Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. (НКПР)

• 
  Актуализираният Съвместен документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Чехия, Унгария), България и Румъния (V4+2) е резултат от активното сътрудничеството между страните-участнички и представя виждането им относно териториалното развитие на техните райони. Целта е да се актуализират и координират националните документи за териториално развитие; да се подкрепи териториалното сближаване в ЕС (съгласувано с ТА2020) и да се подобри координацията между секторните политики, влияещи върху териториалното развитие. В документа е отчетено, че полицентричното развитие е предпоставка за намаляване на регионалните различия/неравенства и че осигурява равни условия за общо развитие на регионите;
  
• 
  Стратегията за развитие на транспортната система на България до 2020 г. очертава насоките, приоритетите и мерките за развитието на пътната мрежа в страната и за интегрирането на националната транспортна система в общоевропейската. Стратегията е важна и за СЦР, тъй като на територията на района има условия за развитие на различни видове транспорт (жп, автомобилен, речен и др.). Развитието на транспортната инфраструктура в СЦР е от важно значение за социално-икономическото развитие на района, за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика, за развитие на устойчив транспортен сектор, за по-качествено обслужване на населението и за подобряване на регионалната достъпност и свързаност;
  
• 
  С РМС № 337/05.05.2016 г. е приета Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България за периода 2016-2022 г. (вкл. средносрочна оперативна програма за нейното изпълнение), която е разработена в съответствие с основните документи на ЕС и България относно сектора. Стратегията ще се изпълнява чрез Агенция „Пътна инфраструктура” и общините. В средносрочната програма като ново строителство са представени участъците Русе – Бяла; Бяла – Велико Търново; обхода на гр. Габрово; тунела под връх Шипка, пряко свързани с развитието, достъпността и обслужването на населението в СЦР.
  

• 
  Регламенти 2014-2020 г. на ЕС, които определят правилата за обмен на информация между бенефициентите и управляващите, сертифициращите и одитните органи и междинните звена; общите и общоприложимите разпоредби за използване на ЕСИФ и др. Целта на политиката на сближаване е да насърчи балансираното развитие на европейските региони, чрез целенасочени действия за ускоряване на социално-икономическото и териториално сближаване, за намаляване на различията в развитието на регионите и др. За гарантиране целенасоченото използване на средствата от ЕСИФ, всяка държава-членка на ЕС подписва Споразумение за партньорство с ЕК. Споразумението с България е одобрено от Европейската комисия на 07.08.2014 г.;
  
• 
  Споразумението за партньорство на Република България 2014-2020 г. определя размера и стратегията за оптимално използване на средствата от ЕСИФ и очертава основните инвестиционни сфери и дейностите за постигане на устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж. Документът включва четири стратегически приоритета, чрез които ще се изпълняват политиката на сближаване, общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, Стратегия „Европа 2020“, Дунавската стратегия, НПРБГ:2020 и др. През 2015 г. официално са одобрени от ЕК всички оперативни и други програми, финансирани със средствата от ЕСИФ. Реформираната рамка на ЕСИФ 2014-2020 г. е с разширен обхват, в който освен БФП е включено и използването на финансови инструменти. В Комитетите за наблюдение на СП и оперативните и други програми участват като представители членовете на РСР на СЦР;
  
• 
  Хартата от Лайпциг за устойчиви европейски градове (2007 г.), формулира общите принципи и стратегии на политиката за развитие на градските райони в Европа – интегрирано развитие на градските райони, балансирана териториална организация в ЕС на основата на полицентрична градска структура и др. Хартата допълва идеите на ТА2020, превръщайки политиката за интегрирано градско развитие в задача с европейско измерение. През м. юни 2015 г. на  неформална среща на министрите от ЕС в Рига (Латвия) е обсъдена и приета Декларация за политическа подкрепа за развитие на Градския дневен ред на ЕС, в която се отделя специално внимание на малките и средните градски райони; на тяхната водеща роля и потенциал за териториалното и социално-икономическото развитие на ЕС и на стабилизиращата им роля за регионите. Декларацията е продължение на европейски документи приети от държавите-членки на ЕС – ТА2020, Лайпцигска харта, Декларацията от Толедо, Стратегия „Европа 2020“ и др.;
  
• 
  Зелената книга относно териториалното сближаване (ЗКТС) от 2008 г., цели чрез териториалното сближаване да се насърчи хармоничното и устойчиво развитие и конкурентоспособността на европейските региони, да се подпомогне транснационалното и трансгранично сътрудничество, да се преодолеят регионалните различия чрез сътрудничеството в специфични райони, като се отчетат техните характеристики, многообразие и ресурси. В Документа се акцентира на свързаността (достъп до инфраструктура, енергия, широколентов интернет и услуги от общ интерес; мерки за ЕЕ и др.) и сътрудничеството (съвместна работа по проблеми на околната среда, изменение на климата, загуба на биоразнообразие, замърсяване и др.);
  

• 
  Декларация от Толедо от 2010 г., в която се подчертава, че е важно да се прилага интегриран подход в териториалното развитие на европейските градове и че той е задължително условие за получаване на финансова подкрепа от ЕС. Политиката за интегрирано развитие на градовете е процес, при който се координират пространствените, секторните и времевите аспекти на основни области от градското развитие. В контекста на Лайпцигската харта и Декларацията от Толедо стартира процес на разработване на ИПГВР за градовете – основни урбанистични полюси на растеж и развитие в България. Вече се реализират проекти за изпълнение на ИПГВР, чрез които ще се постигне максимален ефект от интегрираното използване на финансови и институционални ресурси, имащи отношение към градското развитие;
  

• 
  В Шестия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване от 2014 г. се подчертава, че политиката на сближаване е една от най-характерните за европейския модел политики и в интерес на гражданите на ЕС повече инвестиции трябва да се насочат към ключови области – енергийна ефективност, заетост, социално приобщаване и МСП. В доклада се дават препоръки относно развитие на чиста енергия, повишаване на заетостта, модернизиране на пазара на труда, създаване на по-иновативни социални системи, насърчаване на балансиран географски и полицентричен модел между териториите на растеж и подкрепа за МСП.
  
• 
  Във връзка с изпълнението на приоритетите на ЕС на национално ниво са разработени Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България 2012-2015 г.; Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение (от 2014 г.) и Пътна карта за изпълнение на Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение (от 2016 г.). Пътната карта има за цел реализацията на мерки за насърчаване разгръщането на инфраструктура за свръх-високоскоростен достъп от следващо поколение и стимулиране търсенето и предлагането на услуги, реализирани върху мрежи за широколентов достъп. В тази връзка в РПР на СЦР 2014-2020 г. са включени мерки за изграждане на инфраструктура с регионална значимост, вкл. въвеждане на ИКТ, равен достъп до интернет и др.;
  
• 
  Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници (от 2013 г.) цели да се осигури устойчив преход към нисковъглеродна икономика, основана на съвременните технологии и използването на енергия от ВИ. Мерките в плана са свързани с прилагането на европейските изисквания в областта на ВИ, енергийната ефективност и климатичните промени и по своя характер са административни, законодателни, регулаторни, финансови и информационни. Във Втория национален доклад за напредъка на България по насърчаването и използването на ЕВИ е констатирано, че още през 2012 г. страната е изпълнила националната цел по стратегия „Европа 2020“ за 16 % дял на ЕВИ в брутното крайно потребление на енергия. Един от приоритетите в РПР на СЦР 2014-2020 г. е насочен към използване на енергийния потенциал на р. Дунав, оползотворяване на слънчевата и вятърната енергия, производство на биогориво и др.;
  
• 
  Националният план за действие за енергийна ефективност 2014-2020 г. е разработен в съответствие с Директива 2012/27/ЕС относно ЕЕ и Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите. Енергийната политика на България е съобразена с целите на енергийната политика на ЕС за енергийна сигурност, конкурентоспособност и устойчиво развитие. В РПР на СЦР 2014-2020 г. са предвидени мерки за подобряване на енергийната ефективност в района (на жилищния фонд, сградите на публичния сектор и на местните производства) и подобряване енергийно-ефективното  поведение и култура на консуматорите.
  
• 
  Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г. (ИСИС) и Приложение 1 към нея, предвижда България да премине от групата на „плахите” в групата на „умерените” иноватори, като се очертават секторите с потенциал за растеж, в които страната има конкурентни предимства. Финансовите инструменти на ИСИС са ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. и ОП „Образование и наука за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. За реализацията на ИСИС е създадена Регионална партньорска мрежа, в която участват експерти от СЦР. В РПР на СЦР 2014-2020 г. е включен приоритет относно развитието на иновациите и развойната дейност, връзката образование-наука-бизнес, научния обмен, културните и творческите индустрии.
  

• 
  Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. е приета и актуализирана с РМС № 282/19.05.2017 г. с цел развитие на науката в България и превръщането й във фактор за ръст на икономиката, базирана на знанието и иновациите. Стратегията е обвързана с ИСИС 2014-2020 г., съобразена е с редица национални и европейски документи и е едно от необходимите условия за постигане на целите на Споразумението за партньорство. За подпомагане дейността на държавните органи по изпълнение на стратегическия документ ще бъде създаден Обществен съвет за развитие на науката, включващ учени, научни асоциации, бизнес организации, браншови и синдикални организации, журналисти, общественици и др. Финансовите инструменти, които могат да се използват за изпълнение на стратегията са ОПНОИР 2014-2020 г., ОПИК 2014-2020 г., програма „Хоризонт 2020“ и др.
  
• 
  Стратегията за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г. (СУРТРБ) е приета през 2014 г. и предвижда по-рационално използване на ресурсите и подкрепа за районите с туристически потенциал, с цел създаване на регионални туристически продукти; осъществяване на регионален маркетинг и реклама и координация и управление на туризма на местно ниво. СУРТРБ разделя България на 9 туристически района, за да се отговори на очакванията, изискванията и интересите на различните пазари и потребители. В два от районите („Дунав“ с център гр. Русе и „Старопланински“ с център гр. Велико Търново) попадат областите в СЦР. Секторът е идентифициран като потенциално устойчив елемент от икономиката на СЦР, затова в РПР на района 2014-2020 г. е залегнало развитието на туристически сектор, основан на природното и културно наследство;
  
• 
  Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия 2014-2020 г. (НСНМСП) представя визията на България за подкрепа на МСП. Според Стратегията в СЦР се развиват среднотехнологични, нискотехнологични и високотехнологични производства (основно в Разград). Регионалната специализация на СЦР е основа за развитието на МСП и за засилване на потенциала, конкурентоспособността и предприемаческите им умения. В РПР на СЦР 2014-2020 г. се поставя акцент върху развитието на МСП, въвеждането на нови технологии и иновативни практики, създаването на клъстери и др. Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 г. е разработена в съответствие с Инициативата за МСП в Европа, Споразумението за партньорство 2014-2020 г., Стратегия „Европа 2020“ и др. Чрез Оперативната програма се предвижда в България да се създаде един гаранционен продукт за дългово финансиране на допустими МСП, който ще се изпълнява при по-облекчени условия;
  
• 
  Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г. предвижда постигане на устойчив отрасъл, който да предоставя качествени услуги на поносими цени. Националният план за управление на отпадъците 2014-2020 г. има ключова роля за устойчивото управление на отпадъците и за намаляването на вредното им въздействие върху природата. РПР на СЦР 2014-2020 г. се фокусира върху третирането на отпадъчните води, подобряване на ВиК и на системата за управление на отпадъци. В Северен централен район липсват достатъчно съоръжения и мрежи за третиране на отпадъчни води и има проблеми, свързани с осигуряването на постоянно водоснабдяване в някои части и с изоставането на района при изграждането на системи за повторно използване и унищожаване на отпадъци;
  
• 
  Стратегията за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г. очертава рамката за определяне на приоритетни действия за намаляване на риска от бедствия и предлага мерки за тяхното прилагане на национално, областно, общинско и обектово ниво. Националната програма за защита при бедствия 2014-2018 г. цели извършване на анализ и оценка на рисковете от бедствия на територията на страната и тяхното картографиране. Според нея Северен централен район е изложен на сеизмична опасност (основно от Вранча, Румъния), свлачища (Дунавският свлачищен район е вторият по големина в страната), речна ерозия, силни ветрове и др. В РПР на СЦР 2014-2020 г. са предвидени мерки за ограничаване (превенция) на природните рискове.
  

3. 
   Постигнат напредък по изпълнението на целите и приоритетите на Регионалния план за развитие на Северен централен район въз основа на индикаторите за наблюдение
   

● Приходи от дейността на МСП (млн. лв.)

През 2015 г. МСП в района се характеризират с положителна динамика на приходите. Общите приходи на сектора са в размер на 15 911 млн. лв. и спрямо 2014 г. се увеличават със 7,05 %. Най-висок ръст на приходите спрямо предходната година е отчетен в малките предприятия – 7,87 %, следват средните – с ръст от 7,41 % и микро предприятията, при които увеличението е с 5,71 %.

През 2015 г. водещ дял в приходите от дейността на МСП в СЦР имат средните предприятия – 38,81 %.

Броят на заетите лица в сектор МСП през 2015 г. в Северния централен район е 159 388 и спрямо 2014 г. се увеличава с 1,63 %. Относителният дял на заетите в МСП е 10,15 % от общия им брой в страната. По брой на заетите в сектор МСП, районът остава на предпоследно пето място сред районите от ниво 2 преди Северозападния район (7,76 %).

В рамките на МСП най-голямо увеличение на броя на заетите се отчита при малките предприятия – с 1 041 души (2,22 %), следват средните предприятия – с 814 души (1,66 %) и микро предприятията – със 704 души (1,16 %).

● Нарастване на преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия (%)

През 2015 г. чуждестранните преки инвестиции в СЦР възлизат на 876 758,0 хил. евро и спрямо 2014 г. намаляват с 3,15 %, като сравнително малкият им дял в общия обем на привлечените чужди средства за страната се запазва – около 3,79 %.

Вътрешнорегионалните различия по този показател остават изключително големи – 38,44 % относителен дял на чуждестранните инвестиции в област Русе, и едва 3,29 % в област Силистра.

През 2016 г. се изпълняват проекти по общо 341 бр. сключени договори по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (106 бр.) и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (235 бр.). От тях са изпълнени общо 150 бр. проекти по ОПИК – 9 бр. и ПРСР 2014-2020 г. – 141 бр.

Принос за напредъка по изпълнението на специфични цели 1.1.1. „Подобряване на инфраструктурата за нуждите на икономическите субекти в градските и селските райони“ и 1.1.3. „Повишаване конкурентоспособността на малкия и средния бизнес чрез стимулиране на въвеждането на нови технологии, иновативни практики и създаването на клъстери“ има изпълнението на проекти по ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г. През 2016 г. се изпълняват общо 106 бр. проекти, с период на изпълнение 2015-2017 г., на обща стойност 94 669 147,44 лв., от които 59 374 122,40 лв. (62,72 %) са БФП. Реално изплатени са 13 491 021,30 лв., или 22,72 % от договорените средства по оперативната програма. От тях за периода 2015-2017 г. са приключени общо 9 бр. проекти на стойност 7 234 312,57 лв., като БФП е 4 568 784,22 лв. и от нея са изплатени 4 547 496,82 лв. (99,53 %) по данни от ИСУН 2020 към 08.02.2017 г. Проектите са за подобряване на производствения капацитет на 106 бр. предприятия, чрез въвеждане на високотехнологично оборудване и нови технологии. Изпълнените проекти са:

• 
  „Подобряване на производствения капацитет на „СТЕФАНИ СТИЛ“ ЕООД“ с бенефициент „СТЕФАНИ СТИЛ“ ЕООД, гр. Русе на обща стойност 1 663 280,00 лв.;
  
• 
  „Подобряване на производствения капацитет в „Косев“ ЕООД с бенефициент „Косев“ ЕООД, гр. Русе на обща стойност 1 080 928,57 лв.;
  
• 
  „Подобряване на производствения капацитет на ЕТ „Деян Маджаров – Мадлок“ с бенефициент ЕТ „Деян Маджаров – Мадлок“, гр. Русе на обща стойност 1 056 148,20 лв.;
  
• 
  „Подобряване на капацитета за растеж на „Раломекс“ АД с бенефициент „Раломекс“, гр. Завет на обща стойност 885 900,00 лв.;
  
• 
  „Подобряване на производствения капацитет на „ЕЛСТАРТ” ООД“ с бенефициент „ЕЛСТАРТ” ООД“, гр. Русе на обща стойност 706 445,80 лв.;
  
• 
  „Подобряване на производствения капацитет във „ВИКТОРИЯ-05“ ООД, гр. Горна Оряховица на обща стойност 675 000,00 лв.;
  
• 
  „Пасивно-оптична свързаност“ с бенефициент „ВИДЕОСАТ 21 ВЕК“ ООД, гр. Велико Търново на обща стойност 605 000,00 лв.;
  
• 
  „Повишаване конкурентоспособността на „СТС Електроникс“ ООД чрез инвестиции в ново оборудване“ с бенефициент „СТС Електроникс“ ООД, гр. Габрово на обща стойност 330 000 лв.;
  
• 
  „Подобряване на производствения капацитет и експортния потенциал на „ПОЛИ КОРЕКТ“ ЕООД с бенефициент „ПОЛИ КОРЕКТ“ ЕООД, гр. Разград на обща стойност 231 610 лв.
  

● Персонал, зает с НИРД (брой)

Персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност в Северния централен район през 2015 г. е 2 299 души и бележи нарастване в сравнение с 2014 г. (с 367 души или с 19,00 %). Относителният му дял в общата стойност на индикатора за страната се увеличава незначително от 7,58 % през 2014 до 7,79 % през 2015 г. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД в района е 48,50 % (1 115 души), което е увеличение с 2,43 процентни пункта спрямо предходната 2014 г. (46,07 %).

Разгледана по сектори, заетостта на персонала с НИРД остава най-висока в сектор „Висше образование“ – 1 402 лица (60,98 % от общия персонал), следва сектор „Предприятия“ – 800 лица (34,80 %) и сектор „Държавен“ – 97 лица (4,22 %).

По този индикатор Северният централен район (7,79 %) продължава да заема четвърто място преди Югоизточния район (7,48 %) и Северозападния район (4,65 %).

През 2015 г. най-голяма част от инвестициите в НИРД са реализирани в област Русе – 16 267 хил. лв. или 43,71 % от общите инвестиции в Северния централен район.

● Брой предприятия, въвели в употреба нови технологии и продукти

През 2016 г. са въведени в употреба нови технологии, продукти/услуги и оборудване в 9 предприятия и се изпълняват проекти в още 97 предприятия, с което нараства производственият им капацитет.

Като резултат от инвестициите по проектите са увеличени средните генерирани приходи от износ на предприятията; подобрена е тяхната ресурсна ефективност; нараства производителността им, както и ефективността на производствените разходи; повишава се качеството на произвежданите продукти в съответствие с международните изисквания и по този начин и тяхната конкурентоспособност.

Внедрените нови машини и оборудване ще създадат възможности за по-малък разход на енергия в производството. Те са базирани на енергоспестяващи технологии и намалена енергийна интензивност, което ще доведе до пряко положително въздействие върху опазването на околната среда и природните ресурси. Вследствие на изпълнение на някои проекти ще се реализира намаление на емисиите на СО₂. Новите машини допринасят за създаване на здравословна работна микросреда и подобряване на условията на труд, тъй като обезпечават намалени нива на шум и вибрации в работните помещения и др.

В резултат на внедрените нови технологии, машини и оборудване е намалено водопотреблението в 3 бр. предприятия и се изпълняват проекти в още 16 бр. предприятия.

Намалено е количеството отпадъци, предвидени за депониране в 5 бр. предприятия и се изпълняват проекти в още 31 бр. предприятия, което оказва положително въздействие върху опазването на околната среда.

● Брой подкрепени стартиращи иновативни предприятия

През 2016 г. не са изпълнявани проекти по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., свързани с подкрепа на стартиращи иновативни предприятия. В процес на изпълнение са 3 бр. проекти, свързани с внедряване на иновации в 3 бр. предприятия.

През 2016 г. реализираните приходи от нощувки в сферата на туризма в Северния централен район са 28 123 404 лв., което спрямо страната представлява едва 2,29 %, в т.ч. от чужденци – 0,85 %. Посочените данни показват, че безспорно големият туристически потенциал в СЦР остава нереализиран.

Вътрешнорегионалните различия по отношение на туризма продължават да са ясно откроени, като област Велико Търново остава водеща по изграденост на туристическата база, реализирани леглодни и приходи от нощувки.

● Брой туристически атракции, създадени/подобрени

През 2016 г. на територията на Северния централен район са създадени/подобрени общо 24 бр. туристически атракции, по информация от областните администрации и общините в района, от които 10 бр. в област Велико Търново, 3 бр. в област Габрово, 1 бр. в област Разград, 7 бр. в област Русе и 3 бр. в област Силистра.

Принос за изпълнението на Специфична цел 1.1.5. Развитие на силен туристически сектор, основан на богатото природно и културно наследство и стимулиране на специфични за района видове туризъм имат и следните проекти, подкрепени с финансиране извън оперативните програми, както следва:

• 
  „Античен Керамичен Център – Павликени, популяризация и модернизация“, с бенефициент община Павликени на стойност 1 440 129,66 лв. с финансиране по ФМ на ЕИП 2009-2014 г., Програма BG 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“, текущ проект – създаден модел на опазване и експонация на открито на съоръжения за производство на антична червено-лакова и сиво-черна керамика; реставрирано, обновено и опазено антично културно наследство на общностите от Дунавската равнина;
  
• 
  Приключен проект „Поддръжка и опазване на обекти, паметници на културата в град Свищов” – недвижимо културно наследство, с бенефициент община Свищов на стойност 6 552 лв. с финансиране от МТСП, Програма „Клио“ за 2016 г. – осигурена е охрана и поддръжка на Къща-музей „Алеко Константинов“ град Свищов;
  
• 
  Приключен проект Обзавеждане на туристически информационен център“ в с. Бръшлен, с бенефициент община Сливо поле на стойност 43 621 лв. от ОБ – подобрена е туристическа инфраструктура и са създадени условия за развитие на туризъм в общината;
  
• 
  Проведен ежегоден международен фестивал „Мартенски музикални дни“, община Русе, на стойност 362 595 лв. с финансиране от ОБ, Министерство на културата, международни институции, спонсори и дарители – успешно реализирано 56^-то издание на МФ „Мартенски музикални дни“, проведени над 30 събития, в т.ч. концерти, майсторски класове и др. с над 600 участници от Европа и света;
  
• 
  Проведени 12^-то Туристическо изложение „Уикенд туризъм” и 9^-ти Фестивал на туристическата анимация в гр. Русе, с бенефициент ОП „Русе арт“ на обща стойност 38 336,62 лв. с финансиране от ОБ и Министерство на туризма – презентиран нов туристически продукт „Винен туризъм“ и кухня; 69 щанда на туроператори, фирми в сферата на туризма и общински администрации; представени 35 занаята; 300 участници – занаятчии, различни представени атракции, концертни прояви, уличен театър, кулинарни презентации на местна и чуждестранна кухня;
  
• 
  Проведен конкурс „Дунавски Лимес“ – Годишни награди на община Русе в сферата на туризма 2016 г., с бенефициент ОП „Русе арт“ на стойност 3 222,49 лв. от ОБ – с 51 участници и 48 бр. награди от конкурса;
  
• 
  Проведен Международен фестивал на пясъчните фигури „Ruse Sand Fest“, община Русе, на стойност 70 895 лв. от ОБ и спонсори – с участието на 10 скулптори от 7 държави;
  
• 
  Проведен Международен фестивал на ледените фигури „Ruse Ice Fest“, община Русе, на стойност 61 000 лв. с финансиране от ОБ и Фондация „Русе – град на свободния дух“ – привлечени професионални майстори на ледения карвинг от 5 страни на Европа;
  
• 
  Приключен проект „Създаване на дигитален център за културно наследство в Общински исторически музей – гр. Тутракан“, с бенефициент община Тутракан на стойност 475 215 лв. с финансиране по ФМ на ЕИП 2009-2014 г., Програма BG 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ – за опазване на културното наследство, подобряване на достъпа и популяризирането му чрез съвременни информационни технологии и др.
  

• 
  Подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Марка 4 „Инвестиции в материални активи“ – през 2016 г. се изпълняват общо 94 бр. проекти в СЦР за периода 2015-2019 г., с одобрени разходи на обща стойност 80 782 137,18 лв., като субсидията е в размер на 47 475 699,56 лв. и от нея са изплатени общо 9 536 171,32 лв. (20,09 %). От тях са през 2016 г. са приключени 24 бр. проекти, с одобрени разходи на обща стойност 8 229 611,89 лв., като субсидията е 4 664 206,27 лв. и от нея са изплатени общо 4 652 458,62 лв. (99,75 %). В процес на изпълнение са 70 бр. проекти, с одобрени разходи на стойност 72 552 525,29 лв., като субсидията е в размер на 42 811 493,29 лв. и от нея са изплатени общо 4 883 712,70 лв. (11,41 %).
  

• 
  Подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ – през 2016 г. се изпълняват 24 бр. проекти в СЦР за периода 2016-2019 г., с одобрени разходи на обща стойност 64 024 984,44 лв., като субсидията е в размер на 31 831 251,74 лв. и от нея са изплатени общо 1 209 532,80 лв. (3,8 %). Чрез реализацията на проектите се подобрява цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост, чрез по-добро използване на факторите за производство; въвеждане на нови продукти, процеси и технологии, вкл. къси вериги на доставка; подобряване на качеството и безопасността на храните и тяхната проследяемост; постигане на съответствие със стандартите на ЕС; подобряване опазването на околната среда. Подмярка 4.2 приоритетно подкрепя извършването на инвестиции за: преработка на суровини от чувствителни сектори; въвеждане на нови и енергоспестяващи технологии и иновации в преработвателната промишленост; постигане стандартите на ЕС, вкл. такива за намаляване на емисиите при производство на енергия от биомаса; преработка на биологични суровини и производство на биологични продукти; насърчаване на кооперирането и интеграцията между земеделските стопани и предприятия от преработвателната промишленост; осигуряване на устойчива заетост на територията на селските райони.
  
• 
  Подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ – през 2016 г. е извършено първо плащане по общо 176 бр. сключени договори за изпълнение на проекти в СЦР, за периода 2016-2019 г., с одобрени разходи за 8 605 520,00 лв., като субсидията е 100 % и от нея са изплатени общо 4 278 312,50 лв. (49,72 %). С реализацията на проектите се улеснява и подпомага процесът на създаване на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече съществуващи стопанства, както и се насърчава заетостта и създаването на работни места. Подмярката приоритетно подкрепя проекти на кандидати със завършено средно или висше образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина и/или икономическо образование със земеделска насоченост; проекти с дейности, които се изпълняват в сектор „Животновъдство“ и/или в сектор „Плодове и зеленчуци“; проекти на кандидати, чиито стопанства са в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство; проекти, при изпълнението на които се създават заетост и нови работни места.
  

През 2016 г. се отбелязва напредък по изпълнението на мерките по Приоритет 1.1. „Развитие на устойчива конкурентоспособна икономика основана на знанието, иновациите и новите технологии“ на Стратегическа цел 1, изразяващ се в повишаване на конкурентоспособността на предприятия, чрез въвеждане в употреба на нови технологии, продукти/услуги, нарастване на производствения им капацитет, подобряване на тяхната ресурсна ефективност и производителност, както и увеличаване на средните генерирани приходи от износ. Внедрени са нови машини и оборудване, базирани на енергоспестяващи технологии и намалена енергийна интензивност, което оказва положително въздействие върху опазването на околната среда и природните ресурси. Развива се и научноизследователската и развойна дейност в СЦР. Реализирани са мерки за развитие на туризма, като са изградени и подобрени обекти на туристическата инфраструктура/атракции.

В резултат на активната работа по Приоритет 1 са постигнати резултати, като се очаква ефектите от тях ще бъдат отчетени в бъдещ период. Необходимо е да продължат усилията за по-ефективно използване на академичния потенциал на висшите училища в района, както и разширяване на взаимодействието между бизнеса, учебните заведения и администрацията. В туристическия сектор е необходимо да продължи развитието на регионални туристически продукти, с фокус върху обектите с най-сериозен потенциал за привличане на туристически интерес и за генериране на растеж. Следва да се предприемат допълнителни действия и усилията да бъдат насочени към приключване на договорените проекти за изпълнение на планираните мерки, с особен акцент върху тези по Специфична цел 1.1.3. „Повишаване конкурентоспособността на малкия и средния бизнес чрез стимулиране на въвеждането на нови технологии, иновативни практики и създаването на клъстери“. Също така е необходимо да се повиши активността на фирмите и общините за използване на възможностите за кандидатстване с интегрирани проекти за финансиране от програмите, съфинансирани от ЕСИФ за периода до 2020 г.