Радиоекологично състояние на околната среда

2.1.15. Радиоекологично състояние на околната среда

• 
  реакторните установки;
  
• 
  възел за свежо ядрено гориво (ВСГ);
  
• 
  басейни за отлежаване на отработило гориво (БОК);
  
• 
  хранилище за отработило ядрено гориво (ХОГ);
  
• 
  хранилище за сухо съхраняване на отработило ядрено гориво (СХОГ)
  
• 
  спецкорпуси (CK) 2, 3 - хранилища за средно активни радиоактивни отпадъци (РАО);
  
• 
  системи за водоочистка (СВО) в апаратни отделения (АО ) и СК;
  
• 
  хранилище за активни РАО (ХРАО);
  
• 
  хранилища за съхранение на източници за метрология.
  

Като потенциално опасни източници на йонизиращи лъчения се разглеждат само съществуващите ядрени съоръжения. ЗПЗМ ще се преизчислява и променя (при необходимост) при проектиране на нови ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения на площадката. Инвестиционните предложения, в т.ч. за нова мощност, на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, ще бъдат предмет на нова или допълваща разработка на СПУП и приемане по съответния нормативен ред за създаване на зони с особен статут, след определяне на точното местоположението на новото съоръжение .

Във връзка със становището на МОСВ № ЕО-11/02.09.2013 г., е необходимо следното пояснения:

За описанието на радиоекологичното състояние на околната среда сме използвали предоставените от Възложителя данни: Обобщени данни от годишни доклади на АЕЦ „Козлодуй” и ИАОС. Поради голямата чувствителност на обществеността относно всички действия извършвани на площадката на АЕЦ „Козлодуй” сме базирали описанието именно на официални и достъпни данни. Годишните доклади на АЕЦ „Коздлодуй” са базирани на данни на ведомствения радиологичен мониторинг. Екипът от експерти е акцентирал анализа и оценката си на радиологичното състояние на компонентите на околната среда върху зони с обхват 30 км и 100 км, за да демонстрира с по-голяма пълнота състоянието, като следва да се подчертае, че ЗПЗМ се включва изцяло в тях и за нея са валидни всички констатации направени за горепосочените зони.

Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ „Козлодуй” върху околната среда в 30-км зона е предмет на системни изследвания от пуска на централата до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен контрол по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.

Радиологичният мониторинг се състои в непрекъснато и периодично наблюдение на параметри:

• 
  радиационен гама-фон;
  
• 
  атмосферна радиоактивност;
  
• 
  съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви;
  
• 
  радиологични показатели в повърхностни води от 30-km зона на АЕЦ „Козлодуй” и дебалансни води от централата;
  
• 
  съдържание на техногенни радионуклиди в дънните утайки.
  

Оценката на годишната ефективна доза надфоново облъчване на населението от дейността на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, базирана на резултатите от проведения през 2010 г. радиационен мониторинг в района на АЕЦ е под 0,01 mSv, границата, под която не са необходими допълнителни мерки за оптимизиране на радиационната защита на населението.

Оценката на допълнителното надфоново облъчване на населението за 2010 г. показва, че скрининговата годишна индивидуална ефективна доза не надхвърля няколко микросиверта.

До май 2009г. радиоактивността на атмосферния въздух е изследвана ежеседмично в 11 контролни поста в 100 km наблюдавана зона (НЗ) около АЕЦ, след което се въвеждат нов тип филтри – LB-5211 и периода на пробовземане става двуседмичен. Обобщени данни за провеждания аерозолен мониторинг за периода 2009-2011 г. са представени в таблица № 2.1.15-1 (Резултати от радиоекологичен мониторинг на АЕЦ “Козлодуй”, Годишни доклади 2009, 2010, 2011).

Резултатите за ¹³⁷Cs от гама-спектрометричните анализи през 2009 г. и 2010 г. са в границите на минималната доказуема активност (МДА), съответно в диапазона 0.4- 9.1 µBq/m³, средно 2,0 µBq/m³ – за 2009 и 0.9-10.3 µBq/m³, средно 2.8 µBq/m³ – 2010 г. Това са характерни стойности за приземния въздух в района. През 2011 г. изключение прави повишаването на аерозолната активност през м.април, в следствие на трансграничния пренос на радиационно замърсени въздушни маси от аварията в АЕЦ „Фукушима“. Резултатите показват повишение на техногенната активност в граници – ¹³¹I: 31—2240 µBq/m³, ¹³⁴Cs: 33 – 456 µBq/m³ и на ¹³⁷Cs: 38 – 637 µBq/m³ (фиг. 2.1.15-2). Анализът на резултатите показва, че произходът на тези замърсявания е авариралата японска АЕЦ Фукушима. Регистрираната радиоактивност на ¹³⁷Cs във въздуха е около 105-106 пъти по-ниска от нормите в страната, (СГДК за ¹³⁷Cs съгласно ОНРЗ е 3.2 Bq/m³).

Представени данните от анализа на ⁹⁰Sr в атмосферните утайки, по радиуси и реперни постове в 100 km зона показват, че измерените стойности са много по-ниски от МДА (Годишните доклади за радиоекологичен мониторинг на АЕЦ “Козлодуй” (2009, 2010, 2011 г.) , съответно:

През 2009 г. – са в границите 0.2-5.8 Bq/(m²*d), при средно за всички 33 поста – 1.0 Bq/(m²*d). Максималната стойност е измерена 2-полугодие на пост 30 в гр. Берковица.

През 2010 г. – са в границите 0.2-5.0 Bq/(m²*d), при средно за всички 33 поста – 1.2 Bq/(m²*d). Максималната стойност е измерена 2-полугодие на 30 пост в гр. Берковица. По-високите активности в пробите от този пост са свързани с ветрови пренос на прах от повърхностния почвен слой, който на този пост е с по-голяма техногенна активност. Подобен ефект в по-малка степен се наблюдава и на пост 29 (Плевен) е на пост 28 (Лом).

През 2011 г. – са в границите 0.1-1.8 mBq/(m²*d), при средно за всички 33 поста – 0.7 mBq/(m²*d). Максималната стойност е измерена 2-полугодие по първи радиус (постове от 1 до 4). Тези резултати са едни от най-ниските за последните години, по-ниски от тези за предпусковия период и периода 1974-1981 г. (фиг. 2.1.15-4).



Фигура № 2.1.15-4 Обобщени данни за ⁹⁰Sr в атмосферни отлагания (Bq/m²*d) от контролните постове от площадката и 100 km НЗ, 1993-2011 г.

Обобщени изводи:

Като цяло се отчита, че радиоактивността на атмосферните отлагания в 100 km зона е в нормални граници и не е повлияна от дейността на АЕЦ „Козлодуй”.

Раглежданата ЗПЗМ се включва изцяло в 100 км зона и за нея са валидни всички констатации направени по-горе.

В.2. Радиологично състояние на повърхностните води

През последните 10-15 години няма съществена динамика в радиационното състояние във водите на р. Дунав. Данните за многократно по-ниската обща β-активност от нормата, както и многобройните резултати от предишни изследвания показват, че радиационното състояние на повърхностните води не е повлияно от експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй” в дългосрочен план. Радиоекологичният мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и се изразява в контрол на показателите, съгласно Наредба № 7/08.08.86 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води - обща бета - активност (750 mBq/l ), съдържание на общ уран (0.6 mg/l), съдържание на радий-226 (150 mBq/l). Районът на АЕЦ "Козлодуй" се характеризира със сравнително ниска фонова активност, т.е. съдържанията на уран, торий и продуктите на тяхното радиоактивно разпадане, са под средните за страната. Това се дължи на преобладаващият седиментогенен произход на геологичните формации, върху които е разположен разглеждания район.

Средните концентрации на уран за водите на р. Дунав са в рамките на (2.0±0.2)х10-6 g/l (25 mBq/l). Поради значително по-малката разтворимост на съединенията на тория, речните води се характеризират с многократно по-ниски концентрации, които за водите на р. Дунав не превишават 0.1 mBq/l. От продуктите на разпадане на урана най-съществено за р. Дунав е присъствието на радия (²²⁶Ra): 2.7±0.9х10-13 g/l, (9.7±3.4 mBq/l). В седиментите на река Дунав и притоците й са открити естествено срещащите се радионуклиди, като ²²⁶Ra и ²²⁸Ra в концентрационни нива, съответстващи на нормална геохимична активност. Регионалното разпределение на замърсяване с ¹³⁷Cs произхожда основно от аварията в Чернобил през април 1986 г. В периода между 1988 г. и 2007 г. е доказано добре изразено десетократно общо намаление на активността на концентрацията на ¹³⁷Cs в седимента на р. Дунав. Поради намаляване на антропогенната радиоактивност на реката, тя не се асоциира със здравен риск. Не се открива засилено антропогенно влияние от промишлени източници.

Радиологичният мониторинг в АЕЦ „Козлодуй” е част от системата за осигуряване безопасността на централата и радиационната защита на населението и околната среда в района, като се регламентира от дългосрочна програма на АЕЦ „Козлодуй“ за радиационен мониторинг на околната среда и е съобразена с изискванията на нормативната уредба в областта. За локализиране и оценка на евентуално въздействие на АЕЦ “Козлодуй” върху околната среда, около централата са обособени две зони за контрол с различни радиуси: зона за превантивни защитни мерки (2 km) и наблюдавана зона – до 30 km. В наблюдаваната зона са установени 7 поста за водната екосистема. Обобщени резултати за общата активност на водите на р. Дунав в района на АЕЦ „Козлодуй” за периода от 1994 до 2011 г. са показани на фиг. 2.1.15-5. Съпоставимостта на резултатите в различни точки по течението, преди и след АЕЦ “Козлодуй”, показва, че освободените дебалансни води от производството не оказват влияние върху общата бета активност .

От фигурата се вижда съпоставимост на данните в разглеждания период, като активността през последните години е по-ниска от тази преди пуска на АЕЦ, 1972-1974 г. Техногенната активност на ⁹⁰Sr е следствие на глобалното замърсяване, с характерни за природните водоеми нива. Стойностите варират и се изменят в зависимост от пълноводието, респективно суспендираната органична и неорганична материя, съдържаща радиоактивност. Преди пуска на АЕЦ „Козлодуй“ по данни на НЦРРЗ за 1972-74 г., техногенната активност е била със стойности около 12.0±2,0 mBq/l на ⁹⁰Sr и около 4.0±1,2 mBq/l на ¹³⁷Cs.

Гама – спектрометричните анализи показват, че през 2011 г. следи от надфонов ¹³⁷Cs са регистрирани само в някои проби от водна станция 1, пристанище Радецки, пристанище Оряхово и м. Бататовец (фиг. 2.1.15-8). Това са активности по-ниски от предпусковия период. Съгласно препоръка на ЕС 2004/2/Euratom ¹³⁷Cs е ключов радионуклид за контрола на изхвърлянията в околната среда. Данните на 2011 г. и предишните години показват, че не е отчетено значимо влияние от освободените от АЕЦ „Козлодуй” дебалансни води върху техногенната активност на Дунавския басейн в района.



Фигура № 2.1.15-8 Активност на ¹³⁷ Cs (Bq/l) във води от р. Дунав, 2011 г.

Източник: Радиологичен мониторинг на АЕЦ „Козлодуй” за 2011 г., Годишен доклад на АЕЦ’Козлодуй” ЕАД, 2012

В приложената по-долу таблица 2.1.15-3 са показани усреднените данни за контролираните параметри обща бета активност, ⁹⁰Sr, ¹³⁷Сs и тритий в природните и питейни води, във водите от отводящия канал и дънните утайки за периода 1993 – 2011 г.

Резултатите за общата бета активност на питейните води през 2009 г. са в границите <0.029÷0.075 Bq/l (средно 0.048 Bq/l). Във всички анализирани проби активността на тритий е под МДА (<4.3÷<7.2 Bq/l). Стойностите са много по-ниски от допустимите норми за питейна вода – 2 Bq/l за обща бета активност и 100 Bq/l за тритий според Наредба № 9/16.03.2001 г. Посочените резултати са аналогични и съизмерими с тези от предходните години. През 2009г. активността на ¹³⁷Cs във всички анализирани проби е под МДА (<0.9÷<1.4 mBq/l). Активността на ⁹⁰Sr в питейните води през 2009 г. е варирала в диапазона <0.8÷2.3 mBq/l.

Резултатите за общата бета активност на питейните води през 2010 г. са в границите <0.023÷0.087 Bq/l. Във всички анализирани проби активността на тритий е под МДА (<4.4÷<7.0 Bq/l). Стойностите са много по-ниски от допустимите норми за питейна вода – 2 Bq/l за обща бета активност и 100 Bq/l за тритий. според Наредба № 9/16.03.2001 г. Посочените резултати са аналогични и съизмерими с тези от предходните години. През 2010 г. активността на ¹³⁷Cs във всички анализирани проби е под МДА (<0.5÷<1.3 mBq/l). Активността на ⁹⁰Sr в питейните води през 2010 г. е варирала в диапазона <0.9÷2.5 mBq/l.

Резултатите за общата бета активност на питейните води през 2011 г. са в границите 0.024÷0.088 Bq/l (средно 0.051 Bq/l). Във всички анализирани проби активността на тритий е в границите <3.9÷8.3 Bq/l. Стойностите са много по-ниски от допустимите норми за питейна вода – 2 Bq/l за обща бета активност и 100 Bq/l за тритий според Наредба № 9/16.03.2001 г. Посочените резултати са аналогични и съизмерими с тези от предходните години. През 2011 г. активността на ¹³⁷Cs във всички анализирани проби е под МДА (<0.5÷<1.1 mBq/l). Активността на ⁹⁰Sr в питейните води през 2011 г. е варирала в диапазона <0.8÷2.3 mBq/l.

В заключение може да се обобщи, че радиационният статус на питейните водоизточници за гр. Козлодуй, с. Хърлец, АЕЦ „Козлодуй” и гр. Оряхово отговаря напълно на санитарните норми.

Изследванията на природните води основно включва радиоктивността на реките Дунав по поречието и вътрешните реки и водоеми в близост до централата – р. Огоста, р. Цибрица и яз. Козлодуй. Анализът и интерпретацията на данните от изследванията позволяват да се направи обобщение, че резултатите са съпоставими с тези от предходните години. Стойностите за общата бета активност, активност на ⁹⁰Sr , ¹³⁷Cs са в нормални граници за природните водоеми. В потвърждение на казаното и за сравнение в таблица 2.1.15-4 са приведени данни за радиологичния статус на природните води, водите от р. Дунав и дънните утайки преди експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй”.