Доклад за екологична оценка на
Състояние на животинския свят
Изтегляне 2.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- От безгръбначните животни
- Ихтиофауната
- Земноводните
- Бозайната фауна
- Прилепната фауна
- От едрите бозайници
2.1.8. Състояние на животинския святСпоред съвременните схващания за зоогеографското райониране на България, фауната на района е съставена главно от европейски, евросибирски и други северни форми, навлезли и установили се през кватернера. От североизток, в този под район са попаднали и многобройни степни животни, запазили се в малкото степни рефугиуми и до наши дни. Една част от тези видове са се приспособили към живот в житни и други агроценози, а друга стенобионтна част се съхранила единствено в естествените и полуестествени степи. Във дунавската фауна има и немалка евроазиатска биота, която е използвала житните агроценози, като екологичен коридор за своята колонизираща експанзия. Понякога тази евроазиатска агро - степна биота, грешно се определя като приоритетна. По точно тя би следвало да се счита за инвазивна и вторична и да не се смесва със типичните степни елементи. За разлика от степната фауна, която има ограничено разпространение, тази фауна има относително широко разпространение, което включва откритите агроценози и вторично тревните формации. От безгръбначните животни, специфични комплекси са сформирали тези обитаващи льосовите степи, както и тези от влажните зони и старите мезофилни и крайбрежни заливни гори. Във формулярите на ЗЗ „Козлодуй", ЗЗ „Острови Козлодуй" и ЗЗ "Златията", обявени по Директивата за хабитатите са включени редица животински видове, някой от които може да бъдат констатирани в района на ИП и неговите близки околности. От безгръбначните в района на ИП могат да бъдат констатирани освен сухоземни и видове свързани с водната среда, някои от които са крайбрежни обитатели а други типично водни. Хидробионтната фауна на каналите, свързани с охлаждащата система на АЕЦ, е почти същата като тази на р. Дунав и реките от този водосбор. Във формулярите на относително близко разположените ЗЗ са включени два вида водни безгръбначни, разпространението на които е свързано с речните екосистеми и които не се очаква да бъдат повлияни от ИП. Тези два вида са овалната речна мида (погрешно наричана - бисерна мида) и преднохрилия охлюв - ивичестия теодоксус. От сухоземната фауна за района на „Островите Козлодуй" са дадени два сухоземни вида - еленовия рогач и алпийската розалия. Тези два вида се развиват в широколистна дървесина като еленовия рогач предпочита дъбова, а розалията бряст, ясен и други крайречни дървета. Вторият вид не е установяван никога от експерти в областта в този регион. Интересна фауна в района на централата, представляват някои степни елементи живеещи в житните агроценози, както и биотата на степите и заливните гори. Много от тези фаунистични комплекси са станали редки, а други са напълно изчезнали, поради промени настъпили в техните местообитания или поради физическото унищожаване на техните хабитати.
Видът Обикновен щипок (Cobitis taenia), според съвременните проучвания никога не се е срещал на Балканския полуостров. Този вид се среща в Северна Европа, а в нашите ширини се среща друг специфичен вид, които дълго време е бил бъркан с обикновения щипок. Видът които се среща е също ендемичен за дунавския водосбор и се нарича -C. elongoides. От водната фауна, се срещат видове езерни риби, обитаващи изкуствените водоеми: Bistret, Cetate, Fantanele, Vartop, Cornu, Caraula и Preajba но също естествени водни басейни от поречието на р. Дунав и Жиу и дори малки рекички. Земноводните в района са вероятно 9 - 10 вида. За района са характерни както „сухоземните земноводни" като обикновената чесновница и зелената крастава жаба, така и „водни" земноводни, каквито са дунавския тритон, червенокоремната бумка и зелената водна жаби. Останалите видове жаби са повече или по малко свързани с водна и сухоземна среда или с горските комплекси. Такива видове са открити във сравнително близки за района територии. Обикновената чесновница и популациите и са с висока плътност в естествени и полуестествени хабитати и с относително ниска плътност в агроценозите. Тези факти могат да бъдат обяснени с много причини, но като най вероятни са временния статут на агроценозата и изораването им през есенния и пролетния сезон, както и третирането на агро-културите с препарати за растителна защита. В района може да бъде констатиран още дунавския тритон и червенокоремната бумка, които обаче се придържат през по голяма част от годината в близост до водоемите (такъв изкуствен водоем в района на ИП има изкуствения канал, които може да бъде разглеждан като среда на обитание на тези животни). Влечугите в района не са били обект на специални проучвания. Общо за Дунавската равнина са характерни три вида костенурки, пет вида гущери и седем вида змии. Във формулярите на зоната са споменати два вида влечуги - блатната костенурка и пъстрия смок. Докато обикновената блатна костенурка е регистрирана в района на влажните зони в ЗЗ - ни, около р. Цибрица, р. Огоста и р. Дунав, то пъстрия смок никога не е бил регистриран в района. Най - близкото му достоверно находище е гр. Никопол. В района могат да бъдат регистрирани два вида смоци - големия стрелец и смока мишкар. Бозайната фауна на района не е била обект на проучване до сега. Отделни данни за района има единствено за някои едри бозайници, обект на стопанисване и ползване. По време на мониторинг, проведен в района на ЗЗ „Златията" и ЗЗ „Козлодуй" бяха установени 10 вида дребни наземни бозайника в района на площадката на централата, три вида прилепи и 6 вида едри бозайници. От дребните наземни бозайници, обект на опазване в ЗЗ и включени в Директивата за хабитатите са лалугерът и черногръдият хомяк. Докато лалугерът е вид, обитател на полуестествени и естествени степни съобщества, то черногръдият хомяк е обитател предимно на агроценозите. Индивиди от това животно бяха установени на няколко места в близки терени около района на площадката. Останалия комплекс от видове включва както тривиални видове, така ми видове с ограничено разпространение. Като такива могат да бъдат класифицирани степната домашна мишка и вероятния голям хомяк. Прилепната фауна също не е специализирано проучвана до сега. В района на централата са регистрирани три вида прилепи, от които нито един не е включен в Директивата за хабитатите. Според специалисти, причината за ниската плътност на индивидите и относително малкия брой видове, се дължи на неподходящите микроклиматични характеристики (често духа силен вятър) и на обширните площи, заети от агро-култури. Ентомофауната на агро-културите е бедна и не предлага необходимия набор от хранителни ресурси, необходими за нормалното съществуване на прилепите. Установените видове са: Полунощен прилеп Eptesicus serotinus (Schreber, 1774), Кафяво прилепче Pipistrellus pipistrellus (Schreber, 1774), Натузиево прилепче Pipistrellus nathusii (Keyserling et Blasius, 1839). По-богата прилепна фауна има около крайбрежните територии на р. Дунав, но поради достатъчно голямата отдалеченост на терена, предмет на анализ, тя няма да бъде разгледана. От едрите бозайници в района се срещат 6 вида хищници и два вида чифтокопитни. Изобилието на гризачи, изхранващи се с житните култури е предпоставка за наличието на висока плътност при хищниците. Най многобройния хищник е чакала, следван от лисицата и язовеца. При нашите проучвания в района на ЗЗ „Златията" и ЗЗ „Козлодуй" бяха установени следи и фекалии на пор с дребни размери, който вероятно е пъстър или степен пор. И двата вида са свързани с колониите на лалугера и хомяците, поради което допускаме присъствието и на двата вида. Срещат се и следните видове птици: пъдпъдък, яребица, чучулига, скорец. Видове като пчелояд и лястовица гнездят по глинестите и песъчливи тераси. Близо до реките и пасищата, в блатистите местности се срещат гнездящи диви гъски и патици или други птици, хранещи се във влажните зони: щъркел, речна рибарка, свирец, гмурец и по-рядко чапла. Обширните и богати на риба блата при румънския град Бистрецу, устията на р. Жиу и р. Цибрица и няколко големи дунавски острова, както и по цялото протежение на Дунавското ни крайбрежие, островите като по-недостъпни за човека, се използват от птиците за гнездене, а обширните влажни зони по левия бряг - за хранене. Поради това основните хранителни миграции на птиците от гнездовите колонии на корморани и чапли са насочени на север от Дунава. Много малка част от тях летят на юг към микроязовирите, разположени южно от Златията, както и по речното корито на р. Дунав и прилежащите острови. Най-привлекателни за птиците в разглеждания район са посевите със земеделски култури в Златията и влажните зони по двата бряга на р. Дунав.
Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели:
|