Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на разглежданите защитени зони

5.1. Защитена зона „Калимок – Бръшлен“ с код BG0000377 по Директивата за местообитанията

5.1.1. Върху типовете природни местообитания

• 
  22.3 – Амфибийни макрофитни съобщества (Amphibious macrophyte communities).
  
• 
  83.321 – Тополови култури (Poplar plantations).
  

• 
  С3.53 – Евро-сибирски речно-тинести съобщества от едногодишни треви (Euro-Siberian annual river mud communities).
  
• 
  G1.11 – Крайречни (върбови) гори (Riverine (Salix) woodland).
  
• 
  G1.C – Изкуствени широколистни листопадни горски култури (Highly artificial broadleaved deciduous forestry plantations).
  

• 
  3130 – Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea.
  
• 
  91E0* – Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), подтип Крайречни, заливни гори или галерии, доминирани основно от Salix alba, Populus alba и Populus nigra и по-малко от Salix fragilis, които принадлежат към съюза Salicion albae. Местообитанието е приоритетно по Директива 92/43/ЕЕС.
  

Южните брегове на о-в Мишка имат широка до около 200 m пясъчна ивица без растителност. Ивицата продължава в посока североизток, като постепенно широчината ú намалява.

По цялата периферия на острова са запазени естествени гори (местообитание с код 91E0) от Бяла върба (Salix alba L.) с примес от Черна топола (Populus nigra L.) и по-рядко Бяла топола (Populus alba L.), Полски ясен (Fraxinus oxycarpa М. В. ex Willd.), Бял бряст (Ulmus laevis Pall.) и Черна черница (Morus nigra L.). Подлесът е изграден от Черна акация (Amorpha fruticosa L.), Кучешки дрян (Cornus sanguinea L.), Горска лоза (Vitis sylvestris C. C. Gmel.) и Полска къпина (Rubus caesius L.). Местообитанието обхваща ивица с ширина, която варира в границите 15 – 200 m.

Тревната покривка в периферията на острова е представена от съобщества, формиращи местообитание с код 3130.

Вътрешността на острова е изсечена в периода 2008–2009 г. Западната половина е залесена с Евроамериканска топола (Populus x euramericana) през 2009 г. и в момента е силно заплевена главно с Полска къпина (Rubus caesius L.). Източната половина е залесена с топола и върба през 2010 г. и все още е слабо заплевена – предимно с тревисти видове, сред които: Гол звездел (Aster tripolium L.), Черен оман (Symphytum officinale L.), Тученица (Portulaca oleracea L.), Петльово просо (Echinochloa crus-galli (L.) Beauv.), Татул (Datura stramonium L.), Просфорник (Abutilon theophrasti Medic.), Блатен чистец (Stachys palustris L.).

По българския бряг срещу острова се срещат естествени гори (местообитание с код 91E0) от Бяла върба (Salix alba L.). Те са разположени в почти непрекъсната ивица с широчина средно 50 m. Тревната покривка е представена от съобщества, формиращи местообитание с код 3130. Намиращата се по-навътре горска култура от Черна топола (Populus nigra L.), е изсечена през 2008 г. Тя е обхващала ивица с широчина около 200 m до асфалтовия път, който преминава по дигата. Същата площ отново е залесена с топола.

За хабитатите, които се срещат на територията на защитената зона, може да се заключи следното:

Хабитат 1530* Панонски солени степи и солени блата не се среща на територията на ИП и няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Хабитат 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea не се среща на територията на ИП и няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие. Местообитанието е разположено в съседство, но предвид характера на ИП – добив на инертни материали под вода, няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Хабитат 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни с бентосни формации от Chara не се среща на територията на ИП и няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Хабитат 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition не се среща на територията на ИП и няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Хабитат 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. не се среща на територията на ИП и няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Хабитат 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс не се среща на територията на ИП и няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Хабитат 6440 Алувиални ливади от съюза Cnidion dubii в речните долини не се среща на територията на ИП и няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Хабитат 91Е0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus exelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) не се среща на територията на ИП и няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие. Местообитанието е разположено в съседство, но предвид характера на ИП – добив на инертни материали под вода, няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Хабитат 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Ulmus minor, Fraxinus exelsior или Fraxinus angustifolia покрай големите реки (Ulmenion minoris) не се среща на територията на ИП и няма да се окаже въздействие върху целостта и видовото му разнообразие.

Местообитанията, отбелязани със звездичка, са приоритетни по Директива 92/43/ЕЕС.

5.1.2. Върху видовете, предмет на опазване

От другите значими растителни видове, установени в зоната и описани в Стандартния формуляр, някои от които подобно на предходния обитаващи водни биотопи, също не установихме нито един в границите на ИП и в близките райони.

Поради това смятаме, че ИП няма да окаже пряко или косвено отрицателно въздействие както върху числеността на популациите им, така и върху техните местообитания.

Предположения за негативни въздействия върху животински видове, предмет на опазване в ЗЗ “Калимок – Бръшлен”, могат да бъдат направени върху всички видове риби, върху земноводните и амфибийните влечуги, както и върху видрата от класа на бозайниците. При описанието и анализа на защитените видове (т. 4.1.1.2 и 4.1.2), предмет на опазване с отразяване на елементите на ИП, беше направен аналитичен коментар на вероятните възействия и изключени от списъка тези видове, които не се срещат или не могат да имат отношение към евентуалното реализиране на мероприятието. Анализът се ограничава върху рибните видове и частично върху видрата от бозайниците.

Рибните видове, предмет на опазване в ЗЗ, можем да поделим на няколко екологични групи, в зависимост от техните изисквания към условията на средата. Дунавската скумрия е проходен вид, който се среща в реката под две био-екологични форми. Едрата, студенолюбива форма обикновено се размножава от началото на м. Май до края на м. Юни, а дребната по-топлолюбива – от средата на м. Юни до края на Юли. Този вид се движи в дебелото русло на реката на едноразмерни пасажи и хвърля хайвер при намиране на подходящо място. Хайверът е пелагичен и плава в горните пластове на водата. След излюпване личинките се захранват с ротатории и водорасли, носейки се пасивно по течението на реката. Единственото въздействие за хайвера и личинките е размътването на водата в сектора на течението, намиращ се зад драгата. При ваденето на пясък, заедно с течащата вода се отнасят и малки частички, които променят прозрачността на водата и механичния ú състав до повторното им утаяване. Това въздействие е пренебрежимо малко по две причини: Обсегът на въздействие е много малък и незначителен, до няколко десетки метра след края на съоръжението и второ наличието на мътилка във водата води до незначителни пространствени промени и отместване на размножителния пасаж в съседен участък. За това въздействие не са правени специализирани проучвания върху размножителното поведение на пасажните риби и тяхната реакция, но смело може да се твърди, че досега независимо от повсевместното безразборно вадене на пясък в руслото на реката по цялото протежение на българския сектор, за този вид не се наблюдават драстични изменения в запасите. Оценка на запасите се прави по годишните отчети на ИАРА за уловите, които варират ежегодно между 20 и 25 тона и през последните 10 години не се наблюдават резки изменения.

Подобни екологични изисквания към средата, от видовете предмет на опазване, има и распера. Този многочислен хищен вид в миналото е станал рядък в много европейски държави. В р. Дунав видът е с относително висока и постоянна плътност, което според специалисти се дължи на очистването на водите от повърхностни, леки замърсители. Специализирани и конкретни проучвания върху вида в България не са правени, но е известно, че хайверът му е планктонен и плава в горните слоеве на водата. В миналото, замърсяването на повърхностните води с петролни продукти от корабоплаването, е било изтъквано като основна причина за неговото намаляване. Този хищник преследва жертвите си – дребни риби в горните пластове на водата, най-активно сутрин – по време на изгрев и вечер – по време на залез слънце. Предвид биологичните и екологични изисквания на вида, единствената заплаха при евентуалното реализиране на ИП е при аварии, в резултат на които се допусне разлив на гориво-смазочни вещества от съоръженията, вадещи и превозващи пясък. Тези инциденти са недопустими и рискът от тях може да бъде ограничен при спазване на нормативната уредба за техническото състояние на плавателните съдове.

Украинската минога е вид, навлизащ в руслото на реката единствено през периода на размножаване и използващ руслото на Дунав за миграции. Змиевидната форма на тези рибоподобни гръбначни е предопределило те да са “лоши плувци”, поради което избягват участъци на реката със силно течение. Сформирайки размножителни пасажи, те се движат близо до брега срещу течението и навлизат в устията на малки реки, където се придвижват и осъществяват размножаване. През последните 60 – 70 години за този сектор на река Дунав има единични сведения за улов на индивиди от рибари и едно достоверно сведение за намиране на вида в едно островно блато. Липсата на реки, вливащи се в Дунав в този сектор на България подсказва, че тези индивиди са вероятно от румънски произход и идват с водите на румънските притоци. Биологичните и екологични особености на този вид изключват възможността той да бъде повлиян от дейностите на ИП, поради което няма да бъде правен анализ на вероятността и степента на въздействие.

Много подобна биология и екология с тази на миногата притежават и двата целеви вида щипоци (големия и обикновения), както и вюна. Тези дребни дънни рибки със змиевидна форма, се ровят в тинесто-песъчливо дъно на реката в крайбрежните сектори, където течението е относително слабо. Поради тези причини, считаме че ИП няма да окаже отрицателно въздействие върху тях. За размножаване, подобно на миногата, те се концентрират в размножителни пасажи и дружно навлизат в малките реки от дунавския водосбор. В забележка можем да кажем, че вида Cobites taenia – известен с българското име Обикновен щипок, никога не се е срещал в р. Дунав и България. Този северен вид е разпространен в Северна Европа. Според Kottelat, M. & J. Freyhof (2007) за р. Дунав вида Обикновен щипок е погрешно съобщен и сбъркан с вида Cobites elongatoides Bacescu & Maier, 1969, който е масов за дунавския водосбор.

От видовете, предмет на опазване в зоната, към групата на дълбоководните можем да причислим четири вида – двата вида вретенарки (малка и голяма) и двата вида бибани (ивичест и високотел). Тези целеви видове риби обитават участъци на реката с висок воден стълб и едрочакълесто дъно. Основно са активни през нощта, когато напускат подмолите и се насочват към плитчините за хранене. Основната им храна са различни безгръбначни бентосни организми и дребни рибки. За тези видове реализирането на ИП би могло да окаже негативно въздействие, макар и силно ограничено. По време на добива на пясък, тези видове няма да могат да го обитават, макар да става въпрос за няколко десетки метра на ден. Друга опасност през размножителния период е унищожаването на хайвер. Въпреки, че биологията и екологията на тези риби не е добре проучена, то за всички тях се знае, че се размножават в дълбоки участъци на реката, с едропесъчливо дъно. Въздействието ще е ограничено в периметъра на добив на пясък и на няколко десетки метра след него. Този вид въздействие съпътства всички драги в р. Дунав, които към настоящият момент са над 100 на брой и за повечето участъци на добив на инертни материали не са правени екологични процедури по ОВОС и ДОС, което възпрепятства възможността за оценка на кумулативния ефект, както и за вземане на адекватни решения, свързани със сезонни или други забрани. Липсата на научно-практически изследвания и проучвания за влиянието и въздействията върху хидробионтната фауна при отнемане на инертните материали и повишаването на мътността на водата, не ни дава възможности за пълноценни и задълбочени анализи на вероятните негативи от такива дейности. Известен факт е, че при намаляване на прозрачността на водата, както и на други физикохимични параметри, рибите спират да се размножават и изчакват стабилизиране на водните показатели. Друг известен факт е, че повишеното съдържание на органични примеси и отложения по дъното водят до умъртвявавне на хайверните зърна, приспособени да се развиват на песъчлив дънен грунд. Според специалисти, това е една от основните причини за ниската оцеляемост на хайверните зърна при всички видове риби с подобен начин на яйчно развитие. При драгирането се извършва отнемане на тинестия повърхностен слой от речното дъно, което може да се счита за очистване на речното дъно и създаване на подходящи условия за размножаване на дънните видове риби. Подобни мероприятия по очистване на речни дъна на реки, с цел възстановяване на есетровите видове риби, са предприемани в Северна Америка. По-късни проучвания в тези участъци потвърждават, че ефектът от мероприятието се е отразил благоприятно и оцеляемостта на хайвера се е повишила. Подобен ефект може да се очаква и при изземването на пясък и при конкретното ИП.

Последният целеви вид риби за ЗЗ “Калимок – Бръшлен” е Белоперата кротушка. Тази дребна рибка води придънен начин на живот, но избягва дълбоките места на реката, предвид силното съпротивление на водата при висок воден стълб. Предпочитаните места са плитките бързеи с каменисто и песъчливо дъно, където подобно на групата “черни мрени” се храни и обитава. Тази местообитания са местата и където тази рибка се размножава, хайверът ú е псамофилен. Акваторията, предмет на дискусия, не притежава такива характеристики, поради което считаме, че видът няма да бъде засегнат от евентуалното реализиране на ИП.

5.1.3. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта за защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидрогеоложки и геоложки промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на ИП

5.1.3.1. Структура

Реализирането на ИП, свързано с „Добив на пясък и чакъл от наносни отложения в руслото на р. Дунав, участък „Мишка” (км 462.0 – км 459.4) в района на с. Бабово, община Сливо поле“ и „Добив на пясък и чакъл от наносни отложения в руслото на р. Дунав, участък „Кама” (км 512.0 – км 508.0) в района на с. Пиргово, община Иваново”, няма да повлияе отрицателно върху структурата на ЗЗ „Калимок – Бръшлен” по Директивата на местообитанията, предвид следните аргументи:

1. 
   Участъците за добив на инертни материали в разглежданото ИП са разположени в коритото на р. Дунав, добивът на инертните материали ще се извършва „под вода”, а транспортирането – по воден път. По тези причини няма вероятност природните местообитания, разположени на о-в Мишка и по протежението на българския бряг, да бъдат засегнати от преки или косвени въздействия, предизвикани от елементите на ИП.
   
2. 
   На територията на ИП не са регистрирани защитени природни местообитания.
   
3. 
   Не се очаква да бъде намалена площта на нито едно защитено местообитание от зоната. Не се очаква да бъдат повлияни разположените в съседство защитени местообитания с код 3130 и 91Е0*.
   
4. 
   На територията и в съседните на ИП райони не са установени целеви растителни видове, както и техни местообитания.
   

Евентуалното реализиране на ИП не би повлияло на структурата на ЗЗ от гледна точка на животинските видове, предмет на опазване, поради следните причини:

1. 
   Добиването на инертни материали в руслото на реката е стара практика и обикновено се омаловажава, като за повечето не се изискват разрешения от компетентните органи на МОСВ. До настоящия момент няма доказателства за негативната роля на този род дейности върху биоразнообразието на хидрофауната, както и върху защитените видове, попадащи в приложенията на ЗБР.
   
2. 
   Площите за добив са пренебрежително малки, спрямо общата площ на реката и са в близост до фарватер-линията, където силното течение и високия воден стълб не позволяват нормално съществуване за повечето видове.
   
3. 
   В акваторията на ИП е малко вероятно да бъдат засечени защитени видове, с изключение на есетрови риби през размножителен период, но те не са предмет на опазване в конкретната зона.
   
4. 
   Структурата на бентосната хидроценоза е силно негативно повлияна от инвазивни видове мекотели – миди и реализирането на ИП може да има положителен ефект върху очистването на дъното в този сектор от натрупана органика и инвазивни видове с висока плътност.
   

5.1.3.2. Функции и природозащитни цели

Функционално реализирането на ИП няма да окаже въздействие върху ЗЗ „Калимок – Бръшлен” по Директивата за местообитанията, поради следните съображения:

1. 
   ИП не предвижда унищожаване на защитено местообитание по смисъла на ЗБР.
   
2. 
   ИП не предвижда въздействия върху популациите на видовете, предмет на опазване, които да окажат негативни прояви върху тяхната плътност, численост и функционална структура.
   
3. 
   Евентуалното реализиране на ИП може да има положителен ефект върху функциите на ЗЗ, предвид създаването на местообитание, подходящо за размножаване на дънни видове риби, следствие очистването му от органични наслаги и инвазивни видове.
   
4. 
   За животинските видове природозащитните цели биха се подобрили в резултат на възстановяването на местообитането, което хидробионтите да ползват като среда за обитание, размножаване и нормално развитие на бентосната хидроценоза.
   

5.1.3.3. Загуба на местообитания

Възложителят е съгласувал инвестиционните предложения с Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на р. Дунав” участък „Мишка” и участък „Кама” за извършване на добивни работи. ИП предвижда спазване на необходимото отстояние на работните площи от българския бряг с оглед изключване вероятността за неговото подработване и ерозия, следствие от добива. Предвид на това не се очаква реализирането на ИП да доведе пряко или косвено до загуба на местообитания в защитената зона.

За животинските видове не се предвижда загуба на местообитание, предвид сегашния статут на средното течение, където преминават кораби. Засега не е доказано научно, че тези мероприятия играят ограничителна роля при хидробионтите. Дейностите е възможно да доведат до възстановяване на приоритетно за дълбоководните реофилни видове риби място, както за изхранване, така и за размножаване.

5.1.3.4. Фрагментация

Местоположението и размерът на участъците не предполагат фрагментация на ЗЗ за нито един от компонентите, предмет на опазване в зоната.

5.1.3.5. Обезпокояване на видове

Не се очаква обезпокояване на видовете, поради спецификата и местоположението на ИП. Този фактор влияе на птиците и бозайниците. От видовете бозайници, предмет на опазване, няма свързани с водна среда, с изключение на видрата. Този вид е силно адаптивен, за което съдим по множеството следи по северната част на о-в Мишка, където генерираният шум от корабите е най-силен. Не са малко случаите на нощни посещения на вида върху закотвени пристани, баржи и шлепове, което изключва напълно фактора безпокойство за този вид.

5.1.3.6. Нарушаване на видовия състав

Такова въздействие не се очаква за нито един от целевите видове, предмет на опазване в ЗЗ. За животинските видове не се очаква, с изключение на инвазивните видове миди. Има вероятност в кофите за драгиране да попадат и защитени мекотели, но те не са предмет на опазване в тази зона.

5.1.3.7. Химически промени

Не се очакват.

5.1.3.8. Хидрогеоложки промени

Не се очакват.

5.1.3.9. Геоложки промени

Не се очакват.

5.1.3.10. Други промени

Очаква се увеличаване на дълбочината в сектора на ИП, което може да има положителен ефект поради две причини: почистване на органичната утайка, пагубна за хайвера на дънните риби, както и увеличаване на подходящите условия за размножаване на всички редки видове дънни риби.

Каталог: ovos

Изтегляне 2.56 Mb.

Сподели с приятели: