Име, ЕГН, местожителство, гражданство на Възложителя – физическо лице, седалище и единен идентификационен номер на юридическото лице

1.2. Начин на определяне на ЗПЗМ

Съгласно член 105, ал.1, т.1 на ЗБИЯЕ зони за превантивни защитни мерки се създават със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сагласувано с председателя на АЯР.

Условията и редът за определяне на размерите, границите и режима на зоните с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ, се уреждат с “Наредба за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения”.

Съгласно член 6 на горе цитираната наредба РЗЗ/ЗПЗМ около ядрени съоръжения или обекти с ИЙЛ са територии с особена териториално-устройствена защита по смисъла на ЗУТ. Размерите и границите на РЗЗ/ЗПЗМ и режимът на ползване на поземлените имоти, попадащи в нея, се определят със специализиран подробен устройствен план (СПУП) по чл.111 от ЗУТ.

Проектът на СПУП на ЗПЗМ около АЕЦ „Козлодуй” е разработен въз основа на приет отчет по разработка „Определяне на зоните с особен статут около АЕЦ „Козлодуй”. В резултат е изготвен Доклад за оценка на границите на зони с особен статут около ядрени съоръжения и източниците на йонизиращи лъчения на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, по методология, утвърдена от АЯР. Докладът е приет без забележки от АЯР, Изпълнителна агенция по околна среда и Министерство на здравеопазването – Националния център по радиобиология и радиационна защита.

Определянето е извършено като е приложена утвърдената от АЯР Методика за определяне на размерите на зоните с особен статут около ядрени съоръжения. Съгласно Приложение 9.3 по т. 2.9 от Методиката е изготвен раздел за обосноваване размерите на РЗЗ (съответстваща на ЗПЗМ) и НЗ (която не е предмет на СПУП и на настоящия доклад за екологична оценка).

РЗЗ съществува от момента на въвеждането в експлоатация на първи енергиен блок на АЕЦ „Козлодуй“ и е с обхват 3 km, като във връзка с нормативните изисквания за атомни електроцентрали, същата подлежи на актуализация във връзка с настъпващите през годините промени в съоръженията на площадката.

Зоните с особен статут се създават около ядрените съоръжения за ограничаване на облъчването на населението при аварии, анализирани в проекта, и нормалната експлоатация и за радиационен мониторинг на населението и околната среда.

РЗЗ (съответстваща на ЗПЗМ) е територия около ядрените съоръжения, в която при нормална експлоатация е възможно да бъдат надхвърлени годишните граници за облъчване на населението, определени в Наредбата за основните норми за радиационна защита.

Границите на РЗЗ/ЗПЗМ се определят с отчитане на:

• 
  рисковата категория;
  
• 
  проектните изчисления и анализ на възможните изхвърляния на радиоактивни вещества при нормална експлоатация и при авария;
  
• 
  особеностите на разпространението на газоаерозолни изхвърляния в атмосферата и миграцията на радионуклидите в компонентите на околната среда;
  
• 
  хидроложките, хидрогеоложките и климатичните данни;
  
• 
  съществуващите и проектните граници на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) или на отделни застроени поземлени имоти извън тях с конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, т.1 от Закона за устройство на територията;
  
• 
  демографски и социални характеристики, включително условията на живот и дейност на населението;
  
• 
  перспективи за развитие на района и други фактори от значение за определяне на зоните.
  

По отношение на заварените ядрени съоръжения въведени в експлоатация до влизането в сила на Наредбата за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения, годишната ефективна доза за лице от населението, предизвикана от въздействието на течните и газообразните изхвърляния в околната среда при всички експлоатационни състояния, трябва да бъде по-ниска от 0,25 mSv (съгласно §3, ал.2, т.2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи). За целите на определяне на границата на РЗЗ/ЗПЗМ се определят следните дозови квоти:

• 
  от газообразни изхвърляния – 0,20 mSv;
  
• 
  от течни изхвърляния – 0,05 mSv.
  

Посочените разпоредби са били съобразени при определяне на ЗПЗМ, което е посочено и на стр. 10 и 11 в ДЕО, предоставен за консултации. Определянето на ЗПЗМ, предмет на конкретната териториално-устройствена разработка СПУП с Възложител „АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, е извършено въз основа на методика, утвърдена от регулаторен орган (АЯР), която е приложима само за ядрени реактори в експлоатация. Към момента няма други ядрени реактори в експлоатация на площадката, освен тези на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. При въвеждане в експлоатация на нови ядрени реактори на площадката, ЗПЗМ ще се преизчислява и променя, като при определянето ще се включват и новите ядрени съоръжения. При определяне на зоните е съобразено и наличието на площадката на съоръженията за управление на РАО ,каквито са бл.1 -4. ЗПЗМ ще се преизчислява и променя (при необходимост) при проектиране на нови ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения на площадката.

Оценката на дозите за облъчване на населението от газоаерозолните радиоактивни изхвърляния от ядрените съоръжения разположени на площадката на АЕЦ „Козлодуй” е извършена със специализиран софтуерен продукт ЕГИДА v.2.0 за определяне на размерите на зоните с особен статут около ядрени централи и изследователски реактори съгласно „Методика за определяне на размерите на зоните с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращо лъчение, Част 1. Определяне на размерите на зоните с особен статут около ядрени централи и изследователски ядрени реактори”. В програмата е използвана и т.нар. „PLUME” ФОРМУЛА – гаусов модел, отчитащ основните процеси при разпространение на примеси във вид на струя в атмосферата (транспорт, дифузия, измиване, сухо отлагане или гравитационно утаяване, вертикално издигане на струята.

Отчетени са факторите, обуславящи намаление на концентрацията на радионуклида в резултат на радиоактивен разпад, сухо отлагане и измиване. Отчетено е влиянието на релефа, годишната индивидуална ефективна доза от вътрешно и външно облъчване на населението в 30 км зона около АЕЦ „Козлодуй”.

В резултат на постъпването на радионуклиди в атмосферата, формирането на индивидуалните дози на облъчване в района на АЕЦ се осъществява по пряк и косвен начин. Към прекия начин на облъчване спадат:

• 
  външно облъчване от радионуклидите, съдържащи се в атмосферата и почвата;
  
• 
  вътрешно облъчване, получено от постъпили в тялото по инхалационен път (чрез вдишване) радионуклиди.
  

Пресмятането на общата годишна индивидуална ефективна доза на облъчване в района на площадката на АЕЦ „Козлодуй” се извършва с определяне на максимума на сумата от годишните индивидуални ефективни дози на облъчване за всеки начин на облъчване на лицата от определена възрастова група.

В използвания за оценка програмен продукт Егида v.2.0 за пресмятане на годишните дози при нормална експлоатация е използван математическия модел, залегнал в разработването на програмата “LEDA-Щит нормална експлоатация”, основан на методологията CREAM (Consequences of Releases to the Environment Assessment Methodology) Radiation Protection 72 – Metodology for assessing the radiological consequences of routine releases of radionuclides to the environment, приета от Европейската комисия за оценка на дози на населението от газообразни и течни радиоактивни изхвърляния.

За пресмятане на годишните дози при проектна авария в програмата Егида v.2.0 е използван математическия модел заложен в програмата ЕpaDose v.3.0. Този модел се основава на Методика за оценка на индивидуалните дози на облъчване на населението в зоната от 30 км около АЕЦ „Козлодуй” вследствие на радиоактивни изхвърляния в атмосферата при радиационно опасна авария.

И двата модела са валидирани и верифицирани успешно от компетентните органи.

В. Определяне на границата на ЗПЗМ

Използвани са метеорологичните данни, получени от автоматизираната система за метеорологичен мониторинг в района на площадката на разположение на АЕЦ „Козлодуй”. Данните са входни за моделни прогнози и оценки на дозовото облъчване на населението в 30 км зона, вследствие на газоаерозолните емисии от площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Ползвани са данни за периода 2001-2008 г. (предвид, че оценката е извършена през 2009 г.) и микроклиматични данни (за микроклиматичен анализ са необходими данните за изменението на метеорологичните елементи за 5 последователни години). Получените оценки за максимални стойности на дозата варират съответно от 3,75Е-7 Sv до 3,09Е-9 Sv по години. Разликата в стойностите се обуславя от това, че в случая критичен параметър при изчисляване на индивидуалната доза са метеорологичните данни (определящо е четиримерното разпределение: посока на вятъра-скорост на вятъра-атмосферна стабилност-валежи). Програмата дава максималните стойности на дозата по посоки (16 сектора) и разстояние до АЕЦ. Оценката на дозата при микроклиматичните данни не е усреднена стойност на максималните стойности по години, а отразява плътността (честотата) на четиримерното разпределение посока на вятъра-скорост на вятъра-атмосферна стабилност-валежи.

Тези оценки показват, че годишната индивидуална доза няма да надхвърли стойността, оценена с микроклиматичните данни, разглеждайки период от 5 последователни години.

В зависимост от технологичните и метеорологични параметри, концентрацията и дозовото натоварване в околната среда се изменят в много широк диапазон. Дори при зададени технологични параметри, споменатия диапазон на изменение е много широк по метеорологични причини. Количествените оценки в това отношение са изключително важни: да се очертае целия възможен диапазон на вредни влияния, благоприятни и неблагоприятни моменти за изхвърляне при ремонти и други дейности, уточняване средствата и критериите за намеса, залегнали в аварийния план, оценката на екстремни въздействия, при неблагоприятно съчетание на фактори, оптимизация на радиационния контрол и др. Решаването на изброения набор от проблеми при експлоатацията на АЕЦ става възможно чрез използването на методики за оценка на максимални и критични (метеорологични, технологични) параметри при формиране на индивидуални дози на облъчване на населението, при нормална експлоатация и аварии в АЕЦ. Те включват решаване на вариационни и екстремни задачи и оценка на широк набор от характеристики на дозовото натоварване:

• 
  определяне максимума на замърсяване в зависимост от технологичните и метеорологичните параметри;
  
• 
  определяне на критични метеорологични параметри, при които се реализира възможно най-голямо дозово натоварване („критично” замърсяване);
  
• 
  процедура за нормиране на радиационното замърсяване при съблюдаване „критичните условия”;
  
• 
  типизиране на метеорологичните параметри по скалата: нормални, критични, аномални;
  
• 
  определяне на основните характеристики на пространственото поле на радиационното дозово замърсяване, включително височинните максимуми и профили и т.н.
  

Разпределението на индивидуалните ефективни дози от външно облъчване от РБГ, ДЖА и ¹³¹I в района около АЕЦ „Козлодуй” показва, че през 2008 г. максималните стойности са оценени в югоизточна и северна посока, в границите на 3 км и 6 км зона. Това се обуславя от розата на ветровете за района. При минали години преобладаващо максимуми са отчитани в източна посока в 3 км зона.

Резултатите за годишната индивидуална ефективна доза на населението при нормална експлоатация показват, че те не надхвърлят определените дозови квоти. Получените резултати за периода 2001-2008 г. представляват 0,038% (за 2001 г.) до 0,0003% (за 2008 г.) от дозовата квота 1 mSv, определена в ОНРЗ-2004 и от 0,15% (за 2001 г.) до 0,0012% (за 2008 г.) от дозовата квота 0,25 mSv, определена в Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрени централи. Резултатите от годишната индивидуална ефективна доза за възрастни при пределни норми за газоаерозолните изхвърляния показват, че максималната стойност на дозата е 0,178 mSv, т.е. и при определените нива за изхвърляния не надхвърля дозовата граница от 0,25 mSv, определена в Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи.

Получените резултати от дозовото натоварване в резултат на разгледаните максимални проектни аварии показват, че годишната индивидуална ефективна доза не надминава критерия от 50 mSv за първата година след проектна авария, съграсно §3, ал.2, т.4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи.