Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на

На основание чл. 86, ал. 3 от ППЗРР, срокът за разработване и внасяне на Годишния доклад за обсъждане и одобряване от Регионалния съвет за развитие в Североизточен район (РСР СИР), който е орган за наблюдение на РПР СИР, е 30 юни на всяка следваща година.

Настоящият Годишен доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на РПР СИР 2011-2013 г. има за цел да представи постигнатото изпълнение на заложените в плана цели и приоритети за развитие на Североизточен район през 2012 година, въз основа на система от индикатори.

Съгласно чл. 86, ал. 2 от ППЗРР, докладът е разработен от Отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Североизточен район – Варна” към Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство” в Министерството на регионалното развитие.

В Годишния доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на РПР СИР 2011-2013 г. през 2012 година са използвани актуални към 30.04.2012 г. данни от Националния статистически институт, УО на ОП, областните и общинските администрации в СИР, OПУ към АПИ, РИО към МОМН и РИОСВ към МОСВ в Североизточен район.
В приложение е представен Доклад по наблюдението и контрола при прилагането на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2011-2013 г., включително на мерките за предотвратяване, намаляване или отстраняване на екологични щети в резултат на прилагането на плана през 2012 г.

ЧАСТ ПЪРВА. ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АКТУАЛИЗИРАНИЯ РЕГИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОИЗТОЧЕН РАЙОН 2011-2013 ПРЕЗ 2012 г.

1. 
   Актуален регионален анализ, отразяващ промените в социално–икономическото развитие на СИР
   

Североизточен район обхваща северната част на българския бряг на Черноморското крайбрежие, част от източния дял на Стара планина, част от Лудогорието и Добруджа. Районът е съставен от областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище, в които има общо 35 общини:

• 
  Варненска област с 12 общини: Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Девня, Дългопол, Провадия, Суворово.
  
• 
  Добричка област с 8 общини: Балчик, Генерал Тошево, Добрич – селска, Каварна, Крушари, Тервел, Добрич, Шабла.
  
• 
  Шуменска област с 10 общини: Венец, Върбица, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Преслав, Смядово, Шумен.
  
• 
  Търговищка област с 5 общини: Антоново, Омуртаг, Опака, Попово, Търговище.
  

В общата оценка на регионите на ЕС по степен на уязвимост към предизвикателствата пред развитието до 2020 г. - глобализацията, климатичните промени, демографските промени и енергийната зависимост, СИР се класира на шесто място сред европейските региони с най-висока степен на уязвимост и по четирите предизвикателства и общ индекс на уязвимост 82 от 100 възможни. Районът е особено силно уязвим на климатичните промени. Повишен е рискът от засушаване, ветрова ерозия, морска абразия и ново активизиране на свлачищната дейност.

Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение за СИР, защото те могат да повлияят негативно на селското и горското стопанство, на развитието на туризма, на рибарството, на производството на енергия, на състоянието на водните ресурси и на общото биологично равновесие в района.

Населението на района според преброяването от февруари 2011 г. е 966 097 души или 13.12 % от населението на страната. Районът е на второ място в страната след Югозападния по гъстота на населението - 66.68 д/кв.км, по-висока от средната за страната. Разпределението на населението по области обаче показва значителни разлики, което е индикатор за различия и в общото социално-икономическо развитие на района – с най-голям брой, почти половината от населението на района, е област Варна – 475 074 д., област Добрич е с 189 677 д., област Шумен е с 180 528 д., а област Търговище е с най-малък брой население – 120 818 д. В град Варна е съсредоточена една трета от населението на района (334 870 д).

Демографските данни от преброяването през 2011 г. показват намаление на населението на района с 53 200 жители спрямо предходното преброяване през 2001 г. Намаляло е населението на всички области с изключение на област Варна, където има минимално нарастване с 13 061 души (2.8 %). Това нарастване се дължи на град Варна, който увеличава населението си с 21 981 д. и компенсира намаляването в останалите общини на областта. Естественият прираст на населението в района е отрицателен (– 4001 бр. за 2012 г.), но в по-малка степен, отколкото в другите райони на страната.

В района много от общините са с висока степен на критичност на проблемите и могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа, съгласно критериите и показателите, посочени в чл. 6 на ЗРР. На 5 и над 5 показателя отговарят 18 общини, а на 4 и над 4 показателя - 24 общини. Всичките 24 общини с изключение на Провадия, Омуртаг и Ген. Тошево са с центрове много малки градове и села от 5-то йерархично ниво.

По брутен вътрешен продукт на човек от населението през 2010 г. - 7 612 лв/ч., районът е на трето място след Югозападен и Югоизточен и бележи ръст на увеличение с 5,3 % спрямо 2009 г.

По отношение мястото на района в страната по равнище на заетост, за Североизточен район се отчита тенденция на значително изоставане на района за 2012 г. С най-висока заетост е Югозападен район – 65,1 %, а Североизточен район е на четвърто място с 55 %.

По отношение заложените в АДИ РПР СИР 2011-2013 г. стойности за осигуряване приноса на района към поетите в Националната програма за реформи (2011-2015 г.) ангажименти на страната по целите на Стратегията Европа 2020 до 2013 година, показателят за заетост на населението на възраст 20-64 г. през 2012 г. за СИР е 58,9 % и бележи намаление спрямо 2011 г. с 2,1 %, а последните посочени данни за разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) за Североизточен район в % от БВП се отнасят за 2010 г. и сочат твърде нисък дял (0,3 %).

Икономиката на района и по-специално на област Варна има един уникален елемент, чието значение все повече ще нараства, това е т. нар. ”морска индустрия”. В нея се включват корабоплаване, пристанища, корабостроене и кораборемонт, морски ресурси, морска наука и образование, всички дейности и услуги, обслужващи морския бизнес.

СИР заема водещо място сред районите в страната в развитието на туризма за 2012 г. с дял 29,8 % от общите приходи от нощувки за страната, който спрямо 2011 г. е леко спаднал с 0,6 %. Легловата база е 89 148 броя, чийто дял е 29,6% от общия брой за страната, като спрямо 2011 г. този показател бележи слабо увеличение с 0,4 %. Съществуват обаче значителни диспропорции в развитието на туризма на ниво области и общини. Туризмът се развива основно в областите Варна и Добрич (97,36 % от легловата ба­за) основно по крайбрежието, а хинтерландът изостава, въпреки наличието на интересни природни и антропогенни ресурси за развитие на алтернативен туризъм – познавателен, екологичен, селски, поклоннически и др.

Североизточен район се нарежда на трето място в страната за 2011 г. по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия, като делът им е 9,3 % от тези за страната, но сравнен с 2010 г. този дял намалява с 4%. По области разпределението е следното: Варна - 74,3 %, Добрич – 11,6 %, Търговище – 9,6 %, а с най-нисък дял е област Шумен – 4,5 % от инвестициите в района.

Последните налични данни за разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) за Североизточен район в % от БВП се отнасят за 2010 г. и сочат твърде нисък дял (0,30 %). Това нарежда района на трето място в страната след Югозападния (0.77 %) и Южния централен (0.36 %), а в сравнение с европейските райони, той се доближава до най-ниските стойности. Този факт не кореспондира добре със сравнително високия научен и инженерен потенциал на района. Разходите за НИРД се осъществяват основно във Варна и в малка степен в Шумен.

Различна е степента на развитие на телекомуникациите на територията на различните области в Североизточния район. Относителният дял на домакинствата с достъп до Интернет през 2012г. е 47,9 %, който бележи ръст на увеличение спрямо 2011 г. с 11,6 %, но все още е под средния за страната – 50,9 %. Въпреки посоченото увеличение, районът има един от най-ниските показатели в национален мащаб, намира се на четвърто място сред останалите райони от ниво 2 /за сравнение Югозападният район е с най-висок дял – вече близо 60% от населението му е с достъп до Интернет/. Проблеми с достъпа до Интернет съществуват основно в селата, където степента на оборудване на домакинствата и фирмите с компютри е твърде ниска.

Броят на лицата с висше образование в района към края на 2011 г./по последни данни/ са 166 346 (18,5 %) и по този показател районът е на второ място в страната след Югозападния район (27,7 %) Делът на високообразованото население в област Варна е най-висок 23,7 %. Останалите области са в по-неблагоприятно положение – Шумен 14,5 %, Добрич 13,7 %, Търговище 11,5 %. В града Варна 30,6 % от населението е с висше образование.

В района функционират шест университета (пет в гр. Варна и един в гр. Шумен) и два колежа (в гр. Варна и в гр. Добрич), един институт на БАН и два филиала, което е добра предпоставка за развитие на изследователска дейност. Все още системата на образованието в района не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката. Необходимо е мрежата от специализирани професионални гимназии и университети да бъде оптимизирана, за да се синхронизират резултатите от нейната дейност с очакванията на бизнеса.

Системата на здравеопазването в Североизточен район е сравнително добре развита, районът разполага с относително добре изградена здравна мрежа и постига средно ниво за страната по осигуреност със здравни грижи. През 2011 г. /по последни данни/ в района има 37 болнични заведения, от които 17 са многопрофилни болници и 16 специализирани болници. Освен тях има и 277 заведения за извънболнична помощ. Броят на болничните легла е 4 617, като на 100 хил. д. се падат 473 легла, което е твърде ниско в сравнение със средното за страната – 611 легла. По тези два показателя СИР се нарежда на трето място сред останалите райони и продължава да заема средно ниво за страната по осигуреност със здравни грижи.

Населението на един лекар в СИР през 2011 г. запазва броя си спрямо 2010 г., докато населението на един стоматолог бележи слабо намаление, каквито аналогични тенденции се отбелязват и в национален мащаб за двата показателя. По области разпределението е следното: с най-добри показатели, при това чувствително над средните за района е област Варна, съответно 222 човека се обслужват от един лекар, а един стоматолог обслужва 1071 човека. Останалите три области са с показатели значително под средните за СИР.

Богато е културното наследство на района с наличието на културни ценности от Античността, Средновековието, Възраждането и Следосвобожденската епоха. Мадарският конник е културна ценност, включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В територията на района са обособени национални археологически резервати - старите български столици Плиска и Преслав, уникалният скален Аладжа манастир край Варна, Римските терми в центъра на Варна, древната крепост Овеч край Провадия, Националният археологически резерват „Яйлата” при Камен бряг, античната крепост Крумово кале край Търговище, античната крепост Ковачевско кале край Попово, археологическият резерват „Шуменска крепост”, най-големият мюсюлмански храм в страната Томбул джамия, Морската и Ботаническата градини във Варна, Ботаническата градина в Балчик и редица други археологически паметници и етнографски комплекси. Основен проблем е все още недостатъчната степен на социализиране и интегриране на наследството в съвременния живот в т.ч. и чрез развитието на туризма.

На територията на района през 2011 г. са разположени 457 читалища, 8 театъра, 29 музея. В района се провеждат редица културни прояви, по известни от които са: Международен музикален фестивал “Варненско лято”, Международен театрален фестивал “Варненско лято”,Международен балетен конкурс, Международен джаз фестивал, Международен фолклорен фестивал, Международен филмов фестивал „Любовта е лудост”, Фестивал на българския игрален филм „Златната роза”, Друмеви театрални празници "Нова българска драма”, Международен конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров", Музикални дни "Мадарски конник", Европейски поп-рок конкурс – Добрич, „Каварна рок фест“ и др. Сериозните културни прояви могат да се съчетаят още по-успешно с развитието на туристическия продукт в района и да бъдат основен фактор за неговото разнообразяване и обогатяване.

Към 2012 г. делът на пътищата с национално и международно значение (автомагистрали и пътища I клас) е 21.3%, по-висок от средния за страната (17.5%), а гъстотата им е 0.039 км/км², най-висока от всички райони (средната за страната е 0.032 км/км²). Регионалната пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е с гъстота, равна на средната за страната и допълва транспортното обслужване, но се намира в лошо състояние, което затруднява комуникациите и налага своевременното им ремонтиране. В района действат четири гранично-контролни пропускателни пункта, два сухоземни с Румъния и два морски (пристанище Варна и Фериботен комплекс и пристанище Балчик).

Граничното местоположение на СИР и силната енергийна зависимост на страната с доставка на енергийни ресурси предимно от Русия, са довели до голямо натоварване територията на района с енергийни мрежи и съоръжения от най-висок клас - транзитни газопроводи и преносни електропроводи 400кV. На Североизточния район се отрежда водеща роля, свързана със Стратегия Европа 2020, за постигане 16% дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление. Районът е на първо място в страната по инсталирана мощност на база използване енергията на вятъра. Ветроенергийни паркове се изграждат както в крайбрежните части, така и във вътрешността на района, като водещи са общините Каварна и Шабла, където природният потенциал се оценява като най-подходящ. Към края на 2011 г. инсталираните мощности са около 400 мвт, предимно в област Добрич, като за още 900 мвт има проекти или са в процес на реализация. Предварително договорените мощности за област Добрич са за 1600 мвт - най-много от цялата страна, което налага и съответното разширяване на електроенергийната мрежа, свързано с присъединяване на новите източници.

За 2011 г. по достигната степен на развитие на водоснабдителната мрежа Североизточен район е на първо място в страната. През 2011 г. делът на населението в селища с обществено водоснабдяване е най-висок в СИР – 99,9%, спрямо останалите райони и е над средния за страната – 99,2%. Всички области са с показатели над средните за страната, а в област Варна населението е на 100% с обществено водоснабдяване.

На територията на Североизточен район делът обслужено население от ПСОВ през 2011 г. е 69,4%., който бележи нарастване спрямо предходната година с 5,4 %. Този показател е с 13,7% по-висок от средния за страната /55,7%/ и нарежда СИР на второ място след Югозападен район – 73,7%, а на последно място е Северозападен - с 32,9 % обслужено население.

Разпределението по области на този индикатор за 2011 г. е следното: област Варна – 85,1%; област Добрич – 69,4%; област Търговище – 44,1%; област Шумен – 44,8%. В сравнение с 2010 г., делът на обслуженото население от ПСОВ през 2011 г. бележи незначително увеличение за 2 от областите – Варна и Добрич, а процентът за област Шумен остава същия, както през 2010 г. - 44,8%.

Специално внимание трябва да се отдели на област Търговище, където делът на обслуженото население от ПСОВ бележи скок в своето развитие – от 0,0 % през 2009 г. на 12,0% през 2010 г., а през 2011 г. делът на обслуженото население е вече 44,1%, т.е. близо половината от цялото население на областта.