ПО-ВАЖНИ ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА Североизточен район

• 
  СИР в сравнителен план с другите райони от ниво 2 заема относително добра позиция в икономическо отношение. Но макроикономическата ситуация в района продължава да е с влошени показатели – тенденция започнала още от 2009 година, в резултат от негативното въздействиe на продължаващата световна финансова и икономическа криза, изострянето на дълговата задлъжнялост на страните от еврозоната и конкурентната среда в рамките на ЕС.
  
• 
  Относително добре се развива “морската индустрия”, като всички дейности в нея са взаимно обвързани и развитието на една от тях води до развитие и на другите и по този начин формира клъстер. В този уникален в спецификата на района елемент има сериозен потенциал за бъдещо успешно развитие.
  
• 
  Въпреки сериозния си принос в икономиката на района, туризмът се развива едностранно само по крайбрежието и въпреки направените отдавна изводи и препоръки, не показва стъпки към разнообразяване на предлагането и включването на близкия и по-далечния хинтерланд в туристическия продукт.
  
• 
  Незадоволително е нивото на разходи за НИРД и за внедряване на високотехнологични производства, въпреки сравнително високия научен и инженерен потенциал на района, който следва да се насочва към по-ефективна реализация и обвръзка с потребностите на бизнеса.
  
• 
  Високо е нивото на външна миграция, особено на млади хора, ограничена е гъвкавостта на пазара на труда за привличане на висококвалифицирани кадри. Нисък е коефициентът на заетост на лицата от 20 до 64 години – 58,9% през 2012 г., който е далече от изпълнението на Национална цел за изпълнение на Стратегия „Европа 2020” - 76% заетост.
  
• 
  Няма напредък в преодоляването на вътрешнорегионалните различия и неравенства в района. Напротив, задълбочават се неравенствата в благосъстоянието и развитието между центъра, особено град Варна, и периферията на района (отдалечените селски ра­йони). Засилени са и неравенствата между областните центрове и съставните общини в рамките на областите. Проявява се проблемът “център-периферия”.
  
• 
  В района функционира добре развита мрежа от учебни заведения и броят на лицата с висше образование е сравнително висок. Но все още системата на образованието не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката.
  
• 
  Системата на здравеопазването и социалните услуги на района е сравнително добре развита и като цяло покрива нуждите от здравна и социална помощ. Проблем в системата на здравеопазването и социалните услуги е осигуряването на равни възможности за достъп до здравните и социалните услуги на всички, включително и на живеещите в отдалечени малки населени места, и повишаването на качеството на здравните и социалните услуги.
  
• 
  Изостава изграждането на телекомуникационната мрежа в областите Търговище и Шумен, както и в по-малките населени места в целия район, което възпрепятства въвеждането на иновации и модерни технологии. Констатира се ограничен достъп до Интернет и изоставане в развитието на информационното общество в селата и някои по-малки градове.
  
• 
  Пътната мрежа в района е със задоволителна гъстота, но пътищата, особено регионалните и местните, са в лошо състояние, което налага своевременното им ремонтиране за подобряване на вътрешнорегионалната свързаност.
  
• 
  Районът е силно уязвим към предизвикателствата пред развитието през 21-ви век - глобализацията, демографските промени, енергийната зависимост и най-вече към климатичните промени.
  
• 
  Не са използвани пълноценно стратегическото географско разположение на района, добре изградената транспортна инфраструктура, международното пристанище, международното летище и разнообразните ресурси, за привличане на чуждестранни инвестиции и за развитие на бизнеса.
  
• 
  Град Варна на фона на общото изоставане показва добро развитие в икономическо, социално и културно отношение, определя почти всичките положителни характеристики на района, има качествата на център с национално и наднационално значение и играе сериозно ролята на балансьор на столицата в Източна България.
  
• 
  В бъдещото териториално-урбанистично развитие на района е важно да се стимулира развитието на полицентрична система от градски центрове, като по този начин се преодолее неблагоприятната диспропорция между центъра и периферията и се осигури по-лесен достъп до работни места, услуги, обазование и култура, които предлагат градовете-центрове.
  

Във връзка с разработването на Регионалния план за развитие на Североизточния район 2014-2020 г. бе проведена анкета през 2012 г., която показа оценката на местните и професионалните общности за състоянието и потребностите на района и по този начин подкрепи и допълни изводите от анализа в следните направления:

Според резултатите от анкетата, най-важните социално-икономически области, които трябва да се развиват приоритетно в Североизточния район са туризмът и селското стопанство, следвани от индустрията и транспорта. Като значително по важност е посочено и доизграждането на водоснабдителна и канализационна инфраструктура, както и подобряването на здравните и социалните услуги, макар това да не са икономически области. Това потвърждава становището, че инфраструктурата и здравните услуги са най-болезнените проблеми в района.

Въпреки констатираните проблеми и незадоволителни резултати, анализът показва, че районът притежава добри потенциали за бъдещо развитие, които следва да се използват и насочват правилно до края на 2013 г. и през новия програмен период - 2014-2020 г.
2. Промени в политиките за развитие на европейско, национално, регионално и местно ниво.

Актуалният рамков пакет от нормативни и стратегически планови документи на ЕС и България, определящ и през 2012 година насоките на кохезионната политика за балансирано и устойчиво развитие на регионите включва:

• 
  Стратегия „Европа 2020” – основополагащ рамков документ за актуалните цели на европейската кохезионна политика по отношение на заетостта, иновациите, глобалните заплахи от климатични промени и енергийна зависимост, образованието и бедността. Приоритетите на икономическото развитие са насочени в три логически обосновани препоръчителни направления: интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Този стратегически пакет вече е възприет официално от България в приетата „Национална програма за реформи 2011 – 2015 г.”
  

• 
  Териториален дневен ред на ЕС 2020 – документ/декларация за политическо съгласие със Стратегия „Европа 2020”, надграждащ я с условията за реализация, като се отчитат териториалните измерения, различните възможности и потенциали на регионите.
  

• 
  Националната програма за развитие „България 2020”, приета с Решение № 1057 на Министерския съвет от 20.12.2012 г., e дългосрочен национален програмен документ за развитието на Република България. НПР ще бъде основата при програмирането на стратегическите документи/програми във връзка с изпълнението на общностните политики през следващия програмен период.
  
• 
  Национална програма за реформи 2011 – 2015 г., приета с Решение на МС № 241 от 14.04.2011 г. – документ, който дефинира българския ангажимент към целите на Стратегия „Европа 2020”. Приоритетите с териториални измерения са: 1. Инфраструктура 2. Транспортна и комуникационна свързаност 3. Устойчиви и конкурентоспособни градове 4. Добро управление на природното и културно наследство 5. Ефективно използване на природните ресурси.
  
• 
  Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г., приета с Решение № 696/24.08.2012 г. на Министерския съвет. Това е основния документ за стратегическо планиране на регионалното развитие, който определя дългосрочните цели и приоритети на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив, приобщаващ и щадящ растеж. Документът задава общата стратегическа платформа за разработване на РПР на районите от ниво 2 и на документите на по-ниските териториални нива – област, община. Разработва се в съответствие с националните секторни политики и акцентира върху потенциала и ресурсите на районите и тяхното пълноценно и интелигентно използване.
  
• 
  Приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обн. ДВ, брой 82, от 26.10.2012 г. предвижда сериозни промени в свързаното законодателство, в т.ч., в Закона за регионалното развитие (ЗРР), във връзка с разработването на стратегически документи за пространствено развитие на национално и регионално ниво и по-тясното обвързване и синхронизиране на регионалното и пространственото развитие. Като резултат се очаква подобряване на качеството на стратегическите документи за регионално развитие и засилване на териториалния им контекст.
  
• 
  Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г., приета с решение по т. 61 от Протокол № 47/19.12.2012 г. от заседание на Министерския съвет, е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие.
  
• 
  Проекти на Договор за партньорство на Република България и на оперативните програми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕФ за програмния период 2014-2020 г. съобразно Проектни регламенти на структурните и кохезионния фондове на ЕС. Общата философия и предметна насоченост на трите основни фонда на ЕС се запазват, макар и с променени акценти и обеми. Инвестиционните им приоритети за периода 2014 -2020 са: Заетост, Образование и обучение, Социалната изолация и бедност, НИРД, иновации и технологии, Достъп и развитие на ИКТ, Конкурентноспособност на МСП, Нисковъглеродна икономика - ВЕИ и енергийна ефективност, Изменение на климата и риск - адаптиране и управление, Околна среда и ресурси – опазване и ефективност, Мобилност на работната сила, Институционален капацитет, Интегрирано градско развитие, Трансевропейски транспортни мрежи TEN – T.
  
• 
  Доклад «Обща характеристика и сравнителен анализ на българските райони” в рамките на Проект “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на ОПРР 2014-2020”. Проектът се финансира от Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ”, с продължителност 40 месеца и ще приключи най-късно на 19 януари 2015 г. Основната цел на проекта е насочена към изготвяне на детайлен социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Региони в растеж” за периода 2014-2020 г.
  
• 
  Развитието на европейските региони до 2020 г. е изправено пред четири ключови предизвикателства - демографските промени, глобализацията, изменението на климата и енергийната зависимост. В зависимост от степента на възможното им въздействие върху развитието на регионите, се определя съответния “индекс на уязвимост” от 1 до 100, който е необходимо да се отчита при наблюдението и оценката на стратегическите и планови документи за настоящия период, както и за следващия програмен период. Най-уязвими са регионите с индекс 100, като българските региони се очертават с едни от най-високите степени на уязвимост. Пет от районите, вкл. и СИР, попадат в групата на силно уязвимите по посочените четири предизвикателства. По предизвикателството на демографските промени СИР е с индекс на уязвимост 52, който го нарежда на второ място заедно с ЮИР също с 52, а с най-нисък индекс на уязвимост е ЮЗР – 35. По предизвикателството на глобализацията българските райони са сред най-уязвимите в Европа, СИР е на четвърто място с индекс 86, след СЗР и СЦР, които са с индекс между 86 и 83, като с най- нисък отново е ЮЗР – 39. По предизвикателството на енергийната зависимост стойностите на индекса на уязвимост за българските райони се движат между 71 и 51: СИР е по-близо до ниските нива за района с индекс 56, като ЮЗР отново е с най-нисък индекс - 51. По предизвикателството на климатичните промени българските райони също са уязвими в значителна степен.
  

• 
  Проекти на Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 /РПР/ за периода 2014-2020 г. , за които е стартирана процедура за тяхната екологична оценка. Разработени са в съответствие със заложените в НСРР 2012-2022 г. стратегически цели и приоритети. Проектите на РПР са публикувани на страницата на МРРБ, с оглед подготовката на стратегиите и плановете за развитие на по-ниските териториални нива. Проектът на Регионалния план за развитие на Североизточен район бе обсъден и одобрен с Решение 5.1. от редовно заседание на Регионалния съвет за развитие /РСР/ на 04.12.2012 г.
  
• 
  Годишен доклад за изпълнението на РПР СИР 2007-2013 г. през 2011 година, обсъден и одобрен с Решение № 3.1. от редовно заседание РСР СИР на 14.06.2012 г. Целта на доклада е да предостави информация за постигнатия напредък при изпълнение на заложените в плана цели и приоритети за развитие на Североизточен район през 2011 г., на основата на данни свързани с прилагането на система от индикатори. Основните акценти в документа са: 1. Промени в социално-икономическите условия и политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво 2. Постигнат напредък по изпълнението на целите и приоритетите на регионалния план за развитие през отчетния период, въз основа на индикаторите за наблюдение 3. Предприети действия от РСР СИР, с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на РПР СИР 2007-2013 г. през отчетния период. 4. Доклад по наблюдението и контрола при прилагането на регионалния план, включително на мерките за предотвратяване, намаляване или отстраняване на екологични щети в резултат на прилагането му през 2011 г.
  

Във връзка с отчитане изпълнението на целите на МРР по отношение на стратегическото планиране на регионалното развитие, със съдействието на Председателя на РСР СИР, областните управитeли и кметовете на общините в района е събрана и обобщена информация за процеса на наблюдение, оценка и актуализация на документите за стратегическо планиране в СИР към 30.04.2013 г.