2. Общи условия за изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район
Социално-икономически условия и тенденции
Развитието на българската икономика от началото на 2013 г. продължи да следва възходяща динамика, но се характеризираше с известни промени по отношение на структурата на икономическия растеж. Темпът на повишение на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2013 г. достигна 0,9 % в реално изражение, като основен принос към растежа имаше нетният износ, докато вътрешното търсене остана ограничено.
През 2013 г. БВП на страната възлиза на 78 115 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 39 940 млн. евро, като на човек се падат 5 493 евро. БВП за 2013 г. нараства в реално изражение с 0,9 % спрямо 2012 г. Брутната добавена стойност реално се увеличава с 1,1 %.
От началото на 2013 г. инфлацията в страната следва ясно изразена тенденция на понижение. Също така се наблюдаваше ускорение на темпа на повишение на средната работна заплата в икономиката до 10,5 % в номинално изражение спрямо 6 % средногодишен растеж за предходните три години.
През 2014 г. подобрението на перспективите пред европейската икономика ще се отрази в ускоряване на реалния растеж на българския износ до 7,2 %, а вътрешното търсене ще започне да се възстановява, като очакванията са да отбележи увеличение от 1,9 %.
Очакванията за развитието на българската икономика през 2014 г. са свързани с ускоряване на реалния растеж на БВП до 2,1 % с положителен принос от страна на вътрешното търсене, най-вече по линия на потреблението, но така също и със слабо положително влияние от страна на инвестициите.
Следва да се отбележи, че поради спецификата на отчитане на НСИ и ЕВРОСТАТ не могат да бъдат представени данни за БВП и някои други основни икономически показатели на регионално ниво за 2012 г. и 2013 г.
За периода 2007-2011 г. се отбелязва устойчива тенденция на намаляване на приноса на Северния централен район в общия БВП. Общият размер на брутния вътрешен продукт, създаден в СЦР през 2011 г. е 5 865 млн. лв., т.е. приносът на района в общия БВП е 7,79 %. Районът продължава да заема предпоследно пето място в сравнение с останалите райони от ниво 2 по показателя БВП в националната икономика.
Таблица 1: Брутен вътрешен продукт в абсолютна стойност (млн. лв.)
БВП, статистически райони
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
България
|
60 185
|
69 295
|
68 322
|
70 511
|
75 308
|
Северозападен район
|
4 902
|
5 443
|
5 087
|
5 057
|
5 344
|
Северен централен район
|
5 178
|
5 799
|
5 528
|
5 577
|
5 865
|
Североизточен район
|
6 661
|
7 771
|
7 241
|
7 503
|
7 996
|
Югоизточен район
|
7 216
|
8 443
|
8 308
|
8 475
|
9 008
|
Югозападен район
|
27 486
|
32 062
|
32 565
|
33 974
|
36 617
|
Южен централен район
|
8 741
|
9 776
|
9 591
|
9 924
|
10 477
|
Източник: НСИ
Фигура 1: Относителен дял на брутния вътрешен продукт по статистически райони
от ниво 2 през периода 2007-2011 г. (%)
Източник: НСИ
И през 2012 г. България отчита най-ниското равнище на БВП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС) сред държавите-членки на ЕС, или повече от два пъти по-ниско от средното за ЕС. Люксембург е страната с най-висок брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в СПС – 2,5 пъти над средния за ЕС, следвана от Нидерландия, която има БВП с 1/3 по-висок от средния за ЕС-27. Румъния и България са страните с най-нисък БВП на човек в СПС, представляващ съответно 50 % и 47 % от средния за ЕС-27.
По показателя БВП на глава от населението за 2011 г. Югозападният район значително изпреварва останалите райони от ниво 2 (17 171 лв.). При сравнение на относителния дял на БВП на човек от населението за 2011 г., стойностите на показателя за всички райони са приблизително близки (от 61,9 % до 81,71 %), с изключение на Югозападния район, който надвишава средния показател за страната (167,55 %). Северният централен район се нарежда на предпоследно пето място с 66,73 % спрямо показателя за страната, който е приет за 100 % .
По данни на НСИ, през 2011 г. БВП на човек от населението за СЦР е 6 838 лв. и нараства с 699 лв. спрямо 2010 г. (6 139 лв.).
Таблица 2: Брутен вътрешен продукт на глава от населението (лв.)
БВП на глава от нас., статистически райони
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
България
|
7 857
|
9 090
|
9 007
|
9 359
|
10 248
|
Северозападен район
|
5 233
|
5 897
|
5 595
|
5 652
|
6 343
|
Северен централен район
|
5 528
|
6 249
|
6 011
|
6 139
|
6 838
|
Североизточен район
|
6 710
|
7 836
|
7 313
|
7 612
|
8 294
|
Югоизточен район
|
6 398
|
7 513
|
7 424
|
7 625
|
8 374
|
Югозападен район
|
12 991
|
15 161
|
15 406
|
16 078
|
17 171
|
Южен централен район
|
5 640
|
6 340
|
6 256
|
6 525
|
7 099
|
Източник: НСИ
Таблица 3: Относителен дял на брутния вътрешен продукт
на глава от населението (%)
БВП на глава от нас. (%), статистически райони
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
България
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
Северозападен район
|
66,60
|
64,87
|
62,12
|
60,39
|
61,90
|
Северен централен район
|
70,36
|
68,75
|
66,74
|
65,59
|
66,73
|
Североизточен район
|
85,40
|
86,20
|
81,19
|
81,33
|
80,93
|
Югоизточен район
|
81,43
|
82,65
|
82,42
|
81,47
|
81,71
|
Югозападен район
|
165,34
|
166,79
|
171,04
|
171,79
|
167,55
|
Южен централен район
|
71,78
|
69,75
|
69,46
|
69,72
|
69,27
|
Източник: НСИ
Във вътрешнорегионален план, през 2011 г. най-висок е размерът на БВП в област Русе – 1 784 млн. лв. (30,42 % от БВП за района), а най-нисък в област Силистра – 612 млн. лв. (10,43 %). По показателя БВП на човек от населението за 2011 г., най-високи стойности са отчетени в областите Габрово (8 191 лв.) и Русе (7 602 лв.), по-високи от средната за Северен централен район (6 838 лв.). Следва област Велико Търново (6 539 лв.), а най-ниски са стойностите на показателя в областите Разград (6 307 лв.) и Силистра (5 145 лв.). Данните показват, че продължава да се засилва диспропорцията между областите в района.
Таблица 4: Брутен вътрешен продукт по статистически области за 2011 г.
-
БВП, статистически области
|
БВП, млн. лв.
|
БВП на човек от населението, лв.
|
България
|
75 308
|
10 248
|
Северен централен район
|
5 865
|
6 838
|
Велико Търново
|
1 684
|
6 539
|
Габрово
|
1 000
|
8 191
|
Разград
|
785
|
6 307
|
Русе
|
1 784
|
7 602
|
Силистра
|
612
|
5 145
|
Източник: НСИ
С най-висок принос в брутната добавена стойност на страната през 2011 г. е Югозападният район (48,62 %), който около три пъти надвишава приноса на следващия по участие район – Южния централен (13,91 %), а с най-нисък принос е Северозападният район (7,1 %). Отчетените стойности на показателя брутна добавена стойност за 2011 г. в СЦР е 5 076 млн. лв. по данни на НСИ, което е 7,79 % от общото за страната. По този показател районът се нарежда на предпоследно пето място спрямо останалите райони от ниво 2 в страната.
Таблица 5: Брутна добавена стойност за 2011 г. (млн. лв.)
Район/област
|
БДС
|
БДС по икономически сектори
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
България
|
65 174
|
3 519
|
19 908
|
41 747
|
Северозападен район
|
4 625
|
611
|
1 631
|
2 383
|
Северен централен район
|
5 076
|
561
|
1 692
|
2 824
|
Североизточен район
|
6 920
|
570
|
2 151
|
4 199
|
Югоизточен район
|
7 796
|
497
|
3 391
|
3 909
|
Югозападен район
|
31 690
|
469
|
7 590
|
23 631
|
Южен централен район
|
9 067
|
812
|
3 454
|
4 801
|
Източник: НСИ
В брутната добавена стойност на СЦР по икономически сектори през 2011 г. с най-висок принос е секторът на услугите – 2 824 млн. лв.(55,63 %), следван от индустриалния сектор – 1 692 млн. лв. (33,33 %), а с най-ниски стойности е аграрният сектор – 561 млн. лв. (11,05 %).
Стойностите на показателя брутна добавена стойност по области на ниво NUTS 3 показват, че областите Русе и Велико Търново заемат водещо място – съответно с 1 544 млн. лв. (30,42 % от общата БДС за СЦР) и 1 458 млн. лв. (28,72 % от общата БДС за СЦР). Най-ниски стойности на БДС се отчитат в област Силистра – 530 млн. лв. (10,44 % от общата БДС за СЦР). Разпределението на БДС по области на ниво NUTS 3 по основните икономически сектори показва, че област Силистра има водещо място в аграрния сектор – със 145 млн. лв. или 2,86 % от общата БДС за района през 2011 г., но е с най-малък принос в индустрията и услугите. Най-голям принос в рамките на района в сектора на услугите има област Велико Търново (18,74 %), а в сектора на индустрията – област Русе (10,62 %).
Фигура 2: Брутна добавена стойност в Северен централен район за 2011 г. (млн. лв.)
Източник: НСИ
В структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции за 2012 г. основно място продължава да заема Югозападният район с 62,01 %, следван от Югоизточния (13,06 %) и Южния централен район (9,26 %). През 2012 г. преките чуждестранни инвестиции в Северния централен район нарастват с 34 615,8 хил. евро спрямо 2011 г., като сравнително малкият им дял в общия обем на привлечените чужди средства за страната се запазва – около 3,83 %.
При проследяване динамиката на преките чуждестранни инвестиции по области на СЦР през 2012 г., най-голямо увеличение спрямо 2011 г. се констатира в област Русе – с 12 235,6 хил. евро, следвана от област Велико Търново – 11 258,5 хил. евро. Само в област Габрово се отчита намаление на чуждестранните инвестиции – с 830,7 хил. евро. Най-привлекателна за чуждите инвеститори продължава да е област Русе с 41,26 % относителен дял на преките чуждестранни инвестиции.
Таблица 6: Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите
предприятия за периода 2011-2012 г. (хил. евро)
Райони/области
|
2011
|
2012
|
България
|
21 644 918,0
|
21 950 596,1
|
Северозападен район
|
539 099,1
|
573 295,3
|
Северен централен район
|
807 175,4
|
841 791,2
|
Велико Търново
|
73 033,8
|
84 292,3
|
Габрово
|
271 647,9
|
270 817,2
|
Разград
|
119 731,1
|
126 314,7
|
Русе
|
335 086,3
|
347 321,9
|
Силистра
|
7 676,3
|
13 045,1
|
Североизточен район
|
2 018 734,6
|
2 024 996,6
|
Югоизточен район
|
2 947 248,8
|
2 866 239,7
|
Югозападен район
|
13 423 894,0
|
13 611 094,7
|
Южен централен район
|
1 908 766,1
|
2 033 178,6
|
Източник:НСИ
През 2013 г. реализираните приходи от нощувки в района са 23 905 578 лв., което спрямо страната представлява едва 2,64 %, в т.ч. от чужденци – 1,04 %.
Фигура 3: Приходи от нощувки в Северен централен район през периода 2008-2013 г. (лв.)
Източник: НСИ
Вътрешнорегионалните различия по отношение на туризма продължават да са ясно откроени, като област Велико Търново заема водещо място по изграденост на туристическата база, реализирани леглодни и приходи от нощувки.
Таблица 7: Развитие на туризма в Северен централен район през 2013 г.
Райони/области
|
Легла
|
Легла – денонощия
|
Реализирани нощувки
|
Приходи от нощувки (лв.)
|
Общо
|
в т.ч. чужденци
|
Общо
|
в т.ч. чужденци
|
България
|
302 433
|
3 850 974
|
21 617 474
|
14 370 426
|
906 305 593
|
655 222 141
|
Северен централен район
|
11 345
|
3 850 974
|
644 307
|
135 139
|
23 905 578
|
6 840 233
|
Велико Търново
|
5 438
|
1 823 269
|
282 946
|
64 396
|
10 520 371
|
3 245 495
|
Габрово
|
2 950
|
958 452
|
147 375
|
15 395
|
4 436 866
|
689 904
|
Разград
|
612
|
222 044
|
35 655
|
7 033
|
1 276 667
|
291 251
|
Русе
|
1 718
|
617 952
|
147 300
|
41 752
|
6 463 942
|
2 334 178
|
Силистра
|
627
|
229 257
|
31 031
|
6 563
|
1 207 732
|
279 405
|
Сподели с приятели: |