Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционните предложения за „Добив на пясък и чакъл от наносни отложения в руслото на р. Дунав, участък „Мишка” (км 462. 0 – км 459. 4), в района на с
Методика за количествена оценка на отрицателното въздействие върху видовете птици-предмет на опазване
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 12. Източници
11. Методика за количествена оценка на отрицателното въздействие върху видовете птици-предмет на опазванеЗа количественото оценяване степента на отрицателно въздействие върху отделните видове птици-предмет на опазване в защитената зона е използвана изготвената от нас оригинална таблица: Примерна таблица за оценяване на отрицателното въздействие върху даден вид-предмет на опазване в защитената зона
Забележки: * Когато се касае за вид от Червената книга, точките се удвояват, а за вид със световно значение, точките се утрояват. ** Когато при увреждане, влошаване и обезпокояване се засяга между 10% и 70% от популацията на дадения вид в съответната защитена зона, точките се удвояват, а над 70% - точките се утрояват.
Замърсяване с твърди битови отпадъци; Замърсяване с промишлени отпадъци; Замърсяване с нефтени продукти; Замърсяване с химически препарати за торене, за борба с вредители и др. подобни; Шумово замърсяване; Светлинно замърсяване. В таблицата се нанася само степента, а характера на замърсяването се уточнява в текста към дадения вид; с 9% тежест от цялостното въздействие. Тук се включва и зацапване, омазутяване на отделни птици. Категориите въздействие „Биокоридори” и „Географската свързаност” са включени в таблицата само като обща оценка.
Размножаване – разделено е на: Птици, гнезда и яйца – имат се предвид както възрастни птици в размножителна фаза, новопостроени гнезда, така и такива с яйца в различен стадий на развитие; малки (pullus) н различни стадии на развитие; В места за гнездене – естествените субстрати, на който са разположени гнездата – дървета, храсти, дупки в земята и земни, льосови откоси, скали и скални комплекси, тръстикови масиви, пасища, ливади, пясъчни коси (тук не се включват, ел. стълбове, комини, покриви, кубета на църкви, паметници и др. подобни). В места за хранене – всякакви хранителни биотопи с естествен характер. Миграция – разделена е на: В места за термики – терени, над които се образуват възходящи въздушни потоци, които реещите се птици използват за набиране на височина по време на миграцията. Без тяхна помощ тази група мигранти не може да достигне до местата за зимуване в Африка. В места за нощуване – преобладаващата част от водолюбивите птици използват за нощуване естествени и изкуствени водоеми с голямо водно огледало, където се намират в безопасност. Мигриращите ята от обикновени щъркели и жерави използват открити пространства, отдалечени от пътища и селища - стърнища, угари, ливади, пасища. Мигриращите грабливи птици нощуват в обширни горски комплекси. Към местата за нощуване следва да се прибавят и онези терени, които патици и гъски използват за убежища по време на линеенето (смяната на оперението, когато губят способността да летят и стават уязвими). Мигриращите пойни птици използват за нощуване горски и тръстикови масиви, храсталаци. Зимуване – разделено на: В места за хранене – ниви със зимни житни култури, люцерни, езера и блата, рибарници и рибовъдни стопанства, язовири и микроязовири, черноморския шелф. В места за нощуване – незамръзнали езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, черноморския шелф; заливни гори по Дунава, Тунджа, Марица и лонгози по Черноморието, пясъчни коси по Дунава, Марица и др. В най-дясната колона е посочена обобщената степен на въздействие от съответната категория въздействие, която е сума от отделните оценки. В най-долната част на тази колона е посочена обобщената степен на въздействие от всички категории. Това е крайната оценка за степента на въздействие върху дадения вид. от 0 до 1 – няма въздействие от 1 до 5 – малка степен на въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация; от 5 до 10 – средна степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез прилагане на смекчаващи мерки; от 10 до 15 – голяма степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез избор на алтернативи или прилагане на компенсаторни мерки. 12. ИзточнициРастителен свят и защитени територии Бондев, Ив., 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600 000 с обяснителен текст, Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, С., 183 с. Бондев, И., 1997. Геоботаническо райониране. В: География на България. 1997. Акад. изд. “Проф М. Дринов”. Груев, Б., Б. Кузманов, 1994. Обща биогеография, Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, С., 498 с. Директива 92/43/ЕЕС на Съвета на Европейската Общност за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Закон за биологичното разнообразие, ДВ, бр. 77/06.08.2002 г. Закон за защитените територии, ДВ, бр. 133/11.11.1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 103 от 2009 г. Кавръкова, В., Д. Димова, М. Димитров, Р. Цонев, Т. Белев, К. Раковска (ред. екип), 2009, Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и Федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”, С., 132 с. Кожухаров, С. (ред.), 1992. Определител на висшите растения в България, Изд. „Наука и изкуство”, С., 788. Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда – ДВ, бр. 25/2003 г., изм. и доп. ДВ, бр. 29 от 16.04.2010 г. НАТУРА 2000 Стандартен формуляр за Защитена зона „Калимок – Бръшлен” (BG0000377), Министерство на околната среда и водите, 19 с. НАТУРА 2000 Стандартен формуляр за Защитена зона „Комплекс Калимок” (BG0002030), Министерство на околната среда и водите, 15 с. НАТУРА 2000 Стандартен формуляр за Защитена зона „Рибарници Мечка” (BG0002024), Министерство на околната среда и водите, 13 с. План за управление на ЗМ “Калимок – Бръшлен”, 2006, Министерство на околната среда и водите, 225 с. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Флора на НР България, Т. І–Х, 1963–1995. Изд. на БАН, С. Devillers-Terschuren, J., P. Devillers, 2001. Application and development of the Palaearctic habitat classification in the course of the setting up of the Emerald Project, Strasbourg, 70 рр.
Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. Т. 2: Животни. София. БАН. Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05. 1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Закон за опазване на околната среда, ДВ, бр. 91/25.09.2002 г. посл. изм. ДВ, бр. 103 от 2009 г. Закон за биологичното разнообразие, ДВ, бр. 77/06.08.2002 г. Закон за защитените територии, ДВ, бр. 133/11.11.1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 103 от 2009 г. Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици. Костадинова, И. (съст.) 1997. Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 1, БДЗП, София, 176 с. Костадинова, И. 2005. Прилагане на критериите С за опрeдeляне на Орнитологично важни места от значение за Европейския съюз в България. Предварително прилагане и анализ на празнотите. В: Съвременно състояние на биологичното състояние в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София, 533-548. Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София, 80 с. Костадинова, И., М. Граматиков (отг. ред.). 2007. Орнитологично важни места в България и Натура 2000. БДЗП, 11, София, 639 с. (на бълг. и англ. език). Наредба на МОСВ, за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 3/2006 г.). Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предметите и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр. 73/2007). Наръчник за Натура 2000 в България. 2002. Природозащитна поредица – кн 5. БДЗП. Национален план за опазване на биологичното разнообразие. 2000. МОСВ. Янков, П. 2002.(ред.). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ, Природозащитна поредица, Кн. 4, София: 204-219. BirdLife International. 2000. Threatened birds of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695 pp. Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife Conservation Series No. 12), 373 pp. European Union. 2011. EC guidance on: Undertaking non-energy extractive activities in accordance with Natura 2000 requirements. Luxemburg, EU, ISBN 978-92-79-18646-2, 143 pp. BSPB. 2005. Observation of autumn migration of soaring birds in Bulgaria in 2004 in terms of identification of bottleneck IBAs to be included in the European Ecological Network NATURA 2000; BSPB, Sofia, 14 pp. Grimmet, R. F. A., R. T. A. Jones. 1989. Important Bird Areas in Europe. Cambridge, U.K.: ICBP (ICBP Technical Publication No 9). Heath, M.F. and Evans, M.I. (Eds). 2000. Important Bird Areas in Europe: Priority sites for conservation, vol. 2 Southern Europe. Cambridge, UK: BirdLife International (BirdLife Conservation Series No. 8). Michev, T., L. Profirov. 2003. Midwinter Numbers of Waterbirds in Bulgaria (1977-2001). Results from 25 years of mid-winter count carried out at the most important Bulgarian Wetlands. Publ. House Pensoft, Sofia, 160 pp. Michev, T., M. Stoyneva (eds). 2007. Inventory of Bulgarian Wetlands and their Biodiversity. Publ. House Elsi-M, Sofia, 362 pp. Osieck, E. 2000 Filling in the requirements of the EU Birds Directive: Lessons from the ‘Dutch Case’“. In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 86-99. Waliczky, Z. 2000 “Important Bird Areas of European Union Importance: explanation of the EU Criteria applied in IBA 2000“ In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 12-16. 12. Приложения 12.1. Скица на о-в Мишка с местоположение на ИП 
12.2. Скица на о-в Кама с местоположение на ИП 
ДОС на ИП „Мишка – Камадину“ Каталог: ovos Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||