Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на

По данни на Евростат, от 2008 г. насам в ЕС-28 се наблюдава тенденция на нарастване на дела на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия¹¹. През 2015 г. този дял достига 16,7 %, което е с 5,7 процентни пункта повече спрямо 2008 г. (11,0 %) и с 0,6 процентни пункта повече спрямо 2014 г. (16,1 %). С най-висок и значително над средния за ЕС-28 дял на възобновяемата енергия са Швеция (53,9 %) и Латвия (37,6 %), а с най- нисък – Люксембург и Малта (с по 5,0 %).

България следва общата за ЕС тенденция на нарастване на дела на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление, като още през 2012 г. в резултат на значителното увеличение на производството и потреблението на зелена енергия, страната преизпълнява задължителната национална цел от 16 % дял до 2020 г. По данни на Евростат и НСИ, делът на възобновяемата енергия през 2015 г. достига 18,2 % от брутното крайно потребление в страната, което е повече със 7,7 процентни пункта спрямо 2008 г. (10,5 %) и 0,2 процентни пункта спрямо 2014 г. (18,0 %). Данните показват и че през периода 2010-2015 г. делът на зелената енергия в крайното потребление в България е трайно по-висок от средния за ЕС-28.

Фигура 13: Дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление през периода 2008-2015 г. (%)



Източник: Евростат, НСИ
През периода 2007-2014 г. първичното енергийно потребление¹² за ЕС-28 следва устойчива тенденция на намаление – от 1 693,6 млн. т н.е. на 1 507,1 млн. т н.е или с 11,01 %. През 2015 г. първичното потребление на енергия нараства спрямо 2014 г. с 21,3 млн. т н.е. (или с 1,41 %) и достига 1 529,6 млн. т н.е.

След спад през периода 2008-2009 г. с 11,98 %, в следващите две години 2010-2011 г. първичното енергийно потребление за България нараства с 6,9 % и достига 18,6 млн. т н.е. През периода 2012-2013 г. същото намалява с 1,5 млн. т н.е., или с 8,4 % и достига равнище от 16,3 млн. т н.е. през 2013 г. След 2013 г. този дял отново нараства като през 2015 г. достига 17,9 млн. т н.е.

По данни на Евростат, през 2015 г. крайното енергийно потребление¹³ за ЕС-28 е 1 082,2 млн. т н.е и нараства с 22,6 млн. т.н.е. спрямо 2014 г., т.е. с 2,13 %.

След значителния спад през 2009 г., предизвикан от икономическата криза, през следващите години се наблюдава известен ръст в крайното енергийно потребление в България. В сравнение с 2014 г. (9,0 млн. т н.е.), през 2015 г. (9,5 млн. т н.е.) се отбелязва повишение на крайното енергийно потребление с 0,5 млн. т н.е., или с 5,56 %.

От 2011 г. насам, транспортният сектор в страната отбелязва нарастване в крайното потребление на енергия (горива) – от 2,93 млн. т н.е. на 3,40 млн. т н.е., или с 16,04 %, с което изпреварва ръста на крайното енергийно потребление на индустрията.

През периода 2010-2011 г. според Евростат, енергийната интензивност на икономиката в България нараства с 5,8 %, а през 2012-2013 г. намалява с 9,3 %. През 2014 г. тя се повишава от 430,7 кгне за 1000 евро на 448,8 кгне за 1000 евро от БВП.

През 2015 г. енергийната интензивност отново нараства с 3 кгне за 1000 евро и достига 448,5 кгне/1000 евро от БВП. България продължава да е с най-висока стойност по показателя сред държавите-членки на ЕС, като тя е близо четири пъти над средната за ЕС-28 (120,4 кгне/1000 евро).

С най-ниска енергийна интензивност на икономиката през 2015 г. в ЕС са Ирландия (62,0 кгне/1000 евро), Дания (65,1 кгне/1000 евро) и Малта (90,3 кгне/1000 евро).

Системата от глобални екологични индикатори служи за проследяване на съществуващите екологични проблеми и справянето с тях на различни териториални нива. По отношение на тези индикатори, се наблюдават следните тенденции за Северния централен район:

● Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти) – % (честотата на актуализиране на индикатора е през 5-10 години)

Показва относителния дял на антропогенно натоварените територии от общата площ на дадена териториална единица.

Делът на антропогенно натоварените територии в СЦР е 6,15 % от общата територия на района. Във вътрешнорегионален план, най-висок е индикаторът в област Русе (6,71 %), а най-нисък – в област Силистра (5,67 %). Сред общините на СЦР, с най-висок дял на антропогенно натоварените територии са общините Горна Оряховица (11,55 %), Русе (10,91 %) и Габрово (8,88 %), а с най-нисък – общините Елена (2,37 %), Трявна (2,75 %) и Сухиндол (3,46 %).

● Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии – %/%/% (честотата на актуализиране на индикатора е през 5-10 години)

Индикаторът показва относителния дял на горските, земеделските и урбанизираните територии от общата площ на дадена териториална единица.

По данни на Аграрния доклад за 2016 г. на Министерство на земеделието и храните, общата площ на горските територии в България към 31.12.2015 г. възлиза на 4 222 874 ха, от които 3 092 386 ха са държавни горски територии, 174 463 ха – гори в национални паркове и резервати, 551 334 ха – общински горски територии и др. В резултат на инвентаризация на горските площи, тяхната обща площ в страната се увеличава с 20 859 ха в сравнение с 2014 г.

По данни на същия доклад, площта със селскостопанско предназначение през 2015 г. е 5 202 752 ха, което представлява около 47 % от територията на страната. Обработваемата земя¹⁵ нараства с 0,7 % спрямо 2014 г., като заема 3 493 688 ха или 69,7 % от използваната земеделска площ¹⁶. През 2015 г. използваната земеделска площ е 5 011 494 ха, което е 45 % от територията на България и се увеличава с 0,7 % в сравнение с предходната година.

Площта на СЦР е 14 974,0 кв. км и съставлява 13,49 % от територията на страната и 0,07 % от тази на ЕС. Делът на земеделските територии от общата територия на България е 51,68 %, на горските територии – 42,31 %, а на урбанизираните територии – 5,02 %.

Делът на земеделските територии в СЦР е 64,45 %. Най-висок е делът им в област Русе (72,92 %), а най-нисък – в област Габрово (43,65 %). Сред общините с най-висок дял на земеделските територии са Ценово (82,65 %) и Павликени (82,60 %), а с най-нисък – община Елена (26,49 %).

Делът на горските територии в СЦР е 28,19 %, като най-висок е в област Габрово (50,42 %), а най-нисък – в област Русе (18,16 %). Сред общините с най-висок дял на горските територии е община Елена (70,28 %), а с най-нисък – община Свищов (7,91 %).

Делът на урбанизираните територии в района е 6,15 %. Най-висок е делът им в област Русе (6,71 %), а най-нисък – в област Силистра (5,67 %). С най-висок дял на урбанизираните територии е община Горна Оряховица (11,55 %), а с най-нисък – община Елена (2,37 %).

● Емисии на парникови газове (приравнени към CO₂ екв.) на човек от населението – т./чов./год.

Индикаторът показва количеството парникови газове (приравнени към CO₂ екв.), отделяни на глава от населението в дадена териториална единица.

По данни на НСИ, през 2015 г. отделените емисии на парникови газове в България са 61 428,93 кт/СО₂-екв. и в сравнение в предходната година (57 469,71 кт/СО₂-екв.) се увеличават с 3 959,21 кт/СО₂-екв., или с 6,89 %. Отнесени на човек от населението, емисиите са 8,59 тона/СО₂-екв. и също нарастват спрямо 2014 г. (7,98 тона СО₂-екв.) с около 7,61 %.

По данни на Евростат, през 2014 г. България се нарежда на 16-то място по отношение на отделените емисии на парникови газове на човек от населението, непосредствено след Словения (8,08 кт/СО₂-екв.) и преди Малта (7,8 кт/СО₂-екв.).

През 2014 г. според Евростат, емисиите на парникови газове в страната по сектори са, както следва: от енергийни производства – 29,03644 млн. т./CO₂-екв (нараства с 6,24 % в сравнение с 2013 г.); от преработваща промишленост и строителство – 2,7779 млн. т./CO₂-екв (намалява с 1,34 %); от транспорта – 8,51126 млн. т./CO₂-екв (нараства с 14,05 %); от промишлени процеси – 4,71019 млн. т./CO₂-екв (нараства със 7,53 %); от селско стопанство – 5,09229 млн. т./CO₂-екв (намалява със 7,44 %); от управление на отпадъците – 4,246 млн. т./CO₂-екв (намалява с 2,22 %).

● Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение – млн. лв.

Индикаторът показва размера на извършените разходи за придобиване и поддръжка на ДМА-ЕП за дадена териториална единица.

Наличността на ДМА-ЕП към края на 2015 г. е 8 343 100 хил. лв. и в сравнение с 2014 г. нараства с 1 726 116 хил. лв. или с 26,09 %, като се разпределя за пречистване на отпадъчни води – 37,9 %, за опазване на въздуха – 29,2 % и за отпадъци – 25,0 %.

ДМА-ЕП в Северен централен район (608 656 хил. лв.) нарастват със 169 918 хил. лв. или с 38,73 % спрямо предходната 2014 г. и това е най-големият ръст за периода. Въпреки това и през 2015 г. делът на ДМА-ЕП в района (7,3 %) продължава да е най-нисък в сравнение с другите райони от ниво 2. Приносът на СЦР в наличните ДМА за околната среда за страната варира от 6,05 % през 2012 г. до 7,3 % през 2015 г., като се увеличава само с 0,67 процентни пункта спрямо 2014 г. (6,63 %).

Най-значителни са ДМА-ЕП в област Велико Търново (30,92 % от наличните в СЦР) и Русе (23,69 %), следват областите Разград (18,11 %), Силистра (13,89 %) и Габрово (13,39 %).

● Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението – лв.

Индикаторът показва извършените разходи за придобиване и поддръжка на ДМА-ЕП в рамките на една календарна година на човек от населението за дадена АТЕ.

През 2013 г. разходите за ДМА-ЕП на човек от населението в страната са 289,68 лв., като се наблюдава известно нарастване с 50,87 лв. спрямо 2012 г. През посочения период разходите за ДМА-ЕП на човек от населението в СЦР са 152,91 лв., като за една година те се увеличават незначително – с 3,52 лв. През периода 2012-2013 г. водещи в СЦР по този индикатор са областите Русе (с разходи за ДМА-ЕП на човек от населението в размер на 179,09 лв.) и Разград (176,81 лв.). През 2013 г. най-малко средства за ДМА-ЕП на човек от населението са извършени в област Силистра – едва 71,21 лв. В област Габрово, която през последните години е на последно място сред областите в СЦР по разходи за ДМА-ЕП на човек от населението, се отчита увеличение със 105,68 лв. – от 42,34 лв. за 2012 г. на 148,02 лв. през 2013 г.

● Дял от територията със силна и много силна податливост на ерозиране – %

Индикаторът показва относителния дял на териториите с висок риск от ерозия от общата площ на дадена териториална единица.

Около 60 % от територията на страната е засегната в различна степен от ерозионни процеси. По данни на ИАОС, в периода 2010-2014 г. засегнатите площи от водоплощна и ветрова ерозия и почвени загуби остават относително постоянни и в сравнение с 2013 г. се наблюдава леко увеличение на загубите на почва.

През 2014 г. средногодишният интензитет на водоплощната ерозия при земеделските земи се променя слабо спрямо 2013 г. – със 7,7 t/hа и варира в зависимост от начина на земеползване.

Обработваемите земи във водосбора на р. Янтра (12,5 t/ha/y) са сред териториите с най-високата интензивност на ерозионен риск в страната, а тези във водосборите на р. Янтра, р. Дунав и р. Русенски Лом (над 1 500 000 t/y) – сред земите с най-големи почвени загуби.

По данни на ИАОС, през 2014 г. 73,899 ha или 5,0 % от територията на СЦР е с висок риск (20-40 t/ha/y), а 18,464 ha или 1,3 % – с много висок риск (> 40 t/ha/y) от водоплощна ерозия. През 2014 г. и петте области в СЦР са с висок и много висок риск от водоплощна ерозия. Най-засегнати от водоплощна ерозия с висок риск са областите Габрово (10,5 % от територията на областта), Русе (5,5 %) и Велико Търново (5,2 %), а с много висок риск – област Габрово (5,6 %). Област Габрово е на второ място в страната по територии с висок и много висок риск, след област Ловеч – с дялове съответно 10,9 % и 13,0 %.

В полупланинската част на областите Велико Търново и Габрово на наклонени терени, водната ерозия е в по-малка степен изразена поради естественото затревяване и самозалесяване на земите, които не се обработват. Средногодишната интензивност на водоплощната ерозия за област Русе е 16,4 t/ha/y, за област Разград – 12,2 t/ha/y, а за област Силистра – 14 t/ha/y.

В сравнение с предходната година, през 2014 г. се наблюдава леко увеличение на площите с риск от ветрова ерозия с 14 539 ha, а загубите на почва намаляват с 2,7 млн. тона. Площите със слаб ерозионен риск се увеличават, а тези с умерен, висок и много висок риск намаляват.

За същия период, на ветрова ерозия са подложени над 80 хил. дка в областите Велико Търново и Габрово, особено равнинните и обезлесените части на общините Свищов, Павликени и Полски Тръмбеш. Най-големи са годишните почвени загуби на територията на област Силистра – 106 847 t/y, следват областите Русе и Разград – съответно с 82 942 t/y и 58 938 t/y.

През 2014 г. се наблюдава висок и много висок риск от ветрова ерозия в Югоизточния, Северния централен и Североизточния райони.

● Регионален индекс за климатична сигурност – точки

Чрез този индекс се измерва и представя регионалното състояние, силните и слабите страни на районите от ниво 2 при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. РИКС е композитен показател и се базира на седем тематични области (ТО1-ТО7).

През 2009 г. стойността на РИКС за Северен централен район е 25,61 точки. Въпреки ниското ниво на индекса, СЦР заема средно място сред районите от ниво 2 в страната заедно със Североизточния (26,92 т.) и Северозападния (24,20 т.) райони. СЦР отбелязва най-ниски стойности относно оползотворяване на източниците на възобновяема енергия (ТО3) в сравнение с останалите райони. С най-високи стойности по отношение на РИКС са Югозападният район (31,89 т.) и Южният централен район (30,84 т.). В най-неблагоприятна е ситуация в Югоизточният район (11,98 т.), което до голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове на човек от населението (ТО1) и на формирания в района БВП (ТО2).

Разработената система от количествени показатели, включваща седемте екологични индикатора, има за цел да оцени напредъка по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда, осъществена чрез прилагане на регионална политика и стратегическо планиране на регионалното и/или местно развитие.

И през 2016 г. са разработени, актуализирани и приети редица важни стратегически документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите от ниво 2 и конкретно за развитието на Северния централен район.

• 
  Стратегия „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (приета през м. юни 2010 г.) дава нов тласък на държавите-членки на ЕС за постигане на заетост, нисковъглеродна икономика, конкурентоспособност, иновации и др. Регионите в ЕС трябва да интегрират целите на Стратегията в своите политики и планове и да ги адаптират към регионалните и местни потребности и институционален капацитет. Националните цели за изпълнение на стратегията са включени в Националната програма за реформи. В публикувания в през м. ноември 2016 г. Доклад за България във връзка с изготвения от ЕК „Годишен обзор на растежа“ (Работен документ на службите на ЕК) се посочва, че в страната са отчетени ръст на реалния БВП, подобрение на пазара на труда и висшето образование. Постигнат е и напредък в изпълнението на националните цели по стратегия „Европа 2020“ относно намаление на емисиите на парникови газове (изпълнена цел), за повишение на дела на енергията от ВИ и енергийната ефективност. Комисията препоръчва на България да продължи усилията по отношение на заетостта, бедността, образованието, здравеопазването, електронното управление, цифровите технологии и НИРД.
  

• 
  Стратегията на ЕС за развитие на региона на река Дунав следва политиката на сближаване и дава рамка за интегрирано макрорегионално сътрудничество за преодоляване на транснационалните предизвикателства в областта на свързаността, околната среда, сигурността, човешките ресурси и изграждането на просперитет в региона. Тези цели са интегрирани в Споразумението за партньорство, оперативните програми, различните стратегически и планови документи за програмния период 2014-2020 г. С РМС № 192/25.03.2015 г. се определят структурата и функциите на Националния координационен механизъм за изпълнение на Дунавската стратегия в България, която включва Национална група на високо ниво и Национална група за координация. На Петия годишен форум за Дунавската стратегия в гр. Братислава (Словакия) през м. ноември 2016 г., ЕК поставя акцент върху предизвикателствата и перспективите при управлението на водните ресурси (риболов, водоснабдяване, плавателен канал, биоразнообразие) на река Дунав, научните изследвания и иновациите в Дунавския регион.
  

• 
  В актуализираната Национална програма за реформи на Република България (приета с РМС № 280/18.05.2017 г.) са представени напредъкът при изпълнението на националните цели по Стратегия „Европа 2020“ (Заетост, НИРД, „Климат-енергетика“, Образование, Бедност и социално включване) и комплекс от мерки в области на политики, допринасящи за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Включването на част от ключовите мерки на НПР в РПР на СЦР 2014-2020 г. и тяхното изпълнение на територията на Северния централен район, ще допринесе за постигане на националните цели по стратегия „Европа 2020“. НПР е разработена в съответствие и с приоритетите, целите и мерките на актуализираната Конвергентна програма на Република България (2017-2020), приета с РМС № 284/19.05.2017 г. Програмата очертава прилаганите ключови политики за поддържане на макроикономическа, финансова и фискална стабилност в страната. В програмата са представени мерки за модернизиране и подобряване на достъпа до образование, подобряване ефективността и ефикасността на администрацията, прозрачно усвояване на средствата от ЕСИФ, повишаване на капацитета на местните власти, подобряване на интеграцията на българските региони, подобряване на бизнес средата и др.;
  

• 
  Националната програма за развитие: „България 2020“ (НПР:БГ2020) е водещ стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиката за развитие до 2020 г. Документът е връзката между приоритетите на ЕС в контекста на стратегия „Европа 2020“ и националните приоритети на България. С РМС № 1080/22.12.2016 г. е приет нов Тригодишен план за действие за изпълнението на НПР:БГ2020 (2016-2018). Приоритет 3 „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал“ на Програмата се отчита чрез макроикономически индикатори, с които се анализира и съпоставя въздействието му върху развитието на районите от ниво 2 в България. Значителен напредък е констатиран при разработването на стратегическите документи за регионално и местно развитие за периода до 2020 г.; приет е ЗИД на ЗРР (изм. и доп. ДВ. бр. 15/23.02.2016 г.); ППЗРР е приведен в съответствие с промените в ЗРР (изм. и доп. ДВ. бр. 50/01.07.2016 г; подобрено е съдържанието на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие; оптимизирани и разширени са функциите на органите за управление на регионалното развитие; реализират се проекти за изпълнение на ИПГВР и др.
  

• 
  Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. (НСРР) определя дългосрочната стратегическа рамка на политиката за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите от ниво 2 в България и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на политиката на сближаване и Стратегия „Европа 2020“. НСРР отчита специфичните особености и потенциалите за развитие на районите, координира и синхронизира секторните политики на територията на районите и задава общата стратегическа платформа за разработване на РПР 2014-2020 г. РПР на СЦР 2014-2020 г. следва тази платформа и я пренася на по-ниските териториални нива на района – 5 области (ОСР 2014-2020 г.) и 36 общини (ОПР 2014-2020 г.).
  

• 
  
  Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
  attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
  attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
  attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
  
  
  
  Изтегляне 2.75 Mb.
  
  Сподели с приятели: