Доклад за оценка на България Прозрачност при финансирането на политическите партии (Тема II) Приет от greco (Група държави срещу корупцията) по време на 48 та й пленарна сесия


III. ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИРАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ – СПЕЦИФИЧНА ЧАСТ



Изтегляне 0.73 Mb.
страница2/4
Дата31.12.2017
Размер0.73 Mb.
#38228
ТипДоклад
1   2   3   4

III. ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИРАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ – СПЕЦИФИЧНА ЧАСТ

(i) Прозрачност (чл. 11, 12 и 13б от Препоръка Rec(2003)4)
Счетоводно отразяване и отчетност
Политически партии


  1. Политическите партии са задължени да определят едно или повече лица (ковчежници), които да отговарят за отразяването на всички приходи и разходи, както и за воденето на отчетност. Имената на тези лица, както и всякаква друга информация (в случай, че партията получава държавни субсидии), включително собствените приходи и разходи и финансови интереси, трябва да се представят пред Сметната палата. Политическите парти са задължени да прилагат двустранно счетоводно записване в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводството (наричан за краткост по-долу ЗС) (чл. 33, ал. 2 от ЗПП). Формата на счетоводството на политическите партии следва да осигурява хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане (член 12 от ЗС). Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена3 или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.




  1. Освен това, политическите партии са задължени: а) да изготвят финансов отчет за предходната календарна година (чл. 34 от ЗПП) съгласно изискванията на Закона за счетоводството и националните счетоводни стандарти, като предоставят данни за централната и регионалните структури. Към финансовия отчет се прилагат баланс, отчет за доходите, отчет за паричните потоци, отчет за изменението на собствения капитал и бележки; б) да поддържат публичен регистър с онлайн достъп, в който да въвеждат изискуемите обстоятелства в 14-дневен срок от възникването им: а) имената на лицата, направили дарение; б) вида, размера, стойността и целта на направеното дарение или завещание; в) декларация от лицата, направили дарение, за произхода на средствата, в случаите, когато дарението е в размер над 5000 лв.; (2 500 евро); г) наименованията на социологическите и рекламните агенции, както и на агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, които работят с партията; д) притежаваните недвижими имоти; е) разпоредителните сделки с движимо или недвижимо имущество, чиято стойност надхвърля 5000 лв. (2 500 евро); ж) годишните финансови отчети и отчетите за предизборните кампании (чл. 29 от ЗПП).



  1. По отношение на изискванията за счетоводното отразяване при лицата, направили дарение, ЕОГ не получи информация за съществуването на конкретни разпоредби в тази сфера, с изключение на общите счетоводни правила, приложими към съответните лица.


Предизборни кампании


  1. ЕОГ отбеляза, че официално съществуват изисквания за счетоводно отразяване и отчетност на финансирането на предизборните кампании. Съгласно ЗПП и редицата изборни закони, приложимите задължения за отчитане (вж. по-долу) са предпоставка политическите партии, коалициите, инициативните комитети и кандидатите (в зависимост от съответния правен документ) да водят такава отчетност.


Задължения за отчитане


  1. Съгласно ЗПП, Сметната палата е задължена да изготви стандартизирани бланки за изискуемите финансови отчети. При посещението на място ЕОГ бе информиран, че всички бланки за годишното отчитане и за отчитането на разходите, свързани с предизборните кампании, са издадени. Освен това, Сметната палата предоставя на политическите партии съвети и методическа подкрепа по тези въпроси.


Политически партии


  1. Съгласно чл. 34 от ЗПП, политическите партии представят годишния финансов отчет за предходната календарна година на хартиен и електронен носител до 31 март. Към финансовите отчети се представя още и декларация със списък на физическите и юридическите лица, направили дарения.


Предизборни кампании


  1. Съгласно чл. 37а от ЗПП, в срок до един месец след провеждане на избори политическите партии представят пред Сметната палата на електронен и хартиен носител финансови отчети за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства.




  1. Съгласно Закона за избиране на народни представители (ЗИНП) (чл. 71, ал. 8), партиите и коалициите представят в Сметната палата в срок от 5 дни след регистрацията си за участие в изборите банкови сметки за приходите и разходите по обслужване на предизборната кампания, както и отделни банкови сметки за избирателните райони, ако има такива. За банкови сметки на коалициите могат да се използват банковите сметки на една или повече от включените в състава на коалицията партии.




  1. Партиите, коалициите и инициативните комитети създават публичен регистър на дарителите на предизборните им кампании. (чл. 71, ал. 7)



  1. В срок до един месец след изборния ден партиите, коалициите и инициативните комитети представят отчети пред Сметната палата за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства, включително и извлечения от представените за участие в изборите банкови сметки (чл. 73 от ЗИНП).




  1. Съгласно чл. 79 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент (ЗИЧЕП), в срок до един месец след изборния ден политическите партии, коалициите на политически партии и инициативните комитети представят отчети пред Сметната палата за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства, включително и извлечения от представените за участие в изборите банкови сметки.




  1. Съгласно чл. 19 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (ЗИПВР), в едномесечен срок след изборите всички кандидати за президент и вицепрезидент декларират пред Сметната палата източниците на финансирането и разходите, които са направили по време на предизборната кампания. Законът не съдържа по-подробни разпоредби относно съдържанието на декларацията, нито дали е изискуем например списък на дарителите.




  1. Съгласно Закона за местните избори (ЗМИ), партиите, коалициите и инициативните комитети представят в Сметната палата а) в срок от 5 дни след регистрацията си за участие в изборите банкови сметки за приходите и разходите по обслужване на предизборната кампания (чл. 70а); б) в срок до един месец след изборния ден отчети за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства, включително и извлечения от представените за участие в изборите банкови сметки (чл. 71). ЕОГ отбеляза, че ЗМИ не задава конкретни изисквания относно формата на тези отчети.




  1. Въз основа на чл. 52 от Закона за избиране на Велико Народно събрание (ЗИВНС), кандидатите за народни представители „отчитат при широка гласност финансирането на предизборната си дейност пред избирателите и съответните избирателни комисии.”


Изисквания за публичност


  1. Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗПП, политическите партии са задължение да водят публичен регистър, в който се вписват наред с всичко останало и: а) списък на дарителите и вида, размера, стойността и целта на направеното дарение или завещание; б) декларация от дарителите за произхода на средствата в случаите, когато дарението е в размер над 5000 лв. (2 500 евро); в) притежаваните недвижими имоти; г) годишните финансови отчети и отчетите за предизборните кампании. Този регистър трябва да бъде публикуван на интернет страниците на политическите партии. В допълнение, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗС годишните финансови отчети се публикуват до 3 месеца след приемането им. Когато отчетите и докладите на предприятията се публикуват в Интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен неплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.



  1. В допълнение, чл. 34, ал. 6 от ЗПП изисква Сметната палата да публикува в официалния си бюлетин и на интернет страницата си в срок до 15 април на текущата година отчетите и декларациите със списъците на донорите, списък с наименованията на партиите, които не са подали отчети в срок, както и списък на партиите, получили държавна субсидия през предходната година. Сметната палата публикува в официалния си бюлетин и на интернет страницата си не по-късно от 15 април всяка година списък на партиите, които не са подали отчетите в рамките на законоустановения срок.


  1. Финансовите отчети за предизборните кампании се публикуват на интернет страницата на Сметната палата до 15 дни след изтичане на срока за подаването им (който е един месец след края на кампанията),


Достъп до и съхранение на счетоводните отчети


  1. Относно запазването на отчетите властите посочват, че съгласно чл. 42, ал. 2 от Закона за счетоводството, финансовите отчети на политическите партии се съхраняват за период от 10 години.


Други механизми


  1. Изборните закони понякога регулират допълнителни аспекти, като например условията на достъп до медиите. Така например, съгласно чл. 56а от ЗИНП печатните издания предоставят едни и същи условия и цени за платени публикации на всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции и независими кандидати. Тарифите се обявяват най-късно 31 дни преди датата на изборите и всяка публикация се извършва при условията на предварително заплащане преди публикуването й в съответното печатно издание. Съгласно чл. 11 от ЗИПВР в предизборната кампания се спазва принципът за равенство на кандидатите в информационните програми на националните средства за масово осведомяване (този аспект е подробно разписан в закона). Подобни правила за равни възможностите са заложени в ЗМИ и ЗИЧЕП.



(ii) Контрол (член 14 от Препоръка Rec(2003)4)
Одит


  1. Някои от по-големите политически партии са създали комисии за контрол, чиято дейност е регулирана в устава на партията. Още по-голямо значение има фактът, че политическите парти са задължени да осигурят одит и заверка от независим финансов одитор на финансовите отчети (преди да ги представят в Сметната палата – вж. по-долу), „ако политическата партия през отчетния период е получила или изразходвала суми и/или друго имущество на стойност над 50 000 лв., независимо от техния произход” (чл. 34, ал. 2 от ЗПП). Разходите за одита и заверката на финансовите отчети са за сметка на съответната политическа партия.


Мониторинг


  1. Съгласно чл. 33 от ЗПП „финансовият контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество се осъществява от Сметната палата”. Това изискване е в сила в случаите, когато през предходната година политическата партия е а) получила държавна субсидия или б) използвала държавни или общински помещения, или в) участвала в избори, ако са проведени такива.




  1. Контролът се прилага към годишни финансови отчети, съдържащи подробна информация за източниците на финансиране, както и списък с дарителите; извършва се шест месеца след изтичане на срока за представяне на годишните финансови отчети (чл. 35 от ЗПП) по отношение на: а) финансовата дейност, б) приходите, в) разходите и г) управлението на предоставеното имущество на политическите партии.




  1. Органите на Сметната палата имат право: а) на свободен достъп до служебните помещения и до всички документи, отчети, активи и пасиви, свързани с финансовата дейност на политическите партии; б) да изискват в определени от тях срокове справки, заверени копия от документи и друга информация във връзка с извършването на одитите, включително на електронен носител; в) да изискват устни и писмени обяснения от длъжностни лица, включително от бивши длъжностни лица, по факти, които са констатирани при одитите, както и по въпроси, които са свързани с тяхната дейност; г) да изискват справки, заверени копия от документи и друга информация от физически лица, юридически лица и еднолични търговци извън съответната политическа партия, свързани с възможни случаи на незаконна дейност; д) да изискват и да получават информация от всички органи в страната, както и достъп до базите им от данни във връзка с изпълнението на одита. При отказ за предоставяне на информация председателят на Сметната палата има право да издаде „заповед за извършване на проверка” на юридическото лице или на едноличния търговец във връзка с отказаната информация.




  1. Съгласно чл. 37 от ЗПП, Сметната палата издава удостоверения за представените и/или непредставените в срок годишни финансови отчети на политическите партии за последните три години, а за новорегистрираните партии - от датата на съдебната им регистрация. Удостоверението се представя от политическата партия пред съответната централна избирателна комисия при регистриране за участие в избори.




  1. Съгласно чл. 10 от Закона за сметната палата (ЗСП), Сметната палата се оглавява от общ колегиален орган, състоящ се от 11 души - председател и 10 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Съгласно чл.12 от ЗСП председателят и членовете се избират от Парламента за срок от 9 години. Председателят не може да бъде преизбиран. За председател и членове на Сметната палата се избират лица, които: 1) имат висше икономическо или юридическо образование с минимална образователно квалификационна степен "магистър" и с трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от 15 години - за председателя, и 10 години - за членовете; 2) не са били членове на правителството или ръководители на централни органи на изпълнителната власт през последните 3 години, предхождащи избора; 3) не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер или не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност. Единадесетте члена не могат да бъдат освобождавани колективно от парламента (прекратяването на службата е настъпило два пъти, когато съответните членове са били починали). В чл. 12 са посочени специални обстоятелства, при които мандатите на председателя и членовете могат да бъдат предсрочно прекратени от парламента: 1) по тяхна писмена молба; 2) при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца; 3) когато са осъдени за умишлено престъпление от общ характер или са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност; 4) поради несъвместимост по чл. 11, ал. 34, настъпила след избора; 5) при влизане в сила на закон, по силата на който има конфликт на интереси съгласно Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.




  1. При посещението на място, ЕОГ получи информация, че общият брой на заетите в Сметната палата е 500 души, без да се вземат предвид служителите в регионалните/териориалните поделения; заетите със същината на естеството на работата са опитни специалисти в областта на финансите, счетоводството и правото. Понастоящем в отдела, занимаващ се с контрола на финансирането на политическите партии, са заети 22 души.



Други ангажирани институции: прокуратура, Национална агенция за приходите, избирателни комисии


  1. В седемдневен срок от приемането му Сметната палата изпраща доклада в Софийска градска прокуратура, в случай че в хода на одита: а) са установени нарушения при набирането и разходването на средства, при управлението на предоставеното имущество или при финансовата отчетност; б) съществуват основателни съмнения за извършено престъпление. Сметната палата има право да сезира прокуратурата и когато юридическо лице или едноличен търговец, попадащи в обхвата на контрола от Сметната палата, възпрепятства проверката.




  1. Органите на Националната агенция за приходите извършват действия по компетентност по отношение на политическите партии, които не са подали в срок отчетите си пред Сметната палата (чл. 35а от ЗПП). Изпълнителният директор на НАП изпраща на Сметната палата информация за предприетите от нея действия, включително за издадените ревизионни актове.




  1. Централната избирателна комисия, регионалните избирателни комисии и секционните избирателни комисии отговарят за организацията и цялостния контрол на провеждането на изборите в съответствие с различните изборни закони. Така например, Централната избирателна комисия е специално създадена институция, назначавана преди провеждане на избори, която отговаря за изпълнението на широк кръг от дейности, като: 1) следи за изпълнението на (части от) Закона за политическите партии; 2) упражнява методическо ръководство и контрол върху дейността на районните и секционните избирателни комисии; 3) определя и публикува резултатите от изборите; 4) назначава районните избирателни комисии и секционните избирателни комисии; 5) регистрира политически партии, коалиции на политически партии и инициативни комитети за участие в изборите и им издава удостоверения; 6) регистрира наблюдатели за кандидатите и им предоставя удостоверения; 7) контролира развитието на предизборната кампания в националните средства за масова информация.




  1. По принцип председателят на Централната избирателна комисия констатира нарушения на изборните закони. Издава се акт за констатиране на нарушения, който се препраща на компетентния областен управител. Последният издава наказателно постановление.


Предизборни кампании


  1. Както бе посочено по-рано, съгласно чл. 73 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП), в срок до един месец след изборния ден партиите, коалициите и инициативните комитети представят отчети пред Сметната палата за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства, включително и извлечения от представените за участие в изборите банкови сметки (чл. 73 от ЗИНП). От 2009 г. Сметната палата извършва фактическа проверка за съответствие на декларираните приходи и реално извършените разходи по предизборната кампания. Подобен механизъм съществува и в Закона за избиране на членове на Европейския парламент, но не и в останалите изборни закони, както отбеляза ЕОГ.


Преглед на контрола, осъществяван на практика



  1. В попълнените въпросници се съдържа някаква информация относно контрола, осъществяван на практика, включително статистическите данни по-долу (вижте т. 93 и 94). По време на посещението си ЕОГ бе информиран за някои случаи от съдебната практика (предимно жалби срещу решения на Сметната палата), свързани главно с неподадени в срок или изобщо неподадени финансови отчети на политически партии (през 2007 и 2008 г.). ЕОГ получи и информация, че по същото време законът е бил изменен, като отговорността се прехвърля от физическите лица към политическите партии. Това оказва ефект не само върху все още неразрешените случаи, но и при тези, по които вече има решение.




  1. Санкции (член 16 от Препоръка Rec(2003)4)


По Закона за политическите партии (ЗПП)


  1. Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от длъжностните лица, упълномощени от председателя на Сметната палата. (чл. 44 от ЗПП). Сметната палата е и органът, оправомощен да издава наказателни постановления, които могат да бъдат обжалвани пред съответния районен съд (обжалването трябва да бъде направено в седем дневен срок след издаването на решението; прокурорите могат да заведат възражение в срок от две седмици). В случай, че нарушението представлява криминално престъпление съгласно Наказателния кодекс (напр. измама, незаконно присвояване), обвиняемите се подвеждат под отговорност съгласно тези разпоредби.




  1. Съгласно чл. 43 от ЗПП, „на политическа партия, която не представи5 в срок финансов отчет по чл. 34 и не изпълнява задължението си за създаване и водене на публичен регистър, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.” (2 500 до 5 000 евро). Лице от политическа партия, което възпрепятства извършването на одит от Сметната палата, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. (500 до 1 000 евро), а в случай на “повторно извършване на такова нарушение”, лицето подлежи на глоба от 5 000 до 10 000 лв. (2 500 до 5 000 евро). При нарушение на ЗПП се отнемат в полза на държавата и получените средства и имущества.




  1. ЕОГ отбеляза, че освен това съгласно чл. 40, ал. 1 и 4 от ЗПП, Софийски градски съд е упълномощен да постанови разпускане на политическа партия в случаите, когато с дейността си партията системно нарушава изискванията на ЗПП или когато не е представила годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години.




  1. В допълнение, при непредставяне или непредставяне в срок на финансовите отчети в Сметната палата политическите партии губят правото си на държавна субсидия до произвеждането на следващите избори за народни представители (чл. 36 от ЗПП). Тази санкция не засяга други форми на публично финансиране на държавно или местно ниво (напр. предоставяне на помещения).



По Закона за избор на народни представители (ЗИНП)


  1. Съгласно чл. 116 от ЗИНП, нарушителите на закона подлежат на глоба в размер между 500 и 5 000 лв. (250 до 2 500 евро), при условие че нарушението не представлява криминално престъпление. Ако нарушението е извършено умишлено от длъжностно лице, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. (500 до 5 000 евро). Актове за констатиране на нарушенията се съставят от председателите на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии; наказателните постановления се издават от областните управители по местоизвършване на нарушението. Ако актът е срещу областния управител, наказателното постановление се издава от министъра на държавната администрация и административната реформа. Горепосочените процедури се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания и Административнопроцесуалния кодекс.


По Закона за избиране на членове на Европейския парламент (ЗИЧЕП)


  1. Съгласно чл. 123 от ЗИЧЕП, нарушителите на закона се наказват с глоба от 500 до 5 000 лв.(1 000 до 10 000, ако нарушителят е длъжностно лице), когато деянието не съставлява престъпление. Актове за установяване на нарушенията се съставят от председателите на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии по решение на съответната комисия в тридневен срок от получаване на сигнала или жалбата за нарушението. Наказателните постановления се издават от областните управители по местоизвършване на нарушението в тридневен срок от получаване на преписката. Ако актът е срещу областния управител, наказателното постановление се издава от министъра на държавната администрация и административната реформа. Горепосочените процедури се извършват в съответствие със Закона за административните нарушения и наказания.


По Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (ЗИПВР)


  1. Съгласно чл. 18а нарушителите на разпоредбите на ЗИПВР се наказват с а) глоба от 5 000 лв. (2 500 евро); б) глоба от 500 го 10 000 лв. (250 до 5 000 евро), ако нарушителят е длъжностно лице; в) имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. (250 до 5 000 евро), ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец. Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от председателите на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии по решение на съответната комисия в 3-дневен срок от получаване на сигнала или жалбата за нарушението (чл. 18г). Наказателните постановления се издават от областните управители по местоизвършване на нарушението в 3-дневен срок от получаване на преписката. В случаите, в които актът е срещу областен управител, наказателното постановление се издава от министъра на държавната администрация и административната реформа. Процедурните аспекти са уредени в Закона за административните нарушения и наказания.


По Закона за местните избори (ЗМИ)


  1. Съгласно чл. 70 от ЗМИ, ако се установи, че лице, което е избрано за съветник или кмет, е ползвало за предизборната кампания средства, предоставени му в нарушение на чл. 68 за забранените източници на финансиране, „по предложение на партиите, коалициите и инициативните комитети, участвали в изборите, и прокурора” съответният окръжен съд обявява избора за недействителен, а получените суми се присъждат в полза на държавата.

  2. В закона е предвиден и общ механизъм за санкции в чл. 109 и 110 от ЗМИ: „който наруши разпоредбите на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв. (25 до 1 000 евро), ако извършеното деяние не съставлява престъпление.” Глобите за нарушители, които са длъжностни лица, са в размер на 500 до 5 000 лв. (250 до 2 500 евро).


Имунитет


  1. В попълнените въпросници се посочва, че съгласно чл. 70 от Конституцията народните представители имат имунитет. Те не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание. Когато е налице писмено съгласие на народния представител, не се изисква разрешение за възбуждане на наказателно производство.





Чл. 70.

(1) (Предишен текст на чл. 70, изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.




  1. И още, съгласно чл. 53 от ЗИНП, регистрираните кандидати за народни представители и техните застъпници не могат да бъдат задържани или привличани към наказателна отговорност (неприкосновеност), освен в случаите на заварено тежко престъпление.




  1. ЕОГ забеляза, че по аналогичен начин, по време на предизборната кампания кандидатите за членове на Европейския парламент и техните наблюдатели (техните представители в избирателните секции) не могат да бъдат задържани или привличани към наказателна отговорност, освен в случаи на заварено тежко престъпление (flagrante delicto) (чл. 59, ал. 1 от ЗИЧЕП).




  1. ЕОГ установи от Доклада от първия кръг на оценка, че съгласно чл. 103 от Конституцията, президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действия, извършени в изпълнение на функциите им (неприкосновеност), освен в случай на държавна измяна и нарушение на Конституцията. В тези случай парламентът може да започне процедура по импийчмънт.


Давностен срок


  1. Попълнените въпросници не съдържаха ясна информация относно давностния срок, приложим в България. ЕОГ научи, че срокът за образуване на производство като такъв е посочен в чл. 34, ал. 1 от Закона за административните наказания и нарушения, съгласно който: „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения - две (2) години.”




  1. Чл. 82 от горепосочения закон, който бе споменат в получените отговори, урежда давността, приложима при изпълнение на наказанията: „Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: а) две години, когато наложеното наказание е глоба; б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.¨6


Статистика


  1. Председателят на Сметната палата е издал 92 наказателни постановления през 2007 г. и 74 през 2008 г.; всички те са били наложени поради неподаване в срок на финансовите отчети в Сметната палата. Не бе предоставена допълнителна информация относно наложените конкретни санкции.




  1. Председателят на Сметната палата е издал и 9 наказателни постановления с наложени глоби срещу лидери на партии, които са нарушили разпоредбите за разпределението на държавните и общински помещения, предоставени на политически партии за нуждите на партията (помещенията не са били използвани за целите, посочени в закона, напр. предоставяни са на наематели срещу заплащане).



Изтегляне 0.73 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание