Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"



страница22/29
Дата14.04.2017
Размер3.52 Mb.
#19165
ТипДоклад
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   29

6.2. Здравно-хигиенни аспекти на ОС

6.2.1. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората


Местният въгледобив като източник на енергийна независимост е залегнал в Енергийната стратегията ЕС. Откритият въгледобив продължава да бъде основа на българската енергетика. В това отношение районът на Марица Изток ще бъде най-експлоатираното място. В това отношение, неорганизираните прахови емисии от табаните на откритите рудници и техногенното повишаване на естествения радиационен фон, без адекватна рекултивация на засегнатите терени, може да представлява потенциален здравен риск.

Топлоелектрическите централи са организирани източници на основните замърсители на въздуха със серни, азотни окиси, прах, амоняк, въглероден диоксид. Независимо от това, че съществуват и други мощни източници на замърсяване като циментовата и химическата промишленост, в общия вклад на негативно въздействие върху околната среда и здравното състояние на населението, значителна част се пада на енергетиката и топлопроизводството работеща основно с въглища. Това особено добре е демонстрирано в районите където са локализирани предимно тези източници - районът на Марица Изток, Димитровград, Бобов дол. Освен от горивните процеси, големи неорганизирани прахови емисии се отделят от сгуроотвалите на топлоелектрическите централи и табаните на открития въгледобив. Комибинираното въздействие на тези замърсители влияе негативно върху общото здравно състояние на населението и работниците.

Редица изследвания на здравното състояние на населението от тези райони в периоди преди 1989 г. показваха повишена честота на обща заболеваемост, оценена по обращаемост за медицинска помощ. Това се потвърждава и от фактът, че честотата на общата заболеваемост в периодите 89 -91 г., 91-93 г., когото вредните емисии, в резултат на срив на производството достигнаха допустимите норми, честота на общата заболеваемостта спада. Намалената честота на заболявания е по отношение на различни нозологични единици, като на преден план излиза намаляването на дихателните заболявания. Съществуват и данни които показват, че масивното атмосферно замърсяване има негативен ефект върху физическото развитие на децата, няколко години и след подобряване на екологичната обстановка.

Неорганизираните емисии от горивните процеси за домакински нужди и отопление в резултат на недостатъчното централизирано топлоподаване в страната, също е източник на замърсяване на въздуха, което особено през студените периоди на годината има неблагоприятен здравен ефект върху населението.

Ядрената енергетика е не само беземисионно и евтино производство на електроенергия, но при безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци и осигурена надеждност на експлоатация на реакторите няма негативен здравен афект върху населението в 30 километровата зона около централата.

Използването на водните ресурси за добив на електроенергия е другото основно беземисионно и напълно безвредно за здравето на населението производство, което по настояще заема малък дял. Същото, на в по-голяма степен е валидно и по отношение използването на ветрогенераторите за производство на електроенергия.


6.2.2.Оценка на здравния риск


При нереализирането на основните цели на Енергийната стратегия и при очакваното повишаване на потреблението, ще остане да съществува здравния риск от предимно емисионното производство на електроенергия.

  1. В Енергийната стратегия се предвижда, основен суровинен източник за електро и топло енергия да продължава да бъде месният въгледобив. ТЕЦ от басейна на Марица Изток и Бобов дол и ТЕЦ, които работят с вносни въглища, ще продължават да са основните източници на организирани емисии на серни и азотни оксиди, въглероден диоксид, прах, амоняк. Нови ефективни технологии за сяроочиска, прахоуловители и мащабни проекти за рекултивация на сгуроотвалите и депата в района ще ограничат здравния риск върху населението.

  2. При строителството на трасетата и експлоатацията на гозопреносната система, не съществува здравен риск по отношение на населението. Природният газ се състои главно от метан (99%), по лек е от въздуха, поради което при аварии и трудови злополуки не води до отравяния или за отдалечен неблагоприятен здравен ефект..

  3. Не се очаква повишаване на естествения радиационен фон в 30-ет километровата зона около АЕЦ Белене, е респективно неблагоприятен ефект върху здравето на населението.

  4. Строителството на водноелектрически централи, съпроводено със създаването на различни по големина изкуствени водоеми. Те в редки случаи (и само около брега) могат да доведат до промени в климата (влажността на въздуха). Повишаването на влажността и сутрешните изпарения над водните маси ще са незначителни и нямат неблагоприятен ефект върху здравето на обитателите и хората. Обратно, повишаването на отрицателните йони във въздуха могат да имат и благоприятен здравен ефект.

  5. Енергийната стратегия предвижда и широко използване на мощността на вятъра за производство на електроенергия. Изграждането на ветропаркове, при съобразяване на законовите изисквания за нивото на шум в населени места, няма да доведе до какъвто и да е вреден ефект върху здравето на населението.


7. Мерки за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия върху околната среда от осъществяването на Енергийната стратегия


Анализът и оценката на екологичното съответствие на целта, приоритетите и предвидените действия в Енергийната стратегия на Р България до 2020 година, както и очакваният ефект от реализирането й върху околната среда от една страна и екологичното съответствие на Стратегията с други национални стратегии и програми, както и със стратегиите и политиките на ЕС изисква подобрявяне на състоянието на водата, въздуха и почвите в районите с натрупани екологични проблеми.

В ЕО се предлагат мерки, които ще спомогнат за намаляване или елиминиране на източниците на замърсяване, за изчистване замърсяването и за предпазване от нови замърсявания при реализирането на Енергийната стратегия.

Според характера си мерките са представени в таблица 7.1. и са групирани като:


  1. Мерки за отразяване в окончателния вариант на ЕнСтратегия.

  2. Мерки за съобразяване при разработването на заложените в Стратегията Програми и Планове

  3. Мерки за съобразяване при изпълнението на заложените цели в Стратегията.

  4. Мерки за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на последствията за ОС от реализиране на Стратегията





Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница