Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „

Видът е разпространен навсякъде, с изключение на горните течения на реките. Предпочита бавнотечащи или стоящи водоеми с тинесто-песъкливо дъно. Полово съзрява на 2 години. Размножава се през април-юни. Храни се през нощта с бентосни безгръбначни. Денем се заравя на дъното, без главата и опашката. Понася остър недостиг на кислород. Живее до 4 години (Зингстра и кол. 2009, Карапеткова и Живков 2006).

Видът е новоустановен в зоната при работата по проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013). Регистриран е в 5 находища в зоната. Плътността му е 266 екз/ха. Потенциалните му местообитания в зоната са с площ 1397.61 дка.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), в обхвата на ИП в границите на зоната попада много малка част от един полигон с потенциални местообитания на вида. Според нас това се дължи на неточното картиране на водното тяло, което може да се обитава от вида – р. Стряма. Според собствените ни проучвания и извършеното от нас картиране, в обхвата на жп-линията попадат 0.353 дка потенциални местообитания на вида.

Смъртност на индивиди по време на строителството не се очаква, тъй като видът е устойчив на размътване на водното течение. Въздействие няма да има.

Обитава долните течения на реките, предимно дълбоки, богати на кислород чисти течащи водоеми с пясъчно дъно. В България обитава реките както в Черноморския, така и в Егейския басейн. Предпочита песъкливо-тинесто-глинест характер на дъното.

Обитава предимно малки потоци, странични ръкави и разливи с каменливо дъно. Развива се добре в някои язовири, поточета и вади с тинесто и глинесто дъно, протичащи из пасища и ливади. В потоци с глинести брегове, добре обрасли с растителност, във вировете (с големина 2-2.5 м² и дълбочина 0.30-0.40 м), може да се видят до 30-40 рака. В реки с голи каменливи брегове се намират единични, по-едри екземпляри. При пресъхване на планинските потоци в малки вирчета (до 1 м²) се наблюдават до 20-30 индивида. Силно оксибионтен вид, който не понася ниско кислородно съдържание, замърсяване и високи температури.

Източно медитерански вид добре представен у нас. Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки в голяма част от страната. Установен е и при вточната и отточната части на стагнантни водоеми. Разпространен е предимно в низините, но се изкачва и до около 1200 м н.в. в планините. Дребно равнокрило водно конче със синьо тяло на черни ивици и петна. Летят от май до юли и имат едно поколение годишно, но не е изключено да се намери през август и дори и през септември, в зависимост от годината. Ларвите се развиват по подводната част на растения, като изправена берула (Berula erecta), блатна перуника (Iris pseudocorus), ежова главица (Sparganium erectum) и други.

Намиран във всички части на страната. В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 м н.в., докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 м надморска височина. Обитава най-често покрайнините (екотоните) на просветлени широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5-6 години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus и други видове широколистни.

Дейностите по реализация на компонент 1 и компонент 4 не засягат индивиди и са без пряко или косвено въздействие върху потенциални или ефективно заети местообитания на вида. Без въздействие (степен 0).

Среща се в цялата страна, основно в зоната на разпространение на буковите гори. Възрастните се срещат по стоящи стари дървета с ясни симптоми на загниване, дънери от стоящи мъртви дървета или изкоренени големи дървета, паднали по земята.

Дейностите по реализация на компонент 1 и компонент 4 не засягат индивиди и са без пряко или косвено въздействие върху потенциални или ефективно заети местообитания на вида. Без въздействие (степен 0).

Развива се предимно по дъбове. Както ларвата, така и възрастното са свързани с наличието на стари, загниващи, но все още живи дъбови дървета. Възрастното лети през май-август, активно е привечер или през ранните часове на нощта. Среща се в цялата страна.

Дейностите по реализация на компонент 1 и компонент 4 не засягат индивиди и са без пряко или косвено въздействие върху потенциални или ефективно заети местообитания на вида. Без въздействие (степен 0).

Обитава широколистни и смесени гори. Микрохабитат – върху, във или под гниеща, влажна дървесина (стволове, трупи, дънери, пънове, кори от дървета), лежаща на земната повърхност, най-често на Fagus, Quercus, Populus, Castanea и Abies. Ларвите се развиват под кората на дървета. Възрастното се среща през април-септември. Пикове в числеността му през първата половина на май и втората половина на юни.

Дейностите по реализация на компонент 1 и компонент 4 не засягат индивиди и са без пряко или косвено въздействие върху потенциални или ефективно заети местообитания на вида. Без въздействие (степен 0).

Зоната се пресича от Компонент 1 - Проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникация по железопътната линия Пловдив – Бургас, и то от изграждането на оптичния кабел по линията Пловдив – Бургас, и от Компонент 5 - Модернизация на железопътен участък Оризово-Михайлово. В този участък полагането на оптичния кабел ще е въздушно. Пресичането става източно от с. Черна Гора, при км 50+130. В района на зоната трасето следва съществуващата жп-линия. Тя е разположена сред силно фрагментирана дървесна крайречна растителност.

Възможните въздействия върху природни местообитания, предмет на опазване в зоната, са временно (за водните местообитания) и постоянно унищожаване и свързаната с него фрагментация. Възможните въздействия върху видовете, предмет на опазване в зоната, са временно засягане на местообитания по време на строителството, и постоянното засягане на местообитания, свързаната с него фрагментация, бариерен ефект, безпокойство и повишена смъртност на индивиди по време на строителството и експлоатацията (вж. т. III).
Типове природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ

По време на теренните проучвания в изследвания район бяха установени предимно остатъци от крайречна гора, като на места дървесната растителност е унищожена напълно. Най-често се срещат поединично или на малки групи върбови дървета с височина около 10 - 12 м и диаметър на стъблата на гръдна височино около 40 см. Срещат се и отделни екземпляри от летен дъб (Quercus robur), който, най-вероятно, в миналото е преобладавал по тези терени. Рядко се срещат и единични екземпляри от орех и айлант. Храстов етаж няма – на места се срещат туфи от шипка, аморфа, глог. Тревистата растителност е обилна, като в нея преобладават типични нитрофилни видове, което е показател за активно човешко и животинско натоварване на тези местообитания – коприва, обикновен пелин, ветрогон, репей, еригерон и др. По-запазена част с крайречна гора се наблюдава севрно от жп-моста. Водното тяло на реката е причина за относително доброто представяне на групата на макрофитите. Срещат се групировки от лютиче, берула, островърха мента и др.

Тази растителност в границите на обхвата на ИП в зоната е класифицирана като 6 типа хабитата (Табл. V.1.4-1, Прил. V.1.4-1) според EUNIS (Davies et al. 2004).
Таблица V.1.4-1: Хабитати, установени в района на проучване.

В границите на проучвания район, респ. в обхвата на ИП, бяха установени две природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ – 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion и 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Това се потвърждава и от данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013). При проведеното от нас картиране границите на полигоните бяха прецизирани, така че да се постигне максимална точност.

Речни участъци в средните и долни течения (в равнини и низини от 0 до 1000 м н.в.), с прикрепена водна растителност, най-често от съюзите Ranunculion fluitantis и CallitrichoBatrachion. Дъното е глинесто, тинесто-глинесто или тинесто-песъчливо, по-рядко с участие на чакъл. Скоростта на водата е бавна, дълбочината на реката – неголяма. Наблюдава се пролетен максимум и есенен минимум на оттока. В участъците с най-бавно течение – заливи и вирове, се натрупват най-много тинести наноси, което създава възможност за заселване на типични хидрофити, а в крайбрежната зона и заливите, при липса или много слабо течение се срещат и ценозите на хигрофити (Кавръкова и кол. 2009).

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), природно местообитание 3260 е представено в ЗЗ с обща площ от 731.009 дкa.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район попада 1 полигон от местообитанието. При теренните проучвания се установи, че този полигон е с ширина около 12 м, което надхвърля неколкократно ширината на реката в този район, която е около 4 м.

В състава на местообитание 3260 са установени следните видове растения: Berula erecta, Mentha spicata, Phragmites australis, Lycopus europaeus, Lythrum salicaria, Veronica beccabunga gr., Ranunculus sceleratus.
Въздействия:

Унищожаване на природни местообитания

В обхвата на ИП попадат 0.283 дка, или 0.039% от площта на местообитанието в зоната. След приключване на строителните дейности, по-голямата част от площта ще се възстанови – засегната ще остане само площта на мястото на колоните на мостовото съоръжение, ако такива попаднат в реката. Въздействието ще е незначително, предвид малката засегната площ.

ИП засяга малка част от площта на местообитанието в зоната. След приключване на строителните дейности, по-голямата част от площта ще се възстанови – засегната ще остане само площта на мястото на колоните на мостовото съоръжение, ако такива попаднат в реката. Фрагментация на практика няма да има.

Крайречни горски съобщества в средиземноморския басейн, доминирани от Salix alba, Salix fragilis, Populus alba, Populus nigra. В дървостоя единично участие имат Quercus robur, Alnus glutinosa, Ulmus minor, а в храстовия етаж – Cornus sanguinea, Viburnum opulus, Frangula alnus. Разпространени са на преовлажнени места край реките в низините и долните части на планинските склонове. Почвите са торфено блатни или алувиални (Кавръкова и кол. 2009).

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), природно местообитание 92A0 е представено в ЗЗ с обща площ от 302.500 дкa.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собственото ни проучване, в изследвания район попада 1 полигон от местообитанието. При проведеното от нас картиране границите на полигоните бяха прецизирани, така че да се постигне максимална точност.

В обхвата на ИП попадат 0.064 дка, или 0.021% от площта на местообитанието в зоната. Въздействието ще е незначително, предвид малката засегната площ.

ИП засяга малка част от периферията на един полигон от местообитанието, без да го разделя на части. Оставащата незасегната част от полигона ще е с достатъчна площ, за да запази характерния си видов състав и структура. Фрагментацията ще е незначителна.