Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2012 година

В състава на РСР на ЮИР влизат представители на министерства, областните управители на областите включени в ЮИР, представители на общините и представители на организациите на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.

По инициатива на членовете на РСР, в заседанията участват представители на висшите учебни заведения и научно-изследователски институции в района, като се включват в дискусиите и представят свои становища по обсъжданите проблеми. Този подход води до повишаване на експертния капацитет на РСР и на информираността при вземане на решения.

През първото полугодие на 2012г. са проведени две заседания на РСР на ЮИР и едно заседание на РКК на ЮИР под председателството на област Стара Загора.

През второто полугодие на 2012г. са проведени две заседания на РСР на ЮИР и едно заседание на РКК на ЮИР под председателството на област Ямбол.

За 2012 г. Регионалният съвет за развитие на Югоизточен район е извършил следните дейности: :

1. 
   Представяне и обсъждане на проекта на Национална стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012-2022 г.;
   
2. 
   Представяне на основните проблеми и предизвикателства на развитието на четирите области от Югоизточен район –област Бургас, област Стара Загора, област Сливен, област Ямбол (във връзка с подготовката на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за периода ( 2014 – 2020 г.); представяне и обсъждане на идентифицирани ключови проекти в съответните области за следващия програмен период (2014-2020 г.)
   
3. 
   Представяне на списък с тематичните цели, които да бъдат включени в договора за партньорство на Република България за програмния период (2014-2020 г.), списък с програми и водещо ведомство за разработването на всяка програма.
   
4. 
   Определяне на представители – титуляри и заместници на Регионалния съвет за развитие на Югоизточен район в тематичните работни групи за разработване на всяка от Програмите, които ще бъдат съфинансирани от фондовете на ЕС за периода 2014-2020 г.
   
5. 
   Представяне и обсъждане на „Анализ на специфични характеристики на регионалното развитие и на държавната регионална политика” (втори етап от проект „Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма за регионално развитие (2014-2020)“
   
6. 
   Обсъждане и одобряване на Годишния доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2011 г.
   
7. 
   Представяне информация за хода на операциите по Оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз
   
8. 
   Обсъждане и приемане на Годишната индикативна програма за дейността на РСР на ЮИР през 2013 г.
   
9. 
   Обсъждане на Национална концепция за пространствено развитие 2013 – 2025 г.
   
10. 
    Представяне на SWOT анализ за нуждите на ОПРР 2014-2020 г.
    
11. 
    Обсъждане на Регионалното сътрудничество в областта на образованието и обучението в Югоизточен район
    
12. 
    Обсъждане и приемане на промени на Вътрешните правила за работа на Регионалния координационен комитет към Регионалния съвет за развитие на Югоизточен район
    
13. 
    Представяне на информация относно дейността на работната група за разработване на Договора за партньорство и тематичните работни групи за всяка от програмите за програмен период 2014-2020 г.
    
14. 
    Представяне и обсъждане на проект на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020г.
    
15. 
    Представяне на Стратегия за иновации и добро управление на местно ниво - приложение в България (2007-2012г.);
    

РСР осигурява информация и публичност на всички нива при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката.

На заседанията на РСР участват партньори, широк кръг заинтересовани страни, институции с цел съгласуване, обсъждане на важни въпроси за района, което гарантира прозрачност и ефективност в процеса на вземане на решения. Това позволява споделяне на идеи и предложения и поемане на отговорност при формулиране на дадена политика.

След всяко едно проведено заседание съгласно чл. 55, ал. 1 от ППЗРР приетите решения се довеждат до знанието на заинтересованите страни, чрез средствата за масово осведомяване, с цел осигуряване на публичност и прозрачност на обсъдените теми и генериране на повишено внимание и ангажираност у гражданите.

Укрепването на капацитета в сферата на регионалното развитие е стратегическа необходимост за усъвършенстване на политиката за регионално развитие. Подобряването на координацията и партньорството между участниците в регионалното развитие е от съществено значение за рационализиране на тяхната съвместна работа.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО НА РПР НА ЮИР
Годишният доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2012 г. е разработен от отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Югоизточен район”, Министерство на регионалното развитие, под председателството на област Сливен. Регионалният съвет за развитие е орган за наблюдение на регионалния план за развитие на Югоизточен район. Годишният Доклад отговаря на националната и европейска политика в областта на регионалното развитие. Годишният доклад отчита и поставените акценти в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮИР за периода 2011-2013 г. , а именно: възможностите на местните власти, бизнеса и неправителствения сектор за предприемане на целенасочени действия за развитие на района и подобряване качеството на живот на местното население. Предвид участието и приносът на България в Стратегия „Европа 2020” е необходимо постигане на по-висока конкурентноспособност на регионалната икономика, преодоляване на вътрешнорегионалните различия и ключови дефицити в социалната и техническата инфраструктурата, развитието на човешкия потенциал и подобряване на околната среда.

Процеса на наблюдение се извърши със съдействието на органите на централната власт и техните регионални структури, представителите на Регионалния съвет за развитие в Комитетите по наблюдение изпълнението на Оперативните програми и местните власти, чрез предоставяне на информация, анализи, отчети и доклади. При наблюдение изпълнението на плана отчетения напредък в сферата на инфраструктурата, туризма, икономическата и жизнена среда се извършва посредством спазване принципа за партньорство, публичност и прозрачност.

Годишният доклад отразява промените в социално-икономическите условия и политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво, както и постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на Регионалния план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение. При анализа са отчетени и специфични индикатори за въздействие. Извършено е наблюдение на седемте стратегически индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в процесите на регионалното развитие. С цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район, Годишният доклад посочва действията, предприети от Регионалния съвет за развитие на района, както и мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни. Докладът прави преглед на проблемите, възникнали в процеса на прилагане на Регионалния план за развитие през 2012 година, мерките за преодоляване на тези проблеми, мерките за осигуряване на информация и публичност на действията по изпълнение на плана, както и предприетите мерките за постигане на необходимото съответствие на плана със секторните политики, планове и програми и прилагане принципа на партньорство.

Годишният доклад се основава на последни официални данни на Националния статистически институт (НСИ) и сравнителни данни на Евростат за регионите в ЕС. Използвана е и информация от официалните сайтове на оперативните програми, от единния информационен портал за Структурните фондове на ЕС в България, от членовете на Регионалния координационен комитет на Югоизточен район. и от предоставената инвформация от общините и областите на територита на областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Използвана е информация и от ОПУ, Регионалната служба по заетостта, Регионална инспекция по околна среда и водите на територията на Югоизточен район.

Опитът при изготвянето на Годишните доклади показва, че при изготвянето на Регионалния план за развитие за следващия програмен период сериозно внимание следва да се обърне на индикатори за отчитане напредъка. Разминаването между нормативни изисквания и възможностите за отчитане на индикаторите, като основен инструмент за наблюдението е казус, който трябва да бъде разрешен, за да може реално да се отчита наблюдението на изпълнението на приоритетите на района. Конкретният обхват на индикаторите трябва да бъде съобразен с реалните възможности на статистическите изследвания, според тяхната необходимост и полезност за отчитане напредъка на плана.

На основание чл.18, ал.8 от Закона за регионалното развитие и чл.49, т.15 и чл.57 ал.1 и. ал.2 от Правилника за прилагане на ЗРР, Регионалният съвет за развитие на Югоизточен район приема Годишната индикативна програма (ГИП) за дейността на съвета през 2012 г. ГИП представлява планов документ, който определя основните дейности, пряко свързани с функциите на съвета, съгласно нормативната уредба, както и необходимите средства за неговата ефективна и ефикасна работа през 2012 година. ГИП 2012 г. е финансово неосигурена. Това бе констатирано и през 2010 и 2011 г. Липсата на средства за дейността на РСР е основна причина за невъзможността да се планират и реализират мерки, които биха допринесли за укрепването и развитието на съвета като орган за провеждане на държавната политика за регионално развитие в Югоизточен район. Във връзка засилване ролята на РСР е необходимо да се обезпечи финансово неговата дейност.

Направеният анализ на изпълнението на РПР на ЮИР показва, че определената в него рамка на политиката за регионално развитие за района се изпълнява основно чрез инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране. Същевременно е ясна необходимостта от по-конкретно адресиране на бъдещите мерки към специфичните икономически и социални проблеми на района, в контекста на общите структурни предизвикателства пред развитието. Необходимо е и допълнително усъвършенстване на координационните механизми, свързани с реализацията на политиката за регионално развитие, включително по-ефективно използване на правомощията на Регионалния съвет за развитие , свързани с идентифициране на проблемите на района и тяхното адресиране чрез съответните финансови инструменти. С това ще се постигнат целите на плана свързани с увеличаване на конкурентните предимства на района, преодоляване на вътрешнорегионалните различия и ключови дефицити в социалната и техническата инфраструктура, развитието на човешкия потенциал и подобряване на околната среда. За регионалното развитие са необходими полагане усилия на всички власти, бизнес и граждани, като гаранция за успешното развитие на района.

ДОКЛАД ПО НАБЛЮДЕНИЕТО И КОНТРОЛА ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН (2007-1013), ВКЛЮЧИТЕЛНО НА МЕРКИТЕ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПЛАНА
Докладът за наблюдение и контрол при прилагането на Регионалния план за развитие на Югоизточен район (2007-2013 г.) и на Актуализирания документ за изпълнение ( 2011-2013 г.) се разработва в съответствие със Становище по ЕО № 6-3/2005 на Министъра на околната среда и водите и Решение за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на Министъра на околната среда и водите.

Целта на настоящия доклад е да се представи изпълнението на заложените в Становището по ЕО № 6-3/2005 г. мерки за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на плана, както и изпълнението на мерките за наблюдение и контрол при неговото прилагане през 2012 г., по компоненти и фактори на околната среда.

Представената в Доклада информация за изпълнението на мерките за наблюдение и контрол при прилагането на АДИ РПР ЮИР през 2012 г., по компоненти и фактори на околната среда, съдържа данни, резултати от проверки, анализи и факти от: Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2012 г. на ИАОС, Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2012 г. на РИОСВ - Бургас и РИОСВ - Стара Загора, Годишния доклад по наблюдение и контрол при прилагането на Плана за управление на речните басейни в Черноморски район за 2011 г. на Басейнова дирекция за Черноморски регион – Варна.

I. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ЩЕТИ В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН (2007-2013), СЪС СТАНОВИЩЕ ПО ЕО № 6 -3/2005 Г. НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ.
1. За районите, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми да бъдат изготвени и прилагани Програми за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.

В АДИ на РПР на ЮИР (2011-2013) е отчетено, че оценката на качеството на атмосферния въздух се извършва за основните контролирани показатели - прах, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, тежки метали, както и за други специфични замърсители, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух. Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух , определени за Югоизточен район са - Сливен, Ямбол, Карнобат, Камено, Раднево, Гълъбово и Бургас. Автомобилният транспорт и битовото отопление са източници на замърсяване с прах, а промишлеността, в т.ч. „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, са източници на замърсяване със серни и азотни диоксиди и амоняк. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид са измерени в Бургас. Раднево и Гълъбово е също един от районите с най-големи количества серни и азотни диоксиди, емитирани на 1000 души. Основни източници на замърсяване са промишлените и добивните дейности в ТЕЦ „Марица-изток“, Раднево и Гълъбово. Съгласно чл. 27 от Закона за чистотота на атмосферния въздух, Наредба №7/1999г. и Заповед № РД-1046/03.12.2010 г. на Министъра на околната среда и водите за определяне на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух и на зоните, в които са превишени нормите с допустими отклонения, общините са задължени да изготвят Програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми. Програмите се изготвят от общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, в съответствие с разпоредбите на ЗЧАВ.

Целта на Програмите е да анализира произхода на замърсяването, да предложи конкретни действия за елиминиране или намаляване влиянието на факторите, водещи до замърсяване на атмосферния въздух едновременно да даде перспектива за достигане на съответните норми за концентрация на вредните вещества в приземния слой на атмосферния въздух. В общинските програми са предвидени редица мерки, които трябва да бъдат взети по отношение на основните сектори, източници на замърсяване с ФПЧ10, за да бъде постигнато необходимото качество на атмосферния въздух.

Във връзка с прилагането на Наредба № 7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух за региона, контролиран от РИОСВ – Бургас са утвърдени и създадени следните райони за оценка и управление качеството на атмосферния въздух: Община Бургас и Община Камено. Двете общини имат разработени и приети Общински програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества като райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, в които е налице превишаване на установените норми. Във връзка с уведомително писмо на Европейската комисия за открита процедура по нарушение на Общностното право за неспазване на нормите за фини прахови частици и писмо на МОСВ за предприемане на спешни мерки е извършена актуализация на Програмите за управление на КАВ в шест Общини в региона – (Община Бургас, Община Камено, Община Несебър, Община Средец,Община Карнобат и Община Айтос).

Съдържанието на Регионалните планове за развитие е определено със Закона за регионалното развитие, което не включва разработването на акваториални планове за 6-те черноморски общини от района.

Според Закона за устройство на българското Черноморско крайбрежие към всички общи устройствени планове на общините по крайбрежието трябва да има и част за устройство на акваторията.

В съответствие с Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС) целият Черноморски басейн се разглежда като един регион. На ниво държава членка РДМС се отнася задължително до обхвата на териториалните води и Изключителната икономическа зона (ИИЗ). По дефиниция Изключителна икономическа зона е морското пространство до 200 морски мили извън площта, прилежаща към териториалното море, в което крайбрежната държава упражнява своите права и суверенитет за целите на проучване и експлоатация, опазване и управление на природните ресурси, независимо дали живи или неживи, морското дъно, както и покриващите го води. ИИЗ е с ширина 200 морски мили от правите линии, от които се измерва териториалното море, съгласно членове 55, 56 и 57 на Конвенция на ООН по морско право (UNCLOS).

На основание чл.8 от Наредбата за опазване на околната среда в морските води, Басейнова дирекция за Черноморски район публикува на 10 Май 2013г. „Първоначална оценка на състоянието, формулиране на критерии за добро състояние и екологични цели за морската околна среда на Република България“ - етап от разработването на Морската стратегия и в изпълнение на чл.8, чл.9 и чл.10 от Рамкова директива за морска стратегия.

Рамковата директива за морска стратегия има за цел постигане на добро екологично състояние в морските води на ЕС до 2020 г. и опазване на ресурсната база, от която зависят икономическите и социални дейности, свързани с морското пространство. Добро състояние следва да се постигне чрез разработване и прилагане на стратегия за морските води във всяка страна - членка на ЕС.

Периодът 2010 – 2013 г. поставя началото на преход към нисковъглеродна икономика и енергетика както на европейско, така и на национално ниво. Успешното изпълнение на националните цели до 2020 г. до голяма степен зависи от предпоставките и условията, които ще бъдат създадени през този първоначален период.

Увеличаването на дела на електроенергията, произведена от ВЕИ е свързано с намаляването на емисиите от парникови газове и намаляване на негативните последици от глобалните промени в климата. Вятърната енергия може да бъде използвана за производство на електроенергия с вятърни генераторни системи на типични по разположение местности. Изследванията по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че в крайбрежните територии на Югоизточния район съществуват възможности за развитието на ветроенергетиката, но те са по-ограничени в сравнение със Североизточния район, тъй като не попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Неколкократно са извършвани опити за алтернативен добив на ел. енергия, чрез използване силата на вятъра. Към настоящия момент е изградена една вятърна електрическа централа от микро тип между с. Равда и с. Ахелой в община Несебър. Добиваната от централата електроенергия задоволява личните нужди на изграден в непосредствена близост животновъден комплекс и рядко се търгува с НЕК. Не бива да бъде пренебрегвано и значението на приливите и отливите по черноморското крайбрежие и енергодобива чрез преработка на отпадни ресурси, което би могло да бъде една от областите на проявление на развитието на иновационните технологии .

Голяма част от територията на Югоизточен район по южната му граница попада в зона, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на ел. енергия. Област Сливен попада в район, характеризиращ се със сравнително висока средна продължителност на слънчевото греене. За периода 31.03 – 31.10., отчетената средна продължителност е в границите 1 750 h – 500 h; Ресурсът на слънчевата енергия е повече от 4,25 kWh/m./дневно или 1550 kWh/m./годишно. Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество.

Безспорни са ползите, които внедряването на ВЕИ би имало както за икономическото развитие на Югоизточен район, като възможност за привличане на инвестиции, така и върху опазването на околната среда чрез намаляване на вредните емисии.

В края на 2011 г. МИЕТ публикува Първи национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници. Докладът е изготвен в изпълнение на чл. 22 на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и чл. 13 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и обхваща периода 2009-2011 г. Той съдържа информация за общото количество на потребената енергия от възобновяеми източници през периода, изпълнениете и планираните мерки за насърчаване, производството и потреблението на енергията от възобновяеми източници, постигнатия напредък при провеждането на административните процедури от гледна точка на отстраняване на регулаторни и неругалторни пречки, свързани с реализацията на проекти за производство  на енергия от възобновяеми източници.

Новият ЗЕВИ осигурява хармонично развитие на ВИ, в съответствие с 10- годишния план развитие на преносната електрическа мрежа и плановете на операторите на разпределителните електрически мрежи. За целта новите инсталации са планирани според възможностите за интегриране, за което операторът на преносната мрежа прави оценка и представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на ДКЕВР предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи. Тези мощности ще бъдат представяни по райони на присъединяване и нива на напрежение.

Подкрепа за въвеждане на енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми енергийни източници може да се финансира по четири оперативни програми за приода 2007-2013 г.:

През 2009 г. и 2010 г. в рамките на отделни операции на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” са подкрепяни някои дейности в малки, средни и ограничено в големи предприятия, свързани с използването на ВИ и подобряване на енергийната ефективност.

През ноември 2011 г. е обявена процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO003-2.3.01 „Инвестиции в „зелена индустрия”, която е реализирана през 2012 г. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 78 233 200 лева.

Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г.

Програмата подкрепя проекти за ВИ най-вече в рамките на Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие“. В тази приоритетна ос инвестициите във ВИ са хоризонтална мярка в проектите по обновяване на публични сгради и многофамилни жилищни сгради, където бенефициенти са съответно публични институции и сдружения на собствениците на жилища.

Към март 2011 г. по Оперативна програма „Регионално развитие” са публикувани 9 схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, свързани с енергийна ефективност. Сключени са 237 договора на стойност 503 млн. лв. За ремонт, реконструкция и внедряване на мерки за енергийна ефективност в обекти публична собственост от образователната, социалната и културната инфраструктура. Обновени са над 100 сгради в резултат на приключили проекти.

Оперативна програма „Околна среда“ 2007 - 2013 г.

По Приоритетна ос 2: „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци“, програмата финансира изграждане на инсталации за оползотворяване на отделените газови емисии (метан) от депата за битови отпадъци чрез производство на електрическа енергия.

Сред приоритетите на Програмата е производство и използване на енергията от ВЕИ, както и предвиждане на мерки за енергийна ефективност с цел да се отговори на целите в новата европейска енергийна политика. Производството на ВЕИ, рационалното използване на енергията от ВЕИ, подобряването на енергийната ефективност на земеделските стопанства и предприятията в хранително преработвателната промишленост, горския сектор и селските райони, производството на топло и електроенергия от общините, са важна предпоставка за устойчивото развитие на регионите.

По мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства, земеделските стопанства получават подкрепа за извършване на инвестиции за производство на био-енергия за посрещане на собствени енергийни нужди на земеделската им дейност.

По Мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти предприятията от ХВП получават подкрепа за извършване на инвестиции за производство на био-енергия: собствени енергийни нужди на предприятието от ВЕИ.

По мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности земеделски производители от селски общини получават подкрепа за извършване на инвестиции в производство и продажба на възобновяема енергия.

По мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия се предоставя подкрепа на микропредприятия в селски общини за извършване на инвестиции за производство на био-енергия за посрещане на собствените енергийни нужди на предприятието.

По Мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони, по която бенефициенти са общини, юридически лица с нестопанска цел и читалища, се предоставя безвъзмездна помощ за инвестиции в инфраструктура и оборудване, в т.ч. на инсталации за производство на електрическа и/или топлинна енергия за сгради общинска собственост и/или сгради в които се предоставят различни услуги на обществеността, от ВЕИ; изграждане на разпределителна мрежа за био-горива или произведена от биомаса или други ВЕИ топлинна/електрическа енергия.

По данни на УО на ОП“Конкурентоспособност“ към края на 2012 г. по Процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Инвестиции в зелена индустрия“ има 5 броя сключени договори за безвъзмездна финансова помощ в Област Стара Загора. Общата стойност на проектите по сключените договори за безвъзмездна финансова помощ е 27 112 898,07 лв.

Към 2012 г по данни на УО на ОП „Околна среда“ по приоритетна ос 2 в Югоизточен район са реализирани следните 2 проекта: Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за изграждане на инфраструктура за третиране на отпадъците в община Котел (Общият размер на договореното финансиране е 744 161,44 лв.) и Техническа помощ за създаване на система за интегрирано управление на отпадъците в регион Ямбол (Общият размер на договореното финансиране е 367 417,80 лв ) .