Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013)

През периода 2007-2013 г. на територията на СЦР се изпълняват мерки за подобряване на системата за сметосъбиране и за въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците. През 2013 г. всички общини са с въведени системи за организирано сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци, но проблеми съществуват в малките населени места. Видно от представените годишни доклади на общините от района за наблюдение на изпълнението на общинските им планове за развитие през 2013 г., в определени общини са закрити нерегламентирани сметища.

И през 2013 г. са разработени, актуализирани и приети редица важни стратегически документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите от ниво 2 и конкретно за развитието на Северен централен район.

РПР на СЦР 2014-2020 г. синхронизира постановките на Дунавската стратегия и чрез реализирането на неговите цели и приоритети, се очаква тя да има директно влияние върху развитието на Северен централен район от ниво 2 и върху 3 територии от ниво 3 (областите Велико Търново, Русе и Силистра).

В отговор на изискванията на Стратегия „Европа 2020“ България разработи Национална програма за реформи (НПР). През април 2014 г. е извършена поредна актуализация на НПР, в която са описани предприетите стабилизационни мерки и действията за ускоряване на структурните реформи в страната. Включването на дефинираните в Програмата мерки в РПР на СЦР 2014-2020 г. ще допринесе за проследяване на напредъка в изпълнението на националните цели по Стратегия „Европа 2020“. НПР се изготвя в съответствие и с Конвергентната програма на Република България (2014–2017 г.), приета с РМС № 220/22.04.2014 г. Програмата е елемент от процеса на координиране и наблюдение на икономическите политики на държавите-членки на ЕС и очертава основните политики за поддържане на икономическа и финансова стабилност, с цел създаване на условия за икономически растеж.

Националната програма за развитие: „България 2020“ (НПР:БГ2020) е интегриран дългосрочен стратегически и програмен документ, който определя визията, целите и приоритетите за развитие на страната до 2020 г., отчитайки нейната специфика. НПР:БГ2020 е връзката между българските национални приоритети и целите на Стратегия „Европа 2020” и е основа за разработването на стратегическите документи за програмния период 2014-2020 г. С оглед постигане на балансирано устойчиво развитие на територията на СЦР, чрез инструментите на политиката за регионално развитие и в изпълнение на приоритет 3 „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал“ на НПР:БГ2020, през 2013 г. в СЦР се реализират проекти за разработване на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) – 8 бр., интегрирани системи за градски транспорт – 1 бр., за подобряване на градската среда и др. Приоритетът предвижда и стимулиране на териториалното сближаване чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество, с цел повишаване на конкурентоспособността и свързаността, развитие на бизнеса и туризма, опазване на природните ресурси, изграждане на мрежа от градски центрове в граничните райони в България и др., сред които райони е СЦР – част от Дунавския макрорегион.

Приетата през 2012 г. Национална стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. (НСРР) е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите от ниво 2 в България и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия в контекста на политиките за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в ЕС. НСРР акцентира върху развитието на българските региони, подобряването на условията за живот и бизнес, ефективното използване на потенциала на регионите и съхранението и популяризирането на регионалната им идентичност. РПР на СЦР 2014-2020 г. следва зададената в НСРР обща стратегическа платформа, като я пренася на по-ниските териториални нива в рамките на района.

През м. декември 2012 г. е приета и Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. (НКПР), която съчетава регионалното и пространствено развитие и дава насоките за устройството, управлението и опазването на националната територия и акватория. НКПР предлага набор от интервенции в областта на градското развитие, туризма, секторните регионални политики, пътната инфраструктура, развитието на селските райони и др. Заедно с НСРР 2012-2022 г., тя е основният документ за интегрирано планиране и устойчиво пространствено развитие на страната.

Стъпка към постигането на хармонично и балансирано териториално развитие в Европа е направена с ревизирането през май 2011 г. на Териториалния дневен ред на ЕС 2020 (ТА2020) на СЕМАТ, в съответствие с целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на регионите в ЕС. В него се поставя акцент върху полицентричното развитие на национално и регионално ниво, повишаването на регионалната конкурентоспособност; управлението и свързването на екологичните, ландшафтните и културните ценности в регионите; подобряването на териториалната свързаност и интегрирането на трансграничните и транснационални региони в Европа. ТА2020 обединява целите на стратегия „Европа 2020“ с целите на политиките за сближаване и балансирано териториално развитие, с което добавя териториално измерение и ориентация на стратегията.

Приетата през м. април 2010 г. Стратегия за развитие на транспортната система на България до 2020 г. е важна за Северния централен район, тъй като на територията му има условия за развитие на различни видове транспорт (железопътен, автомобилен, речен, въздушен и интермодален). Развитието на транспортната инфраструктура е от значение за социалното и икономическо развитие на СЦР, за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика, за по-качественото и по-бързо обслужване на населението и за подобряване на регионалната достъпност и свързаност. Част от тази стратегия е стратегическият документ „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата с национално и общоевропейско значение“ – приет през м. април 2011 г. Документът предвижда постигане на устойчиво балансирано развитие на националната пътна инфраструктура и ефективното й интегриране в общоевропейската транспортна мрежа. От петте трансевропейски транспортни коридори (№№ 4, 7, 8, 9 и 10) пресичащи територията на страната, два минават през СЦР – № 7 (р. Дунав) и № 9 (част от него е трасето Русе – Велико Търново – Габрово – Маказа). В документа са включени приоритетни проекти (АМ „Хемус“, I-5 Русе – Маказа, тунел „Шипка“ и др.), които са стратегически за развитието на пътната мрежа на страната, вкл. и на Северния централен район.

Други по-важни документи, които също имат съществено значение за регионалната политика и за развитието на регионите от ниво 2 в България са:

 В бр. L 347 на Официалния вестник на ЕС (EUR-Lex) от 20.12.2013 г. са публикувани Регламентите за ЕСИФ 2014-2020 г., с които се определят допустимостта и критериите за разпределение на средствата по политиката на сближаване за европейските региони през периода 2014-2020 г. Целта на политиката на сближаване е да се концентрират средства за намаляване на различията в развитието на регионите, за насърчаване на конкурентоспособността, икономическия растеж и създаване на работни места. Тя засилва и връзките между водещите и изоставащите райони в ЕС и увеличава влиянието на центровете на растеж върху съседните им територии, вкл. трансгранични. ЕК и държавите-членки на ЕС трябва подпишат Споразумение за партньорство (СП), което ще гарантира интегрираното използване на средствата от ЕСИФ и ще ги ангажира да постигнат целите на Стратегия „Европа 2020“;

 През 2013 г. продължи разработването на Споразумението за партньорство, на основата на което България ще получи средства по ЕСИФ (КФ, ЕФРР, ЕСФ, ЕЗФРСР и ЕФМДР) през програмния период 2014-2020 г. СП ще замести Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013 г. В Споразумението са определени стратегическите приоритети за развитие на България; размера на средствата, които ще получи страната; предварителните условия за достъп до тях, механизмите за управление и координация на оперативните програми и др. Приоритетите са изведени на основата на анализ на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж на районите от ниво 2 в България. СП е обвързано с принципите на политиката на сближаване, общата селскостопанска политика, общата политика по рибарство, хоризонталните принципи на ЕС и ЕСИФ и допринася за постигане целите на Стратегия „Европа 2020“, НПР:БГ2020 и Дунавската стратегия. В Работните групи за разработване на СП и отделните оперативни програми 2014-2020 г. са включени представители на РСР на СЦР. Очаква се СП и оперативните програми да бъдат одобрени от ЕК до края 2014 г.

 Пети доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване (2010 г.), в който са анализирани регионалните различия в ЕС, въздействието на политиката на сближаване, в контекста на проблемите в Европа и Стратегия „Европа 2020“ и са очертани и приоритетите на политиката на сближаване в ЕС след 2013 г.;

 Зелена книга за териториално сближаване – Да превърнем териториалното многообразие в предимство (2008 г.), в която се подчертава необходимостта от отделяне на по-голямо внимание на териториалното и културното разнообразие, подобряването на координацията между политиките на ЕС и териториалните процеси. Очаква се развитието на по-стратегическо териториално сътрудничество, ориентирано към постигане на цели на макрорегионално ниво;

 Лайпцигска харта за устойчиви градове, която е инструмент за интегрирано развитие на градските райони в Европа. Хартата допълва идеите на Териториалния дневен ред ЕС 2020 (ТА2020), превръщайки политиката за интегрирано градско развитие в задача с европейско измерение;

 Актуализираната Национална стратегия за развитие на широколентов достъп в Република България 2012-2015 г. и Националният оперативен план към нея са разработени в изпълнение на НПР 2011-2015 г., в качеството му на основен стратегически документ за развитие на страната. Широколентовият достъп и високоскоростната свързаност са едни от основните инструменти за нарастване на БВП, заетостта, конкурентоспособността и качеството на живот на населението в българските региони, за развитие на достъпността и качеството на услугите (образователни, здравни, социални и др.), за стимулиране на териториалното сближаване чрез достъп до онлайн услуги на хората, живеещи в слабо населените и отдалечени райони.

 През м. януари 2013 г. Министерският съвет прие Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ). Целта на плана е да се осигури устойчив преход към нисковъглеродна икономика в България, основана на съвременните технологии и използването на източниците от ВИ. По-широкото използване и оползотворяване на потенциала за производство на енергия от ВИ в СЦР е един от основните приоритети в РПР на СЦР 2014-2020 г. Той е насочен към постигане на устойчиво развитие на района след 2013 г. чрез използване на хидроенергийния потенциал на р. Дунав, оползотворяването на слънчевата и вятърната енергия, производството на биогориво и др.

Специфична цел 1.1. „Индустриален растеж на база на икономика на знанието”

Специфична цел 1.2. „Развитие на разнообразни форми на туризъм”
За да се оцени постигнатия напредък по изпълнението на Приоритет 1, са използвани следните индикатори:

● Брутен вътрешен продукт на глава от населението (лева)

През 2011 г. БВП на човек от населението за СЦР нараства спрямо 2010 г. с 699 лв., но все още са налице съществени вътрешнорегионални различия между областите в района.

● Брутна добавена стойност (хил. лева)

БДС за 2011 г. в СЦР нараства спрямо 2010 г. с 274 млн. лв. в абсолютна стойност. Като относителен дял спрямо страната бележи спад с 0,12 процентни пункта (от 7,91 % през 2010 г. на 7,79 % през 2011 г.) и тази тенденция се запазва.

● Коефициент на икономическа активност (%)

Коефициентът на икономическа активност на района през 2013 г. (50,5 %) бележи нарастване спрямо 2012 г. (50,1 %) с около 0,4 процентни пункта, но продължава да е със стойност под средната за страната.

● Чуждестранни преки инвестиции (хил. евро)

Преките чуждестранни инвестиции в Северния централен район през 2012 г. нарастват спрямо 2011 г. с 34 615,80 хил. евро, но сравнително малкият им дял в общия обем на привлечените чужди средства за страната се запазва – около 3,83 %.

● Брой на сключените договори за участие в програми и проекти по Структурните фондове

През 2013 г. се изпълняват проекти по общо 164 бр. сключени договори по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г. (135 бр.), ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. (18 бр.) и Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (11 бр.). Приключени са общо 51 бр. проекти по ОПРКБИ и 4 бр. проекти по ОПРР.

Принос за напредъка по изпълнението на Специфична цел 1.1. „Индустриален растеж на база на икономика на знанието” по Приоритет 1 има изпълнението на проекти по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г. През 2013 г. се изпълняват общо 135 бр. проекти на стойност 193 839 300,18 лв., от които 108 562 081,80 лв. или 56,01 % са безвъзмездна финансова помощ (БФП). Реално изплатени са 38 551 364,22 лв. или 35,51 % от договорените средства по оперативната програма. От тях през периода 2011-2014 г. са приключени общо 51 бр. проекти на стойност 51 565 499,85 лв., от които БФП е 30 296 023,78 лв. и от нея са изплатени 28 591 107,59 лв. или 94,37 % по информация от ИСУН към 02.04.2014 г. По-големите изпълнени проекти са:

 „Въвеждане на високотехнологично оборудване в „Дунав прес“ АД“, с бенефициент „Дунав прес“ АД“, гр. Русе на обща стойност 4 996 572,42 лв.;

 „Инвестиции в съвременно оборудване – път към подобряване на пазарните позиции на предприятие Кармела 2000“, с бенефициент „КАРМЕЛА 2000“, гр. Велико Търново на обща стойност 3 364 574,99 лв.;

 „Технологичната модернизация – ключ за повишаване на производителността и конкурентоспособността на ИРИМ ЕООД“, с бенефициент „ИРИМ“ ЕООД, гр. Русе на обща стойност 2 967 797,00 лв.;

 „Технологична модернизация за растеж и развитие на „Мегахим“ ООД“, с бенефициент „Мегахим“ ООД“, гр. Русе на обща стойност 2 960 807,59 лв.;

 „Модернизация на производствения процес в „ПЛАСТФОРМ” ООД“, с бенефициент „ПЛАСТФОРМ” ООД, гр. Габрово на обща стойност 2 926 974,69 лв.;

 „Повишаване конкурентоспособността на „Голд Аполо” ООД“, с бенефициент Голд Аполо” ООД, гр. Русе на обща стойност 2 841 230,00 лв.;

 „Въвеждане на ново технологично оборудване в производствения процес на „Подемкран“ АД“, с бенефициент „ПОДЕМКРАН“ АД, гр. Габрово на обща стойност 2 081 503,43 лв.;

 „Извеждане на „ЕВО“ ООД като телекомуникационен лидер на регионалния пазар в Северно-централен район“, с бенефициент „ЕВО“ ООД, гр. Велико Търново на обща стойност 1 729 630,00 лв.;

 „Повишаване конкурентоспособността на „СЛ ИНДЪСТРИС“ ЕООД чрез инвестиционна подкрепа за разширяване и оптимизиране на производството“, с бенефициент „СЛ ИНДЪСТРИС“ ЕООД, гр. Русе на обща стойност 1 249 272,48 лв.;

 „Разширяване на обема на производство и затваряне на производствения цикъл в „Глоуб индъстрис“ ЕООД“, с бенефициент „Глоуб индъстрис“ ЕООД“, гр. Две могили на обща стойност 1 151 791,20 лв.;

 „Технологична модернизация и разширяване на дейността на „МАТ“ ООД гр. Разград, с бенефициент „МАТ“ ООД, гр. Разград на обща стойност 1 072 082,50 лв.;

 „Технологично развитие, оптимизация и модернизация – пътят на „ХРОМ” АД към нови продукти и пазари“, с бенефициент „ХРОМ” АД, гр. Силистра на обща стойност 993 500,00 лв.

С изпълнението на проектите е повишена конкурентоспособността на 51 предприятия и са в процес на реализация проекти на 49 предприятия през 2013 г.

● Брой подкрепени стартиращи иновативни предприятия (бр.)

През 2013 г. е стартирало иновативно производство в едно предприятие и са подкрепени 9 стартиращи иновативни предприятия, като са в процес на реализация 9 проекта по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г.

Въведени са иновации в 3 предприятия, а в процес на въвеждане – 33 иновации в 32 предприятия. Подкрепени са 28 проекта, свързани с научноизследователска и развойна дейност.

Въведени са в употреба 34 нови технологии и продукти в 34 предприятия и се изпълняват проекти в още 40 предприятия. Реализирани са мерки за намаляване на средната възраст на технологичното оборудване в 34 фирми и са в процес на въвеждане в 12 фирми. Нараснал е производственият капацитет на 37 предприятия и се изпълняват проекти в още 35 предприятия.

Въведени са 13 международно признати стандарти и сертификати в 11 предприятия и са в процес на въвеждане 3 международно признати стандарти и сертификати в 3 предприятия. В 4 предприятия са внедрени енергоефективни технологии и/или ВИ и са в процес на реализация проекти в още 29 предприятия. Създадени са работни места в общо 37 предприятия, от които нови работни места в 12 предприятия. В едно от тях е създадена заетост на хора с увреждания.

В процес на изпълнение са проекти с осигуряване на работни места в общо 57 предприятия, от които нови работни места в 15 предприятия и създаване на НИРД работни места в 10 предприятия. В процес на реализация са 2 проекта за създаване на регионални бизнес инкубатори в областите Велико Търново и Разград. По 4 проекта се създават регионални клъстери в областите Габрово, Разград и Русе (2 клъстера).

● Брой туристически атракции създадени/ подобрени (бр.)

През 2013 г. са подобрени общо 9 туристически обекти/атракции и свързаната с тях инфраструктура в общините Велико Търново и Русе.

Изпълняват се и 8 бр. проекти за подобряване на общо 22 туристически обекти/атракции и тяхната достъпност: за подобряване на достъпа до исторически резерват Трапезица в гр. Велико Търново (1 обект); за развитие на културно-историческа атракция „Античен град Нове“ в община Свищов (1 обект); за развитие на културно-историческия туристически продукт в община Габрово (4 обекта); за консервационно-реставрационни и възстановителни дейности на общо 9 културно-исторически обекта на територията на община Трявна; за осигуряване на достъп, съхраняване и развитие на средновековен град и крепост „Хоталич“, община Севлиево (1 обект); за развитие на Националния археологически резерват „Абритус” в община Разград (1 обект); за развитие на културно-исторически атракции в градски туристически ансамбъл – Сградата на Регионален исторически музей – Русе, Сградата на отдел „Природа” на РИМ и Сградата на Регионална библиотека „Любен Каравелов” (общо 3 обекта), община Русе; за изграждане на интегриран туристически продукт в община Тутракан, въз основа на античния кастел „Трансмариска“ и селището „Рибарска махала“ (2 обекта). По този начин се подкрепя развитието на конкурентоспособни туристически атракции и продукти в района.

В СЦР напредък може да се отбележи по Специфична цел 1.2. „Развитие на разнообразни форми на туризъм” с изпълнението на следните проекти: