Защитена зона „Комплекс Калимок“ с код BG0002030 по Директивата за птиците

4.2.1. Предмет на опазване

4.2.1.1 Типове природни местообитания

4.2.1.2. Видове

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Лопатарка (Platalea leucorodia), Поен лебед (Cygnus cygnus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Червена каня (Milvus milvus), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Малък сокол (Falco columbarius), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Ловен сокол (Falco cherrug), Сив жерав (Grus grus), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Средна пъструшка (Porzana parva), Ливаден дърдавец (Crex crex), Kокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Бойник (Philomachus pugnax), Голяма бекасина (Gallinago media), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Малка чайка (Larus minutus), Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сив кълвач (Picus canus), Черен кълвач (Dryocopus martius), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Синьогушка (Luscinia svecica);

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Звънарка (Bucephala clangula), Голям нирец (Mergus merganser), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Малка бекасина (Lymnocryptes minimus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Пчелояд (Merops apiaster).

Защитената зона по т. 1 се обявява с цел:

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за
  

• 
  Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, за които е необходимо
  

Според Стандартния формуляр защитената зона включва „...бивше голямо крайдунавско блато, превърнато в рибарници, покритият със заливна гора остров Безименен, както и участъкът от брега на река Дунав между тях. Разположен е северно от село Нова Черна. През 50-те години блатото е пресушено чрез отделянето му от р. Дунав с дига и прокопаване на отводнителни канали. Поради непригодност на земите за селско стопанство са построени рибарници, чиито басейни са разделени от влажни и мочурливи ливади на 2 части – източна и западна. Басейните периодично пресъхват и водното ниво се поддържа чрез изпомпване на води от Дунав. По икономически причини понастоящем рибарниците са изоставени. Южно от източната част на рибарниците мочурливите ливади преминават в блато. Основното местообитание са басейните на рибарниците, почти цялата повърхност на които е заета от блатна растителност с преобладаване на Теснолистен папур (Typha angustifolia), на места примесен с Широколистен папур (Typha latifolia), Лаксманов папур (Typha laxmanii) и Езерен камъш (Shoenoplectus lacustris). Бреговете на басейните и дигите са обрасли с Обикновена тръстика (Phragmites australis) (Бондев, 1991). В откритите водни площи преобладават Жабешката водянка (Hydrocharis morsus ranae), Водната лилия (Nymphaea alba), Щитолистната какичка (Nymphoides peltata), Дяволският орех (Trapa natans) и др. Бреговете на отводнителния канал са обрасли също с тръстикови масиви, а на места и с върби (Salix sрp.). Влажните ливади са покрити предимно с различни кисели треви, а на места по периферията им има тръстика, Крайбрежен камъш (Shoenoplectus litoralis) и др. Между реката и рибарниците се намира временно заливна гора от върби (Salix spp.) и тополи (Populus spp.), с богат подлес и увивни растения, на места с малки водоеми. Остров Безименен е изцяло обрасъл със заливна гора предимно от Бяла върба (Salix alba) и Бяла топола (Populus alba). Рибарниците Калимок са едно от международно значимите места за водолюбиви птици по поречието на река Дунав. На територията им са установени 188 вида птици, от които 61 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 85 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004).

Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 18 вида, в SPEC3 – 58 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 71 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Рибарниците са от световно значение за гнездещата тук Белоока потапница (Aythya nyroca) и като място за почивка на Къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus). Тук се намира и една от двете гнездови колонии на Кокилобегача (Himantopus himantopus). През гнездовия период комплекс Калимок е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за Белооката потапница, Нощната чапла (Nycticorax nycticorax), Малката бяла чапла (Egretta garzetta), Гривестата чапла (Ardeola ralloides), Големия воден бик (Botaurus stellaris), Лопатарката (Platalea leucorodia), Кокилобегача, Синявицата (Coracias garrulus), както и за три вида рибарки – речната (Sterna hirundo), белобузата (Chlidonias hybridus) и черната рибарка (Chlidonias niger). Комплексът е постоянна хранителна база за една двойка Морски орли (Haliaeetus albicilla). По време на миграция в района се струпват значителни количества Бели щъркели (Ciconia ciconia) и Блестящи ибиси (Plegadis falcinellus). През този период и през зимата рибарниците са място от световно значение за Малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) и Сивата гъска (Anser anser). Те са важно място за зимуването на Хвойновия дрозд (Turdus pilaris). През зимата се струпват и големи количества водолюбиви птици, сред които Червеногушата гъска (Branta ruficollis), Голямата белочела гъска (Anser albifrons) и др. Рибарниците изцяло зависят от тяхната изкуствена връзка с река Дунав за поддържане на водния режим в тях. Екстензивният начин на рибовъдство, който позволява наличието на водна плаваща и крайбрежна водолюбива растителност е от ключово значение за ценността на мястото.

Промяната на практиките по управлението на рибарниците, включително периодичното пресушаване на част от басейните или изоставянето им, премахването на естествената растителност в отделни басейни, както и превръщането на някои от тях в обработваеми земи са основните човешки дейности, които имат отрицателно влияние върху влажната зона и характерните за нея местообитания. Поради малката си площ територията е чувствителна към всички видове безпокойство от човешки дейности като лов, риболов през гнездовия сезон, събиране на растения и животни и др. Интензификацията на рибовъдството ще доведе до по-нататъшно влошаване на ключовите за птиците местообитания. В момента се осъществява проект за възстановяване на влажната зона с цел задържане и пречистване на водите на река Дунав и поддържане на биологичното разнообразие. Мащабен проект за повишаване плавателния капацитет на река Дунав – Транспортен коридор №1, ще доведе до постоянна промяна на водния режим на влажната зона, тъй като тя е свързана директно с Дунав. Около 63% от територията на комплекс Калимок е поставена под законова защита съгласно българското природозащитно законодателство. Защитената местност “Калимок – Бръшлен” е обявена през 2001 г. за опазане на характерни екосистеми и ландшафти, както и за опазване на застрашени растителни и животински видове. Малка част от територията, около 8% е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Предложената защитена зона граничи с потенциална Специално защитена зона в Румъния...“.