Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)

Формира размножителни колонии с численост от 500 до 10000 екземпляра, често смесени с Myotis capaccinii. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува само в подземни убежища при температура между 6º и 9ºС. Пещерните дългокрили са добри летци, с бърз и маневрен полет, което е предпоставка за денонощни хранителни (до ок. 20 км) и сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 км.

Конструктивните изменения на жп линията не водят до бариерен ефект за прилепите, тъй като не прекъсват локални и сезонни миграционни коридори и не създават непреодолими препятствия при полета на индивидите. Без въздействие (степен 0).

Среща се в цялата страна, в планините до 2500 m н.в. Обитава необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви, с площ над 4 ha, и наличие на подходящ за дупките си субстрат. Заселва се включително покрай пътища и жп-линии. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене. Наземен вид с дневна активност. Образува вътрепопулационни локални групировки ("колонии"), заемащи площ 3–5 ha, в редки случаи 100–150 ha, в рамките на които отделните животни обитават припокриващи се индивидуални участъци и поддържат система от гнездови и убежищни дупки. Годишният жизнен цикъл е с ясно изразена периодичност: зимен сън (хибернация), събуждане и чифтосване, бременност и лактация, подготовка за зимен сън. Размножава се веднъж годишно. Женските раждат до 7 малки, рядко до 9. Храни се със зелени части на тревисти растения, луковици, семена, насекоми и рядко гръбначни животни (Големански 2011, Зингстра и кол. 2009, Пешев и кол. 2004, Macdonald and Barrett 1993).

В стандартният формуляр липсват данни за числеността на популацията в зоната - видът е отбелязан като представен (P). Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), видът е регистриран в 5 находища в зоната. Потенциалните му местообитания в зоната са с площ 31911 дка.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в обхвата на ИП в границите на зоната липсват потенциални местообитания на вида. Най-близките такива отстоят на над 150 м южно от жп-линията.

В обхвата на ИП в границите на зоната липсват потенциални местообитания на вида. Жп-линията преминава през зоната чрез мостово съоръжение, което ще даде възможност на евентуално преминаващи индивиди да я пресекат безопасно. Смъртност на индивиди не се очаква.

Видът обитава тревисти места, целини, синори, каменисти или захрастени места, люцернови площи, лозя, овощни и зеленчукови градини, житни култури, слънчоглед. Вероятно изисква дълбоки почви над 50-100 cм. В България най-подходящи са районите с дълбоки льосови почви. Активен е предимно през нощта, но търси храна и през деня. Вероятно не спи истински зимен сън, но е слабо активен в зимния период, изпада в периоди на зимен сън, които се прекъсват от периодични хранения и даже отваряне на дупките. Живее самостоятелно. Териториален вид (индивидуална територия около 1 ha). Дава 2-3 поколения на година. У нас се среща в Северна България, изолирани находища има на юг от Стара планина (Големански 2011, Зингстра и кол. 2009, Macdonald and Barrett 1993).

В стандартният формуляр липсват данни за числеността на популацията в зоната - видът е отбелязан като представен (P). Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), ЗЗ „Река Стряма“ се намира извън вероятния съвременен ареал на вида.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), ЗЗ „Река Стряма“, респ. района на ИП, се намира извън вероятния съвременен ареал на вида.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), ЗЗ „Река Стряма“, респ. района на ИП, се намира извън вероятния съвременен ареал на вида. Въздействия върху вида няма да има.

У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. Видът, след тенденцията преди години да изчезне напълно от България, през последните години разширява териториалния си обхват и числеността му устойчиво нараства. Моногамен вид, двойката е пожизнена. Брачните двойки се образуват от края на декември до началото на февруари. Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, утилизира по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна – копитни бозайници, зайци, гризачи, птици, мърша, като по принцип избягва райони с по-засилено човешко присъствие. Разгонването е през януари - февруари. Малките, средно 4 - 6, се раждат през април. Семейната територия е от 10000 до 25000 ha. Средната плътност на популацията на вълка в страната е 2 - 4 индивида на 10000 ha. През размножителния период обитава планинските гори, както и равнинните гори на североизточна България. Вълкът е изключително мобилен вид. В рамките на територията си вълците изминават за едно денонощие до 50 - 60 км. Храни се с мърша, мишевидни гризачи, сърни, елени, домашни животни, а понякога дори с влечуги и земноводни.

В стандартният формуляр липсват данни за числеността на популацията в зоната - видът е отбелязан като представен (P). Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), на север от град Баня зоната се намира между ЗЗ „Средна гора”, ЗЗ „Централен Балкан” и ЗЗ „Централен Балкан - буфер”, и може да се използва от преминаващи индивиди от една зона към друга. Няма условия за задържане на вида в зоната, вкл. за размножаване. Потенциалните му местообитания в зоната са с площ 40 дка. Няма местообитания пригодни за сърцевинна зона.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в обхвата на ИП в границите на зоната липсват потенциални местообитания на вида. Най-близките такива отстоят на над 50 км северно от жп-линията.

В обхвата на ИП в границите на зоната липсват потенциални местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Смъртност на индивиди няма да има.

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 1500 м н.в. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Обитава естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15-20 км, със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна и обилна рибна фауна, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2-4) се раждат през март-август и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката, като спомагателна храна лови ракообразни, жаби, бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 м дълбочина (Големански 2011).

Според стандартният формуляр в зоната обитават от 6 до 13 индивида. Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), видът е регистриран в 6 находища в зоната. Потенциалните му местообитания в зоната са с площ 16109.668 дка.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в обхвата на ИП в границите на зоната попадат потенциални местообитания на вида – р. Стряма и прилежащите ѝ брегове.

Жп-линията преминава през зоната чрез мостово съоръжение, което ще даде възможност на евентуално преминаващи индивиди да я пресекат безопасно. Смъртност на индивиди не се очаква.

Обитава мозаечно равнини, котловинни полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Обитава ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини, вкл. окрайнини на населени места. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели. Ловната му територия е от 10 до 100 ха. Скитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж. Разгонването е основно през април - юни. Бременността е 8 - 11 месеца (с латентен период). Ражда средно 4 - 5 малки от януари до май (Големански 2011, Gorsuch and Lariviere 2005, Macdonald and Barrett 1993, Murariu et al. 2009).

В стандартният формуляр липсват данни за числеността на популацията в зоната - видът е отбелязан като представен (P). Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), видът не е регистриран в зоната (една регистрация в близост до нея по анкетен метод). Потенциалните му местообитания в зоната са с площ 31791 дка.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в обхвата на ИП в границите на зоната попадат потенциални местообитания на вида, доколкото той използва широк спектър от местообитания. Те обаче трябва да се разглеждат като субоптимални, тъй като липсва основната плячка на вида - лалугера.

Жп-линията преминава през зоната чрез мостово съоръжение, което ще даде възможност на евентуално преминаващи индивиди да я пресекат безопасно. Смъртност на индивиди е слабо вероятна. Дори да се наблюдава, ще загинат единични индивиди, тъй като се засягат полигони със субоптимални местообитания. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително.

1171 Южен гребенест тритон (Triturus karelinii s.l.)

Широко разпространен в по-голямата част от страната, до около 1300 м н.в. (по изключение и по-високо). Отсъства около р. Дунав и долните течения на дунавските притоци, не е доказан за Северозападна България. Обитава разнообразни водоеми със застояла вода – от големи блата и езера до малки локви, кладенци и др., като правило избягва проточни водоеми (реки, потоци и др.). По време на сухоземната фаза се среща в гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати храсти и дървета, и др., като се придържа към по-влажните места. Храни се с различни водни и сухоземни безгръбначни животни. Извършва сезонни миграции, свързани с размножаването и зимуването. Размножителният период започва веднага след стопяването на снега и продължава до средата или края на пролетта. Оплождането става във водата и се предшества от специфични брачни игри. Женската снася яйца, които залепва поединично по подводните растения. От яйцата се излюпват ларви, които до края на лятото метаморфозират и напускат водоемите. Голяма част от възрастните екземпляри напускат водоемите още през втората половина пролетта, но някои остават във водата до средата или до края на лятото. Може да зимува както във водата, така и на сушата.

Оценка на вида в зоната.

В Стандартния формуляр е отбелязано, че видът е много рядък и е известно 1 находище. Според проучванията през 2011-2012 г. (проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) общата площ на потенциалните местообитания на вида е 2742,38 ha (в т.ч. 46,25 ha оптимални местообитания); природозащитното състояние (ПС) е „неблагоприятно-незадоволително“.

Според картата на потенциалните местообитания (към специфичния доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) в територията на ИП попадат слабо пригодни и пригодни местообитания на вида. В резултат на нашите изследвания видът не беше установен, но беше потвърдено наличието на потенциални местообитания. Водоеми, които биха могли да се използват от вида за размножаване или зимуване не бяха забелязани.

По време на строителството съществува малка вероятност за неволно унищожаване на отделни екземпляри. По време на експлоатацията също е възможно прегазване на отделни екземпляри, но предвид фактите, че трасето не е разположено успоредно на брега на стоящ водоем (което би било предпоставка за системното му пресичане от земноводни по време на миграции) и че в по-голямата си част е върху мост, това ще има случаен характер и броят на жертвите (ако изобщо има такива) вероятно ще бъде нищожен. Въздействието няма да доведе до промяна на ПС на вида и може да се оцени, като незначително (степен 1), без необходимост от прилагане на мерки.

Среща се в низините, равнините и хълмистите райони, до около 250 м н.в. (в редки случаи и по-високо): Дунавската равнина, Тракийската низина, Северното Черноморие, спорадично по Южното Черноморие и Предбалкана. Обитава блата, езера, язовири, временни локви, бавно течащи реки, канали и др. Рядко се отдалечава на повече от няколко метра от водата, но при пресъхване на водоемите или разселване на малките може да измине значително разстояние. Храни се с различни дребни безгръбначни животни. Размножителният период обикновено е през втората половина на април и май. Женската снася от 80 до 300 яйца, които прикрепя към водни растения или към субстрата поединично или на малки групи. Зимува от ноември до март-април.

В Стандартния формуляр няма данни за популацията на вида; отбелязано е само, че видът присъства. Според проучванията през 2011-2012 г. (проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) общата площ на потенциалните местообитания на вида е 588,18 ha (оптимални местообитания няма); природозащитното състояние (ПС) е „неблагоприятно-незадоволително“.

Според картата на потенциалните местообитания (към специфичния доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) в територията на ИП попадат само слабо пригодни местообитания на вида. В резултат на нашите изследвания видът не беше установен, но беше потвърдено наличието на потенциални местообитания.

По време на строителството съществува малка вероятност за неволно унищожаване на отделни екземпляри. По време на експлоатацията също е възможно прегазване на отделни екземпляри, но предвид фактите, че трасето не е разположено успоредно на брега на стоящ водоем (което би било предпоставка за системното му пресичане от земноводни по време на миграции) и че в по-голямата си част е върху мост, това ще има случаен характер и броят на жертвите (ако изобщо има такива) вероятно ще бъде нищожен. Въздействието няма да доведе до промяна на ПС на вида и може да се оцени, като незначително (степен 1), без необходимост от прилагане на мерки.