Съществуващи екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към План за управление на речните басейни в ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ район

4. Съществуващи екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към План за управление на речните басейни в ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ район

• 
  ВЪЗДУХ, КЛИМАТИЧНИ ФАКТОРИ
  

- ФПЧ₁₀ – засегнати са всички области на района, но най-големи са превишенията на нормата във Пловдив, Димитровград и Смолян. Там концентрациите са най-значителни през студеното полугодие, когато не рядко достигат 200-300%.

- ПАВ и по-специално бензо(а)пирен показва слабо превишение над ПДК, като тенденцията през последните години е за намаляване на концентрациите му.

- SO₂ – превишения на СЧН в Гълъбово и Сливен, и на СДН в Гълъбово. Основните източници на SO₂ са разположени на територията на община Гълъбово – „Брикел“ ЕАД, „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД и „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Там са и откритите рудници „Трояново 3“ и част от „Трояново 1“, както и част от „Мини Марица Изток“ ЕАД.

От климатичните явления, проявяващи се на територията на ИБР, с директно неблагоприятно влияние по отношение на състоянието на водите, са: екстремно високите температури, вкл. т.нар. горещи вълни, сушите, проливните валежи, интензивните валежи, параметрите на снежната покривка и снеготопенето.

• 
  Повърхностни води
  

• 
  Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или практически пресъхват притоците на реките Арда, Бяла, левите старопланински притоци на река Марица и някои десни притоци на река Тунджа
  
• 
  Липса на изчислени естествени ресурси (ненарушен отток) за повърхностните водни тела;
  

Липса на съвременна методика за определянето на минимално допустим отток, в реките, по смисъла на изискванията на чл.135 от Закона за водите. Не навсякъде е осигурено добро техническо състояние на хидротехническите съоръжения (деривации, водовземни съоръжения, напоителни язовири, диги);

• 
  Съществуват прагове и бентове, които са в лошо състояние или без рибни проходи, което е пречка за свободната миграция на рибната фауна;
  
• 
  Липса на нови хидроложки и геотехнически изследвания и ново хидравлично оразмеряване, съобразено със съвременните данни за водните количества и стоежи с нормативно определена обезпеченост и др.
  

• 
  ИБР представлява най-значимият водоползвател сред районите за басейново управление в България. През 2013 г. в страната общото потребление на вода представлява 77% от това през 2003 г., докато в ИБР то е 128%;
  
• 
  Съществено увеличение на количествата използвана вода през 2008-2013 г. спрямо 2003-2007 г. в селското стопанство;
  
• 
  Недостатъчно и точно прогнозиране на водопотреблението и наличния ресурс;
  
• 
  Загубата на вода от подадената от общественото водоснабдяване е над 60% в ИБР;
  
• 
  Липса на достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ). Действащите ПСПВ в ИБР имат едва 7% от общия проектен капацитет на тези съоръжения в страната за периода 2008-2013 г.;
  
• 
  Не са достатъчни дейностите по внедряване на водоспестяващи технологии, затворени оборотни цикли и др;
  
• 
  Делът на населението в ИБР, свързано със СПСОВ, е с 13 п.п. по-ниско спрямо съответната стойност за страната през 2013 г. и остава най-ниско спрямо другите райони на басейново управление и др.
  

• 
  Очаква се значим натиск от напояване върху р. Каялийка, р. Стара, р. Тунджа и яз. Пясъчник;
  
• 
  Нерационален режим за водохващане от Напоителни системи извън поливния сезон;
  
• 
  Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали);
  
• 
  Лошото състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения, допуска загуби на вода и др.
  

• 
  Заустване на отпадъчните води от населените места, необхванати от канализационна мрежа;
  
• 
  Амортизирани канализационни мрежи;
  
• 
  Замърсяване със специфични вещества;
  
• 
  Недобро състояние на ПСОВ;
  
• 
  Замърсяване с опасни вещества (тежки метали);
  
• 
  Нераглемнтирани зауствания на промишлени отпадъчни води;
  
• 
  Наличие на нерегламентирани сметища;
  
• 
  Липса на контрол върху наторяването;
  
• 
  Липса на мониторинг, модел за оценка на натиска от дифузно замърсяване, методики и подходи за оценка.
  

• 
  Хидроморфологични изменения - изземане на инертни материали и наносни отложения;
  
• 
  Изграждане на прагове в някои участъци от реките, незадоволително състояние на корекциите на реките, недостатъчно поддържане на проводимостта на речните легла;
  
• 
  Наводненията са ключова характеристика за района на басейново управление;
  
• 
  Лошата техническа поддръжка на язовирите;
  
• 
  Липса на методика за оценка на ХМ елементи за качество.
  

• 
  Затруднения при обмена на информация и координация между институциите;
  

• 
  Слаба информираност на обществеността, свързана с опазване количеството и качеството на водите.
  

• 
  Подземни води
  

• 
  В ПУРБ 2016-2021 са определени следните значими дифузни източници на замърсяване подземните водни тела: Селско стопанство; Мини, хвостохранилища; Населени места без изградена канализация и др.
  

В резултат от изменение на климатични фактори като: повишаване на температурите; намаляване на валежите; промени в разпределението на валежите; топене на ледени масиви и повишаване на морското равнище, очакваните значими преки въздействия определени в ПУРБ 2016- 2021 г. са:

• 
  Понижени нива на подпочвените води;
  
• 
  Промени в периодите на снеготопене;
  
• 
  Засоляване на подпочвените води.
  

• 
  Замърсяване с нитрати и фосфати на подземни води
  
• 
  Водовземане. Проблемът е свързан с прекомерното използване на вода от подземни води, което оказва значимо влияние върху дебита на подземните води
  
• 
  Замърсяване на подземни води с химични вещества (метали, металоиди, сулфати и други).
  

• 
  ЗЕМНИ НЕДРА И ПОЧВИ
  

• 
  Замърсяване на почвите и околните до водоприемника терени, главно с амониев азот, нитритен азот и фосфати, както и общото органично натоварване, отразено по БПК5 в количества, превишаващи индивидуалните емисионни ограничения в резултат от остарели и амортизирани ПСОВ и канализационни системи, които директно заустват във ВТ;
  

• 
  Замърсяване на почвите и подземните води от нерегламентирано депониране на твърди битови отпадъци
  

• 
  Замърсяване на подземните водни тела и почвите около тях с отпадъчни води от промишлените обекти които нямат канализационна система или тя е амортизирана
  

• 
  Замърсяване на почвите при неправилната експлоатацията на рудници, мини и производствени площадки
  

• 
  Замърсяване на земеделски площи, третирани с азотни и фосфорни торове и препарати за растителна защита
  

• 
  Замърсявне на почвите в резултат от интензивното отглеждане на животни, компостиране и използване на органичен тор.
  

• 
  Замърсяване на почвите и подземните води с отпадъчни води от населените места с над 2000 е.ж. без изградени или частично изградени канализационна мрежа и ПСОВ.
  

• 
  Замърсяване на почвите от стари складове за препарати за растителна защита.
  

• 
  Замърсяване на подземните води и почви в резултат от минната дейност, неправилната експлоатация на хвостохранилищата, дифузно натоварване на подземните води и почвите в резултат от замърсяване от амортизирани съоръжения от рекултивирани хвостохранилища.
  

• 
  ЛАНДШАФТ
  

Проблем с ландшафтите в Източнобеломорския район е замърсяване на съществуващите и създаване на нови ландшафтни типове (антропогенни и промишлени), нарушаване и замърсяването на ландшафтите и техните компоненти в следствие на строителните дейности при изграждане на ПСОВ и канализационни системи, деривации, изграждане на язовири, депа за отпадъци, земни лагуни, изграждане на ВЕЦ/МВЕЦ и др., нарушаване, замърсяване с химически вещества и промяна на ландшафтните компоненти от безразборното натрупване на битови, производствени, опасни отпадъци и тяхното смесване;

• 
  ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
  

• 
  ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ
  

• 
  БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
  

Съществуващите екологични проблеми по отношение на флората са унищожаване на естествената растителност и природните местообитания в защитените територии и защитените зони, водещи до промени в екосистемите, вследствие на различни урбанистични дейности, замърсяване и унищожаване на крайречните и водните екосистеми, вследствие замърсяване на водните обекти с отпадъчни води от дейността на различни ПСОВ и канализационни системи, работещи в нерегламентиран порядък, замърсяване на природните местообитания, промяна на биоразнообразието в екосистемите, в резултат от земеделски дейности в отделните райони при ползването на различни торове и препарати за растителна защита, унищожаване и/или замърсяване на естествена растителност и природни местообитания, вследствие на нерегламентирани горскостопански дейности, добивни дейности от речни корита, вкл. корекции на речни корита, депониране на отпадъци и др; промяна в биоразнообразието, унищожаване на естествена растителност и природни местообитания, вследствие на различни природни процеси – наводнения, каламитети, снеголоми, ветровали и др.

Съществуващите екологични проблеми по отношение на фауната са: унищожаване местообитания на животинските видове, промени в екосистемите, в следствие на различни урбанистични дейности, унищожаването на места за гнездене, храна и почивка на животински видове, интродуциране на не-местни видове, вследствие замърсяване на водните обекти с отпадъчни води, зауствани от остарелите и амортизирани ПСОВ и канализационните системи зауствани във водните обекти без необходимото пречистване, дифузно замърсяване на местообитанията на видовете, мигриране на замърсителите по хранителните вериги и промяна на биоразнообразието в екосистемите, в резултат от интензивното земеделие в районите, при ползването на различни торове и препарати за растителна защита и др., унищожаване на местообитания на видове, вкл. места за гнездене, в резултат на нерегламентирани горскостопански дейности., унищожаване или намаляване на плътността на популациите, намаляване на видовото разнообразие, безпокоене и прогонване на животни и птици, места за гнездене и намаляване на биоразнообразието в резултат от създаването и наличието на нерегламентирани сметища, промяната в биоразнообразието, фрагментация на местообитанията на видовете, вкл. нарушаване на местообитания на застрашени и редки видове, места за гнездене, унищожаване на отделни животни, вследствие извличането на минерали в района на речните басейни; преки въздействия при строителство - унищожаване на местообитания на видове, безпокойство и прогонване на животински видове, унищожаване на местата за гнездене и промяна на биоразнообразието, промяна в биоразнообразието на крайречните територии, вследствие унищожаване на част от животинските популации, места за гнездене и промяна в състава на екосистемите при наводнения и други природни бедствия, влошаване на условията на живот на хидробионтите поради замърсяване на водните обекти от различни добивни дейности и др., промяна на биоразнообразието поради хидростроитество и превръщане на водите от течащи в стоящи. Фрагментация на популациите на ендемични видове на Балканския полуостров, унищожаване на местата за размножаване на видове от фауната при корекция на реките, замърсяване на водоемите с инсектициди, използвани за борба с комарите, което въздейства негативно на ихтиофауната.

• 
  КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
  

Не се очаква реализацията на Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район да окаже въздействия върху състоянието на културното наследство.

• 
  ОТПАДЪЦИ И ТЕХНИТЕ МЕСТОНАХОЖДЕНИЯ
  

• 
  Наличието на голям брой нерегламентирани сметища, който най-често се оформят около реки, язовирите и входно-изходните пространства на населените места.
  
• 
  Липсата на специализирани депа за строителни отпадъци, което най-често води до изхвърлянето на отпадъци от строителство и разрушаване на нерегламентирани за целта места, формирайки незаконни сметища по поречието на реките и язовирите;
  
• 
  Голяма част от депата не отговарят на нормативните изисквания, с което се създава опасност за замърсяване на повърхностните и подземни води.
  

• 
  МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ
  

• 
  НАСЕЛЕНИЕ, ЧОВЕШКО ЗДРАВЕ
  

• 
  Замърсявания на водните тела с тежки метали (главно олово и кадмий); никел(специфично за басейна на р. Арда); живак (специфично за басейна на р. Марица, водосбора на р. Тополница); цинк, мед, цианиди, нефтопродукти (в някои “горещи” точки).
  
• 
  Органично (биогенно) замърсяване (от градски отпадъчни води, селскостопанска дейност и др.)
  
• 
  Други замърсявания – повишено съдържание на нитрати, детергенти, пестициди, нефтопродукти.