, Област Монтана.  Опазва местообитания на защитени видове растения (снежно кокиче, петров кръст) и животни (шипоопашата костенурка, скален орел и др.), скални съобщества и характерен ландшафт.

В ДОЕ следва да се разгледат и описаните в регистъра по Закона за биологичното разнообразие „вековни дървета”.

Районът е богат на предложения за обявяване на обекти по европейската мрежа от защитени зони НАТУРА 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

• 
  Защитени зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, изграждани по европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива  92/43/ЕЕС.
  

• 
  „Западна Стара Планина и Предбалкан”, записана с идентификационен код BG0001040 и с площ от 219715.84 ха. Предмет на опазване са 37 типа местообитания, включени в Приложение 1 на Директива  92/43/ и в Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие и 60 вида с висок природозащитен статус – 6 растения, 20 безгръбначни, 8 риби, по 3 вида земноводни и влечуги и 19 вида бозайници, от които 12 прилепи.
  
• 
  „пъстрина” (BG0001037) с площ от 35515.50 дка. Предмет на опазване са 9 типа местообитания, включени в Приложение 1 на Директива  92/43/ и в Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие, едно растение, 7 безгръбначни, 4 риби, 3 вида земноводни, два вида влечуги и 9 вида бозайници, от които 5 прилепи.
  

• 
  Защитени зони по чл.6, ал.1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, изграждани по европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване местообитанията на птиците по Директива  79/409/ЕЕС.
  

• 
  „Западен Балкан” (BG0002002) с площ от 146 820.50 ха. Предмет на опазване са 36 вида птици по чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие и 8 по чл. 6, ал.1, т.4 .
  

Няма данни за положителни проби по отношение наличието на генетичномодифицирани организми за 2014 година.

В екологичната оценка ще се представи установеното за устройваната територия биологично разнообразие и изяснят подробно и задълбочено очакваните въздействия от планираните промени във вида, начина на ползване и площното разпределение на земите, горите и водните площи върху него.

Ще се акцентува на опазаването и съхраняването на природните местообитания, включени в Приложения №1 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР, както и на видовете, включени в приложения ІІ и ІІІ на ЗБР, без да се пренебрегва опазването, управлението и природосъобразното ползване на природните биологични ресурси.

Необходимо е да се изяснят и конкретизират проявите на известните и традиционни заплахи за биоразнообразието като разрастването на селищните граници за сметка на горски площи или храстово-тревни комплекси, формирането на агломерации, стихийно развитие на инфраструктурна мрежа, лоши земеделски практики, разпространение на неместни видове, нерегламентирани сечи, бракониерство...

Опазването на защитените и ресурсни растителни и животниски включва поддържането и съхраняването на местобитанията, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособността на популациите им. В това отношение е важно предлаганите устройствени решения да удовлетворяват устойчивото развитие на територията със съхраняване на природния й потенциал.

Следва да се изведат адекватни на изискванията препоръки относно състава и развитието на зелената система и връзката й с трайно установените естествени национални и местни биокоридорни връзки.

Ще бъдат посочени мерки за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия при прилагане на плана. Всяка предложена нова мярка ще бъде мотивирана, в т.ч. и по отношение на очакваното положително въздействие.

Важен компонент в оценката е анализът на териториалното устройство на тази част от общината, заета от Горския фонд и прецизиране на мерките в това отношение в светлината на най-новите и актуални за страната изисквания към опазването и ползването на горите.

Особено внимание трябва да се обърне на въздействието на ОУП върху укрепване на елементите на националната екологична мрежа – двете защитени местности и трите защитените зони от Европейската мрежа „Натура 2000”. В оценката на ОУП трябва да се наблегне на съответствието на предвижданията му с утвърдения статут и режим на дейности както в площите ,обект на защита, така и в околните терени с оглед недопускане наличието на устройствени зони, допускащи дейности с въздействие.

Важен елемент на ОУП са зелените зони - паркове и градини за общо ползване /ползват се за всекидневен отдих/, насаждения със специално предназначение –към обществени сгради, училища, детски заведения, спортни паркове и др., защитни насаждения, като санитарно – защитните пояси край натоварени пътни артерии и ветро- или снегозащитни пояси в обработваемите земи.

В ДЕО и ДОСВ в зависимост от спецификата ще бъдат оценени планираното бъдещо развитие на зелената система в контекста на запазване и обогатяване на биокоридорните връзки на устройваната територия и по-широк регион.

В екологичната оценка при всички случаи следва да се оцени, осигурява ли в достатъчна степен проектът за ОУПО възможности за провеждане на програми за привличане на обществеността и създаването на партньорства за устойчивото управление на териториите от националната екологична мрежа и обвързването на развитието на биоземеделие и устойчив туризъм с управлението и опазването на защитените територии и зони, в неразривна връзка с подобряване качеството на живот в район, богат на традиции и културно-историческо наследство.