Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на

В този раздел са използвани данни от Годишните доклади за състоянието на околната среда за 2013 г. на РИОСВ - Варна, РИОСВ - Шумен и РИОСВ - Бургас /контролираща Община Бяла, област Варна/.

В региона на РИОСВ – Варна контролът на основните показатели, характеризиращи качеството на приземния слой на атмосферния въздух, се осъществява в постоянни пунктове за мониторинг на Министерство на околната среда и водите, във временни пунктове с мобилна автоматична станция, по утвърден от МОСВ график, и в пунктове, определени от РИОСВ-Варна, във връзка с постъпили жалби и сигнали. Оценката на качеството на атмосферния въздух на контролираната от РИОСВ–Варна територия е изготвена за основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух – прах, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен и полициклични ароматни въглеводороди, определени от Закона за чистотата на атмосферния въздух

През 2013 г. в Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух (НАСККАВ) от региона са постъпили данни от 5 стационарни пункта за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в приземния въздушен слой на атмосферата, в т.ч. и от една автоматична измервателна станция за мониторинг в горски екосистеми. Пунктовете са разположени в четири населени места - гр. Варна, гр. Добрич, гр. Девня и с. Старо Оряхово.

При озона, серния диоксид, азотния диоксид и въглеродния оксид през 2013 г. не са регистрирани превишения на съответните допустими концентрации. Регистрирано е превишаване само на ПС на ФПЧ10 при СДН от 50 μg/m3, като най-голям брой наднормени стойности на ФПЧ10 са регистрирани през зимните месеци, в резултат от използването на твърди горива в битовия сектор и характерните за сезона високи скорости на вятъра, които създават условия за задържане и натрупване на атмосферните замърсители в приземния въздушен слой.

Общините Варна, Девня, и Добрич, класифицирани като “горещи” екологични точки, поради потенциална опасност за влошаване здравето на населението вследствие замърсяване на атмосферния въздух, както и общините Провадия и Белослав, са разработили и реализират Програми за подобряване качеството на въздуха и привеждане на замърсителите с наднормени стойности в нормите. През 2013 г. всичките пет общини са представили в РИОСВ-Варна отчети за изпълнението на мерките в плановете за действие за 2012 г.

Основните констатирани наднормени замърсители в тези общини са фините прахови частици, като в най-голяма степен върху качеството на атмосферния въздух влияние оказват битовото отопление и транспорта. Във всички общински програми са предвидени редица мерки, по отношение на основните източници на замърсяване с ФПЧ10, за да бъде постигнато необходимото качество на атмосферния въздух. В частност, по отношение на двата ключови източника – битово отопление и транспорт, в програмите са предвидени: увеличаване на потреблението на природен газ, повишаване на енергийната ефективност и саниране на общински сграден фонд, промяна в схемата за предоставяне на социални помощи за отопление, оптимизиране на транспортните схеми на общините, изграждане на нови паркинги, велосипедни алеи, обновяване на автобусен парк, почистване и реконструкция на пътна и улична мрежа, машинно и мокро миене на улична мрежа, ограничаване използването на пясък през зимния сезон и др. Резултатите от извършените прогнозни моделни оценки показват, че постигане на съответствие с нормите може да се очаква след комплексно изпълнение на краткосрочните и средносрочни мерки от плановете за действие. Като цяло може да се посочи устойчивото решаване на проблемите и ограничаване на изпусканите емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от промишления сектор, насочени към намаляване замърсяването в приземния въздушен слой.

Големи емисионни източници на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух са също и 7 производствени дружества: “ТЕЦ Варна” АД, с.Езерово, “Девен” АД, гр. Девня, „Далкия Варна” ЕАД, гр. Варна, “Агрополихим” АД, гр.Девня, “Старт” ООД, гр. Добрич, “Солвей Соди” АД, гр.Девня и “Девня Цимент” АД, гр.Девня. Тези дружества подлежат ежегодно на контрол, чрез представяне на регистрационни карти.

На собствени непрекъснати измервания (СНИ) в контролираната от РИОСВ–Варна територия подлежат емисиите от циментовите пещи и мелници на “Девня цимент” АД, гр. Девня и инсталациите за азотна киселина, азотни и фосфорни торове на “Агрополихим” АД, гр. Девня. Общо в региона са инсталирани 21 автоматични системи за СНИ (“ТЕЦ Варна” АД, с. Езерово – 6 бр., “Девен” АД, гр. Девня – 2 бр., “Агрополихим” АД, гр. Девня – 4 бр. и “Девня Цимент” АД, гр. Девня – 9 бр. източници), като ежемесечно през 2013 г. се представят и утвърждават 20 месечни доклада от СНИ.

Собствени периодични измервания (СПИ) в контролирания от инспекцията регион извършват производствените дружества с организирани неподвижни източници на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух. Контролът се осъществява по представяните доклади от СПИ поне веднъж на две последователни календарни години и/или при провежданите ДПК на нови обекти с източници на емисии. Контролът на изпусканите вредни вещества от големите емисионни източници се провежда по представените доклади от СПИ, в рамките на издадените комплексни разрешителни. Измерванията на тези дружества се провеждат от акредитирани за целта лаборатории.

Обобщена оценка за качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ – Варна:

През 2013 г. по показател ФПЧ10 във всички пунктовете за мониторинг, разположени в населени места, са регистрирани превишения на утвърдената среднодневна норма (ПДК ср.дн. 50 мкг/м3). В пункт „Батак” е превишена и средногодишната норма с 1,27 пъти ПДК. В АИС ”Батак” към 31.12.2013 г. са регистрирани 155 еднократни превишения на ПДК ср.дн. от 50 мкг/м3, в АИС „Изворите” 21 бр., в АИС „СОУ Ангел Кънчев” 30 бр., АИС „Старо Оряхово” 21, а в АИС „ОУ Хан Аспарух” 21 бр.

Не са отчетени превишения на ПДК на серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон. Като основни причини за спазването на нормите са привеждането на промишлените обекти с източници на емисии в нормите за допустими емисии, въвеждането на щадящи околната среда технологии и използването на природен газ за гориво на горивните инсталации, които биха оказали въздействие върху КАВ.

Замърсяването на въздуха с ФПЧ10 все още е проблем за качеството на атмосферния въздух през зимния сезон в градовете Варна, Белослав, Девня, Провадия и Добрич. Съществена причина за това е широкото използване на твърди горива за битовото отопление и транспорта. Потвърждава се необходимостта от реализацията на програмите по подобряване качеството на атмосферния въздух за тези общини. За промишлените инсталации-източници на емисии в атмосферата може да се каже, че тенденцията на работа с намалени мощности се запазва.

На територията, контролирана от РИОСВ–Шумен, през 2013 г., по утвърден график, са организирани измервания за определяне качеството на атмосферния въздух по контролираните параметри в гр. Търговище от мобилна автоматична станция (МАС) на РЛ -Варна към ИАОС. Контролът е осъществен в рамките на 51 денонощия и обхваща основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух /О₃, СО, SО₂, NO, NO₂, NH₃, фини прахови частици - ФПЧ₁₀/. Превишения на средночасовите норми (СЧН) за показател серен диоксид и азотен диоксид не са регистрирани. Не е регистрирана и концентрация на О₃, превишаваща прага за информиране на населението (средночасова стойност ) - 180g/m³. Краткосрочната целева норма по показател О₃ (озон) - максимална 8 часова стойност в рамките на денонощието – 120 мкг/м³ е превишена 2 пъти през годината (съгласно изискванията КЦН следва да не бъде превишавана повече от 25 пъти за една календарна година, осреднено за тригодишен период). Нормативно няма регламентирана средночасова норма за ФПЧ ₁₀. Най-висока средночасова концентрация на SO₂ – 64.05 g/m³ е измерена през м. октомври. Най-висока средночасова концентрация на NO₂ – 127.35 g/m³ е измерена през м. декември. Превишенията на краткосрочната целева норма по показател О₃ (озон) - максимална 8 часова стойност в рамките на денонощието – 120 мкг/м³ са регистрирани през летния период на годината и предполагаемите причини за това са високите температури и повишаването на слънчевата активност. Въз основа на всички средноденонощни регистрирани концентрации през 2013 г. се формира средногодишна концентрация 39 g/m³, при средногодишна норма (СГН) на ФПЧ₁₀ - 40 g/m³.

Редица превантивни дейности с цел подобряване на КАВ са осъществени през 2013 г. в община Шумен, в изпълнение на мерките, заложени в плана за действие на Програмата на общината за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми нива на ФПЧ10 в атмосферния въздух за периода 2011-2014 г.

Източниците на емисии на територията на РИОСВ–Шумен, при които през 2013 г. е регистрирано превишаване на нормите за допустими емисии (НДЕ) са следните 8 обекта - "Августа мебел"АД, гр. Шумен; “Роса”АД, гр. Попово; “Екокомерс НЕК” ООД, гр. Търговище; “Крис ойл 97" ООД, гр. Каспичан; "Плиска ойл" ООД, гр. Шумен; "Фрештекс Текстил Финишинг България" ЕООД, гр. Попово; "Мизия милк" ООД, гр.Търговище, "Минерали Индустриали България" ООД; Асфалтова база в с. Драгоево, общ. В. Преслав на "Инжстройинженеринг" ЕООД, гр. Варна. На обектите са наложени текущи месечни санкции по чл. 69 от ЗООС.

През 2013 г. са извършени 27 планови проверки на 27 обекта (в това число 25 бензиностанции и 2 терминала), относно прилагането на Наредба № 16 (ДВ, бр. 75/99 г.; изм.) Всички работещи бензиностанции на територията на РИОСВ са оборудвани в съответствие с наредбата, относно изискванията за Етап І на улавяне на бензиновите пари (Етап І на УБП – парите, изтласкани при товаренето на бензини в инсталации за тяхното съхранение в бензиностанциите, следва да бъдат задържани и подавани обратно към подвижните цистерни посредством херметична свързваща система). На територията на РИОСВ се експлоатира един терминал с инсталации съхраняващи бензини. Същият отговаря на изискванията на Наредбата – разполага с инсталация за регенерация на бензиновите пари и площадка за дънно пълнене на цистерните. По отношение на промишлените инсталации като източници на емисии в атмосферата, продължава тенденцията на работа с намалени мощности и при ограничени работни часове. Новоизградените инсталации, включително и пречиствателните съоръжения, работят с подобрена ефективност.

Прахообразните и газообразните замърсители на атмосферния въздух за населеното място са с по-високи стойности през есенно–зимния (отоплителен) сезон, свързан с използване предимно на твърди горива в битовия сектор, както и със завишаване на необходимото време за достигане на устойчив режим на работа на ДВГ на автомобилите, вследствие на понижените температури. Високото пепелно съдържание във формираните отпадъчни газове при изгарянето им оказва влияние върху замърсяването на атмосферния въздух.

През летния сезон се наблюдават устойчиво по-ниски стойности на замърсителите, като се регистрират единични завишени стойности, формирането на които се дължи на възникнали локални източници и на ограниченото разсейване, вследствие на климатичните и метеорологичните фактори.

1.1.2. Качество на повърхностните и подземни води

Водните обекти в СИР попадат в обхвата на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център Варна и Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен. Опазването им от замърсяване се осъществява чрез превантивен, текущ и последващ контрол на източниците.

По-големите повърхностни водни обекти на територията, контролирана от РИОСВ - Варна са: Черно море, Варненско езеро, Белославско езеро, Шабленско езеро, Дуранкулашко езеро, р. Камчия, р. Девненска, р. Провадийска, р. Суха, р. Батова и р. Хърсовска. Повърхностните води на територията на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район, които са и в териториалния обхват на РИОСВ–Варна, са: речен басейн Черноморски добруджански реки, речен басейн река Провадийска, речен басейн река Камчия.

Обектите, формиращи отпадъчни води, зауствани в повърхностни водни тела, попадащи в териториалния обхват на дейността на РИОСВ–Варна, са 55. Контролът, извършван от РИОСВ–Варна на обектите, формиращи отпадъчни води, включително пречиствателни станции на населени места, е в пряка зависимост от качеството на водоприемниците.

След извършване на анализ и оценка за съответствие със СГС-СКОС, на постъпилите данни за приоритетни вещества и специфични замърсители, са констатирани несъответствия със стандартите за качество на речен басейн река Провадийска в един пункт на реката, след фирмата “Провадсол”. Анализът на данните по основните физико-химични показатели в наблюдаваните пунктове не показва отклонения от характерните стойности през 2013 г., с изключение на пункт „Провадийска река” при гр. Каспичан, където се наблюдава слабо влошаване по показател амониев азот.

Анализът на данните по основните физико-химични показатели в пунктовете на река Камчия не показва отклонения от характерните стойности през 2013 г., с изключение на пунктовете на р. Камчия при с. Миланово, където се наблюдава слабо влошаване по показател БПК5 и амониев азот, и при с. Кълново, където се наблюдава слабо влошаване по показател БПК5 и азот нитратен.

На територията на РИОСВ-Варна е разположен също водосборът на река Суха и притокът на река Караман, в поречие Дунавски Добруджански реки, в обхвата на Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски район. Наблюдаваните пунктове в програмата за мониторинг на повърхностните води за 2013 г. в този регион са: на р.Суха при с.Ново Ботево, р. Добричка при с. Росеново, на р. Караман при с. Мировци (нов пункт) и два пункта на язовирите Одринци и Оногур (нов пункт).

За 2013 година има влошававане на качествата на водата в пункта на р. Суха, по отношение на общия азот и нитратния азот. Отбелязва се и еднократно измерена висока концентрация на разтворено желязо през м. май - 121 μg/L, което надвишава стойността за СКОС/100 μg/L/. В сравнение с 2012 г., физикохимичната характеристика на водата в пункта е по-лоша. В повечето водосбори на Добруджанските реки, в частност на р. Суха, не се мониторират голям брой приоритетни вещества от групата на тежките метали и индустриалните замърсители. Традиционно се анализират пестициди - алдрин, диалдрин, изодрин и ДДТ-общо. За 2013 г. не се наблюдават превишения на СКОС, но поради използването на методика, неотговаряща на изискването на чл. 84 от Наредбата за мониторинг на водите от 11.04.2011 г., някои резултати в протоколите на Регионална лаборатория Варна не могат да се използват при оценката на химическото състояние на водните тела.

На новосъздадения пункт на р. Караман двукратно - в м. март и май, са измерени високи концентрации на разтворено желязо - 102 μg/L и 388 μg/L. Наблюдава се и повишена концентрация на нитратен и общ азот, както и на общ фосфор. По физикохимична характеристика стойностите на показателите не отговарят на изискванията за добро състояние.

Мониторинговият пункт на р. Добричка при с. Росеново е с традиционно високи отклонения от референтните стойности за добро състояние на голяма част от основни фиизикохимични показатели. Замърсяването се дължи на директното вливане на водите в реката, след пречиствателната станция за отпадъчни води в гр. Добрич. Пречиствателната станция е необходимо да повиши капацитета си и да се предприемат действия за изграждане на ново по-високо стъпало на пречистване.

Съгласно типологията от 2010 година, Дунавските Добруджански реки са определени в групата на пресъхващите реки - тип R9. Поради засушаването в последните 3-4 години, са направени някои промени в програмата за мониторинг.

Като цяло в контролираната от РИОСВ територия, състоянието на повечето тераси на реките и деретата и андигираните участъци извън населени места е задоволително. Част от коритата са затлачени и обрасли с растителност, но не са предпоставка за подприщвания и разливи. В някои населени места деретата са гъсто обрасли с растителност и това създава условия за заливания. Почти всички обходени мостове и водостоци са почистени и с добра проводимост. Нерегламентирано замърсяване с битови отпадъци е констатирано в 4 обекта.

Контролираният от РИОСВ-Шумен регион включва части от територии от два водосборни басейна - Черноморски басейн, с управление в гр. Варна и Дунавски басейн, с управление - гр. Плевен. Черноморският басейн обхваща всички повърхностни води, които се вливат в Черно море и подземните води, като в района на РИОСВ-Шумен попадат 2 бр. поречия – р. Камчия и р. Провадийска. В Дунавския басейн са обхванати всички повърхностни води, които се вливат в р. Дунав и подземните води, като в района на РИОСВ-Шумен са включени 3 бр. поречия – р. Русенски Лом, р. Янтра и Добруджански реки.

На територията на РИОСВ-Шумен речни корекции са извършвани на р. Камчия, р. Драгоевска, р. Врана, р. Сива и р. Черни Лом. Част от речните корита на тези реки са коригирани и се стопанисват от “Напоителни системи” ЕАД клон Шумен.

Мониторингова дейност се извършва и на повърхностно течащите и подземните води, включени в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). Местоположението на пунктовете за наблюдение, вида и съответната проектна категория на водоприемниците в пунктовете са както следва: р. Камчия - 18 пункта; р. Русенски Лом - 3 пункта; р. Провадийска - 6 пункта; р. Янтра - 2 пунктa; Добруджански реки - 1 пункт.

На контролираната от РИОСВ-Варна територия, в областите Варна и Добрич има общо 44 язовира. Анализът на водите в язовир Одринци показват много високо качество по отношение на физикохимичните показатели, съизмеримо със стойностите за много добро състояние. Той е определен в категория езеро, тип L16 и може да бъде предложен да се ползва като рефрентен пункт. На другата крайност е качеството на водата в язовир Оногур. В него се развиват процеси на еутрофикация и има измерени високи стойности на рН/ 10,4/, както и общ фосфор, общ и нитратен азот от 4 до 5 пъти над граничната стойност за оценка, между добро и умерено състояние. Водите в язовирното езеро се замърсяват от дейности, които са основен поминък на този район - активно животновъдство и земеделие, без да се спазват правилата за добра земеделска практика. Все още съществуват малки незаконно строени и изоставени водоеми, повечето от които не създават опасност за хора, имущество и околна среда.

На контролираната от РИОСВ-Шумен територия язовирите са общо 106, от които в Шуменска област са 52 броя, а в област Търговище 54 язовира и микроязовира, от които 12 бр. са потенциално опасни. Язовирите “Тича”, ”Съединение” и “Ястребино” попадат в списъка на комплексните и значими за страната язовири. Собствеността на язовирите основно е общинска или държавна. Описаните язовири се използват за напояване, риборазвъждане, а яз. “Тича” - и за питейни нужди. Техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени в област Търговище и съоръженията към тях не се е подобрило, с изключение на разтоварването на конструкцията поради понижението на водните нива, изпълнено чрез продълбочаване на преливниците на няколко общински язовира. Общините не са изпълнили предписанията за установяване собствеността на язовирите, за които няма издаден акт за общинска собственост и ремонтиране или ликвидиране на стените на компрометирани язовири.

Информация за обектите, източници на отпадъчни води, в т.ч. селищни канализационни системи с и без изградени ПСОВ:

На територията, контролирана от РИОСВ-Варна, в областите Варна и Добрич са изградени 26 пречиствателни станции (селищни и локални) за битово-фекални води, като две от тях ПСОВ “Слънчев ден” и “Гранд хотел Варна” са с преустановена дейност. ПСОВ “Слънчев ден” е трансформирана в канализационно-помпена станция по проект “Отвеждащ колектор за битови отпадъчни води за премахване на заустванията в зоната на съществуващо и перспективно ползване на водите между буна 109 и яхтено пристанище – к.к. “Св. Св. Константин и Елена”. Отпадъчните води от “Гранд хотел Варна” са включени в новоизградената канално-помпена станция, която е въведена в експлоатация през март 2013 г.

По-големи пречиствателни станции в посочените две области са: ГПСОВ “Варна”, ГПСОВ “Добрич”, ГПСОВ “Девня”, ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ “Албена”, заустващи над 5 000 м3/ден отпадъчни води, а тези с капацитет под 5000 м3/ден са в останалите общински центрове в областите Варна и Добрич. Две от пречиствателните станции: ПСОВ “Русалка” и ПСОВ “Евксиноград” осигуряват само механично пречистване на отпадъчните води, а ПСОВ “Тервел” изцяло не се експлоатира.

Реконструираните и модернизирани три пречиствателните станции - ПСОВ “Белослав”, ПСОВ “Балчик” и ПСОВ “Провадия”, имат техническа възможност за отстраняване на биогенните елементи - азот и фосфор. В ПСОВ “Варна” и ПСОВ “Каварна”, след извършена реконструкция и модернизация е осигурена възможност за отстраняване на азота. В останалите станции се осъществява механично и биологично пречистване на отпадъчните води.

За три пречиствателни станции на територията на РИОСВ-Варна – ПСОВ “Златни пясъци”, ПСОВ “Албена” и ПСОВ “Балчик”, е необходимо изграждане на дълбоководно заустване. През 2013 г. е стартирано изграждането на дълбоководното заустване на ПСОВ “Златни пясъци”, което към края на годината е на етап тестване на съоръженията.

С изключение на градовете Варна, Добрич, Белослав, Девня и големите курортни комплекси, като съществен недостатък за цялостно обхващане на битово-фекалните води и пречистването им в пречиствателни станции се явява все още ниската степен на изграденост на канализационните мрежи в населените места. Проблемите с експлоатацията на ПСОВ “Златни пясъци”остават - през активния летен сезон в пиковите часове на денонощието постъпват залпово отпадъчни води, което води до хидравлично пренатоварване на станцията. Проблем съществува и с ПСОВ в Долни чифлик, която е собственост на дървопреработвателно предприятие “Алфа УУД България” АД, но за пречистването на отпадъчните води, община Долни чифлик не заплаща необходимите такси на дружеството-собственик.

Предвид съществуващите проблеми при ПСОВ на населените места, а именно: многогодишна експлоатация, морално остарели и амортизирани съоръжения; хидравлическа пренатовареност през пиковите часове; липса на техническа възможност за отделяне на общ азот и общ фосфор; включване на дъждовни, дренажни и води от басейни в ПСОВ, не могат да се достигнат строгите емисионни норми за заустване на отпадъчни води в чувствителни зони и райони на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води.