Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2012 година

През 2012 г. МОСВ публикува Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. Според стратегията влошаването на качеството на повърхностните и подземните водни тела се дължи основно на недостатъчния брой и капацитет на пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ), екологично несъобразено земеползване и промишлена дейност.Нивото на изграденост на ПСОВ у нас е сравнително ниско. Почти всички построени и пуснати в експлоатация ПСОВ в края на миналия век се нуждаят от реконструкция и модернизация. В много случаи има липса на съответствие между степента на изграденост на канализационната мрежа и проводимостта на главните колектори с капацитета и изградеността на ПСОВ. Изразходването на средствата за инвестиции във водоснабдителни и канализационни системи и ПСОВ е неефективно – високи разходи на 1 км водопровод и канализация; преоразмерени ПСОВ и т.н.

По данни на УО на ОП „Околна среда 2007-2013 г.“ са реализирани следните проекти в Югоизточен район:

• 
  Проект „Изготвяне на инвестиционен проект за модернизация и проектиране на ПСОВ и съпътстващи съоръжения на гр.Поморие” на Община Поморие, област Бургас - приключен на 5.9.2012 г. Общият размер на договореното финансиране е 416 819,26 лв.;
  
• 
  Проект „Подготовка на интегриран инвестиционен проект за изграждане на ПСОВ, разделна канализация и водопроводна мрежа в гр. Стралджа” на Община Стралджа, област Ямбол - приключен на 14.12.2011 г. Общият размер на договореното финансиране е 987 815,69 лв.;
  
• 
  Проект „Подготовка на инвестиционни проекти за изграждане на ПСОВ, доизграждане на канализационна мрежа и частична реконструкция на водопроводна мрежа в гр. Малко Търново” на Община Малко Търново - приключен на 02.03.2011 г. Общият размер на договореното финансиране е 404 969,23 лв.;
  
• 
  Проект „Изработване на инвестиционен проект в две фази – идеен и технически за изграждане на ПСОВ за пречистване на отпадъчни води, к.к. Слънчев бряг-Несебър” на Община Несебър - приключен на 30.08.2011 г. Общият размер на договореното финансиране е 740 872,50 лв.;
  
• 
  Проект“ Изготвяне на работни проекти за ГПСОВ и разделна канализация за битови и дъждовни води на гр.Николаево“ на Община Николаево - приключен на 27.10.2010 г. Общият размер на договореното финансиране е 341 475,80 лв.
  

Посочената в Становището на МОСВ мярка се прилага при одобряване на инфраструктурни проекти за изграждане на канализационни системи от експертните съвети по устройство на територията при областите и общините в ЮИР.

Според Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор от 2012 г. ще се предприемат мерки за по добра координация на политиките, чрез създаване на Координационен съвет по водите. Целта е интегрирането на политиката по водите и отрасловите политики във водния сектор да се извършва от Координационен съвет по водите, включващ министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите, министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на образованието, младежта и науката и председателя на държавната комисия по енергийно и водно регулиране или оправомощени от тях длъжностни лица.

6. 
   При реализация на мерките за преодоляване на „водните режими” да се даде приоритет на намаляване на водните загуби, разработка на водоспестяващи технологии и оборотно използване на водите.
   

Според МОСВ броят на населените места, в които се въвежда режим на водоподаване, особено в „сухи” години е голям. Проблемите с недостига на вода през сухите години и през нормално влажните години, свързани с въвеждането на целогодишни и сезонни режими на водоподаване, засягат главно селища, които нямат изградени и не са свързани с резервоари за денонощно, сезонно и многогодишно съхранение на повърхностния воден ресурс, както и в по-редки случаи - селища с водоснабдяване от язовир, но с проблеми във водопреносната система – течове, аварии.

Констатираните загуби на вода са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити, както от водопроводната мрежа, така и по кранове, връзки, резервоари и в различните шахти. Големи обеми вода се губят също за изпразване и пълнене на водопроводната мрежа при аварии, поради факта, че тя е недобре конструирана и/или преоразмерена, а граничните кранове между хидравличните зони не работят достатъчно добре.

Сериозен проблем е наличието на неравномерно хидравлично налягане (високо или ниско) в отделни зони на водопроводната мрежа. Причини за високото налягане са голяма денивелация между резервоарите и захранващата територия; директни свързвания (водоподаване) към високонапорни транзитни тръбопроводи; липса на регулатори за намаляване на налягането; преоразмерени помпени станции, хидрофори и респективно водопроводната мрежа. Ниско налягане се получава вследствие на по-малки диаметри или преоразмерени мрежи, захранващи много потребители, което води до големи загуби на налягането, особено в крайградските вилни зони; строителство в близост до резервоарите, където поради липса на денивелация не може да се осигури нужният статичен напор; многобройни течове по водопроводната мрежа.

Степента на развитие на водоснабдителната мрежа на ЮИР е на едно от първите места в страната (делът на водоснабденото население е 99.7%, а за страната е 98%). Независимо от това в някои общини водоснабдителната мрежа е силно амортизирана Между 10 и 15% от населените места са на режим заради текущи повреди по водопроводната и канализационната мрежи. Канализационната мрежа в Югоизточния район е достигнала средно ниво на развитие, в сравнение с други райони в страната.

В изпълнение на тази мярка по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” се изпълнявят проекти, които целят реконструкция на водопроводната мрежа, изграждане на нова разделна канализационна мрежа, подобряване техническата инфраструктура за водоснабдяване и управлението на питейните и отпадни води в ЮИР.

Основа на новата политика във водния сектор ще е планирането на мерките, като се използва итеративния подход. Планирането се осъществява както в териториален разрез, така и по отношение развитието на отделните водностопански отрасли, оказващи услуги за населението и бизнеса в страната.

В контекста на това и във връзка с мярка 7, планът за „Опазване на морската околна среда и устойчиво управление на крайбрежните зони” е от изключително значение. Целесъобразността е продиктувана от развитието на общностното законодателство и необходимостта от синхронизиране на националното законодателство с него. Този план е свързващото звено между политиката по управление и опазване на водите, политиката по изменение на климата и интегрираната морска политика. В момента регулацията е „разпокъсана” между (1) опазване на околната среда - биоразнообразие и защитени зони, управление на водите, (2) рибарството – аквакултури, (3) морските отрасли (транспорт, пристанища и друга морска инфраструктура, офшорни инсталации и преносни мрежи и т.н.) и (4) териториалното развитие и опазване на крайбрежието от морска ерозия и абразия.

Водите за къпане в България, включително и по Черноморието, изцяло отговарят на изискванията за качество. В доклада на ЕС за състоянието на водите за къпане, направено на 21 000 крайбрежни ивици, реки и езера в Европа се посочва, че край морето са изградени 38 станции за отпадни води, от тях 35 работят. Очаква се инвестициите в пречиствателни станции в цялата страна да достигнат 3,5 млрд. евро, а броят на пречиствателните станции да се увеличи.

Изграждането на ПСОВ в населените места по крайбрежието способства за ограничаване на замърсяването на реките и водите вливащи се в Черно море. От всички канализации зауствани в Черно море са взети водни проби през летния активен курортен сезон с цел получаване на максимално реалистична информация за вида и количеството замърсяване.

8. При избор и реализация на инвестиционни намерения в областта на управление на отпадъците да се отчитат програмните документи имащи отношение към управление на отпадъците на национално ниво: Национална стратегия по околна среда, Национална програма за управление на дейностите по отпадъците, ОП „Околна среда”, програми за прилагане на директиви на Европейския съюз.

До 13.07.2012г. управлението на отпадъците в Република България се определя с приетия през 2003г. Закон за управление на отпадъците /ЗУО/, а от 13.07.2012г. с обнародвания в ДВ, бр.53/ 2012г. Закон за управление на отпадъците /ЗУО/. В ЗУО и подзаконовите нормативни актове са регламентирани мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване. Определени са изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид оползотворяване на образуваните отпадъци.

Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Освен в ЗУО дейностите по управление на отпадъците са регламентирани и в Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

От Министерство на околната среда и водите е изготвена Национална програма за управление на отпадъците за периода 2009 – 2013 год. /НПУДО/. Програмата предвижда конкретни мерки за подобряване управлението на отпадъците на национално ниво. Целта е да се намали обема на генерираните отпадъци, да се подобри ефективността при използването на природните ресурси, да се повиши отговорността на производителите и да се насърчат инвестициите в управлението на отпадъците.

Кметовете на общините разработват и изпълняват програми за управление на отпадъците за територията на съответната община. Тези програми са неразделна част от общинските програми за околна среда и се приемат от общинския съвет, който контролира и изпълнението им. Кметът на общината внася ежегодно в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата, като същият отчет се представя и в РИОСВ за информация.

Общинските програми за управление на отпадъците се разработват в съответствие с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и включват мерки, предвидени в плана за действие към Националната програма. Програмите се актуализират при промяна на фактическите и/или нормативните условия.

По данни на РИОСВ – Бургас и РИОСВ –Стара Загора, тридесет и трите общини на територията на ЮИР изпълняват програми за управление на отпадъците изготвени на основание чл. 29, ал. 1 от отм. ЗУО. В програмите са предвидени мерки за постигане на следните цели:

• 
  намаляване или ограничаване образуването на отпадъци, както и на степента на тяхната опасност;
  
• 
  рециклиране, регенериране или други форми на оползотворяване;
  
• 
  екологосъобразно обезвреждане;
  
• 
  почистване на старите замърсявания с отпадъци.
  

По Приритетна ос 2 Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци, ОП“Околна среда 2007-2013 г.“:

• 
  Проект свързан с техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за изграждане на инфраструктура за третиране на отпадъците в община Котел.
  
• 
  Проект свързан с техническа помощ за създаване на система за интегрирано управление на отпадъците в регион Ямбол: общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа.
  

По данни на РИОСВ – Бургас за обезвреждане на битовите отпадъци в експлоатация през годината са 2 претоварни станции и следните депа претоварна Бургас, преди отпадъците от град Бургас да постъпят в депо Братово; претоварна Китен - за населените места от общините Приморско и Царево, след което отпадъците се транспортират до регионално депо Созопол;регионално депо Созопол – за общини Созопол, Приморско и Царево; и общински депа за неопасни отпадъци – всички останали общини на територията на РИОСВ -Бургас.

По данни на РИОСВ – Стара Загора през 2012 г. няма закрити и рекултивирани общински депа за неопасни отпадъци в териториалния обхват на инспекцията, причина за което е изоставане в сроковете за изграждането на Регионални съоръжения за третиране на отпадъци за региони Стара Загора и Ямбол. През 2012 г. са активизирани действията на Регионалните сдружения на общините от региони Стара Загора и Ямбол за провеждане на процедурите за избор на изпълнители на строителството на двата обект

По данни на РИОСВ Стара Загора за минимизиране на количествата на отпадъците, предназначени за депониране и в съответствие с изискването за предварително третиране на отпадъците преди депониране, в общини Ямбол и Стара Загора са изградени по една сепарираща инсталация за сепариране на отпадъци от опаковки. Общият капацитет на инсталациите за сепариране на разделно събраните отпадъци е 100 000 т/г. Изградените мощности са с достатъчен капацитет за предварително третиране на цялото количество образувани отпадъци. Остатъците след сепариращите инсталации се депонират на съответните общински депа за неопасни отпадъци.а.

От 2008 г. започна изпълнението на ИСПА Мярка: 2006 BG 16 P PA 001– Техническа помощ за подготовка на проекти в сектор «Околна среда» в България. В рамките на тази мярка се извърши подготовката на инвестиционните проекти за изграждане на регионалните депа в региони Левски, Борово, Велико Търново и Варна и Стара Загора, Костенец и Луковит.

През 2012 г. няма закрити и рекултивирани общински депа за неопасни отпадъци в териториалния обхват на инспекцията по околна среда Стара Загора, причина за което е изоставане в сроковете за изграждането на Регионални съоръжения за третиране на отпадъци за региони Стара Загора и Ямбол. През 2012 г. са активизирани действията на Регионалните сдруженията на общините от региони Стара Загора и Ямбол за провеждане на процедурите за избор на изпълнители на строителството на двата обекта. Към началото на 2013 г. двете водещи общини в регионалните сдружения обявиха обществени поръчки с предмет „Изграждане на регионален център за управление на отпадъците – Стара Загора” и „Изграждане на клетка 1 и съпътстваща инфраструктура и съоръжения за регионална система за управление на отпадъците – регион Ямобл”.

На контролираната от РИОСВ–Бургас територия са издадени комплексни разрешителни на петнадесет оператори за експлоатация на инсталации и съоръжения, попадащи в обхвата на Приложение № 4 на ЗООС, а именно: рафинерия; химически инсталации; горивни инсталации; инсталация за повърхностна обработка на метали; инсталация за производство на кръгли, периодични и горещовалцувани профили; инсталация за производство на керамични изделия; инсталации за производство на вар; инсталации за отглеждане на птици и свине; депа за опасни и неопасни отпадъци. Две от депата, за които има издадени комплексни разрешителни все още не са изградени и не са пуснати в експлоатация: „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Камено, Бургас, Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе”, с. Братово, общ. Камено“ и „Регионално депо за неопасни и инертни отпадъци за Община Малко Търново”

На територията на Югоизточен район се изпълняват проекти, свързани с изграждането на регионални съоръжения за третиране на отпадъци по ОП „Околна среда 2007-2013“ в общините : Малко Търново, Стара Загора, Ямбол.

В община Бургас, с партньори общините Камено, Карнобат, Несебър, Поморие, Айтос, Руен и Средец се изпълнява проект свързан с изграждане на регионална система за управление на отпадъци.

В изпълнение на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци транспонираща Директива 1999/31/ЕС, операторите на депата за отпадъци изготвят и представят на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено депото, план за привеждане на депото в съответствие с необходимите технически и експлоатационни изисквания. Свързаните с тях мерки, процедури и правила имат за цел предотвратяване и ограничаване на риска за човешкото здраве и на отрицателните въздействия върху околната среда в резултат на оползотворяването или обезвреждането на отпадъци, в т.ч. депонирането на отпадъци. С тази наредба се определят условията и изискванията за изграждане и експлоатация на: депа, на които се депонират битови, строителни, производствени и/или опасни отпадъци, наричани по-нататък: други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

Според РИОСВ Бургас през 2012 г. е подобрено качеството на системите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, подобрена е отчетността по отношение на дейностите с отпадъци, завишен е контрола по безопасното съхраняване на ПРЗ в складове и Б-Б кубове, увеличен е броя на контролираните лица, извършващи дейности с отпадъци и предадено за обезвреждане изведеното от експлоатация оборудване, съдържащо ПХБ.

През годината е забавено изграждането на Регионално депо за неопасни отпадъци Бургас, което поражда проблеми с третирането на битовите отпадъци в деветте общини, които ще депонират отпадъците си в него, тъй като сега действуващите депа са с ограничен капацитет и не отговарят на нормативните изисквания. Не са изградени напълно системи и неефективно работещи са изградените системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки, поради необезпеченост със сепариращи инсталации и транспортна техника. Проблем е и третирането на строителни, биоразградими отпадъци и утайки от ПСОВ. Забавено е създаването на системи за разделно събиране и последващо третиране на МРО – портативни батерии и акумулатори, ИУЕЕО, опасни отпадъци от домакинствата.

Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. В тази насока са насочени действията на експертите по управление на отпадъците в РИОСВ – Бургас през 2012 год., ръководейки се от целите и приоритетите в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и изискванията на нормативната уредба през 2012 год. е постигнато следното:

• 
  увеличен е броя на контролираните физически и юридически лица, извършващи дейности с отпадъци;
  
• 
  увеличено е количеството на опасните болнични отпадъци, които се предават на лица за обезвреждане;
  
• 
  подобрява се отчетността на дейностите с отпадъци – водят се отчетни книги, транспортни карти за опасните отпадъци, изготвят се отчети до РИОСВ и ИАОС;
  
• 
  подобрено е качеството на системите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци;
  
• 
  изведено е от експлоатация оборудване, съдържащо ПХБ и е предадено за обезвреждане;
  
• 
  намален е броят на терените с нерегламентирани замърсявания с битови и строителни отпадъци.
  

В 19 от общо 20 общини в териториалния обхват на РИОСВ – Стара Загора има въведена система за организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, с което се отчита съществен напредък в сравнение с 2011 г. Във връзка с привеждане в съответствие с нормативните изисквания на общинските депа, които остават в експлоатация, от страна на общините са предприети допълнителни мерки, включително създаване на пунктове за мониторинг на подземните води, извършване на физикохимични анализи, изграждане и възстановяване на оградни съоръжения, предприемане на действия за допълнителни отводнителни мероприятия за ограничаване навлизането на атмосферни води в тялото на депото.

През 2012 г. на действащите общински депа за неопасни отпадъци на области Стара Загора, Сливен и Ямбол и на Регионално депо за неопасни отпадъци на общини Елхово и Болярово са депонирани общо 224 693,83 тона, като от тях: 224 116,67 тона смесени битови отпадъци; 577,16 тона строителни отпадъци.

12. Да се разработят и прилагат мерки за намаляване на замърсяванията с нефтопродукти в районите на Бургас и Ямбол.

Управлението на дейностите по третиране на отпадъци от отработени масла и отпадъчни нефтопродукти има за цел предотвратяване и ограничаване на замърсяванията на въздуха, водите и почвите и ограничаване риска за човешкото здраве и околната среда. По информация на РОСВ Бургас това налага въвеждане на екологосъобразна система за контрол на дейностите по третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Отработените масла приоритетно се оползотворяват чрез регениране. Когато техническите, икономически и организационни условия не позволяват това, маслата се изгарят с оползотворяване на енергията или съхраняват временно до предаването им за последващо обезвреждане.

През 2012 г. са извършени от РИОСВ Бургас контролни проверки, касаещи прилагането на действащата през годината Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработените масла и отпадъчните нефтопродукти. На територията на РИОСВ – Бургас има 6 фирми с издадени разрешения за извършване на дейности по третиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, като едното е издадено през 2012 г. „ЕПП Ойл” ЕООД и „МВ Ойл” ЕООД извършват дейности по предварително третиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Извършени са 5 планови проверки за изпълнение на условията в издадените разрешителни.

През 2012 г. не са регистрирани замърсявания на земната повърхност и почвата, възникнали в следствие на извършени криминални пробиви по продуктопровода на „Лукойл нефтохим Бургас” АД и на пътно-транспортни произшествия. През годината не са констатирани разливи и замърсяване на площи с нефтопродукти от РИОСВ Стара Загора.

РПР е изготвен съгласно ЗРР и не конкретизира реализация на инвестиционни проекти, поради което тази мярка от становището на МОСВ не може да се приложи пряко чрез РПР на ЮИР. Съгласно нормативната уредба инвестиционния процес се изпълнява в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и се съгласува при условията и по реда на ЗУТ.

Законът за защитените територии е приет от Народното събрание през месец ноември 1998 г. Той определя взаимоотношенията между институциите, отговорни за защитените територии и гарантира по-ефективното опазване на природата и защита на местните интереси. Законът въвежда съвременна и съобразена с международните норми категоризация на защитените територии: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. Шестте категории защитени територии се различават по състояние и степен на съхраненост на дивата природа в тях. Това определя целите на управление на съответната защитена територия. Като правило може да се каже, че колкото по-непокътната е природата, толкова е по-строг режимът на защита и управление на съответния природен обект. Това се изразява предимно в ограничаване на човешките дейности в него, с цел съхраняване на естествените екосистеми.

На територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора, са обявени 75 защитени територии, съгласно Закона за защитените територии(ЗЗТ). Това са 4 резервата, 3 поддържани резервата, 35 природни забележителности, 31 защитени местносити, 1 природен парк „Сините камъни” и част от природен парк „Българка”.

На територията на РИОСВ – Бургас има 127 защитени територии, от които 7 резервата, 5 поддържани резервата (включително част от поддържан резерват „Калфата”, землище на с. Дюля, община Руен, Бургаска област), 1 природен парк, 59 защитени местности и 55 природни забележителности