ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА СТРАТЕГИЯТА И ВРЪЗКа С ДРУГИ СЪОТНОСИМИ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ

1.2. Приоритети и основни цели на енергийната стратегия

България подготвя нова Енергийна стратегия, както поради изпълнението на приоритетите от 2002 г., така и поради динамичните промени в европейската енергийна политика. Тази нова Енергийна стратегия се подготвя от страната в качеството и на държава – членка на ЕС и поради радикалните промени в европейската енергийна политика.

През ноември 2008 г. Министерският съвет разглежда проект на Енергийна стратегия, който впоследствие е публикуван. Този проект не е приет в рамките на мандата на правителството на Тройната коалиция. Правителството на ГЕРБ, поради изискването за по- висока степен на обвързаност на общностните и националните решения в областта на енергетиката преработва проекта. Работата по екологичната оценка е започната на базата на първия проект и продължава след преработката на проекта.

Настоящият проект на Енергийна стратегия на България отразява актуалната европейска рамка и политическата визия на Правителството на европейското развитие на България. Наличието на приета Енергийна стратегия трябва да постави ясна основа за координирани и подредени по приоритет действия и ще създаде прозрачна среда за текуща и последваща оценка и контрол на действията на институциите в националната енергетика.

Връзката между околната среда и енергетика в бъдеще ще се засилва и все повече ще обединява водените политики поради общите цели, които изискват и общи координирани действия. Затова, в съответствие с изискванията на българското законодателство, Енергийната стратегия на страната е подложена на екологична оценка и на оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Светът е изправен пред предизвикателствата от промените на климата, увеличаващата се зависимост от внос на ресурси и енергия и от нарастващите енергийни цени. При това състояние, европейските цели от Лисабонската стратегия за растеж и заетост и обновената Стратегия на ЕС за устойчиво развитие стават по-трудни за постигане.

В областта на енергетиката ЕС формулира следните приоритети:

• 
  енергийна сигурност
  
• 
  намаляване на емисиите на парникови газове
  
• 
  увеличаване на дела на възобновяеми енергийни в общото крайно потребление на енергия
  
• 
  повишаване на енергийната ефективност
  
• 
  независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар.
  

Пет са приоритетните области за Европа по пътя към по-голяма сигурност и непрекъснатост на енергийните доставки, а именно: изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки; съгласувани външни отношения в областта на енергетиката и укрепване на солидарността; подобряване на запасите от нефт и природен газ и на механизмите за реагиране при криза; допълнителни, спешни усилия за подобряване на енергийната ефективност; подобряване на използването на местните енергийни ресурси на ЕС.

България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост към Руската Федерация.

За разлика от повечето европейски страни, в България природния газ почти не се използва пряко като ресурс за отопление и домакински нужди.

Преобладаващото количество централизираното производство на топлинна енергия става на базата на природен газ.

Зависимостта от внос при електропроизводството е значително по-ниска - 54%. Това се дължи на традиционно интензивното използване на местни лигнитни въглища и хидроенергия.

Подобряването на енергийната сигурност изисква значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към:

• 
  Намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени
  
• 
  Диверсификация на трасетата
  
• 
  Диверсификация на доставчиците и на източниците.
  

(1) България има директен интерес и пряко ще участва в реализацията на три от стратегическите инициативи на ЕС за изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки за ЕС, а именно – Южен газов коридор, достъп до втечнен природен газ и преносни връзки по оста Север-Юг.

(2) Сред краткосрочните инвестиционни мерки, които трябва да бъдат незабавно изпълнени с оглед гарантиране на газовата сигурност е разширяване на капацитета за съхранение на природен газ и за дневен добив.

(3) Ядрената енергетика ще бъде подкрепяна институционално предвид това, че същата е перспективен ресурс за производство беземисионна електрическа енергия и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет за опериране на ядрени мощности. Подкрепата ще бъде съпроводена с високи изисквания по отношение на сигурност, безопасност, управление на ядрените отпадъци и извеждане от експлоатация.

(4) С оглед успешно изпълнение на целите за ВЕИ, държавата ще окаже институционална подкрепа на инвеститори в нови газови централи, които ще бъдат необходими за балансиране на производството на вятърните централи. Наред с това, ниските емисии на парникови газове, отделяни при електропроизводството от газ (два до три пъти по-ниски от въглищните), превръщат природния газ в предпочитан ресурс в прехода към нисковъглеродна енергетика.

(5) Специален приоритет ще представлява и съхраняването на централизираното топлоснабдяване.

(6) Изграждането на газоразпределителна мрежа на територията на страната и заместване на електрическата енергия с природен газ за отопление и за домакински нужди в бита

(7) Значението на местните въглища за енергийната сигурност е неоспоримо. Българската енергийна политика ще следи технологичното развитие по отношение на ефективност на производството и чисти въглищни технологии и ще прилага технологичните постижения в съответствие с европейските изисквания и икономическите възможности на страната. При изграждането на нови и обновяването на съществуващи електроцентрали ще се прилагат съвременни технологични високоефективни и нискоемисионни – решения.

Светът е изправен пред предизвикателствата от промените на климата, предизвикани от нарастването на обема на емисиите от парникови газове. Основен източник на емисии от парникови газове е потреблението на енергийни ресурси. Поради това намаляването на емисиите на парникови газове, е изведено като център на енергийната политика. То може да бъде постигнато чрез:

• 
  Подобряване на енергийната ефективност при производството и при потреблението на енергия
  
• 
  Увеличаване на дела на ниско емисионната енергия
  
• 
  Въвеждане на нови енергийни (чисти въглищни) технологии.
  

• 
  20-процентов дял на ВЕИ в общия енергиен микс и 10-процентов дял на биогоривата в транспорта, до 2020 г.
  
• 
  Подобряване на енергийната ефективност с 20% до 2020 г.
  

• 
  Намаляване с 10% спрямо 2005 г. на емисиите от инсталации, които са извън Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове (сгради, транспорт, не енергоемка промишленост, малки промишлени инсталации, земеделие и отпадъци)
  
• 
  Намаляване с 21% спрямо 2005г. на емисиите от инсталации, участващи в Схемата за търговия с емисии (всички големи индустриални и енергийни източници на емисии, както и авиационния сектор).
  

Електропроизводствените централи и топлофикациите емитират над 25 млн. тона СО₂ годишно, в това число – 22,5 млн. тона СО₂ са емитирани от въглищните централи. Тези енергийни дружества участват в европейската Схема за търговия с емисии.

От началото на 2013г. Схемата за търговия с емисии ще работи по нов начин – националните тавани отпадат, разпределението на квоти се извършва директно от Европейската комисия към европейските инсталации, а не към държавите-членки.

Индустриалните инсталации, включително топлофикационните дружества и инсталациите отговарящи на определението за високоефективно производство на топлинна и електрическа енергия ще купуват 20% от необходимите им квоти на търгове от 2013 година. Този процент ще нараства постепенно до достигане на 70% през 2020 и на 100% през 2027. За производителите на електрическа енергия е предвидено задължение за закупуване на всички необходими им квоти на търгове още от 2013 година. Съгласно Директивата, не по-малко от 50% от приходите от продажба на квоти трябва да бъдат използвани за въвеждане на чисти въглищни технологии, насърчаване на енергийната ефективност и ВЕИ, смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.

За страните с електроенергийни сектори, характеризиращи се с висока зависимост от един вид местно изкопаемо гориво е предвидена възможност за дерогация от това правило. Десет страни-членки, вкл. България могат да кандидатстват за дерогация от това правило.

България ще използва правото си за дерогация, тъй като чрез това свое право ще се даде възможност за плавно повишаване на процента на платените квоти за емисии, които централите трябва да закупуват – от 30% през 2013г. до 100% през 2020г. С оглед на това България ще състави списък на инсталации, имащи право и желаещи да се възползват от възможността за дерогация и ще уточни ангажиментите на всяка инсталация за инвестиции в чисти технологии в размер, не по-нисък от пазарната стойност на безплатно разпределените им квоти и ще подготви Национален план за инвестиции за подобряване на инфраструктурата и в чисти технологии. Следва да бъде доказано пред Комисията, че безплатното разпределение на емисионни квоти няма да наруши неоправдано конкуренцията между електропроизводствените мощности на местни лигнитни въглища и останалите електропроизводствените мощности, използващи вносни въглища, природен газ и други, включително възобновяеми ресурси. Тъй като безплатното предоставяне на квоти ще намали приходите на страната от продажба на квоти, следва да се прецени до каква степен ще бъдат намалени разходите за въвеждане на чисти въглищни технологии, насърчаване на енергийната ефективност и ВЕИ, смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.

При решаването на въпроса с дерогацията, трябва да се отчете обстоятелството, че между НЕК ЕАД, в качеството на обществен доставчик, и централите „Енел Марица Изток 3” и „Ей и Ес Марица Изток 1” са сключени дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. В цените по тези договори се калкулират всички предварително договорени разходи и възвращаемост, както и нововъзникнали разходи по време на действие на договора, каквито са и тези, произтичащи от участието на централите в търговията с емисии.

III. УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДЕЛА НА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ В ОБЩОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ

Развитието на сектора на възобновяемите енергийни източници придобива все по-основна роля за достигане политическите цели на ЕС. Използването на ВЕИ се разглежда като един от основните фактори за преминаване към ниско въглеродни икономики, за осигуряване сигурност на енергийните доставки, за развитие на нови високотехнологични производства и осигуряване на работни места.

Ускореното развитие на всеки нов индустриален сектор е съпроводено с необходимостта от създаване на благоприятна среда за управление и намаляване на рисковете от евентуални неблагоприятни въздействия върху околната среда и здравето на хората. Директива 2009/28 за поощряване енергията от възобновяеми енергийни източници постави общата рамка за развитие на сектора в ЕС, включваща общоевропейска цел за увеличаване на дела на ВЕИ до 20% в общото крайно потребление на енергия до 2020 г. Делът на възобновяемата енергия в общото крайно потребление на енергия на ЕС е 8,5% през базовата 2005 г., което означава, че за Общността е нужно средно увеличение от 11,5%. За реализирането на тази цел са приети индивидуални, правно обвързващи цели за всяка една държава-членка.

По данни за базовата 2005г. (съгласно Евростат), енергията от ВЕИ в страната възлиза на 9,4% от крайното потребление на енергия, от които: биомаса – 70%, хидроенергия – 24% и други ВЕИ – 6%.

Разпределението на технически потенциал за производство на енергия от ВЕИ в България му между различните източници е неравномерно като най-голям дял притежават биомасата (36%) и хидроенергията (приблизително 30%). Страната притежава значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство – източници както на твърда биомаса, така и на суровина за производство на биогаз и течни горива.

Националната задължителна цел, която България трябва да постигне е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от възобновяеми енергийни източници, като страната получава най-ниското допълнително увеличение (6,6%), спрямо останалите държави-членки. Националната цел трябва да бъде постигната чрез увеличаване на производството на електрическа енергия от ВЕИ, на крайното потребление на енергия от ВЕИ за отопление и охлаждане и на потреблението на ВЕИ в транспорта.

С оглед създаване на необходимите условия за устойчивото развитие на ВЕИ секторите в България и достигане и преизпълнение на националната цел, предстои процес на усъвършенстване на провежданите в момента политики и съществуващата нормативна база. Политиките за подкрепа предстои да бъдат детайлно развити в Националния план за действие в областта на ВЕИ до 2020г. Подкрепата на ВЕИ ще отразява адекватно всички изменения в пазарната среда и технологичния напредък. Ще се създаде необходимата законова рамка за осигуряване на достъп на производителите на биогаз, преработен до метан, до газопреносната мрежа, по подобие па приоритетното, присъединяване на производители на електроенергия от ВЕИ, облекчаване на процедурите за изграждане на малки (битови) ВЕИ енергийни мощности, въвеждане на изисквания за ефикасност на битовите отоплителни уреди и инсталации работещи с биомаса с оглед намаляване на общия обем на горска сеч в частта му за енергийни нужди.

Планира се да бъде осигурена подробна актуална информация за възможностите за използване на различните ВЕИ технологии по географски райони, подобряване на административните процедури с оглед, отстраняване на регулаторни препятствия пред развитието на ВЕИ. Предвижда се възможността за създаването на единен координиращ административен орган, който да отговаря за обработването на всички административни документи (разрешителни, лицензионни и др.), свързани с инсталирането и ползването на ВЕИ технологии, както и за предоставяне на административна помощ на заявителите.

При това управлението на рисковете, свързани с опазване на околната среда трябва да има първостепенно значение. Планира се въвеждане на изискване за разработване и ежегодно актуализиране на карта на чувствителни от гледна точка на опазване на околната среда зони, включително зоните по мрежата „Натура 2000”, за които използването на потенциала на отделни ВЕИ изисква съобразяване с по-строги екологични норми или вече не е разрешено, предвид достигане на съответни прагове за концентрация.

Въвеждането на ограничителни условия за промени в предназначението на високо плодородни земеделски земи при наблюдавана значителна промяна в земенолзването в следствие на производството на биогорива и/или за изграждане на ВЕИ инсталации ще ограничи повишаването на цените на основни хранителни продукти.

Ще се въведе условие във всички схеми за държавна подкрепа на ВЕИ проектите да отговарят на всички критерии за устойчивост и опазване на околната среда.

IV. ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

Енергийно спестяване е мярката с най-висока степен на готовност за прилагане и сигурен път за постигане на целта за 20-процентно намаляване на вредните емисии на парникови газове до 2020 г.

Европейската комисия подготви проект на нов план за действие. Планът се фокусира върху седем мерки за енергийна ефективност, като определя правно обвързващи цели за енергийна ефективност на държавите-членки.

Устойчивият икономически растеж на страната през последните години е съпроводен с тенденция на намаляване на енергийната интензивност. За периода 1999 г. – 2007 г. БВП нараства средногодишно с 5,3%, докато брутното вътрешно потребление на енергия нараства с 1,4%, а това на електрическа енергия - с 0,9%. Като резултат, енергийната интензивност на единица БВП намалява с 25,4%. Въпреки тази положителна тенденция, енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС (измерена чрез брутното вътрешно потребление на енергия за единица БВП и при отчитане на паритета на покупателната способност). Значително по-ниски – 42,6% са различията между националния и европейския показател, измерен чрез крайното енергийно потребление.

Целите за енергийна ефективност засега не са правно обвързващи за държавите-членки, но дискусии в това отношение се водят и това вероятно ще стане факт в близко бъдеще. Независимо от европейските решения, ние трябва да започнем интензивна политика на национално ниво. България има амбицията да намали с 50% до 2020 г. енергийната интензивост на националния брутен вътрешен продукт. Тези намерения се мотивират с многостранните ползи от енергоспестяването изразяващи се и в намаляване на въздействието върху околната среда.

V. НЕЗАВИСИМО РЕГУЛИРАН И КОНКУРЕНТЕН ЕНЕРГИЕН ПАЗАР

Европейската енергийна политика се базира на принципа, че независимо регулираният и конкурентен енергиен пазар е най-ефективния и ефикасен път за постигане както на дългосрочна конкурентоспособност на икономиката, така и на приоритетите за енергийна сигурност и устойчиво развитие.

Европейските енергийни пазари все още не функционират по задоволителен начин. Това наложи действащото законодателство да бъде ревизирано. През м. септември 2009 г. влезна в сила ново енергийно законодателство в областта на правилата за организация и функциониране на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ под формата на Трети енергиен либерализационен пакет. Промените са насочени към постигане на следните цели:

• 
  Свободен избор на доставчик на потребителите
  
• 
  Безпрепятствен и равнопоставен достъп до електропреносната и газопреносната мрежа
  
• 
  Справедливи цени
  
• 
  По-чиста енергия
  
• 
  Енергийна сигурност.