Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2012 година


Таблица 9. Дейност на средствата за подслон и местата за настаняване по статистически зони, статистически райони и по области през 2012 година



страница4/17
Дата09.09.2016
Размер2.48 Mb.
#8543
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Таблица 9. Дейност на средствата за подслон и местата за настаняване по статистически зони, статистически райони и по области през 2012 година


Статистически зони Статистически райони Области

Средства за подслон и места за настаняване - брой

Легла - брой

Реализирани нощувки - брой

Пренощували лица - брой

Приходи от нощувки - левове

Общо

в т.ч. чужденци

Общо

в т.ч. чужденци

Общо

в т.ч. чужденци

Общо за страната

2758

301 140

20252038

13451440

5494014

2632062

836210287

597968371

Северозападен район

192

8780

483858

62377

255233

25450

17298253

2571376

Северен централен район

244

11894

671282

138152

403259

81040

24787980

6961943

Североизточен район

528

89148

6618837

5253112

1320107

855743

248967819

208398915

Югозападен район

525

40437

2865755

1477215

1374520

657520

155109545

98412633

Южен централен район

524

26486

1828180

405140

806890

140617

74541961

20599811

Югоизточен район

745

124 395

7784126

6115444

1334005

871692

315504729

261023693

Бургас

608

117607

7379959

6041006

1174455

841981

300732466

257194218

Сливен

79

2822

97289

19080

50648

7415

3229071

953095

Стара Загора

36

3214

258702

44041

92050

18458

10083171

2408228

Ямбол

22

752

48176

11317

16852

3838

1460021

468152

Източник: Национален статистически институт
Интензивността на научно-изследователската и развойна дейност (НИРД) , измерена като процент на разходите за НИРД от БВП, е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на новата стратегия „Европа 2020” .

Разходите за научно-изследователската и развойна дейност в Югоизточен район през 2010 г. възлизат на 18 381 хил.лв., което представлява нарастване с 59% спрямо 2007 г. (11 557 хил.лв.) След регистрирания минимален спад от 0,7% за 2009 г. спрямо 2008 г., през 2010 г. спрямо предходната е постигнат растеж от 22,9%. Динамиката на научно-изследователските разходи средно за страната следва същата тенденция, като нарастването за 2010 г. спрямо 2007 г. възлиза на 54,4%, а спрямо предходната 2009 г. – на 16,8%.

В структурата на разходите за НИРД по сектори през 2010 г. най-голям е делът на сектора на предприятията – 57,8% (10 630 хил.лв.), следвани от държавния сектор – 22,1% (4 060 хил.лв.) и сектора на висшето образование – 20,1% (3 691 хил.лв.) Разходите на предприятията в ЮИР за НИРД през 2010 г. нарастват с 42% спрямо 2009 г.; нарастването за 2009 г. на годишна база е с 2,7%. При разходите на държавния сектор се наблюдава обратната тенденция – намаление с 9,3% за 2010 г. спрямо 2009 г. и с 23,8% за 2009 г. спрямо 2008 г.

Направените през 2010 г. разходи за научни изследвания и иновации в ЮИР формират 4,4% от всички разходи за НИРД на страната, като районът се нарежда на трето място след ЮЗР (83%) и ЮЦР (5,4%). По този показател за 2010 г., ЮИР изпреварва СИР, който през периода 2007-2009 г. е заемал трета позиция.

По данни на НСИ разходите за НИРД през 2010 г. са 420.1млн. лв., което е с 16.4% повече в сравнение с предходната година, като се запазва тенденцията на ежегодно нарастване на техния обем през периода 2006 - 2010 година. През 2010 г. интензивността на НИРД в България продължава да нараства спрямо предходната година - от 0.53% през 2009 г. на 0.60% през 2010 г., но все още изостава съществено от средната стойност на този показател за ЕС-27 (2.01% през 2009 г.).

По предварителни данни на НСИ през 2011г. разходите за научноизследователската и развойна дейност (НИРД) са 429.6 млн. лв., или с 1.9% повече в сравнение с предходната година, като растежът им спрямо предходните години в абсолютна стойност не се отразява върху интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП), който е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на новата стратегия „Европа 2020” - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. През 2011 г. общите разходи за НИРД възлизат на 0.57% от БВП, което е с 0.03 пункта под нивото от 2010 г. и все още изостава от средната стойност на този показател за ЕС-27 (2.0% през 2010 г.).



Таблица 10. Дял на разходите за научно-изследователска и развойна дейност от БВП за 2007-2011 г. (%)

Район от ниво 2

2007

2008

2009

2010

2011

ЕС-27

1,85

1,92

2,02

2,01

2,03

БЪЛГАРИЯ

0,45

0,47

0,53

0,60

0,57

Северозападен район

0,15

0,12

0,16

-

-

Северен централен район

0,08

0,09

0,13

-

-

Североизточен район

0,2

0,22

0,31

-

-

Югозападен район

0,79

0,77

0,87

-

-

Южен централен район

0,22

0,36

0,22

-

-

Югоизточен район

0,16

0,18

0,18

-

-

Източник: Евростат

Нарастването на конкурентоспособността на компаниите в Югоизточен район се свързва с насърчаване на внедряването на системи за управление на качеството, стимулиране на екологично чисти и енергоспестяващи производства, стимулиране на продуктови и технологични иновации. Повишаването на инвестициите за НИРД води до нарастване на иновационния потенциал и конкурентоспособността на икономиката на региона. Това налага максимално увеличаване и ускоряване на практическите ползи от изследванията, участие в международни проекти, разширяване на сътрудничеството между предприятията и изследователските организации на територията на района, насърчаване на предприятията за усвояване на средства от Европейските фондове за НИРД и иновации.



1.3. Анализ и тенденции в изменението на демографските показатели

Към 31.12.2012 г. по официални данни населението на РБългария е 7 282 041 души, а в ЮИР е 1 067 283 души. съответстващи на 14.66 % от общото население на страната. Към 01.02.2011 г. (официално преброяване на населението в България) броят на населението на района е 1 078 002 души, (7 364 570). Данните показват тенденция на намаляване броя на населението в ЮИР с 10 719 души, което следва темповете на страната. България е страната с най-бързо намаляващо население в ЕС, като 2/3 от намалението е резултат от отрицателния естествен прираст, а 1/3 – на външна миграция. В сравнение с България, населението на страните-членки в ЕС (502.5млн. души към 01.01.2011г.) бележи тенденция на нарастване, което се дължи на положителния естествен прираст от 0.5млн. души и на външната миграция от 0.9млн.души.Населението на България представлява 1.5 % от населението на съюза като делът на ЮИР е 0.2 %.

Средната гъстота на населението в Югоизточен район е 53.9 д./кв.км., по-ниска от средната за страната – 65.6 д/кв.км. Най-висока е гъстотата на населението в област Стара Загора – 64.0 д/кв.км., а най-ниска – в област Ямбол – 38.3 д/кв.км.

Населението на района е разпределено в 683 населени места, от които 41 града и 645 села. Жените са 545 872 ( или 51.15 % от общото за ЮИР ), а мъжете 521 411 (или 48.85 % от общото за ЮИР ). Най-многобройно е населението в област Бургас – 413 474 души, следвано от областите Стара Загора – 329 864 души, Сливен - 195 385 души и Ямбол -128 560 души. От общото население на ЮИР 1 067 283 души, 765 337 живеят в градовете, а 301 946 живеят в селата. Градското население достига 71.71 %, а населението в селата е 28. 29% от общото за района. Големите градове (над 100 000 ж.) са Бургас -198 951 д. и Стара Загора 137 907 д., средните градове (между 30 000 и 100 000ж.) са: Сливен – 90 457 д., Ямбол – 72 766 д. и Казанлък – 46 702 д. Основна ос на урбанизация се явява транспортното направление Бургас – Стара Загора. Меридианни оси са Несебър – Поморие – Бургас – Созопол и Сливен – Ямбол, както и Казанлък – Стара Загора – Раднево – Гълъбово. От общо 33 общини в района 20 бр. са с малко население и без изявен град-център, които могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа по чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Тези общини са локализирани предимно в граничната територия на Странджа и Сакар планина, където формират териториален ареал, и в Старопланинската част.


Таблица 11. Брой и гъстота на населението към 31.12.2012 г.

Райони и области

Брой на населението


Гъстота на населението

(души/кв.км)

БЪЛГАРИЯ

7 282 041

65.6

Северозападен район

823 467

43.2

Северен централен район

844 354

56.4

Североизточен район

957 097

66.1

Югозападен район

2 127 588

104.8

Южен централен район

1 462 252

65.4

Югоизточен район

1 067 283

53.9

Бургас

413 474

53.4

Сливен

195 385

55.1

Ямбол

128 560

38.3

Стара Загора

329 864

64.0



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница