Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Източник: НСИ Като цяло територията на Северния централен район е добре обслужена с железопътна инфраструктура. По данни на НСИ, през 2016 г. жп мрежата на територията на района е с обща дължина 627 км (без промяна от 2011 г.), които съставляват 15,56 % от жп мрежата на страната. По данни на Евростат, през 2015 г. гъстотата на изградената жп мрежа в СЦР е 44 км/1 000 км2. В района е добре развит водният (речен) транспорт по ОЕТК № VII – река Дунав. Функционират четири пристанища с национално значение – Русе (и с международно значение), Свищов, Тутракан и Силистра. Гъстотата на пристанищната инфраструктура е висока и продължава да разполага с по-голям капацитет от обема на обработваните в нея товари. В СЦР е развит и въздушният транспорт. На територията на района има две летища: летище Горна Оряховица и летище Русе. Летище Горна Оряховица има водеща роля за социално-икономическото развитие на района. Летище Русе е разположено на 17 км от гр. Русе близо до с. Щръклево (община Иваново) и има възможност за развитие на 4 вида транспорт (мултимодалност) – шосеен, жп, воден и въздушен транспорт. През 2017 г. Министерският съвет предоставя безвъзмездно на община Русе стопанисването му, с което то става единственото общинско летище в страната. През 2016 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията дава на Летище Русе лиценз за летателна площадка за малки самолети. Съобщителната инфраструктура е добре развита, със сравнително добро качество на телекомуникационните връзки в района. През 2014 г. се запазва броят на пощенските станции (481 бр.) спрямо предходната година, а броят на пощенските агентства (офиси) нараства с 8 и достига до 347 бр. За периода 2008-2014 г. броят на пощенските станции е 481 и не се променя, докато броят на пощенските агентства (офиси) нараства с 236 (от 11 бр. до 347 бр.). Най-голям е броят на пощенските станции и пощенските агентства (офиси) на територията на област Русе (съответно 103 бр. и 108 бр.), а най-малък – в област Габрово (съответно 67 бр. и 45 бр.). По данни на НСИ, през 2016 г. 63,5 % от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 4,4 процентни пункта спрямо предходната година. През 2016 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет – 67,3 % е Североизточният район (с дял над средния за страната), на територията на който е третият по големина град в България – Варна. След него се нареждат Югозападният и Южният централен райони с по 64,9 % дял на домакинствата с достъп до интернет в домовете си, а най-нисък е този дял в Северозападния район – 58,6 %. В сравнение с 2015 г., единствено в Югозападния район намалява делът на домакинствата с достъп до интернет (с 1,2 процентни пункта), а в останалите пет района от ниво 2 се наблюдава нарастване. Най-голямо увеличение се констатира в Северозападния район (с 13,7 процентни пункта), следват Североизточният район (с 10,8 п.п.), Южният централен район (с 8,3 п.п.), Северният централен район (с 3,3 п.п.) и Югоизточният район (с 2,3 п.п.). Във вътрешнорегионален план, с най-висок достъп до интернет са домакинствата в област Русе – 72,5 % при средна стойност 61,5 % за СЦР и 63,5 % за България. По този показател област Русе се нарежда на второ място в страната след област Варна (73,8 %) и на първо в СЦР. На второ място в района е област Разград (64,3 %), следват областите Велико Търново (56,9 %), Силистра (55,1 %) и Габрово (54,3 %). Фигура 12: Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет и широколентов достъп по райони от ново 2 през периода 2015-2016 г. (%) 
Източник: НСИ, Евростат По данни на Евростат, относителният дял на лицата регулярно използващи интернет8 в България през 2016 г. е 58 % и спрямо 2015 г. (55 %) намалява с 3 процентни пункта. Този дял е по-нисък от средния за ЕС-28 (79 %) с 21 процентни пункта. По данни на НСИ, в Северния централен район за същия период стойността на показателя е 57,5 % и спрямо 2015 г. нараства с 2,5 процентни пункта, но остава под средната за страната (58,1 %). Районът се нарежда на трето място след Югозападния район (63,6 %) и Североизточния район (60,6 %). Най-нисък е делът на лицата, редовно използващи интернет в Югоизточния район – 51,2 %. През 2016 г. по този показател е отчетен спад само в Югозападния район – с 1,7 процентни пункта, а най-голямо е увеличението в Северозападния район – 12,2 процентни пункта. Таблица 24: Относителен дял на лицата, регулярно използващи интернет през периода 2013-2016 г.
Източник: НСИ, Евростат Според НСИ и Евростат, през 2016 г. България (33,1 %) е с най-висок относителен дял на лицата, които никога не са използвали интернет9, въпреки намалението спрямо предходната година с 1,6 процентни пункта. Този дял значително надвишава средния за ЕС-28 (14 %). С висока стойност на показателя са и страни като Румъния (30 %) и Гърция (28 %), а за същия период едва 2 % от живеещите в Дания и Люксембург никога не са използвали интернет мрежата. През 2016 г. в Северния централен район относителният дял на лицата, които никога не са използвали интернет нараства с 2,8 процентни пункта спрямо 2015 г. (от 35,3 % за 2015 г. до 38,1 % за 2016 г.), като стойността на индикатора остава по-висока от средната за страната (33,1 %). За същия период, най-ниски стойности на показателя са отчетени в ЮЗР (28,5 %), следван от СИР (30,6 %) и ЮЦР (31,8 %), а най-високи – в СЗР (38,7 %), ЮИР (38,7 %) и СЦР (38,1 %). Таблица 25: Относителен дял на лицата, които никога не са използвали интернет през периода 2013-2016 г.
Източник: НСИ, Евростат През 2015 г. разходите за опазване и възстановяване на околната среда в България са в размер на 2 833 млн. лв. и спрямо предходната година нарастват, като относителният им дял от БВП за същия период е 3,2 % при 2,7 % за 2014 г. През 2013 г. разходите за опазване на околната среда в СЦР нарастват с 978 хил. лв. спрямо предходната 2012 г. и съставляват 6,09 % от тези за страната, т.е. намаляват с 1,4 процентни пункта (2,85 % за 2012 г.). И през 2013 г. в СЦР продължават да се правят най-малко разходи за опазване и възстановяване на околната среда в сравнение с останалите райони. Те варират в диапазона от 5,33 % през 2009 г. до 6,09 % през 2013 г. от общите разходи за страната. Най-значителните разходи за опазване на околната среда в района през 2013 г. са направени в областите Русе (32,19 % от разходите в СЦР) и Велико Търново (30,96 %), следвани от областите Разград (16,68 %) и Габрово (13,70 %), а най-малко разходи са направени в област Силистра (6,47 %). По степен на изграденост на водоснабдителната мрежа Северният централен район е на едно от първите места в страната, но по отношение на канализационните мрежи и обслужване от ПСОВ районът продължава да изостава. Относителният дял на населението, свързано с общественото водоснабдяване за 2015 г. е 99,8 % и не се променя от 2011 г., но остава по-висок от средния за страната (99,3 %). За същия период, в СЦР делът на населението, което е на режим на водоснабдяване е 5,0 % (най-висок за страната) и нараства с 4,3 процентни пункта спрямо предходната година (0,7 %), при средна стойност за страната 1,7 %. Регионалните данни сочат, че през 2015 г. с режимно водоснабдяване поради недостиг на вода е населението на областите Габрово (26,1 %), Велико Търново (3,6 %) и Разград (2,3 %). За първи път от 2010 г. насам, затруднение на водоподаването е отчетено на територията на област Разград. Проблемите са свързани с достъпа на всички населени места до питейна вода с нужните качества и недостатъчната степен на развитие на канализационните мрежи в по-малките от тях. Таблица 26: Население и водни услуги за 2015 г. (%)
Източник: НСИ През 2015 г. на територията на района функционират 16 депа за битови отпадъци (без промяна в сравнение с 2014 г.), които като относителен дял представляват 11,94 % от общия брой за страната (134). Половината от депата функционират на територията на област Велико Търново – 8 бр., а останалите – в областите Габрово (4 бр.), Разград, Русе и Силистра (с по 1 депо). Трайната тенденция на намаляване на дела на изградените депа за битови отпадъци през периода 2007-2015 г. (от 122 бр. през 2007 г. на 16 бр. през 2015 г.) се дължи на организиране на събирането в Регионални депа за битови и неопасни отпадъци – в Русе (за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле, Тутракан), Силистра (за Силистра, Кайнарджа, Ситово, Дулово, Алфатар, Главиница), Севлиево (за Севлиево, Дряново, Сухиндол), Разград (за Разград, Лозница, Исперих, Завет, Кубрат, Самуил, Цар Калоян), Габрово (за Габрово и Трявна) и въведеното през 2016 г. в експлоатация депо във Велико Търново10 (за Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Елена, Златарица). През 2016 г., по данни от Доклада за състоянието на околната среда на РИОСВ – Велико Търново са закрити 7 общински депа за неопасни отпадъци, които не отговарят на екологичните изисквания, а според Доклада на РИОСВ – Русе остава нерешен проблемът с регионално депо Борово-Бяла (за Бяла, Борово, Две Могили, Полски Тръмбеш, Ценово, Опака). Продължава и техническата рекултивация на сметища и депа в градовете (Русе, Ветово, Исперих, Цар Калоян, Главиница и Килифарево) и селата в СЦР. Относителният дял на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране за 2015 г. в Северния централен район е 99,9 % и спрямо 2014 г. не се променя, като се запазва положителната тенденция да е над средната стойност за страната (99,6 %). Този относителен дял е 100 % в областите Разград, Русе и Силистра, а в областите Велико Търново и Габрово – съответно 99,8 % (по-висок от средния дял за страната) и 99,3 % (по-нисък от средния за страната). Обслужените населени места от системите за организирано сметосъбиране в района за същия период са 717, а обслуженото население – 819 324 души. И през 2016 г. общините на територията на СЦР изпълняват мерки за оптимизиране на системата за сметосъбиране, за изграждане на системи за управление на отпадъците, които са част от Общинските програми за управление на отпадъците. В съответствие със Закона за управление на отпадъците, някои общини като Завет, Кубрат, Лозница, Бяла, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле, Ценово и Алфатар са актуализирали своите програми. Във всички общини в района функционират системи за организирано сметосъбиране на отпадъци, които се извозват до съответните регионални депа за отпадъци. Периодично се извършва ремонт или подмяна на стари и амортизирани съдове с нови. Наблюдава се и недостатъчна информираност на населението относно разделното събиране на отпадъци от бита, липса на система за събиране и третиране на биоразградими отпадъци, недостатъчен контрол върху управлението на строителните отпадъци, наличие на замърсени терени в малките населени маста и др. Таблица 27: Битови отпадъци за 2015 г.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||