Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"



страница26/29
Дата14.04.2017
Размер3.52 Mb.
#19165
ТипДоклад
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   29

10. ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Атмосферен въздух

Реализирането на Енергийната стратегия ще окаже положително въздействие върху атмосферния въздух, изразяващо се в:



  • подобряване качеството на въздуха по отношение на вредни вещества (серен диоксид, азотен диоксид, въглеродни оксиди и прах), в резултат от намаляването на емисиите на тези замърсители от ГГИ след изпълнение на приетите програми;

  • намаляване на емисиите на парникови газове, което е свързано с увеличаване дела на ВЕИ и на горивните инсталации с природен газ, за сметка на ТЕЦ, използващи твърдо и течно гориво.

Земни недра

Добивът на твърди горива ще продължи да оказва негативно въздействие върху земните недра при изземването на въглищата и откривката и по време на прилагане на Енергийната стратегия, тъй като въглищата ще продължат да бъдат основен енергиен ресурс в страната.



Отпадъци

  • Значителни количества могат да се очакват при реализирането на проектите заложени в пакет „оползотворяване на потенциала” и по конкретно тези свързани с пускането в експлоатация на нови въглищни мощности;

  • Останалите проекти, заложени в пакет „оползотворяване на потенциала” няма да окажат значителни въздействия. Въздействията ще са ограничени в рамките на териториалните разположения на обектите и ще се изразяват в генериране на отпадъци свързани със строителството и експлоатацията им;

  • При реализацията на проекти за изграждане на централи, използващи възобновяеми енергийни източници, ще се генерират отпадъци от строителството и експлоатационната поддръжка на обектите, които не се очаква да окажат значително въздействие;

  • При реализиране на целите, свързани с подобряване на енергийната ефективност се очаква да се спестят емисии на вредни вещества в това число и на отпадъци.

Почви

Основно предизвикателство от реализирането на целите на Енергийната стратегия на Р България по отношение на почвите е тяхното опазване и най-вече устойчивото им използване и възстановяване. Акцентът следва да е насочен към превантивна защита на почвите и въвеждането на адекватни мерки за устойчивото им управление.

В областта на устойчиво управление на почвите, трябва да се има предвид подготвеният проект на Рамкова директива за опазване на почвите, с който се цели установяването на обща рамка за защита на почвите, основана на принципите на запазване на почвените функции, предотвратяването на увреждане на почвите, възстановяване на вече увредените почви и интегриране на националната политика за устойчиво управление на почвите и отделните секторни икономически политики.

Води

Реализирането на заложените в Енергийната стратегия цели, (в това число намаляване на емисиите на парниковите газове и свързаните с тези процеси отлагания във водните системи,, въвеждане на оборотен цикъл на използване на водите в енергийните производства, както и на чисти въглищни технологии), биха допринесли до значителното подобрение на водните тела, засегнати от енергийните производства. Прилагането на Енергийната стратегия следва да бъде в съответствие със задачите, заложени в ПУРБ, с което ще се гарантира постигането на баланс между разумното използване на водите за целите на енергетиката и опазването на тяхното екологично състояние.



Биоразнообразие, ландшафт и защитени територии

Осъществяването на целта на Енергийната стратегия за намаление на емисиите до 2020 г. се очаква да подобри условията на средата, като въздействието върху биоразнообразието би било в положителна посока, включително и чрез постигане на по-добро управление на горите и предотвратяване на интензивните пожари.



Реализирането на целта за “Увеличаване на дела на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия” може да има пряко въздействие върху опазването на биоразнообразието, в частност природните местообитания и местообитанията на видове (особено птици и прилепи), както и върху ландшафта. Въздействието върху основните компоненти на биоразнообразието, които се засягат от изграждането на ВЕИ може да се обобщи така:

  • В целите на стратегията се предвижда строителство на новата АЕЦ “Белене”. Не е представена обаче техническа информация относно съхранение на отработено гориво, транспорт на ядрено гориво, маршрути и др., което не позволява прогнозна оценка на въздействията и заплахите за биоразнообразието, ландшафта и защитените територии в обхвата на дейността на АЕЦ-ла.

  • Охладителни езера на ТЕЦ-2 и ТЕЦ-1, язовирите Овчарица и Розов кладенец, поддържат значителни популации на риби, а оттам и на птици-ихтиофаги. Тези язовири са примери за значително положително въздействие върху зимуващите популации на водолюбиви птици в България и съответно за добра практика.

  • Практиката на изграждането на русловия тип ВЕЦ е свързано със създаването на различни по големина изкуствени водоеми, които променят водната екосистема с всички произтичащи от това последствия за водната флора и фауна. Тези промени могат да оказват както отрицателно, така и положително въздействие върху биоразнообразието и ландшафта. Отрицателните въздействия са свързани с фрагментиране на местни популации, отнемане на значителни площи с местообитания на определени видове и др. ВЕЦ могат да създават благоприятни условия за развитие на влечуги, земноводни и особено за миграцията и презимуването на значителни количества от застрашени и ресурсни видове водолюбиви птици, поява на нови гнездещи видове, някои от които с висока консервационна стойност.

  • Основните отрицателни въздействия, свързани с изграждането на ветропаркове, засягат предимно миграциите на птиците, прилепите и техните местообитания. Ветропарковете променят трайно ландшафта – от природен, той се превръща в антропогенен техногенен ландшафт. Регистриран пример за въздействие на ветропаркове върху биоразнообразието е района на нос. Калиакра. Според наше експертно мнение, там капацитетът на натоварване вече е достигнат и следва да се избягва изграждане на нови ВЕИ мощности.

  • Фотоволтаичните паркове с по-големи размери променят коренно типа на ландшафта и от природен, той се превръща в антропогенен техногенен ландшафт. Основните инвестиционни намерения са групирани в крайните югозападни и югоизточни части на България, които се отличават с високо консервационно значение и наличието на ЗЗ.

  • При строителство на трасета на нови газопроводи съществува опасност от пряко унищожаване на видове растения и животни (гнезда на птици, влечуги, земноводни, безгръбначни животни), унищожаване или силно накърняване на техните местообитания, както и от силно въздействие върху ландшафта. От предварителните индикативни трасета, представени в Стратегията се вижда, че в общи линии броят на потенциалните конфликтните места от вероятното преминаването на трасетата през защитени зони е относително неголям. Мерките за смекчаване или отстраняване на отрицателното въздействие имат локален и регионален обхват.

  • Eлектропреносните системи (далекопроводи с различно напрежение, селищни електропроводи и др.) влияят отрицателно и/или положително върху биоразнообразието. Положително влияние на електропреносните системи е свързано с използване на стълбове за построяване на гнезда на видове с консервационна стойност.

  • На основание чл 36, т.3 от Наредбата за ОС е извършена ОС на Проекта за Енергийна стратегия до 2020 г. с предмета и целите на опазване на защитените зони. Реализирането на Проекта за Енергийна стратегия до 2020 г. се определя като съвместим с предмета и целите на НЕМ Натура 2000.

Предвидените дейности, специфичните цели и приоритети на стратегията са допустими за осъществяване предвид изискванията за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие. При стриктно изпълнение на условията и мерките, въздействието на предвидените дейности в Стратегията върху биологичното разнообразие, ландшафта и други компоненти на околната среда може да се определи като положително и дългосрочно.

Вредни физични фактори

В изпълнение на основните цели, набелязани в стратегията, предстои реализиране на проекти за по-големи и по-малки енергийни обекти. Проектите за изграждане на нови мощности се намират в различни етапи на реализация. С бързи темпове се развива производството на електроенергия от вятърни и слънчеви електроцентрали, както и малки ВЕЦ. Тези насоки на развитие на енергетиката, както и използването на НДНТ в новите обекти, включително с по-добри акустични характеристики, водят до по-ниски шумови емисии в околната среда, въпреки нарастване на броя на енергийните обекти в перспектива. При спазване на законодателството по отношение на шума за всеки от тях, като цяло може да се очаква и ограничаване на шумовото въздействие върху територии с нормиран шумов режим от страна на енергийната промишленост.

Въпреки че Проектът за енергийна стратегия на България не третира въздействията на вредните физични фактори, в представените национални цели и в съответно стратегическите решения до известна степен се съдържат възможности за намаляване на въздействията им при осъществяване на стратегическите решения като:

- в пакет „Преодоляване на различията” са предложени решения за спестяване на енергия при процесите на преобразуване и транспортиране, ефективност при производството на енергия и намаляване на загубите при пренос и разпределение на енергия. Тези решения директно ще съдействат за намаляване въздействието на нейонизиращите и йонизиращи лъчения върху околната среда, намаляване на РАО,намаляване на радиоактивните замърсявания;

- в пакет „Оползотворяване на потенциала” са предложени решения за изграждане на нови ядрени и чисти въглищни мощности и НХРАО, които ще повлияят за опазване на околната среда и от вибрации, нейонизиращи, йонизиращи лъчения, радиоактивни замърсявания;

Културно-историческо наследство

Планираното значително разширяване на инфраструктурата и изграждане на нови енергопроизводствени мощности ще доведе до повишаване на относителния дял на „пряко” застрашените обекти на културното наследство.

Следването и усъвършенстването на създадената практика и добрата съгласуваност между компетентните органи по опазване на културното наследство и институциите, работещи в енергийния сектор, ще позволи осъществяването на енергийните проекти с минимален риск за културното наследство.

Енергийната стратегия на Р България до 2020 година предвижда редица мерки, които със сигурност ще доведат до намаляване на отрицателните последици върху културното наследство. Мерките за ограничаване като цяло на замърсяването на околната среда ще допринесат и до намаляване на въздействието на „непреките” фактори, влияещи върху паметниците на културата.



Здравен риск

В Енергийната стратегия се предвижда, основен суровинен източник за електро и топло енергия да продължава да бъде месният въгледобив. Нови ефективни технологии за сяроочиска, прахоуловители и мащабни проекти за рекултивация на сгуроотвалите и депата в района ще ограничат здравния риск върху населението.

При строителството на трасетата и експлоатацията на гозопреносната система, не съществува здравен риск по отношение на населението.

Не се очаква повишаване на естествения радиационен фон в 30-ет километровата зона около АЕЦ Белене, е респективно неблагоприятен ефект върху здравето на населението.

Строителството на водноелектрически централи, съпроводено със създаването на различни по големина изкуствени водоеми няма да имат неблагоприятен ефект върху здравето на обитателите и хората.

Енергийната стратегия предвижда и широко използване на мощността на вятъра за производство на електроенергия. Изграждането на ветропаркове, при съобразяване на законовите изисквания за нивото на шум в населени места, няма да доведе до какъвто и да е вреден ефект върху здравето на населението.

В стратегията са идентифицирани част от бъдещите инвестиционни дейности, но те няма да бъдат финансирани и изпълнени от МИЕТ, а от различни институции и частни инвеститори при различен режим на управление и схеми за финансиране – частни инвестиции, инвестиции по оперативни програми и др. Поради това разработените в ЕО мерки, които са предвидени за предотвратяване , намаляване и за възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия върху ОС от осъществяване на стратегията ( в т. 7 на ЕО), а също така и мерките във връзка с наблюдение по време на прилагането й (т 9 на ЕО) не могат да бъдат адресирани само към МИЕТ, а и към бъдещите възложители на конкретни инвестиционни проекти.

От стратегията произтичат планове и програми за бъдещите инвестиционни дейности, чието въздействие върху околната среда и биоразнообразието са предмет на оценка и мерки, които имат регионален и локален обхват.

Стратегията няма предвид конкретни дейности, поради което не може да се определи кои защитени зони и ЗТ могат да бъдат значително засегнати. Необходимо е при разработването на програми и планове за действие, свързани с изпълнение на стратегията да се конкретизират ИП, за да може да се определят териториите, които вероятно ще бъдат значително засегнати.

Във връзка с прилагане на мерките препоръчваме да се обмисли подходяща форма на сътрудничество на МИЕТ с компетентни и контролиращи органи във връзка с извършване на наблюдения по време на прилагане на изписаните мерки и одобряване на извършваните дейности.



Цялостното въздействие от осъществяването на Стратегията се очаква да бъде положително.

Резултатите от дейностите по осъществяването на Енергийната стратегия са дългосрочно положителни и имат общонационален характер и мащаби. Устойчивото, ефективно и природосъобразно реализиране на целите на стратегията ще доведат до подобряване на екологичното състояние в страната, качеството на живот и здравето на хората.



Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница