Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"

6.1.6. Рискови енергийни източници – шум, лъчения и радиация

Националната енергийна стратегия предвижда увеличаване дела на ВЕИ (ВЕЦ, ВЕП, биомаса /твърда и биогаз/,слънчева енергия), на ТЕЦ, използващи природен газ, на енергията добивана в АЕЦ. Към 2008 г. в България най-пълноценно се използва потенциалът на хидроенергията посредством ВЕЦ и отчасти твърдата биомаса. Бъдещото разпределение между различните източници е неравномерно:хидроенергия- 31%, биомаса -36%, вятърна енергия -7%, слънчева енергия – 9%, биогаз – 6%, според актуализираната оценка на техническия потенциал на ВЕИ в България от 2009г. В изпълнение на основните цели, набелязани в стратегията, предстои реализиране на проекти за по-големи и по-малки енергийни обекти. Проектите за изграждане на нови мощности се намират в различни етапи на реализация. С бързи темпове се развива производството на електроенергия от вятърни и слънчеви електроцентрали, както и малки ВЕЦ. Тези насоки на развитие на енергетиката, както и използването на НДНТ в новите обекти, включително с по-добри акустични характеристики, водят до по-ниски шумови емисии в околната среда, въпреки нарастване на броя на енергийните обекти в перспектива. При спазване на законодателството по отношение на шума за всеки от тях, като цяло може да се очаква и ограничаване на шумовото въздействие върху територии с нормиран шумов режим от страна на енергийната промишленост.

Въпреки че Проектът за енергийна стратегия на България не третира въздействията на вредните физични фактори, в представените национални цели и в съответно стратегическите решения до известна степен се съдържат възможности за намаляване на въздействията им при осъществяване на стратегическите решения като:

- в пакет „Преодоляване на различията” са предложени решения за спестяване на енергия при процесите на преобразуване и транспортиране с 46%, ефективност при производството на енергия с над 40%, намаляване на загубите при пренос и разпределение на енергия с намаляване на загубите с 30%. Тези решения директно ще съдействат за намаляване въздействието на нейонизиращите и йонизиращи лъчения върху околната среда, намаляване на РАО,намаляване на радиоактивните замърсявания;

- в пакет „Оползотворяване на потенциала” са предложени решения за изграждане на нови ядрени и чисти въглищни мощности и НХРАО, които ще повлияят за опазване на околната среда и от вибрации, нейонизиращи, йонизиращи лъчения, радиоактивни замърсявания;

Като положителен потенциал и предимство е посочена връзката на енергийната стратегия със Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци.

Вибрации

По време на строителството и експлоатацията на нови енергийни мощности и съоръжения към тях, ще се генерират вибрации, които ще се разпространяват в компонентите на околната среда, като разпространението във въздуха и почвите ще е директно.

При строителните дейности източници на съществени вибрации разпространяващи в околната среда ще бъдат:

• 
  земекопни машини;
  
• 
  транспортни машини;
  
• 
  подемни машини;
  
• 
  машини за товаро-разтоварни работи;
  
• 
  компресорни станции;
  
• 
  ръчни механизирани инструменти с ударно и пневматично действие;
  

- определяне и поддържане на хигиенно- защитни зони около строителните площадки, в които въздуха, водите и почвите ще акумулират част от виброенергията превръщайки я в друг вид;

• 
  подбор на машини, съоръжения и механизирани инструменти, които ще участват в строителството и не са източници на съществени вибрации;
  
• 
  създаване на съоръжения за виброгасене;
  

• 
  почвите първично, периодично, временно, ограничено поради акумулиране на виброенергията, променливо във времето с отрицателни последици;
  
• 
  водите, вторично, периодично, временно, ограничено поради акумулиране на виброенергията, променливо във времето;
  
• 
  атмосферния въздух първично, периодично, временно, ограничено поради акумулиране на виброенергията, променливо във времето с отрицателни последици;
  

• 
  компресорни станции;
  
• 
  транспортни системи и машини
  
• 
  енергоблокове и съоръженията към тях;
  
• 
  помпени станции;
  
• 
  аспирационни системи;
  
• 
  ръчни механизирани инструменти с ударно и пневматично действие;
  

- определяне и поддържане на хигиенно- защитни зони около енергийните мощности в които въздуха, водите и почвите ще акумулират част от виброенергията превръщайки я в друг вид;

• 
  подбор на машини, съоръжения и механизирани инструменти, които ще участват в производството на енергия и не са източници на съществени вибрации;
  
• 
  прилагане на най-добрите налични техники за намаляването на резонансните явления, за по ефикасно виброгасене, за намаляването на вътрешното триене, за по - добра балансировка на движещите се части и др.
  

• 
  почвите първично, постоянно, дългосрочно, ограничено поради акумулиране на виброенергията, постоянно по интензивност във времето с отрицателни последици;
  
• 
  водите, вторично, постоянно, дългосрочно, ограничено поради акумулиране на виброенергията, постоянно по интензивност във времето с отрицателни последици;
  
• 
  атмосферния въздух първично, постоянно, дългосрочно, ограничено поради акумулиране на виброенергията, постоянно по интензивност във времето с отрицателни последици;
  

Вибрационните въздействия с каквито и параметри да са, те ще се добавят към тези, които характеризират състоянието на околната среда преди осъществяване на инвестиционните намерения представени в енергийната стратегия.

След въвеждане в експлоатация на нови енергийни мощности, за трансформиране, пренос и разпределение на електроенергия и при използване на най-добрите налични техники, ще бъдат изградени нови нискочестотни източници на ЕМП като: ОРУ, електропроводи, далекопроводи, подстанции и трафопостове за трансформиране и разпределение на електроенергия и други електросъоръжения.

За оперативно управление и мониторинг чрез пренос на информация в енергетиката, ще бъдат изградени и нови мрежи с високочестотни източници на електромагнитни полета.

За топлинна обработка на метали и контрол на производствени процеси, ще се използват и високочестотни генератори и измерващи устройства.

Хигиенно-защитните зони около тези източници, определени в съответствие с “Наредба №7/1992г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда”,ще ограничават както и до сега пространството, в което въздействието върху компонетите на околната среда е съществено и рисково, а контролът ще осигурява интензитетът на нейонизиращите лъчения да отговаря на съответните норми.

Въздействието на нискочестотните и високочестотни електромагнитни полета върху околната среда ще е:

- съществено, първично, постоянно, едновременно, в границите на експлоатационните площадки и хигиенно защитните зони на източниците и ще е некумулативно но с отрицателни последици;

- несъществено, първично, постоянно, едновременно, вън от границите на експлоатационните площадки и хигиенно-защитните зони на източниците и ще е некумулативно за компонентите на околната среда но с отрицателни последици;

То ще се контролира в съответствие с изискванията на нормативните документи и упражнявания мониторинг.

Радиоактивност на околната среда - йонизиращи лъчения, радиоактивни замърсявания.

Въпреки стимулиране добива на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, в енергийната стратегия е предвидено изграждането на електроцентрали, използващи ядрено гориво и въглища, които ще окажат въздействие върху околната среда и които можем да охарактеризираме като потенциални източници на радиоактивност. Това въздействие ще се добави към до сега констатираното в страната.

Извършените гама-спектрометрични анализи (изпитвания) на проби от въглищата на мини „Марица изток” АД, отбирани години наред показват, че няма съществени отклонения в стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди във въглищата и тези активности са съизмерими със стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди в почвите от района, което е видно от Таблица 6.1.6.1.

Таблица 6.1.6.1. Специфична активност на естествени радионуклеиди в почвите

проба (мерна едница)	уран - 238 (Bq / kg)	радий-226 (Bq / kg)	торий-232 (Bq / kg)	калий - 40 (Bq / kg)	олово-210 (Bq / kg)
въглища	30	36	23	74	< 160
с.Медникарово-почва	35	25	25	572	< 137
яз.”Червена река”-почва	41	30	44	542	< 181
с.Искрица-почва	23	27	32	606	<124

Каквато и да е технологията на изгарянето на тези въглища и при много добър горивен процес, специфичните активности на естествените радионуклиди във формираните сгуропепелини ще нарастват от 3 до 4 пъти. Това е видно от таблица 6.1.6.2 за специфична активност на естествени радионуклиди във въглища и отпадъчни продукти от изгарянето им.

Таблица 6.1.6.2. Специфична активност на естествени радионуклиди във въглища и отпадъчни продукти от изгарянето им

проба (мерна единица)	уран - 238 (Bq / kg)	радий-226 (Bq / kg)	торий-232 (Bq / kg)	калий - 40 (Bq / kg)	олово-210 (Bq / kg)
въглища	30	36	23	74	160
сгуропепелина от сгуроотвал	97	96	73	264	< 198
пепелина от електрофилтри	91	108	68	253	<244

След това увеличената естествена радиоактивност, както и до сега ще се разпределя чрез емисии в атмосферата, водите и почвите, като една голяма част от нея ще остане в регламентирани депа за сгуропепелини.

За топлоелектроцентрали използващи за гориво въглища, може да се предположи, че ще се приложи технологична схема за производство на електроенергия, която ще бъде изпълнена, в съответствие с досегашната практика, най-добрите налични техники, изискванията на комплексното разрешително, в рамките на Директивата за големите горивни инсталации и Наредба №10 за допустимите емисии на вредни вещества в атмосферния въздух.

При експлоатацията на новата мощност, ако се спазват дори и водещи технологии и опита на водещите страни, ще се получават следните технологични отпадъци с повишено съдържание на естествени радионуклиди:

- сгурия от горенето на въглищата и пепелина, задържана от електрофилтрите,

- технологични отпадъчни води;

- прахо–газови, незадържани от филтрите, които се емитират в атмосферата;

Радиоактивното замърсяване по компонети ще изглежда така:

- ще се формират големи количества сгуропепелини с повишена радиоактивност;

- вследствие на по-голямата ефективност на електрофилтрите, което напоследък се осъществява при другите ТЕЦ, емисиите на прах (радиоактивни аерозоли) в атмосферата ще бъдат по-малки;

- газоочистващите инсталации, които сега се прилагат не са в състояние да задържат радиоактивният газ радон;

- ако се избере депониране на сгуропепелината с хидроизвоз, и няма пречистване, във водоприемниците ще се вливат голямо количество отпадъчни води с променлива и надфонова радиоактивност;

- при неправилно третиране на сгуропепелините в сгуропепелните депа съществува възможност с голяма вероятност за замърсяване на съседни терени и приземния атмосферен слой от неорганизирани прахови емисии;

- в района на сгуропепелните депа ще има забележима ексхалация на радон в приземния атмосферен слой;

- при всички случаи на аварии с пречиствателните системи е възможно залпово замърсяване на околната среда едновременно по всички компоненти или поотделно.

Йонизиращите лъчения (радиационният фон в това число и радиационният гама-фон техногенно променен) в района на сгуропепелните депа ще са с надфонови стойности;

Радиационното въздействие(радиоактивно замърсяване, йонизиращи лъчения) от работещата ТЕЦ и прилежащите и съоръжения върху почвите,водите, атмосферния въздух, флората и фауната, може да се определи като:

• 
  първично върху почвите, водите, атмосферния въздух, флората и фауната;
  
• 
  постоянно върху почвите, водите, атмосферния въздух, флората и фауната;
  
• 
  кумулативно върху почвите, водите във водоемите, флората и фауната;
  
• 
  неограничено в пространството по отношение на водите, въздуха, почвите,
  
• 
  променливо по интензивност във времето;
  
• 
  с отрицателни последици върху почвите, въздуха, водите, флората и фауната;
  
• 
  едновременно върху почвите, въздуха, водите, флората и фауната;
  

АЕЦ „ Белене”

След необходимите проучвания, изследвания и анализи, през 1981 г. българското правителство утвърждава площадка „Белене”, като най- подходящо място за изграждане на втора атомна централа на река Дунав.

Двата блока, които ще се изградят на площадката на АЕЦ „Белене”, са с реактори В-466 с вода под налягане и 1000 MW електрическа мощност. Ядреното гориво, с което работят реакторите тип В-466 АСЭ ВВЕР 1000, може да бъде доставяно, както от Русия, така и от всеки друг производител – САЩ, Великобритания и др.

При избора и разработването на проекта за АЕЦ “Белене” са взети предвид:

• 
  основните принципи на безопасност за АЕЦ - INSAG-12, разработени от международната съветническа група по ядрена безопасност към Международната Агенция за Атомна Енергия (МААЕ);
  
• 
  изискванията на МААЕ към системите за управление на качеството при изграждане на АЕЦ;
  
• 
  изискванията на Европейските експлоатиращи организации за техническите и безопасностни характеристики на АЕЦ от трето поколение;
  
• 
  прилагането на международно приетите условия за изпълнение на договори за проекти “под ключ” – FIDIC;
  
• 
  изискванията на нормативните документи по безопасност в Република България;
  

• 
  четирикратно резервираните активни системи за безопасност;
  
• 
  използване на пасивни системи за безопасност, които не изискват намеса на оператора при възникване на аварии;
  
• 
  възможност за бързо прекратяване на ядрената реакция с помощта на две независими системи за контрол на реактивността;
  
• 
  използване на двойна защитна конструкция за локализиране на продуктите на авария;
  
• 
  наличие на уловител на стопилката за случаи на тежки аварии, чрез който се запазва целостта на защитната конструкция;
  

Като реактор най-ново поколение, проектът А-92 се характеризира с най-добри показатели по отношение на емисиите в околната среда (0.05 mSv/годишно), което е по-малко от 1/3 от допустимата доза съгласно Наредбата на Агенцията за ядрено регулиране. Освен това по-ефективното изгаряне на горивото позволява намаляване на количеството изразходвано гориво, както и на отделяните радиоактивни отпадъци.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на АЕЦ “Белене” е одобрен на заседание на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите от 11.11.2004 г. На това основание е издадено Решение № 18-8/2004г. на Министерството на околната среда и водите от 22.11.2004 г. за строителство на АЕЦ “Белене”.

За постигане на висока степен на безопасност при бъдещата ядрена електроцентрала ще се използва подход, „защита в дълбочина”, който ще се реализира чрез множество системи за безопасност.

Прилагането на този подход е регламентирано от съвременната българска нормативна уредба за безопасност на ядрените съоръжения и е възприема като задължително условие за изграждането на АЕЦ „Белене”.

При бъдещата експлоатация на АЕЦ, като се има предвид опита на АЕЦ”Козлодуй” и други АЕЦ, ще се формират следните отпадъци с повишено съдържание на радионуклиди:

- газови емисии;

- технологични води;

- РАО ( течни и твърди );

Ще се отделя и отработено ядрено гориво – ОЯГ.

Газовите емисии, които се получават от вентилирането на работещите ядрени реактори, съоръжения, помещения и др., ще се филтрират по подходящ начин, при което до голяма степен се задържат, съдържащите се в тях радионуклиди. Филтрираните газови емисии се изхвърлят организирано в атмосферата само при спазване на регламентираните разрешени лимити за съдържание на радионуклиди.

Технологичните отпадъчни води, които ще се получават, при случаен или технологичен контакт на “чисти води” с радонуклиди се пречистват, и вливат по канализации във водоприемници, само при спазване на регламентираните разрешени лимити за съдържание на радионуклиди и други вредни вещества.

Радиоактивните отпадъци, които ще се формират се третират в съответствие с разрешенията, в зависимост от агрегатното им състояние и активностите, като се подготвят за съхранение и съхраняват в специализирани хранилища.

Отработеното ядрено гориво ОЯГ, ще се съхранява в приреакторни басейни под вода, след което в регламентирани съоръжения за сухо съхраняване.

НХРАО е съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци (РАО) по смисъла на нормативната уредба в областта на управление на РАО, включително Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и международните договорености. Изграждането на Национално хранилище за ниско и средно активни отпадъци от ядрени съоръжения и ядрени приложения , с обем на първия етап 50 000м3 (включително РАО от извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй” до завършване етапа на безопасното им съхранение) се извършва в съответствие с чл. 74 и чл. 76 от ЗБИЯЕ и в изпълнение на изискване в националната „Стратегия за управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци”, приета с протоколно решение No 49 на МС от 23.12. 2004г. Изграждането ще продължи и при действието на новата енергийна стратегия в съответствие с изискванията в решението по ОВОС за НХРАО и нормативните документи. .

Радиоактивното замърсяване от АЕЦ и НХРАО :

• 
  на приземния атмосферен слой от организираните и неорганизирани емисии при спазване на емисионните ограничения ще е несъществено;
  
• 
  на водоприемниците от организираните и неорганизирани емисии при спазване на емисионните ограничения ще е несъществено;
  
• 
  на почви и повърхности ще е ограничено в границите на експлоатационните площадки до неутрализирането му по най-бързия възможен начин;
  
• 
  при инциденти с радиоактивни източници ще бъде съществено до неутрализирането му в съответствие с аварийния план;
  

• 
  гама лъчения, като се търсят източниците и извършват действия за ограничаване или елиминиране на гама лъченията;
  
• 
  радиационен гама фон като съвкупност от гама лъчения.
  

За контрол на гама лъченията площадките на АЕЦ и НХРАО ще са зонирани, като за всяка зона ще има определени критерии (контролна и допустима граници), които не бива да се превишават.

При спазване на технологиите за пречистване на газовите и течни емисии, на технологиите за съхраняване на РАО и ОЯГ и ограниченията наложени от органите за контрол, и като се има предвид степента на риска, въздействието на газовите емисии и технологичните води от АЕЦ и от НХРАО върху околната среда ще е несъществено, а въздействието на РАО и ОЯГ, локализирано в границите на съответните експлоатационни площадки.

При спазване на ограниченията, изискванията за третиране и съхраняване на гама излъчващите източници на йонизиращи лъчения измервания радиационният гама фон, вън от площадките на АЕЦ и НХРАО няма да се различава от естествения радиационен гама фон характерен за района.

Радиационното въздействие ( радиоактивно замърсяване, йонизиращи лъчения ) от работещата АЕЦ и съоръженията и върху почвите, водите, атмосферния въздух, флората и фауната, може да се определи като:

• 
  първично, върху почвите, водите, атмосферния въздух, флората и фауната;
  
• 
  постоянно върху почвите, водите, атмосферния въздух, флората и фауната;
  
• 
  кумулативно, върху почвите, водите във водоемите, флората и фауната;
  
• 
  неограничено в пространството по отношение на водите, въздуха, почвите, флората и фауната;
  
• 
  променливо по интензивност във времето;
  
• 
  с отрицателни последици върху почвите, въздуха, водите, флората и фауната;
  
• 
  едновременно върху почвите, въздуха, водите, флората и фауната.
  

6.1.7. Материални активи

Стратегията като цяло ще се отрази положително върху материалните активи. Конкретна оценка не може да се даде на този етап на планиране. тъй като подробността на стратегията е ниска.

6.1.8. Културно-историческо наследство

Планираното значително разширяване на инфраструктурата и изграждане на нови енергопроизводствени мощности ще доведе до повишаване на относителния дял на „пряко” застрашените обекти на културното наследство. Включването на България в големи международни енергийни проекти като газопроводите „Набуко” и „Южен поток” без съмнение ще създаде опасност за значителен брой предимно археологически културни ценности.

Спазването на изискванията на новата правна уредба на дейностите по опазване на културното наследство в Р България и международните конвенции в тази област, гарантира че при изпълнението на такива стратегически проекти българското културно богатство ще бъде добре защитено.

Следването и усъвършенстването на създадената практика и добрата съгласуваност между компетентните органи по опазване на културното наследство и институциите, работещи в енергийния сектор, ще позволи осъществяването на енергийните проекти с минимален риск за културното наследство.

Енергийната стратегия на Р България до 2020 година предвижда редица мерки, които със сигурност ще доведат до намаляване на отрицателните последици върху културното наследство. Мерките за ограничаване като цяло на замърсяването на околната среда ще допринесат и до намаляване на въздействието на „непреките” фактори, влияещи върху паметниците на културата.

6.1.9. Очакван екологичен ефект

Очакваният екологичен ефект от реализирането на приоритетите “Устойчиво развитие” и “Енергийна сигурност” и мерките, набелязани в Проекта за Енергийна стратегия на България до 2020 г. е оценен от гледна точка на техния принос към опазване и подобряване на околната среда. Екологичният ефект е оценен по четиристепенна скала: пряк положителен ефект (D), непряк положителен ефект (I), неутрален ефект (NT) и отрицателен ефект (N).

Очакваният екологичен ефект от реализирането на приоритетите “Устойчиво развитие” и “Енергийна сигурност” и мерките, набелязани в Проекта за Енергийна стратегия е представен в Таблица 6.1.9.

Таблица 6.1.9. Очакван ефект върху компонентите на околната среда

Енергийна стратегия /приоритети	Мерки и действия	Компоненти на ОС	Екологичен ефект
Приоритет : “Устойчиво Развитие”	1. Изпълнения на бизнес планове, включващи прилагане на нови технологи за добиване енергийни ресурси и използване ВЕИ като суровини за производството на енергия и отговарящи на изискванията за ООС. 2. Въвеждане на нови технологии за производство на електро- и топлинна енергия (в това число чисти въглищни технологии, затворен оборотен цикъл при използване на водите) и технологии за управление, включително и на ОС. 3. Създаване на офиси за технологичен трансфер с цел насърчаване въвеждането на енергоспестяващи и екологосъобразни технологии и опит в управлението на ОС.	Почви, Въздух, Води, Земни недра Биоразнообразие Защит. територии Ландшафт Всички компоненти на ОС и факторите “отпадъци”,“шум и лъчения” Всички компоненти на ОС	D D, N D, N D, N D,І I
Приоритет: Енергийна сигурност	Енергийно планиране и програмиране на потреблението на енергия в реални условия	Всички компоненти на ОС и факторите “отпадъци” и “шум и лъчения”	I

Изводи

Реализирането на набелязаните приоритети и цели в Енергийната стратегия до 2020 година ще се постигне чрез:

• 
  Внедряване на иновационни технологии в добиването на местни енергийни ресурси и постигане на намаляване количествата на производствените и опасни отпадъци по сега прилаганите методи за добив на суровини;
  
• 
  Модернизация и внедряване на екологично чисти и енергоспестяващи технологии, които използват ВЕИ. ВЕИ в значително по-малка степен влияят негативно върху компонентите на ОС в сравнение с конвенционалните горива, т.к. внедряването им води до ограничаване емисиите на парникови газове (ПГ) в атмосферния въздух. Анализът на възможностите за използване на ВЕИ у нас показват реален потенциал за снижаване на емисиите на ПГ до 2020 година. Следва да се отчита факта, че използването на вятърната и слънчевата енергия като ВЕИ може да има и отрицателен екологичен ефект върху ландшафта и биоразнообразието ако не се вземат под внимание местоположенията на естествените местообитания и местата за гнездене и прелитане на птиците и не се осъществява контрол за недопускане на пренатоварване на ландшафтите;
  
• 
  Въвеждане на унифицирани стандарти, свързани с:
  

- нормативно определяне на допустимо застрояване на реките с МВЕЦ;

-разработване на методика за определяне на минимално допустимия екологичнен минимум;

- регламентиране на оптималното разстояние между единичните /не участващи в каскада ВЕЦ-овете на реката или между две каскади ВЕЦ-ове с оглед осигуряване;

- въвеждането на ограничителния и забранителен режим за ВТ, определени като ВТ които се характеризират с недостатъчни водни количества поради водовземане и отвеждане за производство на ел.енергия или други цели, или попадащи в защитени и зони по Натура 2000.

• 
  Създаването на специализиран фонд за подпомагане ускореното въвеждане на проекти, използващи ВЕИ, средствата за който могат да се натрупат от продажбата на международния пазар на част от емисиите на ПГ, за които страната е приела като задължения по подписания протокол от Киото.
  

Реализирането на приорететните цели в Енергийната стратегия на България до 2020 година може да доведе до положително въздействие върху ОС и подобряване качеството на живот на населението в страната. Очакваният екологичен ефект ще бъде свързан с:

• 
  Принос към намаляването на емисиите и концентрациите на вредни вещества в атмосферния въздух и водите;
  
• 
  Подобряване управлението на промишлените и опасни отпадъци от енергетиката по изискванията на ЕС, което е свързано с намаляване на общото количество отпадъци и оползотворяването им като суровина за производство на енергия;
  
• 
  Намаление в ползването на местни енергийни ресурси и енергия;
  
• 
  Повишаване на енергийната ефективност, повишаване дела на ВЕИ в електроенергийния баланс на страната и въвеждане на енергоспестяващи и екологосъобразни технологии;
  
• 
  Ограничаване отрицателното въздействие върху биоразнообразието и ландшафта;
  
• 
  Устойчивото ползване на енергийните ресурси при спазване на законовите норми, мониторинг и въвеждане принципите на екосистемния подход и адаптивното управление;
  
• 
  При добра организация при стопанисването на гори, използването на дървесна биомаса за енергия би довело като косвен положителен ефект, до подобряване на състоянието на горите, както и превенция за горски пожари.
  
• 
  Създаването на система за използване и на другите видове биомаса би довело като косвен положителен ефект до намаляване на отпадъците от селското стопанство и индустрията, както и превенция на горските пожари.
  
• 
  Подобряване качествата на средата за живеене в страната;
  
• 
  Цялостно подобряване на състоянието на компонентите на ОС – въздух, вода, почва.
  

6.1.10. Кумулативни ефекти

При реализирането на дейностите по развитие на ВЕИ в Стратегията особено значение придобива оценката на кумулативните ефекти. Оценката на кумулативните влияния може да се извърши само за планове или проекти, за които съществува достатъчно информация, която да позволи разглеждането на потенциала за възникване на кумулативен ефект. Тя следва да стане водещ елемент при оценките както на конкретните инвестиционни предложения, така и на планове и програми на всички нива, чрез които ще се изпълнява Стратегията. Обхвата на плановете и проектите, които ще бъдат включени в оценката на кумулативното влияние може да се дефинира като проекти, чиито ефекти могат да съвпаднат по време или място с предложената схема. Важен елемент е оценката на граници на приемливите промени на териториите, които зависят не само от екологичния капацитет, но и от социалните цели и приоритет, които трябва да бъдат широко дискутирани от местните заинтересовани организации и лица. Кумулативните ефекти имат особено важно отношение и към оценката, мониторинга и запазване на благоприятното природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания.

Изтегляне 3.52 Mb.

Сподели с приятели: