Близост до защитени територии и защитени зони в България

4.1.2. Описание

Остров Мишка е част от Защитена местност “Калимок – Бръшлен”, обявена през 2001 г. за опазане на характерни екосистеми и ландшафти, както и за опазване на застрашени растителни и животински видове. Площта ú възлиза на 5771,6 ha. Защитената местност е разположена по цялата дължина на бившата Тутраканска заливна низина, между с. Бабово и гр. Тутракан и включва всички български дунавски острови в тази част от река Дунав: Mишка, Малък Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Калимок и Радецки. Планът за управление на Защитената местност е създаден за „опазване на природата, балансирано използване на природните ресурси на защитената територия и превръщането ú във фактор за регионално развитие”. ЗМ „Калимок – Бръшлен” е част от мрежата „Дунавски паркове”, обхващаща защитени територии по цялото поречие на р. Дунав от извора до делтата.

Защитена местност „Калимок – Бръшлен” попада в част от територията на ДЛ „Тутракан” и в по-малка част на ДЛ „Русе”. През последните 60 години горските съобщества в защитената територия са обект на мащабни и негативни променени от горскостопанската дейност по отношение на техния състав и произход, особено в най-ценната част – островите и крайбрежната ивица на река Дунав. За да се повиши производителността на горите, в последните пет десетилетия на относително големи площи естествени заливни гори са трансформирани в интензивни тополови и върбови култури, което се отразява особено негативно върху биоразнообразието на всички равнища. Тази тенденция се наблюдава и на територията на остров Мишка и в крайбрежната ивица на българския бряг срещу острова.

През 2007 г. Защитената местност става част от Защитена зона “Калимок – Бръшлен” по Директивата за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директивата за птиците. В защитената зона са регистрирани следните антропогенни въздействия: изсичане на влажните гори и замяната им с изкуствени тополови насаждения, дигиране, отводняване и превръщане на блатата в рибарници и земеделски земи. През последните десетилетия разширяването на площите от тополови култури на дунавските острови включително и в този регион е довело до унищожаване и увреждане на естествените заливни гори. Тези гори по поречието на Дунав и по островите са включени в стратегията на Министерство на земеделието и горите (от 2008 г. Държавна агенция по горите) за възстановяване на естествените заливни гори.

Предвижданото инвестиционно предложение за добив на пясък в леглото на реката е съсредоточено в два отдалечени един от друг участъка на разстояние 50 km. Двата участъка си приличат по близостта на граничните брегове на реката с островни тела. Наличието на островни тела е доказателство за натрупването на инертни материали във времето на точно определени места, поради което и инвестиционното намерение е конкретизирано именно там. Речните острови са ценни местообитания за редица животински групи, особено ако са покрити със стари заливни гори от лонгозен тип. През последното столетие дунавските острови са били подложени на вандалско изсичане и последващото им превръщане в горски плантации (култури) или обработваеми ниви. Тези многогодишни въздействия са довели до катастрофални промени в островната фауна и биоразнообразието на влажните зони като цяло. Заедно с изсичането на дървесната растителност са били унищожени многохилядните колонии на водолюбивите птици и са били прогонени всички едри бозайници. Последващите действия, свързани със залесителни мероприятия и устройването на площи, пригодни за различни растителни култури, в комбинация с модерното химично земеделие и третиране със средства за растителна защита, са оказали влияние и върху водните обитатели. Превръщането на заливните територии в обработваеми ниви води до постепенно засоляване на повърхностния почвен слой и до последваща деградация. Подобни ландшафтни пейзажи могат да бъдат наблюдавани навсякъде в Дунавската равнина, където в миналото е имало заливни тераси и блата, превърнати през последните 60 години в културни агроценози чрез пресушаване, андигиране и изграждане на отводнителни системи. Обектът, предмет на ИП, е в непосредствена близост до остров Мишка, поради което фауната му ще бъде подробно разгледана. Разпределението на островните тела в леглото на реката се извършва от международна експертна комисия през определен период от време и се базира основно на фарватер-линията на реката. Поради относително дългият период, през който не е имало такова преразпределение, реката е направила силни промени по фарватер-линията, които не са отразени в съвременното разположение на островите и съответно в границите на двете държави. Остров Мишка е част от защитена територия “Калимок – Бръшлен” и е включен едновременно в две защитени зони по смисъла на ЗБР. За тази ЗТ през 2004 – 2005 г. е изработен ПУ, които е в сила от 2006 г.

Като защитената територия с изготвен план за управление, то дейностите на ИП трябва да бъдат максимално съобразени с него за частта от ЗЗ, която се припокрива. Изключително прецизно трябва да бъдат съобразени производствените дейности през размножителния период на птиците, едрите бозайници, както и през размножителния период на есетровите и други защитени риби и хидробионти. Изследванията на есетровите риби в река Дунав показват, че основните места за размножаване са съсредоточени около островите, където има подходящи условия за възникване на мръстилища. Промените в структурата на дъното водят до редица негативни последици, които ще трябва да бъдат компенсирани с редица възстановителни дейности и мероприятия. В района на остров „Мишка” може да се очаква положителен ефект в резултат на удълбочаването. Повишаването на речния дебит и отток в този участък е желателно, предвид необходимостта от силен воден отток, който да навлиза при необходимост в заливните участъци на ЗТ и ЗЗ.

Районът на първия обект от ИП (разположен до о–в Мишка) попада на границата със ЗЗ „Калимок – Бръшлен”, която припокрива почти изцяло ЗМ „Калимок – Бръшлен”. Защитената територия се явява 79% от Защитената зона по Директивата за местообитанията.

Предвид наличието на биологична информацията от теренните проучвания, проведени при реализирането на ПУ, то тя ще бъде коректно използвана посредством цитиране или биологично интерпретиране, интерполиране и екстраполиране.

Според зоогеографското райониране на България по Груев и Кузманов (1993), територията и акваторията на ИП попадат в Дунавския подрайон на Севернобългарския зоогеографски район. Според авторите този подрайон обхваща срвнително тясна ивица около р. Дунав и се ограничава на юг от Предбалкана и Лудогорието, а на изток от Добруджа. Районът фаунистично се харктеризира с относително голям брой от специфични видове с ареал на разпространение, локализиран около дунавския водосбор. В това отношение, за разлика от растителните видове, р. Дунав и водосборът ú имат относително висок процент на ендемизъм за Европа. Значението на реката за опазването на биоразнообрзието на Европа и Азия е голямо и съществено. Освен като ресурс за поддържане на водното биоразнообразие, реката има важно значение и като мост, свързващ и генетично поддържащ видове с относително голям ареал на разпространение.

Предвид средата на обитание, можем да разделим фауната на два екологично напълно самостоятелни комплекса – терастичен (сухоземен) и акватичен (воден). Предмет на вероятно антропогенно въздействие, като резултат от реализирането на ИП, се предполага, че ще бъдат хидробионтите. От безгръбначните хидробионти, предмет на опазване от ЗБР, в река Дунав се среща овалната речна мида (Unio crassus, Unionidae (Речни миди). Този вид не е установен за района на ИП, поради което не се дебатира и не е предмет на опазване в ЗЗ „Калимок – Бръшлен”. В стандартния формуляр на зоната не са включени още от мекотелите, Преднохрилия охлюв (Teodoxus transversalis), въпреки че черупки от този вид има по цялото речно крайбрежие. Черупки от миди, включително и от защитения вид, могат да бъдат установени по дунавското крайбрежие на остров Мишка, но за установяването на живи индивиди се изисква специална техника за вземане на бентосни проби. От защитените насекоми във формуляра не са включени още Големия сечко, който се среща в района, макар и рядко. Предвид липсата на информация за тези видве във формулярите на зоната, те няма да бъдат дебатирани и анализирани в ДОС.

Изключително негативна роля сред макрозообентоса във всички зони, свързани с Дунав, играят двата вида инвазивни миди. Те се развиват в плътност, непозволяваща на други видове да обитават речното дъно. Тези два вида не са споменати в ПУ, както и не са предвидени мерки за ограничаване на тяхното разпространение, но те играят съществена роля в биологичната деградация на всички водни екосистеми в района. Азиатската корбикулата (Corbicula fluminea) и китайската блатна мида (Anodonta woodiana), съставляват приблизително 95% от всички установени на брега мидени валви, констатирани от нас при посещенията ни. По данни на Хубенов (2005) плътността на корбикулата достига до 14 000 екземпляра на кв. км, а на китайската блатна – до 1400 – 1600 екземпляра. Двата вида не се конкурират и са толерантни към всички условия на водната среда в района на ИП. Високата плътност на тези видове показва не само изключителна екологична пластичност, но и липсата на всякакви механизми за ограничаване на разпространението, като врагове, паразити и болести. Според специалисти-хидробиолози, причина за тази бърза инвазия е основно деградацията на речното дъно, следствие от наслояването на органична тиня и фини антропогенни утайки. Естествените видове са бентосни обитатели на песъчливи дъна и натрупването на антропогенна органика и затлачването на дунавското дъно са едни от основните причини за биологичната деградация на реката. При посещението ни на о-в Мишка през есента на 2010 г., месец Октомври, констатирахме изсичане на острова и последващо залесяване с хибридни тополи и върби. Почти целият остров е изсечен, като естествена дървесна растителност е останала само пръстеновидно по периферията. Последвалата дълбока оран и залесяването под формата на овощна градина предричат бързо засоляване на почвата и експанзия на инвазивната Аморфа (Amorpha fruticosa). От такива неграмотни „агролесовъдски” примери изобилства цялото ни дунавско крайбрежие. С тези мероприятия бъдещето на острова не е ясно, предвид трудната борба с инвазивната храстовидна и дървесна растителност. Единственият мощен „цяр” срещу тези експанзиращи инвазивни видове е естествената растителност и последващата й сукцесия, но при самостоятелно развитие, т.е. без лесовъдска намеса и мисъл. Моделен пример за тази успешна „борба” с инвазивната растителност са островите с естествена или полуестествена растителност, на които инвазия не е допусната. Такива острови са се запазили само там, където е обявена защитена територия и лесовъдски мероприятия не се позволяват или само се ограничават в постепенно и поетапно премахване на дървесните плантации.

Предвид естеството на ИП не считаме, че то ще окаже каквото и да било въздействие на сухоземните безгръбначни, поради което и няма да го обсъждаме. Трите вида насекоми, включени в стандартния формуляр, са Еленовия рогач (Lucanus cervus) и Алпийската розалия (Rosalia alpina) от разред Твърдокрили и Мечата пеперуда (Lycena dispar) от разред Пеперуди.

От ихтиофауната за района на ИП могат да бъдат включени всички 67 вида риби, срещащи се в българския сектор на река Дунав. При драгирането и отнемането на динамични инертни материали от дъното на реката е възможно да бъдат повлияни предимно дънните риби и тези, които се придвижват в близост до дъното. Освен тях могат да бъдат засегнати потенциални мръстилища, както и зона с хранителни компоненти, основно бентосни и планктонни безгръбначни. В резултат на ИП може да има и положителен ефект, изразяващ се в унищожаване на двата вида инвазивни миди, премахване на тинестите утайки и разкриване на възможности за наслагване на едри фракции от филц, следствие от увеличения речен отток. Върху такова дъно се заселват естествени бентосни видове, които са основна храна за дънните риби, върху такъв грунд се размножават всички есетрови риби и то почти винаги в близост до остров с образувани от течението големи ями и постлани с едър песъчлив грунд. Хайверът на есетровите риби загива много бързо при попадане върху тинесто дъно, което е един от съществените проблеми при естественото възстановяване на всички риби с хайвер, развиващ се на песъчливи дъна. Дъното на реката се е променило най-вече с натрупването на органична утайка, която предизвиква ефекта на заблатяване, причина за масовото загиване на бентосните съобщества и за експанзиращата инвазия на чуждоземни макрозообентосни видове. При съвременните технологии и технически възможности е напълно възможно да се правят временни мръстилища за есетрови риби, като основа за това се ползват участъци на реката, където е проведено изнасяне на инертни маси, с което са се подобрили условията за живот на бентоса и където е намалена до минимум органиката, която е пагубна за оцеляването на хайвера. Добър ефект върху оцеляемостта на новоизлюпените есетрови риби би имало само, ако през този период се преустановява дейността на всички техники по р. Дунав, свързани с добива на инертни материали. Временно създадените ями с натрупан едър инертен материал, при липсата на гниеща тиня, са подходящия грунд и местообитание за възникването на мръстилища с гарантиран успех за оцеляването на хайвера и излюпващите се малки есетри. В ПУ на ЗМ „Калимок – Бръшлен” са включени всички видове риби, обитаващи р. Дунав. За руслото на реката, според ПУ и Стандартния формуляр на ЗЗ, са включени следните целеви 13 видове, обитатели на реката: от класа на кръглоустите – украинската минога, от класа на костните риби – малката и голямата вретенарка, високотелия и ивичестия бибан, голямата дунавски скумрии, големия и обикновения щипок, распера, сабицата, белоперата кротушка, вюна и горчивката. В точка „Други значими” са отбелязани всички есетрови риби, върловката, брияната, ивичестата игла. Предвид изискванията на Наредбата за ДОС, основен акцент ще бъде направен единствено на видовете от стандартния формуляр на зоната, а защитата на другите видове ще бъде в контекста на общите мерки за защита и възстановяването на техните местообитания.

Батрахофауната на островите включва: дунавския тритон, обикновения тритон, голямата и зелена водни жаби, дългокраката горска жаба, жабата дървесница, двата вида крастави жаби, като кафявата е относително рядка, червенокоремната бумка и двата вида чесновници. В целевата фауна на ЗЗ „Калимок – Бръшлен” от земноводните са включени червенокоремната бумка и дунавския тритон. За тези два вида реализирането на ИП не би имало значение, предвид тяхното местообитание, което е винаги в близост до брега, избягвайки силното течение на реката. Това правило важи и за другите земноводни, от които краставите жаби и чесновниците навлизат във водоемите само за размножаване и то предимно в затворени, плитки водоеми, образувани от пролетното пълноводие и разливане на реката. Считаме, че ИП няма да окаже негативно въздействие върху видовете земноводни, предмет на опазване в конкретната зона.

Целевата херпетофауната на района, според стандартния формуляр, включва един вид блатна костенурка, един вид сухоземна костенурка и един вид змия. Тези видове са: обикновената блатна костенурка, шипобедрената костенурка и пъстрия смок (описан като ивичест). Научно доказана за района е единствено блатната костенурка, която е многочислена в безотточните крайбрежни водоеми и много по-рядка в реката. Индивидите се придържат в крайбрежните участъци, където течението е относително слабо и избягват „дебелите води” в средното течение. Местообитанията на яйцеснасяне са в непосредствена близост до обитаваните водоеми, но на припечни хълмисти територии, които са защитени от заливане и почвата им е добре дренирана. Предпочитат наклонени терени с южно или юго – източно или източно положение. За района на ИП това са льосовите наслаги, които на много места образуват малки хълмчета. Макар и много малко вероятно, в района може да бъде установен и пъстрият смок, който предпочита крайречни местообитания, но за този вид Североизточна България е станала неподходяща, предвид почти пълното унищожаване на старите крайречни гори и окрупняването на земеделските земи до огромни блокове с типичните житни или други монокултури. Последните сведения за вида са от 70-те години, когато ст.н.с. Таньо Мичев улавя един екземпляр от този вид в резервата Сребърна. Оттогава данни за този вид няма. Подобно е и състоянието на сухоземните костенурки, които са се срещали по пасищата. След захрастяването им с рудерали този вид става много рядък, а на места изчезва напълно. Според специалисти, работещи в управлението на ЗТ, макар и рядко отделни индивиди костенурки, могат да бъдат регистрирани в южните участъци на ЗЗ, където регулярно тревостоя се поддържа с пасищно животновъдство. Други тривиални видове змии около крайводните пространства са двата вида водни змии, а от гущерите могат да бъдат регистрирани зеления и стенния гущер, както и слепока от семейството на безкраките гущери. Считаме, че поради спецификата на ИП, то няма да окаже каквото и да било въздействие върху херпетологичните видове, предмет на опазване в ЗЗ “Калимок – Бръшлен”.

Бозайната фауна на районите, обект на ИП, е представена от различни видове дребни и едри бозайници, като евентуални въздействия могат да се очакват единствено върху наземните едри бозайници. Съществен отрицателен ефект върху активността на едрите бозайници оказва шума, генериран от техниката и човешкото присъствие. При сегашното положение на фарватер-линията и при сегашния трафик на корабните съоръжения, не се очакват съществени промени в интензитета и силата на шума, както и на човешко присъствие, следствие от реализирането на ИП. Според стандартният формуляр в ЗЗ “Калимок – Бръшлен” са установени 20 – 25 индивида видри, като не е уточнена методиката на установяване, както и тяхната локализация. При посещението ни на остров “Мишка” бяха регистрирани многократно пресни следи от видри, водни плъхове, диви свине и една следа на сръндак. За евентуалният брой на видрите на острова е трудно да бъде направена оценка, предвид малкото и ограничено време на изследване. По литературни източници оптимално максималният брой на животните може да бъде изчислен интерполативно като на 1,5 – 2 km крайбрежна ивица се предполага един женски индивид видра, а на два участъка на женски индивиди може да има и един мъжки. Следите, установени на остров „Мишка”, бяха основно по северния бряг и единични – на югозападния бряг. Видрата се придържа близо до брега и избягва силното течение на реката, което избягва прекия конфликт, който може да възникне при евентуално реализиране на ИП. За видрата шумът не е от значение, предвид сегашното шумово натоварване на района и предвиждания нов генериран шум. За вида не би въздействало и евентуалното светлинно замърсяване, предвид сегашния светлинен режим, причиняван от корабоплаването и от близко разположените помпени съоръжения. Видрата е пластичен и адаптивен вид, зависещ основно от наличието на подходящи жертви за храна и от прякото ú преследване от рибари, бракониери и рибовъди. В стандартния формуляр на зоната като целеви видове бозайници са включени общо 10 вида, от които 5 вида прилепи, 2 вида гризачи и 3 вида от сем. Порови. Единственият вид, имащ отношение към водните екосистеми и евентуалното реализиране на ИП, е видрата. Макар и много малко вероятно, за този вид реализирането на ИП може да окаже някакво въздействие.