Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2012 година

На територията на района са разположени 11 театри, 32 музея, 6 кина, 7 библиотеки, 11 радиооператори и 15 телевизионни оператори. С голямо значение са театрите в Бургас, операта в Стара Загора. Броят на посещенията в театри на територията на ЮИР през 2011г. е 320 897 , а приходите на музеите в района възлизат на 4 682 хил.лв.

В ЮИР се намират 5 от националните училища по изкуствата и култура (23 на територията на страната) - в Бургас, Стара Загора, Котел, Сливен, Казанлък.Бургас е известен като град на културните прояви и фестивалите: Фестивал на българската популярна песен ―Бургас и морето, Международен фолклорен фестивал, Бирен фест, Фестивал на българската рок музика ―Рок експлозия, Блус– фестивал, МTV-фестивал "Духът на Бургас" (Spirit of Burgas) Фестивал „Включи града" Фестивал на пясъчните скулптури, Театрален фестивал ―На брега, Есенни литературни музикални празници и др. В Морската градина се провежда международната изложба на цветя ―Флора-Бургас. В град Созопол: Празници на изкуствата ―Аполония. Изключително богат е фолклорът на странджанския край с обреди и обичаи. В Стара Загора провеждан ежегодно е Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“, в гр. Казанлък: Празник на розата, Майски празници на културата „Сливенски огньове“, Международен детски фолклорен танцов фестивал „Приятелство без граници“, детски фолклорен фестивал „Върбова свирка свири“ , Националният маскараден фестивал в гр. Ямбол и редица други.

Здравната система като фундаментална част от социалната инфраструктура в страната все още не е достатъчно ефективна. Проблемите в здравеопазването са много и от различен характер - отдалеченост от мястото на предлагане на медицинска помощ, високи цени на лекарствата и ниски финансови възможности на голяма част от пациентите. Все още хората не получават необходимата подкрепа по отношение на здравето и превенция на заболяванията. Всичко това води до незадоволително качество на предлаганите медицински услуги, дестабилизация на здравеопазването като цяло, нарастващи социални значими заболявания, нисък и незадоволителен здравен статус на населението. Към 31.12.2011 г. на територията на Югоизточен район се намират 49 болнични заведения с капацитет общо 6 066 легла. Извънболничната помощ разполага с 241 заведения (със 158 легла) – диагностично-консултативни центрове, стоматологични центрове, медико-диагностични и технически лаборатории, като здравни услуги се предлагат и в 17 други здравни и лечебни заведения (със 738 легла). Във вътрешнорегионален план голяма част от здравната мрежа се концентрира в областите Бургас и Стара Загора, и по-малка - в областите Сливен и Ямбол.

Броят на населението на един лекар в района през 2011 г. възлиза на 307 души (второ място сред районите от ниво 2 в страната след СЦР), а на лекар по дентална медицина – 1372 души. Показателят е най-нисък в област Стара Загора, поради по-големия брой лекари и лекари с дентална медицина обслужващи населението в района. По показателя население на един лекар, в Югоизточен район се наблюдава слаба тенденция на намаляване броя на населението, което се пада на един лекар.

Мрежата от социални услуги в Югоизточния район е сравнително добре развита и разполага към края на 2008 г. с общо 49 заведения за социални услуги (дневни центрове за деца, младежи и възрастни и за лица в неравностойно положение, домове за деца, лишени от родителски грижи) с капацитет 3429 места. В района се намират 16,4% от заведенията за социални услуги в страната. Област Бургас и Стара Загора заемат водещо място в предоставянето на социални услуги в района. През 2008 г. на 1000 жители от населението на ЮИР са осигурени 3,06 места в специализираните институции за социални услуги. По този показател ЮИР се нарежда на трето място в страната след СЦР (4,13) и СЗР (3,69). Причините могат да се търсят в по-големия брой население в района. Достъпът до социални услуги в периферните общини и селища в ЮИР е силно ограничен. Специализираните институции за предоставяне на услуги за възрастни лица и за деца в неравностойно положение са недостатъчни.

Югоизточен район е на второ място сред районите от ниво 2 в страната по общ доход средно на лице от домакинството за 2010 г. – 3 643 лв. след ЮЗР (4 179 лв.) с близка до средната за страната стойност – 3 648 лв. Това се дължи основно на по-високото ниво на заетост в сравнение с останалите 4 района. По Общ доход средно на домакинство, стойността на показателя за Югоизточен район през 2010г. е 9236 лв., близко до средното ниво за страната - 9023лв. На национално ниво се наблюдава макар и малко покачване на общия доход на домакинствата през 2011г. (9251 лв.) спрямо 2010г.,като за сравнение покачаването на дохода през 2012г. спрямо 2011г.(10 244) е с близо 1000 лв. Наблюдават се вътрешнорегионални различия в доходите на населението в градските и селските подрайони, както и между областите, в които е съсредоточена по-голяма част от предоставяните услуги и предприемачеството и областите, които са в по-малка степен развити в сектора на услугите за бизнеса и туристическите услуги. Работната заплата продължава да бъде основен източник за доходите на домакинствата с около 50 % от общия доход.

ЮИР има най-ниска гъстота на републиканската пътна мрежа от всички райони. Въпреки че гъстотата на пътната мрежа от висок клас (0.035 км/км²) е по-висока от средната за страната (0.032 км/ км²), регионалната пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е с гъстота 0.125 км/ км², което е най-ниска стойност от всички райони. Общата дължина на пътната мрежа в ЮИР е 3 174 км. По данни на НСИ общата дължина на пътищата през 2011 г. за България е 19 512 км, от които за Бургаска област са 1169 км, област Сливен – 541 км, област Ст.Загора – 868 км, а за област Ямбол – 596 км. Анализът за 2011 г. показва, че общата дължина на пътищата в района възлиза на 16 % от тази за страната. Дължината на автомагистралите е 35 км в област Бургас, дължината на първокласните пътища е 249 км, на второкласните – 261 км, третокласните пътища – 624 км. По показател обща дължина на пътищата Бургаска област е на второ място по големина след Софийска област. Дължината на автомагистралите в област Стара Загора е 52 км, дължината на първокласните пътища е 167 км, на второкласните – 215 км, третокласните пътища – 434 км. За областите Сливен и Ямбол дължината на първокласните пътища е съответно 85 км и 96 км, на второкласните –202 км и 89 км , третокласните пътища – 254 км и 411км.

Общата дължина на изградените и функциониращи жп линии на територията на района към 31.12.2011 г. е 664 км, които съставляват 16,3% от жп мрежата на страната.(4072) като с най-голяма дължина е мрежата в област Стара Загора – 262 км., следвана от област Бургас с 177 км., Сливен -129 км и Ямбол -96 км. Общата дължина на удвоените главни жп линии е 175 км, съответстващи на 26,4% от всички жп линии в района.

Гъстотата на изградената железопътна мрежа в Югоизточен район - 33,5 км/1000 кв.км е по-ниска от средната за страната (36,7 км/1000 кв.км) и по-висока в сравнение със средната гъстота в някои периферно разположени страни от ЕС като Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Латвия. Най-добре обслужена с жп транспорт е област Стара Загора с гъстота на жп мрежата 50,9 км/1000 кв.км. Най-ниска е гъстотата на жп мрежата в област Бургас (22,8 км/1000 кв.км), където се наблюдават територии, обслужвани единствено от автомобилен транспорт.

икономиката на страната и района.

летище има стратегическо значение поради специфичното му географско положение – на

границата между Европа и Азия. Сред най-големите му предимства е възможността за

интермодален транспорт по въздух, море и суша. По данни на „Фрапорт“, летище Бургас отбелязва ръст на обслужените пътници през 2012 г. с 5,6% спрямо предходната 2011 г. Данните на компанията оператор сочат, че през 2012 г. авиогарата е обслужила над 2,38 млн. пътника. По този начин се запазва тенденцията от предходните години през летище Бургас традиционно да минават над 2 млн. посетители. Бургаското летище е обслужило най-много пътници от Русия. Техният брой в края на 2012 достига 530 хил. души, което е 35 % ръст в сравнение с предходната година. След тях се нареждат пътуващите от и за Германия, които почти запазват миналогодишните нива. Следват ги гостите от Великобритания и Чешката република, с ръст съответно от 6% и 22%.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет ЮИР се нарежда на трето място с 49.6 % след ЮЗР - (59.3%) и ЮЦР – (50.3% ) при среден показател за страната – 50.9%. От всички домакинства имащи достъп до интернет през 2012г. в страната 1 393 681 бр., 194 022 са на територията на ЮИР. Нарастването на дела на домакинствата с достъп до интернет в ЮИР през 2012г. спрямо 2011г. е 17% при средно нарастване на показателя в размер на 13% за страната. Най-голямо изменение на показателя се регистрира в Североизточен район, където нарастването му е в размер на 32%. Въпреки непрекъснато нарастващия дял на домакинствата с достъп до интернет и на лицата, ползващи редовно интернет в ЮИР, районът все още е на доста по-ниско ниво на развитие в сравнение със средното за ЕС по отношение на развитието на информационно-коминикационните технологии.

По достигната степен на развитие на водоснабдителната мрежа Югоизточен район е на едно от първите места в страната, с дял на водоснабденото население - 99,8%, при среден показател за страната 99,2%. Независимо от това, съществуват проблеми с осигуряването на непрекъснато водоснабдяване на някои населени места. В 30-40% от населените места проблемите с водоснабдяването не се дължат на сушата, а на проблеми със захранването с питейна вода. В някои общини водоснабдителната мрежа е силно амортизирана. Канализационната мрежа в Югоизточния район е достигнала средно ниво на развитие, в сравнение с други райони в страната. От канализационните услуги е обхванато 71.3% от населението. Липсата на канализационни мрежи особено в селата е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води. Наблюдават се различия в дела на населението, обслужвано от СПСОВ в големите градски центрове и малките населени места. Относителният дял на населението обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в Югоизточния район през 2011 г. в ЮИР е 53.2%, като с най-нисък дял се откроява област Ямбол с 3.5%.Прави впечатление нарастването с повече от 3 пъти на показателя за област Стара Загора.

През 2010г. за България има изградени и действащи – 79 бр. СПСОВ, увеличени с 6 бр. спрямо предходната 2009г. В ЮИР за 2010г. СПСОВ са 19 бр., (при 17бр. за 2008г.)

Общото количество образувани отпадъци намалява през последните години. През последните десет години средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по-ниски от тези за ЕС. Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци. През 2010г. делът на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране общо за страната е 98.2% , за ЮИР е 97.4%

Към 31.12.2011 г. разходите за опазване на околната среда за България възлизат на 1 438 165 хил. лв., а за ЮИР 387 276 хил.лв., което показва, че района се нарежда на второ място след ЮЗР (460 984 хил.лв.). Разходите за опазване на околната среда на човек от населението за 2010г. ЮИР възлизат на 213 лв. при среден показател за страната - 169 лв., като с най- висок дял е област Бургас- 345 лв., следвана от област Стара Загора - 206 лв., област Ямбол – 61 лв. и за област Сливен -54 лв.

2. 
   Промени в политиките за развитие на европейско, национално, регионално и местно ниво
   

Част от новите елементи при програмирането на политиката на сближаване 2014-2020 г. - понастоящем в тясна връзка с развитието на селските райони и рибарската политики на ЕС включват следното:

• 
  Политиката на сближаване продължава да функционира като инструмент за солидарност, като се счита и за ключов инструмент за подобряване на общата конкурентоспособност на ЕС, и за посрещане на предизвикателствата - социални, икономически и екологични;
  
• 
  Политиката на сближаване става и ключов инструмент за провеждане на реформи, като ефективното използване на финансовия ресурс се обвързва с т. нар. предварителни условия;
  
• 
  Изисква се концентрация на подкрепа върху ограничен брой приоритетите за финансиране в съответствие със специфичните национални и регионални потребности за развитие с принос към националните цели в изпълнение на стратегия Европа 2020;
  
• 
  Финансовите възможности на ЕС са ограничени спрямо нуждите. Съответно, ефикасното и ефективно използване на фондовете на ЕС, националните ресурси, средствата от МФИ или заеми, както и мобилизирането на други, включително частни капитали, ще имат решаващо значение за постигането на трайно въздействие;
  
• 
  Поставя се по-силен акцент върху постигането на конкретни резултати от планираните интервенции, определени по SMART показатели, с ясни целеви стойности;
  
• 
  Изискване на новата политика на сближаване е мобилизиране в максимална степен вътрешния потенциал за развитие на регионите, общините и специфичните територии;
  
• 
  Акцент се поставя върху търсенето на интегрирани подходи за борба срещу бедността, посрещане на нуждите на целевите групи с най-висок риск от дискриминация или изключване, като се обръща специално внимание към маргинализираните общности;
  

1) Подобряване на достъпа и качеството на образованието и обучението, както и качествените характеристики на работната сила;

2) Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;

3) Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;

4) Развитие на селскостопанския сектор за осигуряване на хранителна сигурност и производство на продукти с висока добавена стойност при устойчивото управление на природните ресурси;

5) Подкрепа на иновациите и на инвестиционните дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката;

6) Укрепване на институционалната среда за по-ефективни обществени услуги за гражданите и бизнеса;

7) Енергийна сигурност и повишаване на ефективността на ресурсите;

8) Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.