Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2012 година

Специфичните препоръки на Съвета на ЕС за отделните държави-членки, които се основават на подробна оценка на ЕК на НПР и КП, са насочени към структурни предизвикателства, които държавите-членки следва да адресират. Тези препоръки се съобразяват с общите насоки на Годишния преглед на растежа на ЕК.

През 2012 г. ЕК определи 5 основни приоритета - диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

През 2012 година бе поставено началото на подготовката на България за следващия програмен период 2014-2020 г.

На 18 Януари 2012 г. е прието Постановление № 5 на Министерски съвет за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмния период 2014-2020 г.

На 25 април 2012 г. е одобрен Списък с тематичните цели, които да бъдат включени в Договора за партньорство на Република България за програмния период 2014- 2020 г.. (Решение 328 на Министерски съвет) , както следва:

1. 
   Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите;
   
2. 
   Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество;
   
3. 
   Повишаване конкурентоспособността на малките и средните предприятия и на селскостопанския сектор (за европейския земеделски фонд за развитие на селските райони), и на сектора на рибарството и аквакултурите (за европейския фонд за морско дело и рибарство);
   
4. 
   Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори;
   
5. 
   Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска;
   
6. 
   Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност;
   
7. 
   Насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури;
   
8. 
   Насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила;
   
9. 
   Насърчаване на социалното включване и борба с бедността;
   
10. 
    Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот;
    
11. 
    Повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация.
    

• 
  Оперативна програма за иновации и предприемачество с водещо ведомство Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
  
• 
  Оперативна програма за регионално развитие с водещо ведомство Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
  
• 
  Оперативна програма за транспорт и транспортна инфраструктура с водещо ведомство Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
  
• 
  Оперативна програма за околна среда с водещо ведомство Министерството на околната среда и водите;
  
• 
  Оперативна програма за развитие на човешките ресурси с водещо ведомство Министерството на труда и социалната политика;
  
• 
  Програма за развитие на селските райони с водещо ведомство Министерството на земеделието и храните;
  
• 
  Програма за морско дело и рибарство с водещо ведомство Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и храните;
  
• 
  Програми за трансгранично сътрудничество Република България - Република Сърбия, Република България - Република Турция и Република България - Република Македония, съфинансирани от Инструмента за предприсъединителна помощ с водещо ведомство Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
  

През 2012 г. е приета Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. (Решение по т.61 от Протокол № 47/19.12.2012 г. от заседание на Министерския съвет ). Тя е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие.

Основна цел на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013- 2025г. е „Пространствено координиране на процесите, протичащи в националната територия чрез създаване на пространствено-устройствена основа и регулатор за осъществяване не само на регионалното, но и на отделните социално-икономически секторни планирания на национално ниво в контекста на общоевропейското пространствено развитие, за постигане на комплексно, интегрирано планиране“.

Главната стратегическа цел на документа е „Постигане на устойчиво интегрирано и балансирано регионално развитие с използване на местния потенциал и сближаване на районите в икономически, социален и териториален аспект.” Постигането на тази главна стратегическа цел изисква ефективно използване на специфичните регионални и местни потенциали, засилване на конкурентните им предимства и премахване на бариерите за тяхното развитие. Социалното и икономическо развитие е съчетано с опазване и подобряване на околната среда, съхраняване на природното и културно наследство и включването му в регионални туристически продукти, които да популяризират специфичната културна идентичност на българските райони.

В областта на стратегическото планиране на регионалното развитие на Република България през август 2012 г. е приета Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г., която е важен стратегически документ, определящ целите и приоритетите на държавната политика за регионално развитие в дългосрочен план (Решение № 696/24.08.2012 г. на Министерския съвет ).

НСРР за периода 2012-2022 г. застъпва цели, приоритети и специфични цели, допринасящи за постигането на целите на стратегия „Европа 2020” при отчитане на постановките на “Териториален дневен ред Европа 2020” и на Националната програма за развитие “България 2020”.

Във визията за развитието на българските региони се акцентира върху подобряването на условията за живот, бизнес и туризъм, като се залага на ефективното използване на техния потенциал и се съхранява и популяризира регионалната им идентичност: „Българските райони – привлекателни за живеене, ефективно използващи своя потенциал за постигане на устойчив растеж, създаване на нови работни места, бизнес и туризъм, със съхранено природно и културно наследство.”

Главната цел на НСРР за периода до 2022 г. е постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие, базирано на използване на местния потенциал и сближаване на районите в икономически, социален и териториален аспект.

Главната цел се постига чрез реализирането на следните стратегически цели:

• Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда;

• Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал;

• Стратегическа цел 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество;

• Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

На основа на предвижданията на НСРР за периода до 2022 г. в съдържанието й са включени стратегически насоки за разработване на регионалните планове за развитие за периода 2014-2020 г. Те имат за цел да подпомогнат идентифицирането на ключовите насоки на политиката за сближаване в ЕС и по-успешно да “впишат” развитието на българските райони в рамките на стратегическите цели на ЕС за периода 2014 – 2020 г. Акцент в разработването на регионалните планове за развитие са съхраняване на идентичността, сравнителните предимства, специфичният профил и потенциал за развитие на българските райони от ниво 2, очакваното въздействие на фондовете на ЕС за подпомагане на развитието, както и интегрирането на глобалните екологични въпроси в процеса на регионално и местно планиране на интегрирано устойчиво развитие.

През 2012 г. са изготвени проекти на Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. и са сключени договори за разработване на Областните стратегии за развитие за периода 2014-2020 г.

През втората половина на 2012 г. бяха изготвени проекти на Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. Стартирана е процедура за тяхната екологична оценка.

На 27 ноември 2012 г. е представен, обсъден и одобрен проекта на Регионален план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020 г. от Регионалния съвет за развитие на Югоизточен район. Регионалният план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020 г. е разработен в съответствие с изискванията на националното законодателство за регионално развитие. Ролята на Регионалния план е да определи средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на Югоизточен район. Документът е насочен към преодоляване на вътрешнорегионалните различия в степента на социално-икономическото развитие в района, както и на междурегионалните различия с останалите райони в Европейския съюз в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Регионалният план за развитие на Югоизточен район е важен стратегически документ с интегрален характер, който през новия програмен периода ще продължи да изпълнява функциите на стратегическа рамка за низходящите нива в йерархията на регионалното планиране – Областни стратегии за развитие и Общински планове за развитие.

В Югоизточен район през 2012 г. настъпиха следните промени в областта на актуализиране и изпълнение на стратегиите и плановете за регионално развитие за периода 2007-2013 г. :

Целите на Регионалния план за развитие на Югоизточен район покриват изцяло приоритетните направления на стратегия „Европа 2020”, а именно: Интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; Устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите; Приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване;

Приоритетните области на Югоизточен район, където да бъдат насочени усилията на икономическата политика се формулират по следния начин :

• По-добра инфраструктура - по-добра свързаност в страната, устойчиви и конкурентоспособни области, с достъпни услуги и по - добра свързаност помежду им и с по-слабо развитите територии в периферията, запазване и утвърждаване на културно-историческо наследство и природно богатство на района;

• Конкурентоспособна младеж - намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хора;

• По-добра бизнес среда - по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации);

• По-голямо доверие в държавните институции – ефективна и гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност.
III. ПОСТИГНАТ НАПРЕДЪК ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА АКТУАЛИЗИРАНИЯ РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ИНДИКАТОРИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

Приоритет 1. „Развитие и модернизация на регионалната и местна инфраструктура, обслужващи бизнеса и населението”

Приоритетът допринася за подобряване на транспортната достъпност в ЮИР до главните транспортни направления чрез реконструкция и модернизация. По данни на НСИ общата дължина на пътната мрежа през 2011 г. за България е 19 512 км, от която Югоизточен район с 3 174 км формира 16,3 % дял.

РПМ на територията на района включва 87 км автомагистрали, 597 км пътища І клас, 767 км пътища ІІ клас и 1723 км пътища ІІІ клас. Гъстотата на РПМ в района е 0,160 км/кв.км и е по-ниска от средната за страната (0,175 км) и по-ниска от тази в останалите райони от ниво 2. Най-добре обслужена от РПМ е област Ямбол, където гъстотата на функциониращата републиканска пътна мрежа е над средната за страната и за района. Пътищата от РПМ, функциониращи на територията на област Бургас са с най-голяма дължина в района - 1169 км или 36,8% от РПМ в района.

По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ към края на 2012 г., настилките на 48% от пътищата от РПМ на територията на Югоизточния район са в добро състояние, 22% са в средно състояние и 30% се намират в лошо състояние. Според информацията на пътната агенция по отношение на автомагистралите и пътищата от I клас съотношението е по-благоприятно: 70% - в добро състояние, 18% - в средно състояние и 12% - в лошо състояние. Инфраструктурата от висок клас като цяло е в добро състояние в областите Сливен, Ямбол и отчасти в Стара Загора, а в относително по-лошо състояние в област Бургас, в която около 21% от магистралните и първокласните пътища са в лошо състояние и 40% в средно състояние. Показателят за състоянието на всички пътища от РПМ – автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища - на областно ниво е най-неблагоприятен за област Бургас (където 48% от всички пътища от РПМ са в лошо състояние) и област Ямбол (29%). 82% от всички пътища от РПМ на територията на област Сливен и 59% от тези на територията на област Стара Загора са в добро състояние. Около 32 км третокласни пътища в ЮИР са без настилка, което е малко под 1% от общата дължина на РПМ в района.

Най-голямо значение за интегрирането на Югоизточния район в националната и европейска пътна мрежа има доизграждането на автомагистрала „Тракия“, (Поповица-Чирпан- Ст. Загора”¹), участъка от автомагистрала Марица, както и път Е-773 (Ст.Загора-Сливен-Карнобат-Бургас), участъците от път І-6 (София-Карлово-Казанлък-Сливен-Бургас), от път І-7 (Силистра-Шумен-Ямбол-Елхово) и път Е-87 (Дуранкулак-Варна-Бургас-Созопол-М.Търново).

Автомагистрала Тракия е част от европейски транспортен коридор № 8, който осигурява транспортните комуникации между Адриатика и Черно море. Свързва столицата с Пловдив и с Бургас, съответно с едноименното международно пристанище и летище. От магистралата са изградени 296 км, като предвижданията за цялостното й завършване са за 2013 г. с изграждането на оставащите 49 км в участъка „Ямбол- Карнобат”.

Път Е-87 в участъка му между Бургас и Варна е част от европейски транспортен коридор № 8, свързващ Адриатика с Черно море и има ключова роля за интеграцията и транспортното обслужване на крайбрежните територии. За подобряване на вътрешнорегионалните комуникации е необходимо доразвитие на регионалната пътна мрежа, особено в периферните територии по южната граница.

Автомагистралите и първокласните пътища имат основна роля за интегрирането на района с други райони в България и съседни райони в Република Турция.

За реализацията на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за периода 2007 – 2013 г. с най–висок относителен дял (39%) от средствата се отличава ОП „Транспорт“ с 1 003 239 703 лв.

През 2012 г. един от значимите проекти за развитието на местната инфраструктура по приоритетна ос II „Развитие на пътната инфраструктура по транс-европейските и основните национални транспортни оси” на ОП Транспорт, с бенефициент - Агенция „Пътна инфраструктура” продължава да е АМ „Тракия” с обща стойност – 524 478 900 лв. По данни на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти /ИСУН/ на ЕС в България реално изплатените средства към 31.12.2012 г. са 458 479299 лв , което е 87 % от общата стойност на проекта.

През 2012 г. в експлоатация са пуснати Лотове на АМ „Тракия” - Лот 2 „Стара Загора – Нова Загора”, дължина – 31,8 км, пуснат в експлоатация на 01.07.2012 г. и Лот 3 „Нова Загора – Ямбол”, дължина – 35,7 км, пуснат в експлоатация на 12.07.2012 г. През 2013 г. се планира пускането в експлоатация и на Лот 4 „Ямбол - Карнобат ”, дължина – 49,1км, като през 2012г. изпълнението на СМР е 68 % , и е пуснат в експлоатация първи етап на 26.08.2012 г. След пускането в експлоатация на магистралата в пълния си вид ще се усетят и първите ефекти от изпълнението на ОП „Транспорт“ , свързани с облекчаване на пътния трафик към гр. Бургас. Основните цели на проекта са по-висока скорост на движение от 68 km/h на 105 km/h , намаляване на времето за пътуване средно с 47,6 минути. Проектът ще отклони транзитното движение от много градове и села, които сега са потърпевши от шума и замърсяването на въздуха, ще повиши нивото на безопасност на пътя. С изграждане на АМ Тракия ще бъде завършена южната част от планирания магистрален пръстен в Р България.

Други 2 бр. проекти на територията на Югоизточен район към 31.12.2012 г. по ОП Транспорт в процес на изпълнение са :

• 
  По Приоритетна ос I „Развитие на железопътната инфраструктура по Транс-европейските и основните национални транспортни оси”, проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъци от железопътната линия Пловдив – Бургас” BG161PO004-1.0.01-0007, с бенефициент Национална компания „Железопътна инфраструктура”, с обща стойност 595 159 215,69 лв., и изплатени средства в размер на 99 064 618,81 лв. Въздействието на извършените дейности по проекта целят Подобряване на транспортните връзки и транспортната инфраструктура на областите в ЮИР.
  
• 
  По Приоритетна ос IV „Подобряване на условията за корабоплаване по морските и вътрешните водни пътища“, проект „Информационна система за управление на трафика на плавателни съдове - Фаза 3” (VTMIS) BG161PO004-4.0.01-0005, с бенефициент Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, ДОПТ-10 26.06.2012, с обща стойност 39 145 117,96 лв. и изплатени средства в размер на 56 840,00 лв. Въздействието на проекта цели Подобряване на транспортните на област Бургас.
  

По данни на Областно пътно управление – Бургас към 31.12.2012 год. на територията на областта са разположени 1 169.4 км пътища от РПМ, които съставляват 5.8% от тези на страната. По този показател тя е втора по големина в страната след Софийска област. От тези пътища 35.3 км са автомагистрали, 249.4 км са от първи клас, 260.8 км втори, 611.9 км от трети и 12.0 км са пътни връзки от пътни възли. Гъстотата на РПМ е 0.150 км/кв.км при средно за страната 0.174 км/кв.км. В района попадат пет старопланински прохода – Айтоски, Дюлински и Приморски (Обзор – Сл.бряг) – изцяло, а от Върбишки и Ришки – само южната им част. Общо 477 км (41%) от пътната мрежа е в планински и полупланински райони (в районите на Стара планина и Странджа). Движението по пътищата в областта като цяло е по-интензивно, отколкото средното за страната. Пътищата І-6 „Сливен – Бургас” и І-9 „ Бургас – Сл.бряг” са едни от най-тежко натоварените в страната. През летния сезон по тях преминават над 30 000 бр. автомобили в денонощие. Изключително интензивно е тежкотоварното движение, обусловено от “Лукойл – Нефтохим”, пристанище Бургас, огромното по мащабите си строителство и др.

Специфични са условията за движение по пътищата през зимния сезон. В района са сравнително редки снеговалежите, но почти винаги са съпроводени със силни ветрове, предизвикващи снегонавявания. Чести са сутрешните внезапни заледявания на настилките, предизвикани от въздушните течения и влажния въздух. В района на Странджа са често явление обилните снеговалежи, образуващи снежна покривка до 60 – 80 см. Несъобразяване с природоклиматичните фактори при проектирането на автомагистрала „Тракия”, участък „Карнобат – Бургас” води до значителни снегонавявания при него при всеки по-интензивен снеговалеж.

Път І-9 „Обзор – Сл.бряг” ( Приморски проход) е един от най трудните за зимно поддържане в страната.Това се дължи както на твърде лошите елементи на пътя (големи надлъжни наклони, малки радиуси на хоризонталните криви и тясна настилка) така и на рязко променящи се атмосферни условия под влиянието на морето.

В добро състояние са АМ „Тракия”, по-голямата част от І-6 „Петолъчката – Карнобат – Бургас” и І-9 в участъка „Сл.бряг – Бургас – Звездец - М.Търново” , ІІ-99 „Бургас (Крайморие) – Созопол – Царево” и др. Има известно подобряване на състоянието на пътищата, обслужващи туристическото движение – Път ІІІ-992 „Ясна Поляна-Приморско”, ІІІ-9901 „Царево – Резово”, ІІІ-9061 „Тънково – Сл.бряг”и др.

В лошо състояние са такива пътища като І-7 „гран.Шуменска област – Бероново – Мараша” (Върбишки проход), голяма част от ІІ-73 „гран.Шуменска област – Прилеп – Карнобат” (Ришки проход), ІІІ-906 „гран.Варна-Дюлински проход”, като цяло третокласните пътища провеждащи движението от и за “Лукойл – Нефтохим” (общини Бургас и Камено) и др. Състоянието на І-9 „М.Търново – ГКПП” не съответства на значението му като път, водещ до граничен пункт по външната граница на Европейския съюз. По-голямата част от пътищата са с настилки, които не са оразмерени за тежкото движение, което провеждат. Елементите на много от пътищата не отговарят на класа и натоварването на пътя - І-7 „гран.Шумен – Бероново – Мараша”, І-9 „Обзор – Сл.бряг”, ІІІ-208 „Билка – Дъскотна”, ІІІ-906 Дюлински проход, пътищата около “Лукойл – Нефтохим” и т.н. Изградени са твърде малко обходи на населените места. Обходи нямат дори много от градовете – Бургас, Айтос, Карнобат, Сунгурларе, Каблешково и др. Отделни села – Ахелой, Венец, Ветрен, Баня се задъхват от тежкия трафик. Нетърпящо чакане е положението в Ахелой. Там конфликта между пешеходците и автомобилите става все по-тежък. Наложително е и час по-скоро да се търси решение и за Бургас. Необходимо е да се изградят обходи и на населените места през които преминава потока товарни автомобили от и за „Лукойл – Нефтохим” – Братово, Камено, Тръстиково и др.Около съществуващите обходи се извършва голямо строителство и много скоро тези участъци от РПМ ще станат част от урбанизирани територии с всичките съпътстващи ги проблеми. Такова е положението около Слънчев бряг, Созопол, Поморие и др. При норматив 5-7 години за периодичен (среден) ремонт и 12 год. за основен, голяма част от пътната мрежа не е ремонтирана 30-35 и повече години. Реализираните пускови мощности през последните 20 години са далече от необходимите за Бургаска област 110 км/год. при среден междуремонтен срок 10 год. През последните поне 15 години не са извършвани превантивни (планови) ремонти, чиято цел да е със сравнително по-лек и съответно по-евтин ремонт да се подобри състоянието на дадена отсечка и да се предотвратят влагането в бъдеще на по-сериозни средства за възстановяването и.През този период от време усилията най-често са били насочени към възстановяване или поне подобряване на участъци, които са станали опасни за автомобилното движение, и в този смисъл дейността по ремонта и поддържане на пътищата върви след събитията, а не преди тях.

В сравнително по-лошо състояние са пътищата от втори и трети клас, средствата за ремонт и поддържане, на които все повече намаляват. С възлагането на тази дейност на търговски дружества след 2000 год. дейностити рязко поскъпват с от 30-40 до 100%. Усилията са насочени основно към ремонт на настилките, с което се компенсират незначителния обем периодични и основни ремонти, а на заден план остават редица важни дейности, (например отводняването, профилирането на банкетите, почистването на окопите, ремонта на облицовките на окопите, почистването на водостоците) ,които влияят сериозно върху експлоатационното състояние на пътищата. По данни на Българската браншова камара “Пътища”, в страните от ЕС за поддържане на пътищата се дават 6 000 евро/км (и то при несравнимо по-добро състояние на пътищата), като във водещите страни стигат до 13 000 евро/км, а при нас са около 4000 лв/км.

Много са ударите по надлезите от извънгабаритни товари. Настилките се разрушават от движението на верижна строителна техника и селскостопански машини. Разпилява се бетон и строителни отпадъци. Сериозни проблеми има в участъците, където земеделските земи са възстановени до ръба на пътната настилка, а някъде и самата настилка е част от земеделски имот. Там масово се предприемат действия, които основно възпрепятстват правилното отводняване на пътищата.

Освен дължината на пътната мрежа не се отчитат достатъчно и други важни критерии като състояние на пътищата, обща интензивност на движението, интензивност на движещите се тежкотоварни автомобили, обслужването на курортите и др. При равни други условия по-голямата интензивност на движението и тежкотоварния трафик се изисква по-високо ниво на поддържане и гарантирана безопасност. Високия трафик води и до по-бързо разрушаване на пътищата и от там – необходимост от по-големи инвестиции.

През 2012 г. по данни на ОПУ-Бургас са завършени проектите на участъците от път I-9: п.к. Кошарица – п.к.Несебър от км 199+100 до км 205+300; обход Ахелой от км 207+800 до км 210+100; обход Поморие от км 217+100 до км 221+900. За последния участък от път I-9 „Сл. бряг – Бургас”, „Ахелой – Поморие” от км 210+100 до км 217+100 е изготвен технически проект и е представен за съгласуване.

През 2012г. започна изработка на технически проект за рехабилитация на път І-9 „Малко Търново – ГКПП М.Търново” от км 314+400 до км 318+900, както и технически проект за строителство на обект: „Обходен път на гр.М.Търново” от км 2+735 до км 3+184. Проектите са готови, съгласувани и за тях има издадени строителни разрешения. Изработен и съгласуван е техническия проект на обект „Нов мост на път ІІІ-208 „Провадия-Айтос” км 67+909.

С изключение на пътищата, обслужващи туристическото движение на по - малка част от РПМ са извършени ремонти на настилките. Всичко това влошава сериозно безопасността на движението. Необходимо е през следващите години напредъка по ремонта и изграждането на РПМ на територията на Бургаска област да продължи с по-ускорени темпове, с оглед техническите характеристики и състоянието на пътищата да отговорят на все по-нарастващите нужди на автомобилното движение. Връзките на малките градове и селата с големите градски центрове са затруднени поради лошото експлоатационно състояние на пътищата II и III клас - такива населени места не са привлекателни за инвеститорите и за населението, тъй като достъпът до здравни услуги и образование е зависим от транспортния фактор.

По данни на Областно пътно управление - Стара Загора пътната мрежа на областта към 31.12.2012г. се състои от 865,240 км републикански пътища, от които : АМ „Тракия“- 73.002 км, пътища I-ви клас-167.30 км., пътища II-ри клас-215.04 км., пътища III-ти клас -379.73 км. и пътни връзки - 30.168 км. Състоянието на РПМ на територията на област Стара Загора е в незадоволително експлоатационно състояние на настилките.

Надзор и контрол по изпълнение на дейностите по текущия ремонт и зимно поддържане на Републиканските пътища през годината се извършват на територията на: РПС-Стара Загора, РПС-Казанлък, РПС-Чирпан, РПС Раднево, РПС Гурково.